Р Е Ш Е Н И Е
№ 280
София, 02
юли 2009 година
Върховният
касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди и девета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА
КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Антони
Лаков
изслуша докладваното от съдията Красимир
Харалампиев
н. дело № 205/2009 година.
Производството е образувано по обща касационна жалба от повереника на частните обвинители С. В. С. и М. И. К., той и особен представител на частните обвинители В. В. Х. и М. В. Х. срещу решение № 18 от 25.02.2009 год. по внохд № 4/2009 год. на Апелативен съд-Бургас.
В нея са посочени основанията по чл. 348, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 НПК за отмяна на обжалвания съдебен акт.
По първото от основанията се излага довода, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение /неотстранено от въззивната инстанция/ като е приел за достатъчно условие за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ НПК изявлението на подсъдимия, че желае наказателното производство да премине по тази процедура и е разгледал делото по този ред. Оплакването за нарушение на закона и за явна несправедливост на наказанието е обосновано с довода, че неправилно е приложен чл. 55 НК, като наказанието на подсъдимия е индивидуализирано по най-лекото от трите вида алтернативни наказания предвидени за престъплението под неговия законов минимум. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание процесуалният представител на частните обвинители поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.
Защитникът на подсъдимия изразява становище /развито и в представената писмена защита/, че решението е правилно и законосъобразно, поради което жалбата на касаторите като неоснователна, следва да се остави без уважение.
Прокурорът даде също заключение, че не са налице визираните в жалбата основания за отмяна на въззивното решение.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 31 от 26.11.2008 год. по нохд № 504/2008 год. на Сливенския окръжен съд подсъдимият В. В. Х. е признат за виновен в това, че на 16.08.2008 год. в гр. С., по особено мъчителен начин, умишлено умъртвил Р. С. Вълева, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3, във вр. чл. 115 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на четиринадесет години и единадесет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален “Строг” режим.
На основание чл. 59, ал. 1 НК, съдът е приспаднал от наказанието предварителното задържане на подсъдимия по мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от 16.08.2008 год. до привеждане на присъдата в изпълнение.
Подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци обезщетения за причинените им от деянието неимуществени вреди, както следва:
-На В. В. Х. и М. В. Х., представлявани от особения представител адв. И сумата от сто хиляди лева за всеки от тях;
-На М. И. К. и С. В. С. сумите от по седемдесет хиляди лева, за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 16.08.2008 год. до окончателното изплащане на сумите, а на държавата държавна такса върху уважената част на гражданските искове в размер на 13 600лв. За разликата до първоначално предявения размер от по сто хиляди лева гражданските искове на М. И. К. и С. В. С. са отхвърлени като недоказани.
По реда на чл. 301, ал. 1 т.т. 11 и 12 от НПК, съдът се е произнесъл по веществените доказателства, по направените по делото разноски и по разноските направени от гражданските ищци и частни обвинители М. И. К. и С. В. С., които присъдил в тежест на подсъдимия.
С атакуваното решение Бургаският апелативен съд е потвърдил присъдата.
К. прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на касаторите за неоснователна.
Доводът за допуснати съществени процесуални нарушения свързани с разкриването на обективната истина, довели до опорочени правни изводи относно умисъла в извършване на престъплението квалифицирано по чл. 115 НК е неоснователен.
След образуване на нохд № 504/2008 год. по описа на Сливенския окръжен съд в деловодството на съда е постъпила молба от подсъдимия Х, депозирана от защитника му, с която е направено искане за разглеждане на делото по реда чл. 371, т. 2 от глава ХХVІІ НПК, с декларация, че Х. изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и неговото съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Преди даване ход на делото от първоинстанционния съд на 26.11.2008 год., защитникът на подсъдимия и последният лично, отново са направили искане основано на чл. 370, ал. 1 НПК за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК, което съдът е уважил. След като установил, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства в последвалото определение постановено на основание чл. 372, ал. 4 НПК, съдът обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползват направените самопризнания, без да се събират доказателства за обстоятелствата и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. По реда на чл. 372, ал. 2 НПК съдът е дал ход на делото и го разгледал, след което постановил осъдителна присъда при спазване изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК в това производство, като индивидуализирал наказанието на Х. при условията на чл. 55 от НК.
Доводът на частните обвинители за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение с провеждане на т.н. «диференцирана» процедура по чл. 371 и сл. НПК, въззивният съд е приел за неоснователен, като изложил за това подробни съображения..
В разглеждания случай, тези съображения, настоящият касационен състав споделя изцяло, поради следното:
С Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г., по тълк. д. № 1/2008 г.,ОСНК на ВКС бяха изяснени спорните въпроси по приложението на глава ХХVІІ НПК-«Съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция» и дадени указания насочени към правилното приложение на закона и уеднаквяване практиката на съдилищата.
Съобразно актуалната към 26.11.2008 год. редакция на чл. 370, ал. 1 НПК/ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 год., в сила от 29.04.2006 год./, решение за предварително изслушване на страните се взема от съда служебно или по искане на страните. Решението по този въпрос с последващо съкратено съдебно следствие е израз на правомощието на съда да определи реда за провеждане на съдебното производство, като това правомощие е ограничено от закона, чрез посочване на критериите, от които той трябва да се ръководи при произнасянето си.
За да постанови отказ по чл. 370, ал. 1, във вр. с чл. 371, т. 2 НПК съдът следва да констатира липсата на визираните в чл. 371, т. 2 НПК и чл. 372, ал. 4 НПК предпоставки - признание на фактите по обвинителния акт, съчетано със съгласието да не се събират доказателства за тези факти, и обоснованост на самопризнанието от приобщените в досъдебното производство доказателства.
От приложените към дознанието протоколи за разпит на Х. /включително и пред съдия на 16.08.2008 год.-л. 36 от дознанието/ е видно, че той е направил пълно самопризнание по фактите относими към предмета по чл. 102 от НПК и е признал вината си в извършване на престъплението, за което е бил привлечен като обвиняем с постановлението на разследващия орган от 16.08.2008 год.
Това отношение на Х. като автор на престъплението е установено и от факта, че непосредствено след убийството, той се явил лично в полицията, където пред орган на досъдебното обвинението подробно разказал за станалото и това, че умишлено е умъртвил Вълева.
В хода на досъдебната фаза на наказателния процес е била назначена съдебномедицинска експертиза, която установила причината за смъртта на пострадалата-механична асфикция, дължаща се на загърляне с примка от намерения на местопроизшествието колан от изкуствена материя и обстоятелството, че смъртта на Вълева е била причинена по особено мъчителен за нея начин, а съдебнопсихиатричната и психологичната експертиза е дала заключение, че подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Всичко изложено по-горе потвърждава направените от Х. самопризнания в досъдебното производство и сочи, че са били налице условията за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, постановяване на присъда по реда на чл. 373, ал. 2 и 3 НПК и определяне наказанието на подсъдимия със задължителното приложение на чл. 55 НК.
Ето защо, направеното искане от представителя на частните обвинители за отмяна на въззивното решение и първоинстанционната присъда, с указания за разглеждане на делото по общия ред не намира опора в процесуалния закон и уважаването му е недопустимо.
Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение на закона по начина на приложение на чл. 55 НК.
С настъпилата законодателна промяна на Наказателния кодекс /ДВ, бр. 27 от 10.04.2009 год./ се прие нормата на чл. 58а НК, съобразно която: «Когато в производството по чл. 372, ал. 4 от Наказателнопроцесуалния кодекс съдът постанови присъда, той не може да наложи най-тежкото по вид наказание при алтернативно предвидените различни наказания...».
Същевременно, в § 65 от Преходните и заключителни разпоредбе на ЗИДНК законодателят постанови, че: « По неприключилите дела, по които съдът е взел решение за провеждане на предварително изслушване по чл. 372, ал. 4 от Наказателнопроцесуалния кодекс, се прилага досегашния ред за определяне на наказанието по чл. 373, ал. 2».
В случая нормата на § 65 е относима по настоящото неприключило наказателно производство.
За престъплението, по което подсъдимият е признат за виновен по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3, във вр. чл. 115 НК, законодателят е предвидил алтернативните наказания “лишаване от свобода” от петнадесет до двадесет години, “доживотен затвор” или ”доживотен затвор без замяна”.
Наказанията за извършени престъпления са посочени изчерпателно в разпоредбата на чл. 37 НК, като в низходящ ред те са: «доживотен затвор», «лишаване от свобода», «пробация» и т.н.
Доживотният затвор без замяна, дефиниран в чл. 37, ал. 2 и чл. 38, ал. 1 НК не е самостоятелно по вид наказание, а разновидност на наказанието «доживотен затвор» и представлява временна и изключителна мярка, която се налага в предвидените от закона случаи-за най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления.
Ето защо, когато е проведено съкратено съдебно следствие по реда 372, ал. 4 НПК и е постановена присъда по реда на чл. 373, ал. 2 и 3 НПК, при алтернативност на наказанията предвидени за престъплението, съдът е обвързан със задължението да определи наказанието на подсъдимия при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като го наложи под най-ниския предел за най-лекото от тях-“лишаване от свобода”, което в случая, съдът е сторил.
С оглед на изложеното, касационната жалба на частните обвинители се явява неоснователна, а въззивното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.
Предвид на това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на Република България, трето н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 18 от 25.02.2009 год. по внохд № 4/2009 год. на Апелативен съд-Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: