Р Е Ш Е Н И Е
№ 186
гр. София, 29 септември 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
със секретар Марияна Петрова,
при участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ,
след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ
наказателно дело № 747 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид:
Касационното производството по реда на чл.346 т.1 и сл. от НПК е образувано по саморъчна жалба на подсъдимия Р. Г. З. против въззивно решение № 115/17.05.2017 г., постановено по внохд № 79/2017 г. по описа на Апелативен съд - Варна.
Основното възражение в жалбата касае претенцията на подсъдимия относно наличието на явна несправедливост на наложеното наказание. В така наведеното касационно основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК е инкорпорирано и изразеното от З. несъгласие със заключението на назначената комплексна съдебно психологическа и психиатрична експертиза. Според подсъдимия, въпреки извършената корекция на размера на наложеното наказание, въззивния съд в недостатъчна степен е отчел чистото му съдебно минало и младата му възраст, обуславящи ниската му степен на обществена опасност. Претендира се обжалваният съдебен акт да бъде изменен като бъде намален размера на наложеното наказание лишаване от свобода.
В съдебното заседание подсъдимият лично и чрез назначения му за нуждите на касационното производство служебен защитник адв.С. Ч. поддържат депозираната жалба и молят същата да бъде уважена по изложените в нея съображения, като бъде намален размера на наложеното наказание или да бъде отменено решението и делото да бъде върнато за изясняване на психичното състояние на подсъдимия към инкриминирания момент.
Представителят на ВКП е на становище, че жалбата е неоснователна, поради което предлага решението на въззивния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното:
С присъда № 5/30.01.2017 г., постановена от Окръжен съд - Шумен по нохд № 567/2016 г. подсъдимият Р. Г. З. е признат за виновен в това, че умишлено е умъртвил майка си, по особено мъчителен начин и с особена жестокост, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.3 и т.6 във вр. с чл.115 от НК и при условията на с чл.58а ал.1 от НК е осъден на тридесет години лишаване от свобода, търпими при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59 от НК е приспаднат периода на предварителното задържане по отношение на подсъдимия, считано от 02.12.2015 г. до влизане на присъдата в сила. В тежест на З. са възложени направените в хода на производство разноски в размер на 2725,55 лв., като съдът се е произнесъл и по веществените доказателства.
По жалба на служебния защитник на подсъдимия само относно размера на наказанието лишаване от свобода е образувано внохд № 79/2017 г. по описа на АС - Варна като с решението, предмет на настоящата касационна проверка, първоинстанционната присъда е изменена като е намален размера на наложеното наказание лишаване от свобода на двадесет години, което е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим и присъдата е отменена в частта, в която наложеното наказание е постановено да се изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип.
С оглед направените в жалбата възражения на първо място следва да се посочи, че производството пред окръжния съд е протекло по реда на чл.371 т.2 и сл. от НПК. На база направеното от страна на подсъдимия признание на установените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти съдът е достигнал до извода, че в случая са налице предпоставките за приложението на института на съкратеното съдебно следствие, след което е обосновал правните си изводи относно обективната и субективна съставомерност на деянието. На тази основа оспорването на вменяемостта на подсъдимия към инкриминирания момент не държи сметка за процесуалния ред, по който е протекло съдебното производство пред първата инстанция. Решението за провеждане на предварително изслушване е взето по искане на служебния защитник на подсъдимия и на самия З., като на същия са били разяснени правата му, както и последиците от разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Подсъдимият изрично е заявил, че разбира обвинението и признава изцяло фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дал съгласие да не събират доказателства относно тези факти. Решаващият съд е намерил, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебното производство, след което обявил, че при постановяване на присъдата ще го ползва, без да събира доказателства относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. По делото са налице достатъчно доказателства, които недвусмислено разкриват очертаната в обвинителния акт фактология, призната от подсъдимия, включително и относно вменяемостта на същия и способността му правилно да възприема фактите от значение за делото, както към инкриминирания момент, така и към момента на постановяване на присъдата. Видно от заключението на назначената на досъдебното производство тройна комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза и допълнителната такава З. не страда от психично заболяване нито в тесния, нито в широкия смисъл на това понятие и е психично здрав. Към инкриминирания момент той не е бил повлиян от алкохол или други психоактивни вещества, като при него не са били налице симптомите на продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, поради което той е бил със запазена годност да разбира свойството и значението на своите постъпки и е могъл да ръководи действията си. Тези заключения са приети, не са оспорени от страните и правилно са кредитирани от предходните инстанции тъй като са пълни, ясни и обосновани, т.е. няма основания за съмнение в тяхната правилност. В този смисъл изразеното едва в касационната жалба от страна на подсъдимия и защитника несъгласие с експертните заключения не съответства от една страна на избрания от тях ред за разглеждане на първоинстанционното съдебно производство, а от друга - до настоящия момент по делото няма каквито и да било основания, които да поставят под съмнение тяхната правилност и обоснованост. В потвърждение на това се явява и отразеното от самия подсъдим в касационна жалба, където той собственоръчно е отбелязал, че от страх да не получи доживотен затвор, като „всеки нормален човек” е избрал съкратеното съдебно производство. С оглед на гореизложеното, съдът приема, че наведеното от страна на подсъдимия възражение не представлява съществено процесуално нарушение, което да е ограничило упражняването на правата му и в частност правото му на защита. В този смисъл касационният съд не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обусловят връщане на производството на предходната инстанция за отстраняването им.
Касационната инстанция не констатира да е допуснато и нарушение по смисъла на чл. 348 ал.1 т.3 от НПК. Въззивният съд е утвърдил извършената от първата инстанция индивидуализация на наказанието при условията на чл.58а ал.2 - 3 във вр. с чл.54 ал.1 от НК, като се е съгласил, че съответно на извършеното престъпление се явява наказанието „доживотен затвор”, като в допустимите от закона граници за неговата замяна – от петнадесет до тридесет години лишаване от свобода, е редуцирал наложеното от окръжния съд наказание от тридесет на двадесет години лишаване от свобода, което се явява под средния размер на предвидената в закона санкция. Съставът на апелативния съд е изтъкнал своите съображения защо намира наложеното на подсъдимия наказание за справедливо, като е взел отношение по всяко едно от направените възражения, които са идентични и с наведените в касационната жалба. Младата възраст на подсъдимия – 24 годишен, чистото му съдебно минало и трудовата му ангажираност, характеризиращи го като личност с невисока степен на обществена опасност са ценени като смекчаващи отговорността обстоятелства както самостоятелно, така и съобразно визираните в чл.36 от НК цели на наказанието. Правилно като отегчаващо отговорността обстоятелства е отчетена високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, осъществено при наличие на три квалифициращи го обстоятелства – убийство на родната майка, извършено по особено мъчителен начин и с особена жестокост. Ето защо касационният състав не счита, че въззивният съд е индивидуализирал наказанието като е игнорирал или е подценил значението на някое от смекчаващите отговорността обстоятелствата или е надценил някое отегчаващо такова. Данните за личността на подсъдимия З. не мотивират необходимост от намаляване размера на наказанието. Фактите по осъществяване на убийството – чрез нанасянето на множество прободни и порезни рани в областта на лицето, шията, лявата половина на гръдния кош, лявата гърда, левия хълбок и горните крайници, не предполага необходимост от още по-голямо смекчаване положението на подсъдимия. В противен случай би се стигнало до неоправдано игнориране на генералната превенция, за постигането на която съдът също е длъжен да следи. С оглед на гореизложеното, касационният състав приема, че в случая не е налице несъответствие между наложеното наказание, обществената опасност на деянието и на дееца, на приетите по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК, поради което оплакването за явна несправедливост на наказанието се явява неоснователно.
По изложените съображения касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, т.е. въззивното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 115/17.05.2017 г., постановено по внохд № 79/2017 г. по описа на Апелативен съд - Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |