О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 123 [населено място], 19.04. 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: Д. ДРАГНЕВ Г. НИКОЛАЕВА като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 1448 по описа за 2017 г. приема следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от Р. Д. П., против определение № 1744 от 20.05.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 656/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, трети състав. Жалбоподателката твърди, че обжалваното определение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи т.1 и т.2 на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по въпросите дали при нередовност на исковата молба съдът следва да съобрази, че тя не притежава юридическо образование, да и разясни възможността да ползва правна помощ, след което да и даде повторно, ясно, точно и прецизно указание за отстраняване на тази нередовност. Счита, че по тези въпроси обжалваното определение противоречи на определение № 670 от 30.12.2010 г. по ч.гр. дело № 548/2010 г. на ВКС, ІІІ Г.О. и на определение от 11.12.2008 г. по в. ч. гр. дело № 1110/2008 г. на Великотърновския окръжен съд. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становището на касатора, приема следното: Р. Д. П. е предявила иск за обезщетяване на вредите, претърпени от осъждането с влязла в сила присъда за престъпление, което твърди, че не е извършила, както и за тези вреди, които е понесла вследствие условията на изтърпяване на наказанието. В исковата молба не е посочен ответникът, от когото се претендира заплащането на обезщетение, но е направено искане за освобождаване от заплащане на държавна такса. С резолюция от 20.11.2015 г. Софийският градски съд е оставил исковата молба без движение и е указал на ищцата в едноседмичен срок от съобщаването да представи декларация за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК и в същия срок да посочи ответник по предявения иск. Съобщението е връчено на ищцата на 03.12.2015 г., а на 09.12.2015 г. в деловодството на Софийския градски съд е постъпила декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК за материалното и гражданско състояние, но отново не е индивидуализиран ответник по предявения иск. С определението от 11.01.2016 г. съставът на Софийския градски съд е счел, че ищцата не е изпълнила дадените указания за отстраняване нередовностите на исковата молба, поради което я е върнал и е прекратил производството по делото. На свой ред Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционния съдебен акт с определение № 1744 от 20.05.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 656/2016 г. Въззивният съд е приел, че не е било необходимо на ищцата да се дават повторни указания, а посочването на ответник едва с частната жалба е несвоевременно и не трябва да се взема предвид съгласно чл.64, ал.1 от ГПК. Р. П. обосновава искането си за допускане на касационно обжалване с противоречие между въззивното определение и практиката на ВКС, съдържаща се в определение № 670 от 30.12.2010 г. по ч.гр. дело № 548/2010 г. на ІІІ Г.О. на ВКС. Според тази практика разпоредбата на чл.129, ал.2 от ГПК изисква при даване на указания за отстраняване нередовностите на исковата молба да се съобщи на ищеца за възможността да ползва правна помощ. Неизпълнението на това задължение може да доведе до съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на съдебния акт за връщане на исковата молба и прекратяване на производството. В настоящия случай ищцата наистина не е била уведомена от първоинстанционния съд, че може да ползва правна помощ. Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Даденото в определение № 670 от 30.12.2010 г. по ч.гр. дело № 548/2010 г. на ІІІ Г.О. на ВКС разрешение, че неуведомяването на ищеца за възможността да ползва правна помощ при отстраняване нередовностите на исковата молба представлява процесуално нарушение, се възприема изцяло от настоящия състав. С оглед изхода на спора в настоящия случай обаче е налице необходимост да се уточни кога това нарушение е съществено и налага отмяна на акта за връщане на исковата молба. Липсата на уведомяване за възможността да се ползва правна помощ при отстраняване нередовностите на исковата молба не винаги може да се окачестви като съществено процесуално нарушение. Когато се касае за нередовности на исковата молба, за изправянето на които са необходими правни познания, това нарушение действително може да доведе до невъзможност или значителна трудност за страната да изпълни дадените и указания без правна помощ. Някои указания на съда обаче са напълно изпълними от всяко грамотно лице, както е в настоящата хипотеза. В съответствие с разпоредбата на чл.129, ал.2 от ГПК и практиката на ВКС съдът е дал на ищцата напълно ясно, точно и прецизно указание да посочи ответник. Не е било необходимо тя да притежава юридически познания, за да разбере значението на термина „ответник“, тъй като тя притежава нужното образование и грамотност, видно от съдържанието на ръкописните и молби. Ето защо следва да се заключи, че липсата на уведомление за възможността ищцата да ползва правна помощ, не представлява в случая съществено процесуално нарушение. Затова обжалваното определение в крайна сметка е правилно и трябва да бъде потвърдено. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1744 от 20.05.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 656/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 3-ти състав. ПОТВЪРЖДАВА определението № 1744 от 20.05.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 656/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, трети състав. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: