Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение Р Е Ш Е Н И Е № 296 София, 27.06.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шести юни две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Райна Пенкова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 1712 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу въззивно решение № І – 104 от 29.09.2011 г. по въззивно гр.д. № 1465 /2011 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., 1-ви възз. с-в., с което е потвърдено решение № ХІІІ – 567 от 14.04.2011 г. и допълващото го решение № 908 /02.06.2011 г., постановени по гр. д. № 10970 /2010 г. на Бургаски районен съд, в частите, с които са уважени предявените от Н. И. К. срещу жалбоподателя искове с правно основание чл.344,ал.1 ,т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225,ал.1 и ал.2 КТ за признаване за незаконно на уволнение и отмяната му, за възстановяване на предишна работа и за обезщетение поради незаконно уволнение. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 272 /02.03.2012 г. по конкретизиран и уточнен от състава на ВКС правен въпрос по приложението на чл. 328, ал.1 ,т.2, предл. 2 КТ, който се свежда до съотношението между изявлението на работодателя за съкращаване на щата и документа, който материализира новото длъжностно разписание след промените, за който е прието, че осъществява основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Касационните оплаквания са за съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Ответникът в това производство Н. И. К. твърди в отговор на касационната жалба, че тя е неоснователна, а обжалваното решение – правилно, не изразява конкретни доводи за това. По изведения въпрос настоящият състав намира, че : Изявлението на работодателя за съкращаване на щата е фактът, който поражда съкращаването на щата, затова то е предмет на установяване в съдебните производствата по исковете по чл.344,ал.1,т.1 КТ. Доколкото няма изисквания за форма за действителност и / или за доказване, волята за съкращаването на щата може да бъде доказвана с всички допустими по ГПК доказателствени средства. Щатното разписание е документът, който материализира новото длъжностно разписание след промените, този документ, съпоставен с предходен такъв документ, следва да съдържа волята на работодателя за съкращаването на щата. Той следва да бъде преценяван от съда съвкупно с останалите събрани по делото доказателства с оглед изявленията на страните. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че заеманата от ищеца щатна бройка за изпълняваната длъжност не е реално премахната – не е налице съкращаване в щата; срещу длъжността, на която е работел ищецът към датата на неговото уволнение на № 38 в щатното разписание е посочено „свободен щат”, т. е. бройката продължава да съществува; липсата на соченото основание за проведеното уволнение е наложила извод за незаконността му и е довела до неговата отмяна; изходът на спора по иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е обусловил и изхода на спора по исковете за възстановяване на предишна работа и за обезщетение поради незаконно уволнение за процесните периоди, които са уважени. По оплакванията за неправилност на решението по чл.281 ГПК : Основателен е доводът на жалбоподателя, че въззивният съд не е обсъдил в цялост доводите му за реално съкращаване на щата, съответно – за неоснователност на довода за фиктивност на съкращаването: че отразените в представеното щатно разписание отпреди съкращаването на щата бройки за длъжността, което е заемал ищецът са били 5, с номера от 37 до 41 включително, а отразените в следващото по време щатно разписание, предшестващо уволнението на ищеца, бройки за същата длъжност са вече 4, с номера от 35 до 38 включително. С това въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, което се е отразило на обосноваността на изводите му за съкращаване на щата и на крайния му извод за основателността на исковете, поради това нарушението е съществено. Осъществяването на факта на съкращаването ще бъде разгледан по-долу – по съществото на спора. Основателен е доводът на жалбоподателя, че изводът на въззивния съд за съкращаването на една щатна бройка, каквато е заемал жалбоподателят, преди да бъде уволнен на това основание (че такова съкращаване не е извършено), е необоснован. Изводът, че няма съкращаване на щата, щом на № 38 в новото щатно разписание (на който е била отразена длъжността, заемана от ищеца в старото) е отразен свободен щат. При съпоставка на двете щатни разписания в сила от 01.03.2010 г. и 01.11.2010 г. се установява, че броят на длъжностите е намален от 5 за длъжността, която е заемал ищеца в старото, на 4 в новото и това има значение за преценката дали има съкращаване на щатовете. При съпоставка се установява и че в новото щатно разписание номерацията е изменена поради намаляването на общия брой на щатовете. И в новото щатно разписание номерата на длъжностите следват поред до изчерпването им. Затова наличието на пореден номер 38 означава само, че преди него има други 37 и не означава, че длъжността, която е отразена на този номер, съответства на длъжността, която е била отразена срещу същия пореден номер в предишното щатно разписание и че тази длъжност не е премахната. Т.е. само от това, че срещу новия пореден номер 38 (в новото щатно разписание) е отразено „свободен щат” не може да се направи извод, че бройката, от която е уволнен ищецът, продължава да съществува, изводът за това е необоснован. При тези изводи и т.к. не се налага извършването на съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разгледан по същество: Ищецът е работел по трудово правоотношение при ответника на длъжността „специалист” в отдел „Експлоатация на ГРМ”, с място на работа [населено място], до датата на уволнението си 02.11.2010 г.. Щатното разписание на дружеството е изменено със заповед на изпълнителния директор № ОИ – ЗК – 480 /12.10.2010 г. (л.45), от която е видно, че от 01.11.2010 г. е закрита една щата бройка за длъжността „специалист” в отдел „Експлоатация ГРМ” , с място на работа [населено място], както и други. Както беше прието в отговора на изведения правен въпрос от заповедта се установява волеизявлението на работодателя, което представлява правопораждащия факт на съкращаването на една длъжност, каквато е заемал ищецът преди да бъде уволнен. С това е осъществено основание по чл.328,ал.1,т.2,предл.2 КТ за извършване на уволнение на служител, който е заемал длъжността. Представени са две щатни разписания на работодателя в сила от 01.03.2009 г. и в сила от 01.11.2009 г., те са поименни – срещу наименованието на всяка длъжност е отбелязано името на служителя / работника, който я заема. От съпоставката на щатното разписание в сила от 01.03.2009 г. (л.38 и 39) с щатното разписание в сила от 01.11.2009 г. (л.40 и 41), е видно, че щатните бройки в отдел „Експлоатация на ГРМ” са с номера от 36 до 76 включително по първото щатно разписание и от 34 до 73 по второто; по първото (в сила от 01.03.2010 г.) има една бройка за длъжността „главен специалист” с място на работа [населено място] – срещу № 37 и четири бройки за длъжността „специалист” с място на работа [населено място] – срещу № 38 – заемана от ищеца Н. К., 39, 40, 41 – заемана от Т. С. С.; по второто (в сила от 01.11.2010 г.) има една бройка за длъжността „главен специалист” с място на работа [населено място] – срещу № 35 и три бройки за длъжността „специалист” с място на работа [населено място] – срещу № 36, 37, 38, за последната е написано, че е свободен щат, от заемащите длъжността липсва Т. С. С., който заема длъжността с № 79 – специалист – инсталаторски групи, с място на работа [населено място], която се намира в отдел „Производствено – техническа база”. От съпоставката е видно, че волеизявлението на работодателя за съкращаване на една щатна бройка за длъжността „специалист” в отдел „Експлоатация на ГРМ” с място на работа [населено място] е изпълнено, с това е доказано, че е осъществено реално премахване на една щатна бройка като тази, която е заемал ищецът преди да бъде уволнен – че е осъществено основание по чл.328,ал.1,т.2,предл.2 КТ за извършване на уволнение на служител, който е заемал длъжността. Впрочем, следва да се отбележи, че доводите на ищеца за извършването на съкращаване на щата са непоследователни: в исковата молба твърди, че е фиктивно (л.2,т.3), в становище от 17.02.2011 г. по отговора на ответника (л.62), че съкращаването на щата като юридически факт е в сила от 01.11.200 г., от доказателствата по делото е видно, че второто е вярно. Ответникът по исковете (работодателят) е доказал с представени от него по делото писмени доказателства и със свидетелски показания, че е извършил задължителния за него подбор по чл.329 КТ между служителите, заемащи длъжността „главен специалист” и „специалист” в отдел „Експлоатация ГРМ”, с място на работа [населено място] (между всички необходими участници), че е приложил законовите критерии и че приетите оценки по отделните показатели се основават на действителни качества на служителите: Със заповед на изпълнителния директор № ОИ – ЗК – 486 /15.10.2010 г. (л.46) е назначена комисия за извършване на извънредно оценяване и са определени критериите за това, които съответстват на тези, предвидени чл.329 КТ, между които са оценявани и наличието и липса на висше образование. Заемащите длъжностите са оценени, видно от протокола от 19.10.2010 г. (л.48 и сл.) и от представените атестационни карта за това, подписани от членовете на комисията и от показанията на свидетеля К. Ш. (л.186), който твърди, че са спазени критериите за оценяване, излага конкретни факти за това. Ищецът е получил най-ниска обща оценка - 43 точки (л.51), включително Т. С. е получил по-висока оценка – 54 точки (л.52) независимо от това, че е получил 0 точки поради липсата на висше образование, но оценките му по останалите показатели, са по-високи от тези на ищеца. Документите за образованието и квалификациите на служителите също са представени. От показанията на свидетеля Ш. се установява, че Т. С. е единственият от служителите, който е имал квалификация на „заварчик неразглобяеми метални съединения”, какъвто е бил необходим на дружеството съгласно предвидени в посочени закон и наредба нормативни изисквания. Както е прието в Решение № 107 от 18.02.2010 г. по гр. д. № 3293 /2008 г., на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, работодателят може да избере свободно каква тежест да има квалификацията и каква - качеството на работа при формирането на общата оценка; законодателят е посочил общо критериите за оценка, без поредността на изброяването им да има значение за тяхната тежест; преценката по кои критерии да бъде извършен подборът за всяка специфична дейност, е предоставена изцяло на работодателя и не може да бъде контролирана от съда; съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника. Поради това е неоснователен доводът на ищеца, че Т. С. не притежава нужната квалификация, установено е обратното. Обстоятелството, че след съкращаването на щата той е преместен на друга длъжност, не се отразява на законността на прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца поради съкращаването на щата и след провеждане на подбор. Доводът на ищеца, че подборът е следвало да следва по време съкращаването на щата не се основава на законова разпоредба и затова също е неоснователен. В обобщение следва да се приеме, че подборът е законосъобразен, т.к. работодателят е доказал, че (1) е извършил подбор, (2) в който е включил всички необходими участници, (3) че е приложил законовите критерии и (4) че приетите оценки по отделните показатели се основават на действителни качества на работниците. Уволнението на ищеца е извършено след съкращаването на щата и след извършения поради взетото решение за съкращаване на щата подбор, поради което е законосъобразно. От това следва извод за неоснователността на исковете. От изложеното и на основание правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК следва извод, че въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, съобразно изложените мотиви, с което исковете да бъдат отхвърлени. Жалбоподателят претендира разноски за инстанциите, не е представил списък за разноски, както и юрисконсултско възнаграждение и е представляван от юрисконсулт, съдът намира искането за основателно за сумите 148.67 лева разноски за въззивната инстанция, 178.67 лева разноски за касационната инстанция (общо 327.34 лева) и 240 лева, 270 лева и 290 лева (общо 800) юрисконсултско възнаграждение за трите съдебни инстанции, определено съгласно чл.7,ал.1,т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изхода от спора ответникът няма право на разноски. Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № І – 104 от 29.09.2011 г. по въззивно гр.д. № 1465 /2011 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., 1-ви възз. с-в.. Вместо това постановява: Отхвърля предявените от Н. И. К. с Е. [ЕГН], от [населено място],[жк], [улица], срещу [фирма], [населено място], Е.[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място],[жк], [улица], искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225,ал.1 и ал.2 КТ за признаване за незаконно на уволнение, извършено със заповед № ОИ – ЗК – 507 /26.10.2010 г. на изпълнителния директор на дружеството на основание чл.328,ал.1,т.2,предл.2 КТ – съкращаване на щата и за отмяната му, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „специалист” в отдел „Експлоатация на ГРМ” с място на работа [населено място] и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа и е работил на по-ниско платена работа за периода от 02.11.2010 г. до 30.04.2011 г. в размер на 3,433.48 лева. Осъжда Н. И. К. да заплати на [фирма] сумите 327.34 лева (триста двадесет и седем лева и 34 ст.) разноски и 800 (осемстотин) лева юрисконсултско възнаграждение за трите съдебни инстанции. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.