Р Е Ш Е Н И Е
№ 123
Гр.София, 30.11.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1627/2015 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] София срещу Решение № 934/27 януари 2015 г. по в.гр.д.№ 931/2014 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, обжалвано в отменително-отхвърлителната част срещу ответниците – поръчители Л. А. Р. и Любов Г. К. за сумите 10257,14 ЕВРО – част от непогасени дължими вноски по чл.5 ал. 2 във вр.чл. 17 от Договор за заем № 1 – 858/23.02.2010 г. с нотариална заверка на подписите, 707 ЕВРО – такса върху заеманата сума в размер на 10% съгласно чл.17 от договора и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена на 19 юли 2013 г. по ч.гр.д.№ 1843/2013 г. по описа на Благоевградския РС, както и в частта за разноските. С първоинстанционното решение от 28 юли 2014 г., постановено по гр.д.№ 20131210102552/2013 г. на РС Благоевград, предявеният по реда на чл.422 ГПК положителен установителен иск за съществуването на вземане в посочения размер 10964,14 ЕВРО е уважен при условията на солидарност срещу [фирма] със собственик Б. Г. К. и поръчителите Л. А. Р. и Любов Г. К., актът е потвърден в частта, с която искът е уважен срещу ЕТ Б. К.“. Поради необжалването му от ЕТ [фирма], въззивното решение на Благоевградския окръжен съд по гр.д.№ 931/2014 г. е влязло в сила в потвърдителната му част.
В касационната жалба на ищцовото дружество се поддържа, че въззивното решение е неправилно в частта срещу ответниците-поръчители по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В срока за отговор на жалбата ответниците изразяват становище, че същата е неоснователна.
С Определение № 85 от 9 февруари 2017 г. по чл.288 ГПК Решение № 934/26 февруари 2015 г. по гр.д.№ 20141200500931/2014 г. на Благоевградския окръжен съд е допуснато до касационно обжалване в отменително-отхвърлителната му част срещу ответниците-поръчители Л. Р. и Любов К., в хипотезата на вероятна процесуална недопустимост.
В проведеното на 16 май 2017 г. открито съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представители.
В писмено становище от 12 май 2017 г. на процесуалния представител на касатора Л. Д. се претендира отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и уважаване на иска солидарно срещу ответниците-поръчители.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение,като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че заемодателят-кредитор не е предявил иска си срещу длъжника в шестмесечния срок по чл.147 ал.1 ЗЗД за непогасения остатък 10964,14 ЕВРО, чиято изискуемост е настъпила през януари 2011 г. съгласно клаузата на чл.18 от процесния договор за заем № 858/23.02.2010 г., предвиждаща предсрочна изискуемост на заеманата сума при неплащането на която й да е вноска по чл. 5 ал.2 без да е необходимо заемателят да бъде уведомен за това. Поради изтичането на преклузивния срок към м.август 2011 г. е прието, че искът срещу поръчителите е неоснователен, предявяването му по реда на чл.422 ГПК е след прекратяване на поръчителството. Искът се счита предявен с депозирането на заявлението по чл.417 ГПК, а в процесния случай то е станало на 19.07.2013 г., т.е. след изтичането на повече от две години от падежа на задължението.
В изпълнение на служебното задължение да следи за спазването на процесуалните правила, обуславящи допустимостта на решението в обжалваната му част, настоящият съдебен състав констатира несъответствие между предмета на иска, с който е сезиран първоинстанционният съд и предмета на заповедното производство. В исковата молба касаторът се позовава на автоматично настъпила предсрочна изискуемост на вземане по договор за заем и анекс към него от 1 март 2010 г., с който са предоговорени крайният срок за погасяване на задълженията на заемателя и размерът на месечните вноски по чл.5 от договора, анексът не е подписан от поръчителите. От обстоятелствената част и петитума на заявлението за издаване заповед за изпълнение е видно, че предметът на заповедното производство са парични задължения, произтичащи от договор за заем 1-858/23.02.2010 г. с нотариална заверка на подписите на заемодателя, на заемополучателя и поръчителите – за непогасени месечни вноски с настъпил падеж за месеците ноември 2010 г. – февруари 2013 г. общо в размер на 10257,14 ЕВРО и за 707 ЕВРО такса по чл.17 от договора за размер на 10% върху заеманата сума. Въз основа на договора с нотариална заверка на подписите е издадена заповед за изпълнение № 5845/19.07.2013 г. на парично задължение, обективирано в документ по чл.417 т.3 ГПК по ч.гр.д.№ 1843/2013 г. на РС Благоевград, съобразно петитума на заявлението и изпълнителен лист за посочените в него суми.
Въззивното решение на Благоевградския окръжен съд е допуснато до касационен контрол в обжалваната му част в хипотезата на вероятна процесуална недопустимост – за проверка на съответствието между основанието, на което е заявено вземането в заповедното производство и обстоятелствената част на исковата молба по чл.422 ал.1 ГПК вх. № 6208/25.10.2013 г. на Районен съд Благоевград.
Съгласно разясненията на Върховния касационен съд В ТР № 4/2013 г. от 18 юни 2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК се определя от правните твърдения на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповед за изпълнение.
В обстоятелствената част на исковата молба, с която е сезиран първонистанционният съд, касаторът [фирма] излага твърдения относно съществуването на вземането такова, каквото е присъдено със заповед за незабавно изпълнение № 5848/19.07.2013 г., издадена по ч.гр.д.№ 1843/2013 г. по описа на Благоевградския РС. В петитума на исковата молба не се сочи връзката между процесните вземания и предмета на заповедното производство по ч.гр.д.№ 1843/2013 г. на Б..
С исковата молба наред с твърденията за неиздължени главница по договор за заем № 1-858/23.02.2010 г. 10257, 14 ЕВРО и такса по чл.17 от договора 707 ЕВРО са релевирани и нови факти, незаявени в заповедното производство – предоговаряне на условията на процесния договор, обезпечен с поръчителство, поради допусната явна фактическа грешка при определяне крайния срок за връщане на заеманата сума, с подписан от заемодателят и от заемополучателя анекс от 1 март 2010 г., както и настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията съобразно клаузата на чл.18 от договора и непогасен остатък от просрочени и предсрочно изискуеми вноски 10427,46 ЕВРО. Така описаните факти са различни от правопораждащия фактически състав, очертан с обстоятелствената част на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК с вх. № 4464/19 юли 2013 г. по ч.гр.д.№ 1843/2013 г. Съдебната практика е трайно ориентирана към пълно съвпадение на предмета на иска по чл.422 ГПК с предмета на заповедта за изпълнение.
Искът по чл.422 ГПК се явява средство за защита на признато в заповедното производство вземане на кредитора. Предпоставка за допустимостта му наред с нормативно установените специфични условия е съответствието между заявеното и признато в заповедното производство вземане и предмета на делото, очертан с обстоятелствената част и петитума на исковата молба. При предявяването му по реда на чл.422 ГПК ищецът следва да се съобрази с посоченото от него основание за издаване на заповед за изпълнение, за да установи съществуването на оспореното вземане такова, каквото е присъдено със заповедта по чл.417 ГПК. Обстоятелствената му част трябва да съответства на основанието, на което е заявено вземането в заповедното производство и на което е издадена заповедта за незабавно изпълнение. Рамките и предметът на исковото производство са предопределени от заповедното производство.
Като е преценил въз основа на съдържащите се в обстоятелствената част на исковата молба нови правопораждащи процесното вземане факти, различни от посочените в заявлението, че е надлежно сезиран с положителен установителен иск по чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.415 ГПК, без да съобрази, че е налице недопустимо несъответствие между предмета на заповедното производство, в което е издадена процесната заповед за незабавно изпълнение, и специфичния предмет на исковото производство – своеобразно продължение на заповедното – установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение, въззивният съд е постановил недопустимо решение по нередовна искова молба с неотстраним недостатък пред касационната инстанция – противоречие между обстоятелствената част и петитум /в тоя смисъл са постановените по реда на чл.290 ГПК Решение № 18/16.02.2016 г. на ВКС, ТК, първо т.о. по т.д.№ 1880/2014 г. и Решение № 34/11.08.2016 г. на ВКС, Второ т.о. по т.д.№ 3107/2014 г./.
Решението на Благоевградския окръжен съд се явява недопустимо в обжалваната му част, поради което следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на въззивния съд за предприемане действия по отстраняване на нередовността на ИМ, изразяваща се в противоречие между обстоятелствената част и петитум с оглед възприетото в ТР № 1/2013 г. от 9.12.2013 г. по ТД № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.5, разрешение и актуалната постановка на т.4 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. по т.д.№ 1/2001 г. на ОСГК относно някои въпроси на касационното производство.
При новото разглеждане на делото въззивната инстанция дължи произнасяне и по отговорността за разноските в касационното производство.
В необжалваната от заинтересованата страна [фирма] потвърдителната част въззивното решение е вляло в сила.
Водим от горното настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС на основание чл.293 ал.4 ГПК във вр. чл. 270 ГПК
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 934/26.02.2015 г. по в.гр.д.№ 931/2014 г. на Благоевградския окръжен съд, ГО, Втори въззивен състав, в обжалваната отменително – отхвърлителна част срещу Л. А. Р. и Любов Г. К., както и в частта за разноските.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в обезсилената част от друг състав на Благоевградския окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: