6
Р Е Ш Е Н И Е № 50148 София, 28.02.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 925 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Н. Т., представляван от адв. К. М., срещу решение № 12315 от 13.11.2020г. по в.гр.д. № 5638/2019г. на САС, ГО, 10 състав в частта, с която е потвърдено решение № 4148 от 07.06.2019г. по гр.д. № 5469/2017г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора против ЗД „Бул Инс” АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени от настъпило на 12.05.2015г. ПТП за разликата над 60 000 лева до 150 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон – неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Поддържа, че определеното обезщетение за претърпените неимуществени вреди е занижено и не кореспондира с установените по делото болки и страдания с оглед характера и тежестта на пораженията му и неблагоприятната прогноза, както и с икономическата конюнктура към момента на настъпване на увреждането и предвидените лимити на отговорността на застрахователя. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло.
Ответникът ЗД „Бул Инс” АД не представя отговор на касационната жалба.
С определение № 483 от 26.07.2022г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част по иска за обезщетение за неимуществени вреди по следния уточнен материалноправен въпрос: „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя?”.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд е приел за доказано наличието на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, действащ към датата на ПТП, за лекия автомобил „Ровер 200“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Е. Т. – С.. Посочил е, че върху приложеното решение на наказателния съд няма отбелязване да е влязло в сила, но е намерил, че събраните по делото доказателства установяват, че водачът на лекия автомобил при управлението му е допуснал нарушение на правилата за движение, установени в чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, с което е станал единствената причина за настъпване на ПТП и претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди.
Приел е, че от заключението на вещите лица, извършили в първата инстанция комплексна медицинска експертиза с участие на специалист хирург и специалист психиатър, както и от уточненията, дадени в съдебното заседание, се установява, че вследствие на ПТП ищецът е претърпял открита конквасация (размачкване) на лявата подбедрица с многофрагментно счупване на двете кости - тибия и фибула (голям и малък пищял); бил е настанен в здравно заведение за периода от 12.05.2015 г. до 11.08.2018 г., в рамките на който са му извършени 7 броя оперативни интервенции за преодоляване на последиците от травмата (репозиция на костите и тяхното фиксиране) и отстраняване на некротична тъкан и кожни пластики; интервенциите са извършени под обща анестезия и медикаментозно лечение чрез приема на антибиотици, антикоагуланти и обезболяващи средства; лечението е било съпроводено с усложнения:
- кожни усложнения, наложили извършването на кожна пластика;
- ищецът е развил хроничен фистулозен остеомиелит на костите на травмираната подбедрица, представляващ инфекция на костите и костния мозък, което се обяснява от вещите лица като често срещано състояние при открити фрактури;
- анкилоза (пълно обездвижване) на лявата глезенна става;
- зудекова атрофия/дистрофия на костните структури, характеризираща се с болков синдром и втвърдяване на ставите, което се дължи на разстройство на вегетативната нервна система;
Приел е, че всички медицински интервенции са били извършени съобразно утвърдените практики за лечение, с което е избегната реалната опасност от ампутация на крайника. Взел е предвид, че долният ляв крайник е останал по - къс с 4 см., което ще затруднява движението на ищеца, като отсъства благоприятна прогноза за пълно възстановяване, налице са видими козметични дефекти (донорска кожа) по повърхността на подбедрицата в резултат на извършените пластики. Приел е, че вследствие на ПТП и получените увреждания ищецът е развил протрахирана депресивна реакция. Посочил е, че в първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства за претърпените от ищеца болки и страдания.
Въззивният съд е намерил, че размерът на пълното обезщетение за претърпените неимуществени вреди, на което има право ищецът, възлиза на сумата от 60 000 лв., който е съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото относно възрастта на пострадалия; медико-биологичните характеристики на причинените увреждания; продължителността и интензитета на болките и страданията; продължителността на общия лечебен и възстановителен срок; наличието на негативни последици от увреждането; обществено - икономическите условия в страната и лимита на застрахователните обезщетения към деня на настъпване на ПТП.
Въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, считано от датата на увреждането, и доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента, тази разпоредба следва да се приложи и по отношение на застрахователя. Поради това е приел, че на ищеца следва се присъди и законната лихва върху определените обезщетения за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева и имуществени вреди в размер на 5 867.16 лева, считано от деня на увреждането – 12.05.2015 г.
По формулирания материалноправен въпрос е създадена постоянна съдебна практика, която настоящият състав споделя - ППВС № 4/1968г. и решения по чл.290 ГПК - решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г., ТК, ІІ т.о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т.д. № 2979/2013г., ТК, ІІ т.о., решение № 130 от 09.07.2013г. по т.д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др. Съгласно тази практика за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди - морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице следва да бъдат взети предвид както характерът и тежестта на самото телесно увреждане, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Съдът е длъжен не само да посочи, но и да извърши преценка в тяхната съвкупност на релевантните обстоятелства, в това число като изхожда от общото понятие за справедливост и даде неговите основни характеристики, които да служат като отправна точка за определянето на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди.
При определяне на размера на дължимото справедливо обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е приложил неточно въведения с разпоредбата на чл.52 ЗЗД критерий за справедливост. В мотивите на решението си въззивният съд не е оценил комплексно и в пълен обем релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, в това число вида и продължителността на проведеното лечение, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания и прогнозите за отзвучаването им.
По касационната жалба:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 12.05.2015 г., около 18:40 часа в [населено място] е настъпило ПТП между лек автомобил „Ровер 200“ с peг. СА 5835 КВ, управляван от Е. Д. Т. – С., и мотоциклет „Хонда НВ400ЦР“ с peг. [рег.номер на МПС] , управляван от ищеца, както и че с решение от 16.05.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 710/2016 г. от Софийски районен съд, водачът на лекия автомобил е признат за виновен в това, че при управлението му е допуснал нарушение на правилата за движение, установени в чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в открито размачкване на лявата подбедрица – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК. Наличието на виновно противоправно поведение на водача на лекия автомобил, довело до настъпване на процесното ПТП, се установява и от заключението на автотехническата експертиза, според което водачът на лекия автомобил при извършването на маневра „завой наляво“ е навлязъл в лентата за насрещно движещия се с предимство по нея мотоциклет, където е настъпил ударът между двете МПС, като този удар е бил предотвратим, ако водачът на лекия автомобил е изчакал да премине движещият се с предимство мотоциклетист.
Установява се още, че като пряка и непосредствена последица от деянието на ищеца са били причинени следните телесни увреждания: открита конквасация (размачкване) на лявата подбедрица с многофрагментно счупване на двете кости - тибия и фибула (голям и малък пищял). Според заключението на съдебно-медицинската експертиза през периода от 12.05.2015г. до 11.08.2015г. на ищеца са били извършени под обща анестезия следните оперативни интервенции: 1/ първична хирургична обработка, обилен лаваж, щателен дебридман (изрязване на некротичната тъкан на границата със здравата), кръвна репозиция, поставена външна фиксация, запълване на костния дефект с антибиотичен spacer (обогатен с антибиотик цемент); 2/ дебридман, лаваж, VAC превръзка (т.нар. вакуумна превръзка, осъществяваща се със специална апаратура); 3/ дебридман, лаваж, VAC превръзка (т.нар. вакуумна превръзка, осъществяваща се със специална апаратура); 4/ ексцизия на раната и свободна кожна пластика на площ 200 см; 5/ дебридман и каутеризация на раната; 6/ екстракция на spacer (обогатен с антибиотик цемент), реконструкция на кожата чрез свободна и несвободна кожна пластика; 7/ некретомия (отстраняване на мъртвите тъкани), VAC превръзка. Освен оперативното лечение е било провеждано и медикаментозно лечение с инфузионни разтвори, антибиотици, антикоагуланти, обезболяваще. Според вещите лица оглед наличието на хронифициран фистулозен остеомелит, както и наличното скъсяване на левия долен крайник с 4 см, е вероятно и в бъдеще да се наложи извършването на оперативно лечение, както и провеждането на антибиотично лечение; наличието на т.нар. З. атрофия на костите също налага медикаментозно и рехабилитационно лечение; съществуващата анкилоза (пълна неподвижност) на глезенната става също изисква насочено лечение, включващо физиотерапия и рехабилитация. Прогнозата за пълно възстановяване е неблагоприятна, което е свързано с периодични болки и страдания, но не е възможно да се стигне до ампутация на лявата подбедрица. Вещите лица посочват още, че е възможно в резултат на провеждане на насочено лечение да се постигне известно частично възстановяване на движенията, но с оглед наличното скъсяване на левия крак с 4 см, като цяло походката при ищеца ще бъде затруднена. В експертизата е посочено, че в резултат на травмата ищецът е получил следните усложнения: кожни усложнения, наложили извършването на кожна пластика; ищецът е развил хроничен фистулозен остеомиелит на костите на травмираната подбедрица, представляващ инфекция на костите и костния мозък, което се обяснява от вещите лица като често срещано състояние при открити фрактури; анкилоза (пълно обездвижване) на лявата глезенна става; зудекова атрофия/дистрофия на костните структури, характеризираща се с болков синдром и втвърдяване на ставите, което се дължи на разстройство на вегетативната нервна система. След настъпилото ПТП ищецът е развил остра стресова реакция, което е преходно разстройство със значителна тежест, развиващо се в отговор на силен соматичен и/или психичен стрес и обикновено продължава от няколко часа до дни. Според вещото лице-психиатър конкретната диагноза при ищеца би трябвало да бъде протрахирана депресивна реакция, която е с продължителност не повече от две години, а след това трябва да се приеме диагнозата дистимно разстройство, което може да продължи години наред, докато продължават и психотравмените преживявания, без да е „трайна промяна на личността”.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Т. А., която живее на семейни начала с ищеца, и Х. С. – негова майка, се установява, че поради причиненото увреждане в началото след изписването му от болницата ищецът трудно се обслужвал, като започнал да се облича сам след два месеца, когато станал по-стабилен с патериците. Ищецът търпял силни болки, като продължава да търпи такива. Според показанията на свидетелите ищецът се променил като човек, станал по-избухлив, неспокоен, апатичен, затворен, не можел да спи и това наложило да потърси помощ – първо от невролог, а след това от психиатър, както и да пие лекарства. Притеснявал се от външния вид на крака си, изпитвал неудобство и чувство на непълноценност. Настоящият състав кредитира показанията на свидетелите, тъй като се основават на непосредствени впечатления и кореспондират със заключението на съдебно-медицинската експертиза.
Настоящият състав, като съобразява медико-биологичната характеристика на претърпените от ищеца телесни увреждания, проведеното лечение, включващо седем оперативни интервенции под пълна анестезия в период около три месеца, настъпилите усложнения, продължителността на протеклия възстановителен период, възрастта на ищеца към датата на ПТП /39 г./, преживените в резултат на уврежданията болки и страдания и отражението им върху живота на ищеца (установената от вещите лица протрахирана депресивна реакция като последица от нанесената травма и проведеното лечение, преминала в дистимно разстройство), неблагоприятната прогноза по отношение на възможността за пълно възстановяване на ищеца, което е свързано с периодични болки и страдания, както и лимитите на застрахователна отговорност по задължителна застраховка „ГО” като проявна форма на икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието, намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания възлиза на 100 000 лева. На ищеца следва да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение за периода от датата на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението.
Предвид изложените съображения и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 60 000 лева до 100 000 лева, вместо което ответникът ЗД „БУЛ ИНС” АД следва да бъде осъден да заплати на ищеца още 40 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди поради причинени телесни увреждания вследствие на ПТП от 12.05.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.05.2015г. до окончателното плащане. В останалата му обжалвана част въззивното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които възлизат на 15 730,38 лева, от които разноски за първата инстанция в размер на 8 429,81 лева (при общ размер на разноските 12 650 лева) съобразно уважената част от иска; разноски за втората инстанция в размер на 5567,24 лева (при общ размер на разноските в размер на 12 000 лева) съобразно обжалваемия интерес в тази инстанция и с оглед уважената част от жалбата, както и разноски за касационната инстанция в размер на 1733,33 лева (при общ размер на разноските 4030 лева) съобразно обжалваемия интерес в тази инстанция и с оглед уважената част от жалбата. Поради това, след съобразяване на присъдените на ищеца разноски за първата инстанция в размер на 3040,86 лева и за втората инстанция в размер на 70,95 лева, на ищеца следва да се присъдят допълнително разноски в размер общо на 12 618,57 лева, от които още 5388,95 лева – разноски за първата инстанция, още 5496,29 лева – разноски за втората инстанция и 1733,33 лева – разноски за касационната инстанция.
На ответника следва да се присъдят разноски в размер общо на 8898,89 лева, от които разноски за първата инстанция в размер на 6 218,53 лева (при общ размер на разноските в размер на 18 640 лева) съобразно отхвърлената част от исковете и разноски за втората инстанция в размер на 2680,16 лева (при общ размер на разноските в размер на 5000 лева) съобразно обжалваемия интерес в тази инстанция и с оглед отхвърлената част от жалбата. Поради това въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която на ответника за присъдени разноски за първата инстанция за разликата над 6 218,53 лева, както и в частта, в която на ответника са присъдени разноски за въззивната инстанция за разликата над 2680,16 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1600 лева съобразно уважената от настоящата инстанция част от иска.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 12315 от 13.11.2020г. по в.гр.д. № 5638/2019г. на САС, ГО, 10 състав в частта, с която е потвърдено решение № 4148 от 07.06.2019г. по гр.д. № 5469/2017г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. Н. Т. против ЗД „Бул Инс” АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени от настъпило на 12.05.2015г. ПТП за разликата над 60 000 лева до 100 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата; в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която Н. Н. Т. е осъден да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД разноски за първата инстанция за разликата над 6 218,53 лева до 11 228,92 лева, както и в частта, с която Н. Н. Т. е осъден да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД разноски за въззивната инстанция за разликата над 2680,16 лева до 4704,34 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК 83183030482, [населено място], [улица] да заплати на Н. Н. Т., ЕГН [ЕГН], съд. адрес: [населено място], [улица], чрез адв. К. М. още 40 000 лева (четиридесет хиляди лева), представляващи допълнително обезщетение (над обезщетението, присъдено с влязлата в сила част от решение № 12315 от 13.11.2020г. по в.гр.д. № 5638/2019г. на САС, ГО, 10 състав и решение № 4148 от 07.06.2019г. по гр.д. № 5469/2017г. на СГС) за неимуществени вреди от причинени телесни увреждания вследствие на ПТП от 12.05.2015г., на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), ведно със законната лихва, считано от 12.05.2015г. до окончателното плащане, както и сумата 12 618,57 лева (дванадесет хиляди шестстотин и осемнадесет лева и петдесет и седем стотинки), от които допълнителни разноски за първата инстанция в размер на 5388,95 лева, допълнителни разноски за втората инстанция в размер на 5496,29 лева, както и разноски за касационната инстанция в размер на 1733,33 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12315 от 13.11.2020г. по в.гр.д. № 5638/2019г. на САС, ГО, 10 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК 83183030482 да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 1600 лева /хиляда и шестстотин лева/ - държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|