Р Е Ш Е Н И Е
№ 144
гр. София, 22 март 2010 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният
касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осми март през
две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА
БЛАГА ИВАНОВА
при
секретаря Аврора Караджова
и в
присъствието на прокурора Николай Любенов
изслуша
докладваното от
съдия
ИВАНОВА касационно дело № 18 по описа за 2010 г
Производството е образувано по жалба на подсъдимия М. И. М., чрез защитата му, и по жалба на подсъдимия Р. М. С., чрез защитата му, срещу решение на Великотърновски апелативен съд № 203 от 18.11.2009 г, по ВНОХД № 245/09, с което е потвърдена присъда на Плевенски окръжен съд, по НОХД № 667/09.
С първоинстанционната присъда, подсъдимите са признати за виновни в това, че на 4.08.2008 г, в с. Б., Плевенско, в съучастие като съизвършители, а подсъдимият М, при условията на опасен рецидив, са отнели чужди движими вещи, на обща стойност 3 513, 97 лв, от владението на Е. С. Н. , с намерение противозаконно да ги присвоят, като за това са употребили сила и заплашване, с оглед на което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК, за подсъдимия М, и чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, за подсъдимия С, са осъдени, както следва: подсъдимият М, при условията на чл. 54 НК, на пет години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, чрез настаняване в Затвора, гр. П., със зачитане на предварителното задържане, считано от 8.02.2009 г, а подсъдимият С, при хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, на две години „лишаване от свобода”, отложено, по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години.
С жалбата на подсъдимия М се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Оспорва се процесуалната годност на разпознаването, с аргумента, че е нарушен редът за неговото провеждане. Твърди се, че не са взети предвид показанията на свидетелите, установяващи „алиби” на жалбоподателя. Прави се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.
С жалбата на подсъдимия С се релевират всички касационни основания. Сочи се, че липсват достатъчно доказателства, уличаващи този подсъдим в извършеното престъпление, че не следва да бъде ползвано разпознаването, което е негодно. Изтъква се, че не е посочено в какво се е изразила употребената от този подсъдим сила и заплашване. Твърди се, че правната квалификация е неточна, тъй като приетата обща стойност на предмета на престъплението не съответства на стойността, получена при сумиране на инкриминираните вещи, която е по-ниска. Сочи се, че е нарушен материалният закон и наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбата се иска да бъде отменено въззивното решение и делото бъде върнато за ново разглеждане.
В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата на подсъдимия М пледира за уважаване на жалбата и за оправдаване на жалбоподателя. Алтернативно, намира, че въззивното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане.
Подсъдимият М. заявява, че не е извършил престъплението, за което е признат за виновен. Моли да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане.
Защитата на подсъдимия С пледира за уважаване на жалбата. Счита, че решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане.
Представителят на ВКП счита, че жалбите са неоснователни. Пледира за оставяне в сила на въззивния акт.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Жалбите са неоснователни.
Въззивното решение, с което е потвърдена осъдителната присъда, не страда от релевираните процесуални пороци. То е изготвено в съответствие с чл. 339 НПК. При анализа на доказателствата не е допуснато нарушение по чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Апелативният съд е направил обстойна преценка на доказателствените източници, като е обсъдил както доказателствата, уличаващи подсъдимите, така и тези, които ги оневиняват. Формираното вътрешно убеждение по релевантните факти не е опорочено. Обвинителната теза, възприета от съда, почива на преки и косвени доказателства, при чиято съвкупна преценка са изведени изводите за виновността на подсъдимите. Липсва основание да бъдат дискредитирани протоколите за разпознаване от досъдебното производство, съгласно които подсъдимият М е разпознат от двете пострадали: св. М. И Е. Н. , а другият подсъдим, само от св. М. Н. От значение за процесуалната годност на разпознаването е същото да бъде проведено при спазване изискванията на чл. 169-171 НПК, което, в случая, е изпълнено. Показанията на свидетелките Н. кореспондират на останалите доказателствени източници, поради което правилно са кредитирани и поставени в основата на осъдителната присъда. Косвените доказателства са обсъдени внимателно, наред с преките такива. Сред косвените доказателства са разговорите, проведени от мобилни телефони, отнети при грабежа, регистрирани в клетка на с. О., където живеят жалбоподателите, респективно, разговора с предплатена карта, ползвана от подсъдимия М. Обсъдени са и показанията на св. И тези на св. М, наред с показанията на св. М. Н. , от които е установено, че непосредствено преди инкриминираното деяние пострадалите се завърнали от чужбина, демонстрирали материално благополучие и обявили намерение да ремонтират къщата си. Плановете им станали достояние на роднини на подсъдимите, споделили с последните за материалните ценности на пострадалите. По роднинска линия било научено и името В. , с което св. М. Н. не била известна публично, с каквото име се обърнал към нея единият от нападателите. Обсъдени са обясненията на подсъдимите, с които същите отричат участието си в престъплението, и правилно не им е дадена вяра, като е съобразено, че казаното от тях се опровергава от другите доказателствени източници. Отделено е място на показанията на свидетелите, разпитани по искане на подсъдимия М, установили присъствието му на празненство, проведено в къщата на един от свидетелите. Правилно е прието, че тези показания не опровергават обвинителната теза, тъй като свидетелите са проявили несигурност за датата на празненството / дали събитията са се осъществили на инкриминираната дата или един ден по-рано /. Неоснователно се твърди, че не са изложени съображения в какви действия се е изразила силата и заплашването, употребени от подсъдимия С по време на деянието. При съизвършителство в съставно престъпление / грабеж /, достатъчно е деецът да е участвал в един от елементите на съставното престъплението, за да възникне отговорността му за съизвършителство, а, в случая, деятелността на подсъдимите е разгледана на плоскостта на такова съучастие.
По тези съображения, ВКС намери, че липсва основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което искането за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане не може да бъде уважено.
Не е налице и релевираното нарушение на материалния закон. От правно значимите факти следва, че деянието съставлява грабеж и така е квалифицирано. Вярно е, че има техническа грешка при посочване на общата стойност на предмета на престъплението, но това не променя квалификацията, която си остава същата, поради което не е нарушен материалният закон. Неоснователно е искането подсъдимите да бъдат оправдани от настоящата инстанция. Това е възможно само при хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, която, в случая, не е налице, тъй като жалбоподателите не са осъдени за несъставомерно деяние.
Липсва и явна несправедливост на наложеното наказание. Отчетени са релевантните за наказателната отговорност обстоятелства и целите по чл. 36 НК. Не са налице предпоставки за по-нататъшно смекчаване на наказателноправното положение на подсъдимите.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в СИЛА решение на Великотърновски апелативен съд № 203 от 18.11.2009, по ВНОХД № 245/09.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: