Р Е Ш Е Н И Е № 302 Гр.София, 28 юни 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети юни, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора КАРАГОГОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 930/13 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. С присъда № 108/21.11.12 г., постановена от РС-Чепеларе по Н.О.Х.Д. 136/12 г., подсъдимият А. И. К. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.343 Б,ал.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343 Г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от две години. Тази присъда е потвърдена с решение № 59/15.02.13 г.,постановено по В.Н.О.Х.Д.111/12 г.от ОС-Смолян /СмОС/. В залегналия в процесуалния закон шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила, на 01.04.13 г.е постъпило искане от осъдения чрез неговия защитник за възобновяване на наказателното производство, в което са залегнали всички касационни основания по чл.348,ал.1 НПК. Иска се К. да бъде оправдан или делото да бъда върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание осъденият не се явява. Преупълномощен от упълномощения защитник поддържа искането с отразените в него доводи. Представителят на ВКП намира същото за неоснователно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия го документ и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в настоящата процедура, намира за установено следното: Първото оплакване е за нарушение на материалния закон поради осъждане на молителя да е осъществил престъпление по чл.343Б,ал.1 НК. Счита се,че той не е автор на деянието, тъй като не е управлявал съответното МПС. В контекста на това оплакване има налично такова за неизвършена цялостна преценка на събраните по делото доказателства, а по отношение на анализираните такива-превратност и изопачаване. Оттук насетне се оспорва недоказаност на приетата от съда фактическа обстановка въз основа на събраните по делото доказателства, което по същество е оплакване за необоснованост. Тъй като при първо и при второ разглеждане на делото върховната съдебна инстанция по наказателни дела е съд по правото, тя не се занимава с фактори, които не са касационни основания. И това е така, тъй като може да се произнася единствено в рамките на приетата фактология по престъпната дейност, когато нейното извеждане е станало при спазване на процесуалните правила. Собствена преценка на доказателствата, за каквато се настоява пред ВКС, означава и преценка по фактите. В случая, макар и да са изписани нарушения на чл.114,117 и 303 НПК, всъщност по отношение на авторството става дума за необоснованост поради факта, че решаващите съдилища са дали вяра на едни, а не на други гласни доказателствени средства. Въпросът, който стои, е дали суверенната съдебна воля е формирана при строго съблюдаване на процесуалните правила. Отговорът на тази инстанция е положителен. Първият съд по фактите е разпитал всички свидетели, възможни да установят дали осъденият е управлявал процесния автомобил и са изписали съответни съображения защо кредитират показанията на едни,а не на други лица. Без съмнение свидетелите Д., К., И., Я. и Г., които не са свързани с К., за разлика от други, живеещи в района, обслужван от него като полицай, са категорични /К.-косвено/, че осъденият е бил сам в автомобила Фолксваген Пасат, той го е управлявал и е бил единственото лице, изпълзяло от колата след нейното обръщане. За това говори и проведения между мъжете от други коли и него разговори. Останалите лица са пристигнали по-късно и са разбрали от самата Я. и от К., че тя е управлявала П. Неслучайно местните хора не са били петимни да се сигнализира на телефон 112. Свидетелят Г. обаче е изпълнил своя граждански дълг и трайно е съдействал за разкриване на обективната истина в хода на производството. Така са приели съдилищата по фактите и ВКС не намира основания да не се съгласи с техните изводи, включително и по отношение на субективния елемент на престъплението. Казаното се отнася и до кредитирано разпознаване в хода на досъдебното производство,което съвсем не е единственият доказателствен източник за формиране на извод за авторство. Твърди се, че поемните лица по протокола за извършване на това процесуално действие са в гражданско-правна /или трудова/ зависимост от следствения апарат. Процесуалният закон изисква тези лица да нямат процесуално качество и да не са заинтересовани от изхода на делото-чл.137,ал.2 НПК. Конкретните данни по производството не поставят тези качества под съмнение. А и разпознаващият свидетел е категоричен за лицето, което е управлявало колата, катастрофирало е и е видяно,че се намира само в нея. Това е осъденият. Според защитата на следващо място липсват дължими мотиви на второстепенния съд по всички доводи, отправени пред него. Видно от процесуалната действителност, казаното не е така и е взето отношение по основните повдигнати възражения за драстични процесуални нарушения. Наистина, част от казаното е солидаризиране с приетото от първостепенния съдебен състав, но същото не е забранено от закона, стига по недвусмислен начин да е ясно каква е съдебната воля на съответния второстепенен решаващ съд. В конкретния случай тя ни най-малко не буди съмнение. Що се отнася до съдебната практика по идентични казуси, представена от защитата, която съдилищата по фактите не били обсъдили, следва да се заяви, че те не са били процедурно задължени да правят това, защото става дума за отделни решения по конкретни дела, а не за задължителен за спазване документ по тълкувателна дейност на ВКС. Според защитата освен това СмОС е отказал да събира доказателства. Няма данни такива да са искани пред него. Т.е.,има налично оплакване, като самата отправяща го заинтересована страна не е генерирала активност. Съвсем отделен е въпросът, който е стоял пред първостепенния съд по повод отправени му искания за събиране на нови доказателства. Тях той мотивирано е отхвърлил. Не всяко искане за събиране на доказателствен материал следва да бъде удовлетворявано, а само съществено такова, стоящо в основата на възможно изясняване на фактологията по престъпната дейност. В тази връзка законосъобразен е отказът на РС-Чепеларе да назначи вещо лице, което да отговори допуснати ли са нарушения на Наредба 30, защото става дума за съдебна дейност. Подобна е и мотивировката на въззивната инстанция по третирания въпрос. По-нататък, досъдебното производство е образувано с постановление на прокурор от гр.Девин от 26.09.11 г. Поради тази причина /за други такива съдът що говори при конкретно обсъждане на възраженията по Наредба 30/ няма как да се изисква да се изготви постановление за проверка за наличие на алкохол в кръвта преди образуване на производството. Същевременно обаче, изследването на това обстоятелство дава достатъчно данни за образуване на наказателно производство по чл.343 Б,ал.1 НК и в този смисъл е взета предвид изготвената на 17.08.11 г.експертна справка 194/11 г.на химик в НТЛ при ОД на МВР-Смолян /л.7 от т.2 от ДП/. Не неговата справка е основа за съдилищата по фактите да приемат наличие на управление на автомобил от страна на осъдения след употреба на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а изложеното в назначена по съответен процесуален ред /постановление от 19.10.11 г.-л.120 от т.1 от ДП/ химическа експертиза за това на вещо лице Г. Т.. Същата е приложена в писмен вид на л.121 от т.1 на ДП, а е защитена в открито съдебно заседание на 25.10.12 г. Предвид спецификата на конкретното престъпно деяние и нуждата на експертни познания при установяване на съставомерно обстоятелство, този съд не може да схване упрека на защитата, че протокол № 153 за химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол в кръвта не е от категорията на назначените по реда на чл.144 и сл.НПК, а представлява само официален писмен документ, поради което бил нарушен процесуалният закон с проведен разпит на вещото лице в открито съдебно заседание. Няма никакво процедурно, а и разумно основание за разсъждение по този въпрос, на който при това втората инстанция е отговорила. Най-много възражения са отправени по отношение на неспазване на Наредба № 30 от 27.06.01 г.за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства /Наредба 30/, по какъвто начин се набляга на накърнено право на защита. Трябва да се отбележи, дори и при констатация, че някои обстоятелства не са в хармония с установеното в Наредбата, че от една страна следва да се премисля дали допуснатите нарушения са толкова флагрантни, че да водят до изключване на резултата за установеното количество алкохол в кръвта. От друга, не бива да се забравя спецификата на процесното дело и в частност обстоятелството,че отначало е имало противоречиви данни относно това кой е управлявал катастрофиралия Фолксваген Пасат, което допринася за определено неблагополучие. Първо, твърди се, че е допуснато нарушение на Наредба 30, тъй като няма издаден талон за медицинско изследване, което е задължителен реквизит в аналогични случаи за вземане и изследване на кръвна проба. На този въпрос е отговорено от долустепенните съдилища. Чл.5 от Наредбата не изисква попълване от страна на длъжностното лице от съответната служба за контрол на талон за медицинско изследване, при невъзможност за извършване на проверка с техническо средство на място. В случая осъденият се е оплакал от болки в гърдите /типична травма за водач на МПС при произшествие/, макар и на място да е отказал медицинска помощ. В съгласие с чл.2,ал.2 от Наредбата се е приело,че физическото му състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство. Второ, в материалите по делото няма данни кръвната проба да е взета с разтвори, съдържащи летливи вещества като спирт, в противоречие на чл.12. Нямало е как това да бъде установено и по-късно по експертен път, както правилно е преценил РС-Чепеларе. Същото се отнася и за твърдяното нарушение на чл.13,ал.1 от Наредбата, тъй като шишенцето, в което била поставена кръвната проба, не било предварително напълнено с 0,5 грама суха субстанция натриев флуорид за всеки 10 куб.см от обема. В нито един момент по производството няма и намек за такъв констатиран дефект, който и тепърва не може да бъде дирен. Още повече,че концентрацията на алкохол в кръвта на К. не е близка до съставомерно предвидените 1,2 промила. Трето, по отношение на химика М. Д., който първоначално е третирал пробата, без да има постановление за назначаване, съдът взе отношение по-горе в изложението си. Нему не е било нужно да се дава талон за медицинско изследване, ведно с пробата, както твърди защитата. Такъв, както вече бе споменато, не е бил изготвен. Същевременно в кориците на делото е приложен протокол за медицинско изследване /л.5 и сл.от т.2 на ДП/, от който е видно,че на 12.08.11 г.в 23.05 ч.е взета кръв на К.. Пробата е изпратена до Областна Дирекция на МВР Смолян и е пристигнала там в 15.40 ч.на 15.08.11 г. /л.6 от т.2 от ДП/. Следователно е спазен чл.15,ал.1 от Наредбата- изпращане в 72 часов срок до Научно-техническата лаборатория при съответната регионална дирекция на вътрешните работи. Впоследствие Д. е отговорил, че опаковката на пробата отговаря на изискванията на Наредба 30 и е определил концентрацията на алкохол в кръвта на К. по метода на В. над 1,2 промила. Ето защо е възприето, че наред с други данни се изпълняват изискванията на чл.211 НПК. Четвъртото е най-важното възражение. На 24.10.11 г.е направено химическото изследване за алкохол на кръвната проба на осъдения- т.е., над два месеца след вземането й. Съдилищата по същество не виждат проблем с нарушаване на Наредбата, след като вещото лице е констатирало,че опаковката отговаря на изискванията по нея и изследването е извършено в посочения в чл.19 тримесечен срок. К. и защитата му остро възразяват на такъв подход, претендирайки, че обсъжданият вече 72 часов срок е и за провеждане на химическото изследване, не само за изпращане на пробата. Позоваването на това кога следва да се осъществява анализът по Наредбата не е коректно. Видно от споменатата вече ал.1 на чл.15, пробите се изпращат не по-късно от 72 часа след вземането им в хладилни чанти с транспорт на лечебните заведения по чл.7- до специализирани химически лаборатории в София, Пловдив, Варна и Плевен или в научно-техническа лаборатория при столичната или съответната регионална дирекция на вътрешните работи. Очевидно е, че седемдесет и два часовият срок е максимален за изпращане на пробата, не и за нейното изследване. Въпреки това настоящата инстанция възприема тезата, че изследването трябва да бъде направено възможно най-скоро, за да могат да бъдат изминати всички стъпки от всички субекти, предвидени в чл.20 от Наредбата. Това трябва да стане в рамките на тримесечния срок на съхранение на кръвта при температура плюс 4 градуса по Ц., по силата на чл.19. В конкретния случай обаче, и при липса на проверка с техническо средство, се е стигнало до обективно забавяне поради необходимостта да се изясни кой е управлявал процесния автомобил, след което изследването с експертна справка има характер на достатъчна данна, обсъдена по-горе. След образуване на досъдебното производство са спазени всички процесуални правила, но технологично вече е било минало известно време и законосъобразната констатация на алкохол в кръвта на К. е станало едва след повече от два месеца. Последните посочени обстоятелства ВКС имаше предвид, говорейки за налично по това производство неблагополучие. Тъй като няма данни изследваната от назначения по съответен процесуален ред експерт да не е била годна, въпреки казаното се счита, че Наредба 30 не е нарушена по толкова драстичен начин, че да не могат да бъдат взети предвид резултатите, придобити при нейното приложение. Експертът-химик, който при това носи наказателна отговорност за депозиране на невярно заключение, се е позовавал на експертни постановки и въобще не може да се сподели казаното в искането за възобновяване, че се касае за субективна негова преценка. В съответствие с изложеното, ВКС не намира,че е налице някое от касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. По отношение на третото възведено касационно основание, това по чл.348,ал.1,т.3 НПК, следва да се отбележи, че основният аргумент за явна несправедливост на наложеното наказание е такъв за осъждане на невинен човек. Това не подлежи на обсъждане. Същевременно съдилищата по същество са изразили несъмнено позицията си по набраните в хода на производството данни за отегчаващи и смекчаващи обстоятелства. Далеч не е вярно отразеното в искането за възобновяване, че само първите са били обект на събиране и анализ. Въпреки това РС-Чепеларе много внимателно е обмислил доминантността на утежняващите несъставомерни субективни елементи и е изписал съображения защо изцяло при техен превес е отмерил наказанието лишаване от свобода. Най-накрая, не може да се сподели тезата, че липсват характеристични данни за личността на осъдения. Извън присъстващата в кориците на досъдебното производство служебна справка за К., доказателства за лични характеристики са събрани и чрез казаното от неговите съграждани, разпитани в съдебно заседание. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на Н.О.Х.Д. 136/12 г.по описа на РС-Чепеларе, В.Н.О.Х.Д.111/12 г.по описа на ОС-Смолян. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/