Ключови фрази
Частна касационна жалба * погасителна давност * отрицателен установителен иск * правна квалификация


5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
[населено място] ,17,06,2015 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на девети юни,през две хиляди и петнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1476 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ж. С. С. против определение № 1386 / 30.03.2015 год. по ч.гр.д. № 269/ 2015 год. на Благоевградски окръжен съд,с което е потвърдено определение № 79 / 27.01.2015 год. по гр.д.№ 24/2015 год. на Районен съд Петрич,с което е прекратено производството по предявения от жалбоподателя против М. С. Д. установителен иск, поради нередовност на исковата молба – противоречие между обстоятелствена част и петитум,неотстранени след указанията на съда.Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение с доводи относими към допустимостта на иск за установяване несъществуването на вземане на ответника към ищеца, за което и по реда на чл.237б.”е” ГПК / отм./ ответникът се е снабдил с изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание и вземането не е установено по исков път,със сила на пресъдено нещо / по реда на реда на чл.252 или чл.254 ГПК отм./, до момента на твърдяното изтичане на погасителната давност за същото.
Върховен касационен съд,първо търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим,подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по частната жалба настоящият състав съобрази следното :
Ищецът е предявил иск, излагайки съображения за погасяване по давност вземането на ответницата към него, в размер на 9 300 евро, на основание запис на заповед от 01.09.2003 год.,за което същата се е снабдила по реда на чл.237 б.”е” ГПК /отм./ с изпълнителен лист - на 10.03.2008 год./ още към този момент също се сочи изтекла специалната погасителна давност по чл.531 вр. с чл. 537 ТЗ, с оглед падежа на записа на заповед / и към принудително събиране на което вземане е пристъпила едва през 2013 год.,с образуването на изпълнително дело № 372 / 2013 год. на ЧСИ Ш. Д. - рег.№ 896 на КЧСИ.Именно и само с оглед изтеклата погасителна давност ищецът счита,че не дължи сумата от 9 300 евро на ответницата.При така изложената обстоятелствена част – за несъществуване вземане на ответницата към ищеца,на основание записа на заповед, като погасено по давност - е формулиран петитум – „ да се признае по отношение на ответницата,че е изтекла предвидената за вземането погасителна давност „ . Първоинстанционният съд е счел, че между обстоятелствената част – отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК - и петитума, относим към предявен установителен иск за факт, съществува противоречие,което препятства определяне правното основание на заявената претенция и указал срок за отстраняването му.Ищецът повторно е депозирал исковата молба ,без допълнения и уточнения.Първоинстанционният съд е прекратил производството предвид неотстранената нередовност на исковата молба.
Въззивният съд е споделил първоинстанционното определение,но противно на мотивирането на последното с нередовност на исковата молба,непозволяваща правна квалификация на иска,като изхожда единствено от петитума, е приел, че предявеният от ищеца иск е иск за факт,чието установяване по исков път не е изрично предвидено в закона и като такъв е недопустим, на основание чл.124 ал.4 пр. второ ГПК.Съдът, в евентуалност - ако би бил споделен извод за предявяването на иска като такъв с предмет установяване несъществуване на правоотношение и в частност - на вземане по съществуващо между страните правоотношение по запис на заповед / чл.124 ал.1 ГПК / - е изложил съображения за липса на правен интерес от предявяването му като такъв, тъй като не би осигурил адекватна защита на интересите на ищеца.Според съда,защитата следва да се осъществи по пътя на възражението,при предявен от претендиращата задължението страна осъдителен иск,каквато безспорно би била адекватната длъжникова защита, но в хипотезата на развило се, с възражение по реда на чл. 414 ГПК,заповедно производство, по ГПК в сила от 01.03.2008 год..Въззивният съд е мотивирал интерес на страната от противопоставяне погасяването по давност като предмет на правоизключващо възражение на ищеца,в качество на ответник по предявен срещу него осъдителен иск от страна на настоящата ответница, ирелевирайки снабдяването й с годен изпълнителен титул,съгласно разпоредбите на ГПК отм..Цитирал е съдебна практика, напълно неотносима към процесната хипотеза.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК жалбоподателят е формулирал въпроси, чието конкретизиране ,с включване на фактите по настоящата хипотеза,съставът намира допустимо,съгласно правомощията предоставени му с ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС,както следва: 1/Налице ли е правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск по реда на чл.124 ал.1 ГПК,за установяване недължимост на вземане / в случая - като погасено по давност / ,за което кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание,по реда на чл.237 ГПК отм.,но вземането не е установено със сила на пресъдено нещо, по реда на чл.252 или чл.254 ГПК отм. ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното определение с опр. № 262 по ч.т.д.№ 265 / 2009 год. на ІІ т.о. ВКС, опр.№ 214 по т.д.№ 464 / 2008 год. на І т.о. на ВКС , опр.№ 824 по т.д.№ 181 / 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 129 по т.д.№ 864 / 2010 год. на І т.о. ВКС ,както и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – противоречие с решение от 26.05.2010 год. по гр.д.№ 1151 / 2010 год. на Старозагорски районен съд и решение № 2383 по гр.д.№ 6083/ 2008 год.на Варненски районен съд ; 2/ Представлява ли предявеният иск , с петитум - „ установяване погасяване по давност на вземане” - такъв по чл.124 ал.1 ГПК или е иск за факт, съгласно чл.124 ал.4 пр.второ ГПК ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото преждецитираните актове засягат проблематиката по първия, не и по втория въпрос,а страната общо е посочила приложимите допълнителни селективни критерии ,между които и тази на чл.280 ал.1 т .3 ГПК .
Вторият от формулираните въпроси предпоставя отговор за действителната правна квалификация на предявения иск,с оглед формулираните от страната обстоятелствена част и петитум на исковата молба и безспорно е релевантен за спора,но необоснован с допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, в съответствие с изискванията на т.4 от ТР №1 / 2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Не се касае за искано тълкуване на приложимите процесуални норми на чл.124 ал.1 и ал.4 пр.второ ГПК - като непълни , неясни или противоречиви,каквито и не са, а за разграничаване приложението на едната или другата норма спрямо предмета на правния спор.Последното винаги предпоставя преценка за допустимостта на съдебния акт,за която съдът, вкл. и настоящата инстанция,следи служебно.Поради това и проверката на действителната правна квалификация,спрямо която въззивният съд е потвърдил достигнатия от първоинстанционния съд правен резултат,не е обусловена от наличието на формулиран и обоснован с допълнителен селективен критерий правен въпрос.
Настоящият състав намира,че независимо от известната непрецизност на формулирания петитум,доколкото от обстоятелствената част и същия не е изводима друга възможна правна претенция, освен тази за установяване несъществуване на вземането на ответницата към ищеца,на основание посочения запис на заповед,като погасено по давност,не се касае за противоречие между обстоятелствена част и петитум от такова естество,изключващо възможността първоинстанционният съд еднозначно и непротиворечиво да определи правното основание на иска,като отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане ,като погасена по давност.Нито се претендира установяване с диспозитива на решението към кой момент следва да се счете изтекла погасителната давност за вземането на ответницата,нито от обстоятелствената част е изводим друг,свързан с института на давността и облигационното правоотношение между страните ,основано на запис на заповед, възможен установителен иск.
С оглед ясно изводимата - еднозначно и непротиворечиво - единствено възможна правна квалификация на претенцията на Ж. С., първият от формулираните въпроси покрива характеристиката на правен такъв,съгласно т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – включен е в предмета на спора , очертан с въззивното определение – досежно правния интерес от предявяването на такъв отрицателен установителен иск. Отговор, макар в евентуалност , но спрямо неправилна правна квалификация на иска, е обусловил правния резултат.С оглед действителната правна квалификация на иска , обаче,този извод се явява решаващ.Обоснован е и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – с цитираните опр. № 262 по т.д.№ 265 / 2009 год. на І т.о. ВКС , изрично посочено и в решение № 129 по т.д.№ 864 / 2010 год. на І т.о. на ВКС.Останалите две определения на ВКС – за недопускане на касационно обжалване - не формират задължителна съдебна практика. Посочените актове - казуална съдебна практика не са доказано влезли в сила, за нуждите на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, но същият е по начало изключен при наличието на задължителна съдебна практика по формулирания правен въпрос.
В определение № 262 по т.д.№ 265/2009 год. на І т.о. на ВКС – пилотна , задължителна за въззивния съд съдебна практика - е даден положителен отговор на правния въпрос,кумулативно с извода,че отрицателните установителни искове по чл.254 ГПК /отм./ предоставени в защита на длъжника,за оборване материалноправните предпоставки на изпълнителния процес,когато изпълнителния лист е издаден по молба,подадена до 01.03.2008 год.,не се обхващат от хипотезата на пар.2 ал.9 изр. второ на ПЗР на ГПК . Въззивното определение се явява в противоречие с тази задължителна съдебна практика и като такова следва да бъде отменено. Следва да бъде отменено първоинстанционното определение за прекратяване на производството като недопустимо и делото върнато,за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения от Ж. С. против М. Д. отрицателен установителен иск ,за несъществуване вземане на ответницата към ищеца , за сумата от 9 300 евро, на основание запис на заповед от 01.09.2003 год., предвид погасяването му по давност.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1386 / 30.03.2015 год. по ч.гр.д. № 269/ 2015 год. на Благоевградски окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 1386 / 30.03.2015 год. по ч.гр.д. № 269/ 2015 год. на Благоевградски окръжен съд,с което е потвърдено определение № 79/ 27.01.2015 год. по гр.д.№ 24/2015 год. на Районен съд Петрич и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ определение № 79/ 27.01.2015 год. по гр.д.№ 24/2015 год. на Районен съд Петрич , за прекратяване производството по делото .
ВРЪЩА делото на Районен съд Петрич,за продължаване на съдопроизводствените действия,съгласно указанията в настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :