Р Е Ш Е Н И Е № 486 гр. София, 24 февруари 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 2296/ 2011г. Производството е по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на Главния прокурор на Република България, за възобновяване на НЧД № 13832/ 2010г., по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 96 състав, отменяване на постановеното същото дело определение от 9. 03. 2011г., и връщане на делото за ново разглеждане, на основание чл. чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, поради допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, по изложените в него съображения. Осъденият Д. И. М., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Назначеният му в настоящото производство служебен защитник поддържа, че искането на Главния прокурор е неоснователно, поради което счита, че следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните, и провери атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на Главния прокурор на Република България е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от надлежен орган, по смисъла на чл. 420, ал. 1 НПК, в срока по чл. 421, ал. 1 НПК. Разгледано по същество, искането е основателно. С атакуваното определение от 9. 03. 2011г., постановено по НЧД № 13832/ 2011г., Софийският районен съд, наказателно отделение, 96 състав, в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, е групирал наказанията, наложени на осъдения Д. И. М., от [населено място], както следва: На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определил на осъдения Д. И. М. едно общо наказание в размер на осем месеца и единадесет дни лишаване от свобода, между тези, наложени му по НОХД №№ 5595/ 2006г. и 16580/ 2007г., двете на СРС, при общ режим на изтърпяването му. На основание чл. 25, ал. 2 НК и чл. 59, ал. 1 НК е приспаднал изтърпените наказания лишаване от свобода по цитираните дела и задържането с мерки за неотклонение „задържане под стража”. На основание чл. 23, ал. 2 НК е присъединил наказанието обществено порицание, по НОХД № 16580/ 2007г., на СРС. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определил на осъдения Д. И. М. едно общо наказание в размер на най- тежкото, а именно- две години лишаване от свобода, между тези, наложени му по НОХД №№ 4603/ 2008г., 4072/ 2008г., 6437/ 2009г., 4034/ 2007г. и 5664/ 2010г., всички на СРС, при строг режим на изтърпяването му, в затвор. На основание чл. 25, ал. 2 НК и чл. 59, ал. 1 НК е приспаднал изтърпените наказания лишаване от свобода по цитираните дела и задържането с мерки за неотклонение „задържане под стража”. Определението не е обжалвано и протестирано, влязло е в сила, и не е било проверено по касационен ред. Настоящата инстанция намира за изцяло основателен доводът, релевиран в искането на Главния прокурор, а именно, че проверяваното определение е постановено при съществено нарушение на материалния закон, обуславящо неговата отмяна по реда на възобновяването. Принципно законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че цялостната оценка на осъжданията на Д. М. сочи на наличието на усложнена форма на престъпна дейност, при която част от престъпленията във формираното множество са в условията на съвкупност помежду си, но същевременно са и в рецидив с други, което налага при групирането на наказанията да се приложи най- благоприятното съчетание за осъденото лице. При конкретното кумулиране на наказанията, при условията на чл. 25, вр. чл. 23 НК, обаче СРС е допуснал обсъжданото нарушение на закона, срещу което Главният прокурор основателно възразява в искането си, и в чиито в рамки ВКС дължи произнасянето си в настоящото производство. Оценката на релевантните данни по делото, формира заключението на настоящата инстанция, че при определянето на общото наказание по втората съвкупност, районният съд е нарушил правилата, установени с нормите на чл. 25 и чл. 23 НК. Неправилно в нея са отнесени наказанията, наложени на М. с присъдите по НОХД №№ 4603/ 2008г. и 5664/ 2010г., и двете по описа на СРС, съобразно констатацията, че престъпленията, предмет на цитираните дела са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Именно този извод се оказва изцяло погрешен, тъй като престъплението, предмет на НОХД № 5664/ 2010г., е извършено след като присъдата по НОХД № 4603/ 2008г. е влязла в сила, т.е. съотношението между двете престъпления не е на съвкупност, а на рецидив. Същевременно, престъплението по НОХД № 4603/ 2008г. е в съвкупност с всички останали в тази група. От друга страна, престъплението по НОХД № 5664/ 2010г. е в съвкупност с тези, по НОХД №№ 4072/ 2008г., 6437/ 2009г. и 4034/ 2007г. Следователно, наказанията, наложени на осъденото лице, с присъдите по НОХД №№ 4603/ 2008г. и 5664/ 2010г., не подлежат на едновременно групиране по правилата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, по начина и в приетата от СРС конфигурация. В този смисъл, ВКС намери, че нарушението на закона, релевирано в искането на Главния прокурор, е съществено, и следователно- достатъчно, за да обоснове исканата отмяна на проверявания съдебен акт по реда на възобновяването. Предвид горните съображения, като констатира допуснатото от компетентния съд нарушение на материалния закон, изтъкнато в искането на Главния прокурор на Р България, ВКС в настоящия си състав намира, че следва да се възобнови производството по НЧД № 13832/ 2010г., по описа на СРС, наказателно отделение, 96 състав, да се отмени влязлото в сила определение от 9. 03. 2011г., постановено по същото дело, и делото се върне за ново разглеждане на първоинстанционния районен съд, от стадия на съдебното заседание- за законосъобразното произнасяне по искането за групиране на наказанията на осъдения Д. И. М., в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК. При решаването на въпроса какво по размер общо наказание следва да се определи на осъденото лице в условията на конкретното множество престъпления, и има ли в случая наказания, за които да са налице законови пречки за групирането им, следва да бъдат съобразени и задължителните предписания, дадени с Постановление № 4/ 65г. на Пленума на ВС, ТР 14/ 87г. на ОСНК на ВС и ТР № 3/ 2009г., на ОСНК на ВКС, като при определянето на подлежащите на групиране, респ.- на отделно изтърпяване наказания, да се приложи най- благоприятното за осъдения съчетание. При новото разглеждане на делото, следва да се отстрани допуснатото нарушение на материалния закон, като се съобразят задължителните указания на касационната инстанция по приложението му, съгласно чл. 426 вр. чл. 355, ал. 1, т. 2 НПК. Воден от изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА НЧД № 13832/ 2010г., по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 96 състав, ОТМЕНЯВА влязлото в сила ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 9. 03. 2011г., постановено по същото дело, с което са групирани наказанията на осъдения Д. И. М., от [населено място], и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ- на Софийски районен съд, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: