Р Е Ш Е Н И Е                                                                      № 463                                                гр.София, 14.07.2010 год.                                            В ИМЕТО  НА НАРОДА                                                           Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и десета година в състав:                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ САРАЛИЕВА                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА                                                                                ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                                                  при участието на секретаря Цветанка Найденова разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело  № 1009 по описа за 2009 год.       Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Г” АД, гр. С., против решението от 12.02.2009г., постановено по гр.д. №589/2008г. на Видински окръжен съд, в частта, с което след като е отменено частично решението от 09.11.2008г. по гр.д. №596/2008г. на Видински районен съд, са уважени предявените от М. Б. А. от с. Г., обл. Видин, срещу „Г” АД искове с правно основание чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД. Касационното обжалване е допуснато с определение №1412 от 19.11.2009г. на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса дали се дължи обезщетение по чл.200 от КТ за неполучавана поради инвалидизирането на работника или служителя разлика между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която би получил ако не бе инвалидизиран и реално получената пенсия, е решен от въззивния съд в противоречие с ППВС №4 от 30.10.1975г. по гр.д. №5/1975г., т.6, което намира приложение и при действието на КТ. Съгласно дадените в т.6 разяснения, крайният срок, в който може да се претендира разлика между заплащането преди непозволеното увреждане трудово възнаграждение и отпуснатата след това пенсия се дължи до навършване на предвидената за добиване право на пенсия за изслужено време възраст, като този срок може да бъде продължен най-много с толкова време, колкото би било необходимо за достигане на пълния трудов стаж по чл.2 от ЗП от 1957г. /сега по чл.68 от КСО/. В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба М. Б. А. оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Представя писмени бележки. Претендира за разноски. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение след като е отменено частично първоинстанционното решение, са уважени предявените от М. Б. А. срещу „Г” АД искове с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на сумата 1354,53лв. - обезщетение за имуществени вреди, съставляващи разликата между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която би получил ако не бе инвалидизиран и реално получената пенсия за периода 21.04.2005г.-22.04.2008г. и сумата 283,63лв. на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. За да постанови този резултат въззивният съд неправилно е приел, че се дължи обезщетение по чл.200 от КТ за неполучавана поради инвалидизирането на работника или служителя разлика между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която би получил ако не беше инвалидизиран и реално получената пенсия. Установено е, че М. Б. А. първоначално получава пенсия по инвалидност, а през исковия период получава пенсия за осигурителен стаж и възраст с оглед препенсионирането му през 2001г. Претендира разликата между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която би получавал ако беше продължил да работи като здрав при работодателя до навършване на необходимия осигурителен стаж и възраст за пенсиониране и реално получавания размер на пенсията. Имуществената отговорност на работодателя може да бъде ангажирана за обезщетяване на пропуснати ползи от разлика над получаваната пенсия до придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО – чл.200, ал.3 от КТ. Съгласно дадените разяснения в т.6 от ППВС №4 от 30.10.1975г. по гр.д. №5/1975г., които намират приложение и при действието на КТ, крайният срок, в който може да се претендира разлика между заплащането преди непозволеното увреждане трудово възнаграждение и отпуснатата след това пенсия се дължи до навършване на предвидената за добиване право на пенсия за осигурителен стаж възраст, като този срок може да бъде продължен най-много с толкова време, колкото би било необходимо за достигане на определената сума /точки/ от възрастта и осигурителния стаж по чл.68 КСО. Това е така, защото именно поради увреждането от професионалното му заболяване или трудовата злополука работникът е лишен от възможността да работи до навършване на посочената възраст и търпи имуществени вреди от лишаването му от тази възможност. Това е крайният момент, до който може да търси имуществени вреди от разлика над получаваната пенсия по общественото осигуряване. Предвид изложеното исковата претенция, която е за период след като ищецът е достигнал необходимия осигурителен стаж и възраст за пенсиониране по чл.68 от КСО, е изцяло неоснователна. Това е така и за частта от исковия период, когато ищецът е получавал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по §4, ал.1 ПЗР КЗОО при навършена възраст 57г. В хипотезата на §4, ал.1 ПЗР КСО е предвидена по-ниска възраст като предпоставка за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за лица, които работят при по-неблагоприятни условия /първа или втора категория/. Тази хипотеза е свързана с наличие на необходимия сбор /точки/ по чл.68 КСО. В този случай възрастта зависи от категорията труд и пола. На ищеца пенсията е отпусната за втора категория и 57г. възраст. В хипотезата на §4, ал.1 ПЗР КСО е установено изключение от правилото на чл.68, ал.2 КСО, че необходимият осигурителен стаж като предпоставка за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се определя като разлика между необходимата сума/точки/ и възрастта. В хипотезата на §4, ал.1 ПЗР КСО необходимият осигурителен стаж е определен фиксирано в закона. Препенсионирането през 2001г. е извършено по заявление на ищеца, който като носител на правото на пенсия го е упражнил по своя преценка. Ищецът не може да търси имуществени вреди от разлика над получаваната пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като в този случай изискуеманата от чл.200, ал.1 КТ причинна връзка не може да се приеме за установена. По изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 от ГПК въззивното решение следва да се отмени като исковете с правно основание чл.200 КТ и акцесорният иск по чл.86 ЗЗД се отхвърлят. С оглед изхода на спора на ответника по иска следва да бъдат присъдени направените разноски по делото в размер на 292,76лв.     Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ решението от 12.02.2009г., постановено по гр.д. №589/2008г. на Видински окръжен съд, с което след като е отменено частично решението от 09.11.2008г. по гр.д. №596/2008г. на Видински районен съд, са уважени предявените от М. Б. А. от с. Г., обл. Видин, срещу „Г” АД искове с правно основание чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Б. А. от с. Г., обл. Видин, срещу „Г” АД, с. К., общ. Видин, искове искове с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на сумата 1354,53лв. - обезщетение за имуществени вреди, съставляващи разликата между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която би получил ако не бе инвалидизиран и реално получената пенсия за периода 21.04.2005г.-22.04.2008г., ведно със законната лихва и сумата 283,63лв. на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. ОСЪЖДА М. Б. А. от с. Г., обл. Видин, да заплати на „Г” АД, с. К., общ. Видин, сумата 292,76лв./двеста деветдесет и два лева и 76ст./ - разноски по делото.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: