Р Е Ш Е Н И Е № 169 гр. София, 04 май 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми април, през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №226/2015г. Производството е образувано по искане на задочно осъдения Л. Д. за възобновяване на нохд №1384/2014г. на Районен съд /РС/ - П., отмяна на обявената присъда и връщане на делото за ново разглеждане, по предвидения в чл.423, ал.1 от НПК ред. В депозираното искане се релевират оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в ограничаване на правото на лично участие в съдебната фаза на наказателното производство и възпрепятстващи възможността на осъденото лице за сключване на споразумение, при условията на диференцираната процедура по Глава двадесет и девета на НПК. В открито заседание на 28.04.2015г. осъденият Д. участва лично и със служебен защитник, който пледира за отмяна на влязлата в сила присъда и за преразглеждане на делото. Прокурор при ВКП аргументира неоснователност на искането. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №144 от 24.06.2014г., по нохд №1384/2014г., Плевенски РС е признал Л. П. Д. за виновен в извършено на 02.04.2014г., в [населено място] престъпление по чл.196, ал.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29 от НК и му наложил наказание- ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване. Първоинстанционната присъда не е била предмет на въззивен контрол и придобила юридически стабилитет на 10.07.2014 година. Искането за възобновяване на нохд №1384/2014г. на РС-Плевен е подадено в предписания от чл.423, ал.1 от НПК шестмесечен срок от узнаване, че съдебният акт е влязъл в сила и е допустимо за разглеждане в настоящото производство, но преценено при съблюдаване на направените доводи, е неоснователно. Правото на задочно осъдения да иска отмяна на придобилата юридически стабилитет присъда, по реда на извънредния способ за проверка, при всяко обективно незнание за започване на наказателното преследване срещу него на досъдебната фаза и за продължаването му в последващата фаза пред съда, е предоставено от чл.423 от НПК. Очертаните процесуални предписания са логическа последица от регламентираните в чл.55 от НПК основни права на обвиняемия /подсъдим/ в наказателното производство, между които и това да участва лично в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания и възражения. Законодателят е отговорил нормативно на изискванията на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) /чл.6, т.3, б.„а”,”b”,”c” и „d”/ за справедлив процес, свързан с правото на всеки подробно да бъде информиран за характера и причините на обвинението срещу него, да се защитава лично или да ползва квалифицирана адвокатска помощ, да присъства непосредствено при разпита на свидетели и в извършването на други процесуално-следствени действия, посочени от обвинителната власт и от защитата, или реализирани по служебен почин от съда. Разпоредбата на чл.423 от НПК е съобразена и с практиката на Съда в Страсбург, изрично установяваща на лицата, осъдени задочно, да бъде осигурен достъп до съдебна инстанция, която да се произнесе по искането им за проверка на правилността на влязлата в сила присъда относно спазването на процесуалните гаранции на правото на защита и по приложението на материалния закон. Правото на обвиняемия /подсъдимия/ да участвува лично в наказателния процес има диспозитивен характер и то не следва да бъде упражнявано във вреда на обществения интерес от своевременно и ефективно правосъдие, да препятства постигане на целите в чл.1 НПК. Институтът на задочното производство, регламентиран от процесуалния кодекс несъмнено представлява ограничаване на възможностите за пълноценно реализиране правата в наказателния процес, което обаче е съвместимо с разпоредбите на чл.31, ал.4 и чл.57, ал.2 от Конституцията на Р България, и може да бъде законосъобразно прилаган при разумно тълкуване на предписанията за разследване, в рамките на визираната в чл.269, ал.3 от НПК процедура. Приложената по делото документация предпоставя изводи, че Л. Д. е участвал в досъдебната фаза на процеса, но съдебната процедура по нохд №1384/2014г. на Плевенски РС е проведена в негово отсъствие, поради невъзможността да бъде открит. В рамките на започналото и развило се по правилата на чл.356 – чл.361 от НПК бързо производство, на 03.04.2014г. Л. Д. е привлечен в качеството на обвиняем за осъществено престъпно посегателство против собствеността - чл.196, вр.чл.194 от НК, като след предявяване на постановлението на същата дата, лицето се признало за виновно и заявило желание за сключване на споразумение. При съблюдаване волята на Л. Д. и в съответствие с установения в чл.381-чл.383 от НПК процесуален регламент, между представителя на Районна прокуратура /РП/ - П. и назначеният служебен защитник – адвокат М. И. било постигнато споразумение, със съдържанието на което обвиняемият се съгласил, подписвайки го и на 07.04.2014г. то е внесено за разглеждане в съда. В насроченото на 08.04.2014г. открито съдебно заседание, по образуваното нохд №1090/2014г., по описа на Плевенски РС, Л. Д., редовно уведомен не се явил, поради което и производството по наказателното дело отложено за друга дата. В рамките на диференцираната процедура компетентният орган е положил процесуални усилия за намирането на лицето, обективирани в докладни записки №1125/10.04.2014г. и №1126/10.04.2014г., установяващи, че е бездомник и не може да бъде открит на посочения адрес, като няма данни за регистрирано друго местоживеене. Първоначално определената на обвиняемия Д. мярка за неотклонение подписка е изменена в по-тежка такава задържане под стража, лицето е обявено за общонационално издирване с телеграма №15191 от 16.04.2014г. на ГД ”НП”- София и производството по нохд №1090/2014г. прекратено, като делото е върнато в стадия действия на прокурора след завършване на досъдебното разследване. Процедурата за разглеждане на повдигнатото срещу Л. Д. обвинение за извършено престъпление по чл.196, ал.1, врчл.194, ал.1, вр.чл.29 от НК, по предвидения в процесуалния закон общ ред, е инициирана, с внесен на 07.05.2014г. обвинителен акт на РП-П., по който е образувано нохд №1384/2014г. на Плевенски РС След изискана от решаващият орган и постъпила по делото официална информация, чрез приложено писмо №21223/20.06.2014г. на МВР на Р България, че въпреки оперативните мероприятия, Л. Д. не е намерен, като не са получени данни за адрес на местонахождението му в страната и чужбина, поради което и щателното общодържавно издирване на лицето, с телеграма №15191 от 16.04.2014г. продължава, Плевенски РС е дал ход на производството, при условията на чл.269, ал.3, т.2 от НПК и провел задочно съдебно следствие, в отсъствие на подсъдимия, и с участието на назначен служебен защитник, приключило с осъдителна присъда. Конкретиката, очертаваща поведението на Л. Д., препятстващо присъствието му в съдебната фаза на наказателния процес по нохд №1384/2014г. на РС - Плевен, въпреки реализираната от решаващия орган процесуална дейност, оценена във взаимовръзка с приобщената доказателствена съвкупност, значима за изясняване на релевантните за обвинението фактически положения, мотивират заключение за правилно приложена задочна процедура. Институтът на възобновяване на наказателните дела по реда на чл.423 от НПК цели да възстанови конституционно установеното право на обвиняемия /подсъдим/, изрично регламентирано в разпоредбата на чл.55 от НПК и уредено като стандарт съгласно чл.6, пар.3, б. ”с” и „d” от КЗПЧОС да участва лично в процесуалните действия, предприети срещу него в рамките на досъдебното и съдебно производство. Същият предпоставя кумулативна даденост на изискванията - задочно осъденото лице да не е знаело за наказателното преследване срещу него и незнанието да се дължи на причини, извън недобросъвестността му. При констатация, че правото на лично присъствие на обвиняемия /подсъдим/ е накърнено в резултат на незаконосъобразни процесуални действия на държавните органи /липса на надлежно уведомяване; нарушена процедура по призоваване; проведено задочно производство при отсъстващи предпоставки по чл.269, ал.3 от НПК или без осигуряване на процесуален представител, упражняващ адвокатска професия/, осъденият основателно би се позовал на нарушения с негативно отражение върху правото на защита. Процесуален механизъм за санирането им е именно възобновяването на наказателното производство и свързаните с него отмяна на опорочения влязъл в сила съдебен акт и връщане на наказателното дело за ново разглеждане от стадия, когато е започнала задочната процедура. Когато обаче обвиняемият /подсъдим/ сам се е поставил в такова състояние, било защото е напуснал първоначално посочения адрес без уведомяване на съответните длъжностни лица, или се е укривал в страната и в чужбина, демонстрирайки нежелание да участвува в производството, липсва визираното в чл.423, ал.1 от НПК основание. В коментирания смисъл е практиката на ВКС по приложението на чл.362 от стария процесуален закон /ДВ, бр.70 от 1999г./ и на чл.423 от сега действащия кодекс /обн. ДВ, бр.86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006г./, и на Европейския съд по правата на човека във връзка с претендираното несъблюдаване на чл.6, т.3, б.”с”и „d”от КЗПЧОС. ВКС и Съдът в Страсбург са категорични, че уведомяването на дадено лице за започналото срещу него наказателно преследване съставлява юридически факт с голяма важност и поради тази причина трябва да отговаря на условията за форма и съдържание, които могат да гарантират ефективното упражняване на процесуалните му права. При обективна даденост на фактически данни, доказващи че обвиняемият /подсъдим/ знае за наказателното преследване, за естеството и причината за повдигнатите обвинения, и няма намерение да вземе участие в наказателния процес или желае да го избегне, е изключена обаче възможността на осъдения, след узнаване на постановената присъда да предизвика ново разглеждане на делото, при проведена в негово отсъствие досъдебна или съдебна процедура. Буквата и духът на чл.6 от КЗПЧОС не забраняват на едно лице по своя собствена воля да се откаже изрично или мълчаливо от правото си да се ползва от гаранциите на справедливо гледане на наказателното дело. Този отказ, за да се счита действителен за преследваните от Конвенцията цели, трябва да бъде категорично установен и придружен от минимални гаранции, без да противоречи на обществения интерес. 1 Промяна в очертаната позиция не внасят измененията в института, обнародвани с ДВ, бр.109 от 23.12.2008г. и 93/25.11.2011г. Нормата на чл.423, ал.1 от НПК /в редакцията, в сила от 27.12.2008г. до 29.11.2011г./, предвижда императивно уважаване на искането на задочно осъдения за възобновяване на делото, поради неучастие в наказателното производство, освен ако след изпълнение на процедурата по чл.254, ал.4 от НПК, лицето не се е явило в съдебно заседание без уважителни причини или се е укрило. Установеният към момента регламент /ДВ, бр.93/25.11.2011г./ също е категоричен, че искането на осъдения по чл.423, ал.1 от НПК е основателно, освен при прояви на недобросъвестност, изразили се в укриване от надлежните органи, препятстващо съблюдаването на чл.254, ал.4 от НПК или предпоставящи правоприлагането на действащата процесуална разпоредба на чл.269, ал.3 от НПК, след предявяване на обвинението в досъдебното производство. Фактологията в разисквания казус, сочеща на надлежно привличане на Л. Д. в качеството на обвиняем на 03.04.2014г., с лично предявяване на изготвеното постановление на разследващия и на осъществено впоследствие укриване, създало пречка за участието му в съдебната фаза на процеса, се субсумира от лимитираното в нормата на чл.423, ал.1, изр.2, пр.1 от НК изключение. _____________________________________________________________ 1.решение от 12.02.1985г. на ЕСПЧ по делото Колоца срещу Италия; решение от 21.02.1990г. по делото Хакансон и Стюресон срещу Швеция; решение от 01.03.2006г. по делото Сейдович срещу Италия; решение от 23.05.2006г. по делото К. срещу България; решение от 18.10.2006г. по делото Х. срещу Италия; решение №172/01.03.2007г. по н.д.№913/2006г. на 3-то н.о. на ВКС; решение №258/15.06.2010г. по н.д.№194/2010г. на 3-то н.о. на ВКС. Предложената аргументация формира убеждението на настоящия състав за липса на основания по чл.423, ал.1 от НПК, налагащи отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения Л. П. Д. за възобновяване на нохд №1384/2014г. на Плевенски РС, и за отмяна на присъда №144 от 24.06.2014 година. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.