Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е     № 299   гр. София, 18 юни  2010г.     В   ИМЕТО   НА   НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на  осемнадесети  май,  две хиляди и десета година, в състав:                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЕЛИЯНА  КАРАГЬОЗОВА       ЧЛЕНОВЕ :   КЕТИ  МАРКОВА                                    СЕВДАЛИН  МАВРОВ     при  участието на секретаря  ИВАНКА  ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора  КРАСИМИРА  КОЛОВА изслуша докладваното от съдията  КЕТИ   МАРКОВА н. д. №  231/ 2010 година   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. Д. Б., от гр. В., депозирана чрез защитника му- адв. Р. В. , срещу въззивно решение № 9 от 4. 02. 2010г., на Варненския апелативен съд, наказателно отделение, постановено по ВНОХД № 408/ 2009г., по описа на съда, с което е потвърдена присъда № 134 от 10. 11. 2009г., по НОХД № 1068/ 2009г., на Окръжен съд- гр. В.. В касационната жалба на подсъдимия П. Д. Б. се поддържа, че въззивното решение и първоинстанционната присъда са постановени в нарушение на материалния закон, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Заявява се искане за отменяване на решението и оправдаване на подсъдимия. Подсъдимият и неговият защитник не се явяват в съдебно заседание пред касационната инстанция и не сочат уважителни причини за отсъствието си. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба на подсъдимия П. Д. Б. е неоснователна. С първоинстанционната присъда Варненският окръжен съд, наказателно отделение, е признал подсъдимия П. Д. Б., от гр. В., за виновен в това, че на 19. 10. 2008г., в гр. В., без надлежно разрешително, държал високорисково наркотично вещество – марихуана- 243, 09 гр., със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 1, 6 %, и 0, 248 гр., със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 1, 5 %, на обща стойност 1 460, 03 лв., с цел разпространение, поради което и на основание чл. 354а, ал.1 НК и чл. 54 НК, го е осъдил на три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата, и глоба в размер на 5000 лв. Оправдал е подсъдимия по обвинението в останалата му част. На основание чл. 67, ал. 3 НК е постановил през изпитателния срок изпълнение на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. На основание чл. 354а, ал. 6 НК е отнел в полза на държавата наркотичните вещества. Присъдил е разноските по делото, възложени в тежест на подсъдимия. Постановил е разпореждане с веществените доказателства. С обжалваното въззивно решение Варненският апелативен съд, наказателно отделение, е потвърдил изцяло цитираната първоинстанционна присъда. Доводът за нарушение на материалния закон, мотивиран със съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обективирани с осъждането на касатора при липсата на безспорни доказателства за авторството на инкриминираното престъпление, е неоснователен. С тях по същество, практически се релевира такъв за необоснованост на присъдата, която обаче е изцяло извън кръга на лимитативно регламентираните с нормата на чл. 348, ал.1 НПК касационни основания, поради което и не подлежи на обсъждане и преценка в настоящото производство. Последната инстанция по фактите е въззивната, поради което контролът върху тях е извън предмета на касационната проверка. Настоящата инстанция може да отмени решението, ако установи, че фактическите положения са били приети на базата на негодни доказателствени източници или на несъществуваща доказателствена основа, че формираното вътрешно убеждение на съдилищата страда от пороци, породени от едностранчива, изопачена или тенденциозна интерпретация на доказателствата. В конкретния случай ВКС не намери съществени процесуални нарушения от посочената категория, даващи основание за касационната отмяна на проверяваното въззивно решение. Напротив, фактите по делото са приети за установени въз основа на обективен и задълбочен анализ на надлежно събраните в хода на досъдебното разследване и съдебната фаза на процеса доказателствени материали, проверени и оценени по предвидения в НПК ред. Позицията на жалбоподателя за несъгласие с кредитирането от съдилищата на свидетелите И, М. М. , С. Б. и В. Б. , и отхвърлянето на собствените му обяснения, извън частта им, касаеща обстоятелствата по спирането на автомобила за проверка от полицейските служители и извършената от тях проверка, е изразявано и във въззивното производство. С проверяваното решение тази група възражения са получили законосъобразен и доказателствено обезпечен отговор, съобразно изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Изложени са аргументирани съображения, които настоящата инстанция напълно споделя, поради което и преповтарянето им е безпредметно. Като е кредитирал едни доказателствени източници за сметка на други, но е изложил подробни, убедително мотивирани съображения за това, съответни на закона и формираната по делото доказателствена съвкупност, второинстанционният съд не е допуснал изтъкваното процесуално нарушение. Въззивният съд задълбочено и обективно е обсъдил наличните противоречия в гласните доказателствени средства, несъответствията помежду им относно отделни детайли от релевантната фактология, в светлината на конкретиката на произтеклите събития, мотивирайки по този начин решението си на кои от тях основава фактическите си констатации. Няма данни, въз основа на които да се счете, че като инстанция по същество апелативният съд е изградил изводите си по фактите в резултат на незаконосъобразна процесуална дейност във връзка със събирането, проверката и оценката на доказателствата. Ето защо, нарушения на принципните норми на чл. 13, чл. 14 и чл. 18 НПК, и тези на чл. 107 НПК, в конкретния случай не са допуснати. В този смисъл, ВКС намери, че Варненският апелативен съд е постановил един законосъобразен съдебен акт, приемайки, че при безспорно установените по делото фактически обстоятелства, инкриминираното деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на състава на престъплението по чл. 354а, ал. 1 НК. Предвид доказаните по делото фактически обстоятелства, жалбоподателят е осъществил една от формите на изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление- държане на високорискови наркотични вещества, в установения вид, количество, съдържание на активен компонент, и стойност. Несъмнено доказана е и съставомерната цел- за разпространението им, изводима от вида, количеството, разфасовката в отделни пакети, които обстоятелства, комплексно оценени, обективно не биха могли да се свържат с данните за инцидентна употреба на марихуана от дееца. Поради това материалният закон е приложен правилно, а възраженията в тази насока- изцяло неоснователни. С оглед изложеното, като намери, че жалбата на подсъдимия П. Д. Б. е неоснователна, а проверяваното в настоящото производство въззивно решение- постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, касационната инстанция, съобразно правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, прие, че същото следва да бъде оставено в сила. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 9 от 4. 02. 2010г., на Варненския апелативен съд, наказателно отделение, постановено по ВНОХД № 408/ 2009г., по описа на съда. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: