Р Е Ш Е Н И Е № 153 гр. София, 11.07.2018 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: Теодора Стамболова Петя Шишкова при секретар Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора от ВКП Атанас Гебрев, като изслуша докладваното от съдия Шишкова КНД № 449/18г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по молби на осъдения Р. Ц. Д. за възобновяване на наказателното производство, отмяна на влязлата в сила на 04.05.2016 г. присъда № 18 от 18.04.2016г., постановена по НОХД № 265/ 2014г. по описа на Мездренския районен съд и връщане на делото за ново разглеждане. Развити са доводи за възобновяване на делото поради неучастието му в съдебното производството и отсъствието му от страната за работа във Федерална Република Германия. Осъденият е пояснил, че не се е укривал, имал е адресна регистрация в чужбина, но не е получил призовка. Признава вината си, но счита, че разглеждането на делото в негово отсъствие го е поставило в неблагоприятно положение, защото го е лишило от възможност да сключи споразумение и да получи по-леко наказание. В съдебно заседание служебният защитник на Д. поддържа искането. Твърди, че осъденият не е бил щателно издирван, докато е бил в Германия. Иска възобновяване, за да получи възможност за възстановяване на вредите и постигане на споразумение за по-малко наказание. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно, тъй като осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно преследване, но се е укрил. На територията на Република България е проведено надлежно издирване, но то не е дало резултат. Самият осъден моли делото да се възобнови и върне за ново разглеждане. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното: С цитираната присъда Р. Ц. Д. е признат за виновен в това, че на 27.01.2014 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив отнел от владението на П. Ц. М., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, два броя медни лозарски пръскачки на стойност 130лв., и на основание чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, б.”а” от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от две години. Съдът е приложил и разпоредбата на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, като е постановил подсъдимият да изтърпи най-тежкото от определените му с присъди по НОХД №№ 265 и 127 по описа на Мездренския районен съд за 2014г. наказания – лишаване от свобода за срок от три години при първоначален строг режим в затвор. Осъденият Р. Ц. Д. е бил задържан на 30.11.2017 г. на територията на Федерална Република Германия, въз основа на европейска заповед за арест. Предаден е на българските власти на 30.01.2018 г. и е настанен в затвора в гр. Враца. Искането му за възобновяване на делото се съдържа в три саморъчно изготвени молби, първата от които е от 02.04.2018г. То е процесуално допустимо, тъй като е подадено от легитимирано лице в законния шестмесечен срок по чл. 423, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество искането на осъдения е неоснователно. Досъдебното производство е проведено с личното участие на осъдения Р. Ц. Д.. Привлечен е в качеството му на обвиняем лично и е разпитан на 30.04.2014г. По образуваното на 15.05.2014 г. съдебно производство в Мездренския районен съд, осъденият Д. не е бил намерен. Призовките изпратени на регистрираните му адреси в страната били връщани с отбелязване, че не живее в [населено място], [улица], № ** и [улица], № **, както и в [населено място],[жк], [улица], №*. Обявен бил за общодържавно издирване на 23.06.2014 г., но и то не е дало резултат. на ГДКП при МВР. Не били установени данни за преминаване през границата, нито да се намира в затворите и следствените арести. Съдебното производство било разгледано в отсъствието му с участие на служебен защитник и на 18.04.2016г. била постановена присъда, която не е била атакувана пред въззивния съд. Изложените обстоятелства не съдържат предвидените в чл.423, ал.1 от НПК основания за възобновяване на приключилото наказателно производство. Осъденият Д. е бил надлежно уведомен за воденото срещу него наказателно производство, запознат е бил със задълженията, произтичащи от мярката за неотклонение, но въпреки това е напуснал страната без да уведоми органите на досъдебното производство или съда, като по този начин сам се е отказал от упражняване на процесуалните си права. Възобновяване на наказателно дело по искане на задочно осъден е възможно, само в случай, че не е знаел за наказателното производство и поради това не е участвал в него. В конкретния случай на осъдения Р. Д. лично е било предявено обвинение и е участвал в досъдебната фаза на процеса. Не е получавал разрешение да напуска местоживеенето си, не е уведомил правосъдните органи за адреса си в чужбина, за да бъде призован от там. Българският съд няма задължение да провежда щателно издирване извън територията на страната. С оглед изложеното, искането на осъдения Д. е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. Ц. Д. за възобновяване на приключилото наказателно производство по НОХД № 265 по описа на Мездренския районен съд за 2014г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.