6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 185 [населено място], 09.05.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д. №318 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД, [населено място] срещу определение №123/18.08.2021г., постановено по ч.т.д. №20212001000158 по описа за 2021г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено определение №260119 от 12.05.2021г. по т.д. №33/2021г. на Окръжен съд- Ямбол. С първоинстанционното определение е прекратено като недопустимо поради липса на правен интерес производството по исковете с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ /за установяване, че протокол от заседание на СД на „Хелио-Тур-С“ АД от 16.03.2016г. и вписването в ТРРЮЛНЦ на З. И. като физическо лице, представляващо юридическото лице- представител на „Хелио-Тур-С“ АД е несъществуващо обстоятелство/ и чл.124, ал.1 ГПК /за установяване, че протокол от заседание на СД на „Хелио-Тур-С“ АД от 16.03.2016г. е неистински документ/, предявени от „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД, [населено място] срещу „Хелио-Тур-С“ АД, [населено място]. Частният жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното определение като неправилно- постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че е неправилен изводът на съда за липса на правен интерес от предявените установителни искове по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като не са съобразени фактите- първо, че „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД е представляващ „Хелио-Тур-С“ АД; второ, че З. И. в качеството на вписан представител на „Хелио-Тур-С“ АД е подписала запис на заповед за 170 000 лева, за която сума дружеството е осъдено с постановеното по д.№107/2017г. по описа на Окръжен съд-Ямбол решение, потвърдено от Апелативен съд-Бургас и трето, че З. И. в същото си качество е сключила договор за наем за 7 години, който изтича през 2023г. Поддържа, че ако бъде уважен искът с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ ще има възможност да иска отмяна на влязлото в сила решение по горепосоченото дело, ако същото не бъде допуснато до касация и отменено от ВКС, както и спиране на образуваното изпълнително производство, също така- прогласяване нищожността на договора за наем. Излага доводи, че правният интерес не зависи от действието занапред на заличаването на вписването, тъй като било възможно да се представят и други документи, съставени от З. И. с дата от периода, в който е била вписана като представляващ ответното дружество. Моли да бъде отменено определението, което е несправедливо и незаконосъобразно и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като касационният жалбоподател сочи следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1. Доказан ли е правен интерес за водене на иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, ако се твърди, че документ, на който се основава вписването на представляващо лице в регистъра, е неистински? Допустимо ли установяване на неистинността на избора на представляващ дружеството, респективно неистинността на документа, въз основа на който това лице е вписано като представляващ дружеството, с оглед и на възможността това лице да продължава да сключва със задна дата договори, да издава записи на заповед и прочие… ?; 2. При продължаващо действие на договор за наем, сключен от лице, чиято представителна власт се оспорва, към момента на предявяване на иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, доказан ли е правен интерес от водене на иска? Може ли да се иска разваляне на такъв договор занапред при доказване на неистинност на вписано обстоятелство- избор на представляващ дружеството?; 3. Съществува ли всякога правен интерес на активно процесуално легитимирано лице от иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ в случай, че вписаното обстоятелство е нищожно или се основава на нищожен документ?“. Жалбоподателят поддържа, че е налице основанието за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК без да сочи съдебната практика на ВКС, на която въззивното решение противоречи. Счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основание за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът „Хелио-Тур-С“ АД не взема становище по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено като недопустимо производството, въззивният съд напълно споделя и препраща към мотивите на първоинстанционния съд за липса на правен интерес за ищеца от предявените искове с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ /за установяване, че протокол от заседание на СД на „Хелио-Тур-С“ АД от 16.03.2016г. и вписването в ТРРЮЛНЦ на З. И. като физическо лице, представляващо юридическото лице- представител на „Хелио-Тур-С“ АД са несъществуващи/ неистински обстоятелства/ и чл.124, ал.1 ГПК /за установяване, че протокол от заседание на СД на „Хелио-Тур-С“ АД от 16.03.2016г. е неистински документ/. Решаващият съдебен състав приема, че ищецът е активно легитимиран да предяви процесните претенции, но това не означава автоматично, че има правен интерес от търсената защита. Правният интерес е обусловен от настъпването на благоприятни последици в неговата правна сфера, а предвид наведените му твърдения за правен интерес, произтичащ от възможността да се позовава на постановеното по процесните искове решение по висящи дела с трети лица- и от възможността да обвърже надлежно легитимираните ответници по тези дела със СПН на решението по настоящото дело. Апелативният съд излага доводи, че решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание, т.е. с оглед субективните и обективните предели на СПН решението по исковете с правно основание чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ и чл.124, ал.1 ГПК, предявени от „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД срещу „Хелио-Тур-С“ АД, няма да бъде противопоставимо на ответниците по висящи и бъдещи искове за защита на материални права на ищеца, засегнати от действията на З. И.- вписана като представляващ „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД в качеството му на изпълнителен член и представляващ „Хелио-Тур-С“ АД в периода 16.03.2016г.-17.06.2016г. Съдът се аргументира и с липсата на ретроактивно действие на заличаването на вписано обстоятелство съгласно чл.30 ЗТРРЮЛНЦ, поради което заличаването е непротивопоставимо на трети добросъвестни лица по правоотношения, в които дружеството е встъпило в периода, в който З. И. е била вписана като представляващ. Счита, че следва да бъде съобразено и обстоятелството, че валидността на сделките се преценява към момента на сключването им, респ. всяко трето добросъвестно лице ще може да се позове на вписването /чл.7, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ/. По отношение на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставените от жалбоподателя правни въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд не ги е обсъждал в аспекта, в който са поставени, а така както са формулирани изискват разглеждане на различни хипотези, респ. отговорът на тези въпроси не е еднозначен, а зависи от преценка на конкретните факти и обстоятелства по делото. Въззивният съд с оглед изложените в исковата молба твърдения и след анализ на конкретните факти и обстоятелства, е стигнал до извод, че в случая ищецът няма правен интерес от предявените искове за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство и за установяване неистинността на документ, тъй като уважаването на исковете не би довело до промяна в правната му сфера, респ. до защита на негови субективни права. Основните мотиви на съда, за да приеме, че в конкретния случай липсва правен интерес от предявените установителни искове, са свързани с възможността на ищеца да противопостави евентуалното положително съдебно решение по настоящото дело на трети лица- страни по висящи и бъдещи правни спорове с различен предмет. Въззивната инстанция, след анализ на субективните и обективите предели на силата на пресъдено нещо на решението по исковете с правно основание чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ и чл.124, ал.1 ГПК, стига до решаващия правен извод, че то няма да бъде противопоставимо на трети лица - страни по висящи и бъдещи искове за защита на материални права на ищеца, засегнати от действията на З. И.- вписана като представляващ „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД в качеството му на изпълнителен член и представляващ „Хелио-Тур-С“ АД в периода 16.03.2016г.-17.06.2016г. Допълнително изложените аргументи от съда са свързани с безспорното в теорията и съдебната практика разбиране, че валидността на сделките се преценява към момента на сключването им, както и с действието занапред на заличаването на вписването по чл.30 ЗТРРЮЛНЦ, респ. с извода, че заличаването ще е непротивопоставимо на трети добросъвестни лица- страни по правоотношения, в които ответното дружество е встъпило в периода, в който З. И. е била вписана като представляващ /чл.7, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ/. Следва да се отбележи, че касаторът не сочи конкретни съдебни актове на ВКС, на които твърди, че въззивното решение противоречи, нито излага доводи за значимостта на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №123/18.08.2021г., постановено по ч.т.д. №20212001000158 по описа за 2021г. на Апелативен съд – Бургас. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.