Р Е Ш Е Н И Е № 266 гр. София, 01.04.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седми декември през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Захарова ЧЛЕНОВЕ: 1. Татяна Кънчева 2. Жанина Начева при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Михайлова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 990 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. С. Г., чрез защитника, против решение № 126 от 28.06.2018 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 138/2018 г. Жалбата се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Оплакванията се конкретизират с доводите, че първоинстанционният съд не предявил като веществено доказателство лек автомобил, марка „М.” с рег. [рег.номер на МПС] , но в присъдата се позовал на него; въззивният съд с неправилни аргументи определил допуснатото нарушение за несъществено; липсвали мотиви, от които да се установява обсъждане в цялост на съдържанието на приложената по делото справка за обаждане на телефона за спешни повиквания, която имала основно значение за квалифициращия признак – избягал от местопроизшествието и обосновава извод за недоказаност; анализът на доказателствата бил непрецизен и недостатъчно задълбочен, а изводите - необосновани, защото обясненията на подсъдимия, че не е възприел удар с пешеходец останали по делото неопровергани; възражението в тази връзка на защитата не било обсъдено и анализирано; отсъствието на съзнание у дееца за настъпилите съставомерни последици изключвало квалификацията на деянието по по-тежконаказаумия състав на престъплението; съдът неоснователно приел липсата на съпричиняване от страна на пострадалия при наличието на нарушение по чл. 108, ал. 2, т. 1 ЗДП, което не било отчетено и като обстоятелство, смекчаващо отговорността на подсъдимия; наказанието лишаване от свобода било явно несправедливо поради отказа от приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или за изменение на решението с приложението на чл. 66, ал. 1 НК и намаляване на размера на наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. В съдебно заседание защитникът (адв. Г.) поддържа жалбата с доводите, изложени в нея. Поставя акцент върху смекчаващите отговорността обстоятелства в подкрепа на основанието за явна несправедливост на наложеното наказание. Повереникът (адв. К.) на частния обвинител Е. М. И. настоява решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 1 от 4.01.2018 г. на Ловешкия окръжен съд по в. н. о. х. д. № 530/2017 г. подсъдимият Г. С. Г. е признат за виновен в това, на 30.09.2016 г. на околовръстен път II-35 при км 44+418 в посока към [населено място], при управление на лек автомобил „М. Ц 220” с рег. [рег.номер на МПС] в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДП по непредпазливост да е причинил смъртта на Т. Е. И., като е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3 вр. ал. 1, б. „б ” вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 58а НК е наложено наказание от две години лишаване от свобода. Определен е първоначален общ режим на изтърпяване. На основание чл. 343г НК подсъдимият е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от пет години. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства. С определение по реда на чл. 306 НПК в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С решение № 126 от 28.06.2018 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 138/2018 г. присъдата е потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. Доводите на подсъдимия за допуснато съществено процесуално нарушение представляват израз на несъгласието му с приетите за установени фактически положения след протеклата процедура пред първоинстанционния съд по гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК – с признание изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие да не се събират доказателства за тези факти, срещу което подсъдимият получава по-леко наказание, но и се лишава от възможността да оспорва фактите, в случая настъпилият удар с пешеходеца и поведението му след пътнотранспортното произшествие. При констатация за законосъобразно проведената по искане на подсъдимия и неговия защитник диференцирана процедура, Великотърновският апелативен съд не е разполагал и с правомощия да приема за установени различни обстоятелства от изложените в обвинителния акт. Доводите, наведени в касационната жалба са били представени на вниманието на въззивния съд и са получили достатъчно изчерпателен отговор, съобразен изцяло и със задължителните указания от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСНК на Върховния касационен съд. В този смисъл оплакването за нарушение на чл. 339, ал. 2 НПК не намира потвърждение от съдържанието на въззивното решение. Мотивите разкриват, че Великотърновският апелативен съд надлежно е изпълнил процесуалното си задължение да провери правилността на преценката на първоинстанционния съд за наличието на съответствие между самопризнанието на подсъдимия Г. и събраните в досъдебното производство доказателства, обсъждайки доказателствените материали аналитично, внимателно и задълбочено. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че въззивният съд неправилно е квалифицирал деянието по чл. 343, ал. 3 НК, тъй като не бил налице квалифициращият признак „избягал от местопроизшествието”. При фактите, приети за установени, че подсъдимият блъснал малолетния пострадал Т. Е. И. и продължил движението си без да спре, а впоследствие подал сигнал на тел. 112 за сблъсък с диво животно по друго време и на друго място с цел да укрие участието си в пътнотранспортното произшествие, правната квалификация е законосъобразна. Великотърновският апелативен съд е споделил позицията на първоинстанционния съд за наказанието, съобразявайки смекчаващите отговорността обстоятелства (чисто съдебно минало и отсъствието на предходни противообществени прояви, трудова ангажираност, добри характеристични данни, изказано съжаление за извършеното). Към тях следва да се добави и движението на пострадалия по пътното платно предвид мястото на удара (в лентата за движение на лекия автомобил) и в посоката на моторното превозно средство, управлявано от подсъдимия Г.. Посоченото обаче няма силата да доведе до заключение за несъразмерност на наказанието лишаване от свобода. В случая то е било индивидуализирано по правилата на чл. 54 НК в минималния размер от три години, предвиден в санкцията на чл. 343, ал. 3, б. ”б” НК. Не може да бъде възприето и оплакването на жалбоподателя за явна несправедливост на наказанието поради отказа на въззивния съд да приложи чл. 66, ал. 1 НК. Поначало съдът определя начина на изпълнение на наказанието, съобразявайки конкретните обстоятелства по делото. При решаване на въпроса, поставен от защитника, Великотърновският апелативен съд е взел предвид, че личността на подсъдимия се проявява и в контекста на специфични белези както на деянието, свързани с превишената скорост на движението, така и на последващото му поведение след напускане на местопроизшествието, характеризиращи го в неблагоприятна светлина. Съвкупността от релевантни обстоятелства са позволили да приеме невъзможност с отложено изпълнение на наказанието лишаване от свобода да се постигне в достатъчна степен поправянето на подсъдимия и останалите цели по чл. 36 НК. С оглед на това Върховният касационен съд не намира, че е изправен пред случай на явна несправедливост на наказанието, което да налага приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Срокът на лишаването от право да се управлява моторно провезно средство с продължителност от пет години държи сметка и за индивидуалното проявление на допуснатото грубо нарушение по ЗДП, и за предходното поведение на подсъдимия като водач и необходимостта от съблюдаване на по-стриктна дисциплина от негова страна при движение по пътищата. Жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 126 от 28.06.2018 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 138/2018 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: