Ключови фрази
Делба * съсобственост * възражение * подобрения * подобрения в съсобствен имот


4
гр. д. № 2934/2014 г. на ВКС, ГК, І г. о.
РЕШЕНИЕ


N 260

София, 03.11.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на седми октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 2943/2014 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по подадена от Г. А. Г. и В. Д. Г. касационна жалба срещу решение № 2730 от 30.12.2013 г. по гр. д. № 1020/2011 г. на Варненски окръжен съд, в частта му с която са осъдени да заплатят на Е. Д. Г. сумата 23620 лв., представляваща ¼ ид. част от разходите за извършените от ищцата подобрения в общия имот със съгласието на съсобствениците.
Касационните доводи са за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон.
Ответницата по касация Е. Г. я намира за неоснователна.
С определение от 30.05.2014 г. на основание чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на въззивното решение в частта, с която Г. А. Г. и В. Д. Г. са осъдени да заплатят на Е. Д. Г. сумата 23620 лв. на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, представляваща ¼ ид. ч. от разходите за извършените подобрения в съсобствения имот по въпросите: - задължен ли е съдът да се произнесе по въведените възражения на страната, включително и това за погасяване на претенцията за присъждане на част от разходите за подобряване на имота, съответстваща на правата на ответниците по вземането в съсобствеността; - приобретателят на имота, който го е придобил след подобряването му, дали е пасивно легитимиран ответник по иска за присъждане на припадащата се част от стойността на разходите за подобренията.
Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК.

По поставения въпрос настоящият състав приема следното:
Съдът е задължен да се произнесе по въведени правопогасяващи възражения на страните.
Приобретателят на подобрен имот не е пасивно легитимиран по иск за присъждане стойността на разходите за подобрения. Легитимиран по този иск е лицето, което е било собственик на имота по време на извършване на подобренията в него.
По същество на касационната жалба :
С влязло в сила решение от 13.04.2004 г., постановено по гр. д. № 760/2000 г., Варненски окръжен съд е допуснал делба на вилна сграда, с разгъната застроена площ от 744 кв. м., построена в УПИ ХІ-1182, с площ от 882 кв. м., в м. „Е.”, в землището на [населено място] между съделителите Е. Д. Г. с дял ¼ ид. ч., В. Д. Г. с дял ¼ ид. ч. и в режим на СИО за В. Г. и Г. А. Г. за ½ ид. ч. По отношение на съделителката А. В. Г. искът за делба е отхвърлен.
От фактическа страна по делото е установено, че сграда, предмет на делба, е построена в имот УПИ ХІ, в кв. 41 във вилната зона на [населено място], индивидуална собственост на А. Г., придобит на основание наследяване и делба.
Първата сграда в имота е била построена през 1966 г. въз основа на одобрен архитектурен проект на площ от 34.90 кв. м. и отстъпено право на строеж от останалите съсобственици на терена. Като построена по време на брака със съпруга й сградата е станала съсобствена в режим на СИО. Наследодателят Д. Г. е починал през 1968 г., в резултат на което сградата е станала съсобствена между наследниците му – съпругата А. Г. и децата Е. Г. и В. Г. при права ½ ид. ч. за съпругата и по ¼ ид. ч. за децата.
В периода 1993 г. – 1995 г. на основание издадено разрешение за пристрояване и надстрояване № 22 от 01.04.1994 г. и одобрен архитектурен проект сградата е била преустроена в сграда, по проект близнак, на два етажа с мансарден етаж при запазване на част от носещите стени на първоначалната сграда със значително по-голяма разгъната застроена площ. След преустройството сградата е на площ от 164 кв. м., а разгъната застроена площ възлиза на 699.78 кв. м. по данни от заключението на в. Л. арх. И. Сградата е на два етажа и мансарден етаж, в който са изпълнени два самостоятелни обекта.
Делбата е допусната между Е. Г., В. Г. и Г. Г. при права ¼ ид. ч. за Е. Г., придобита на основание наследствено правоприемство, ¼ ид. ч. за В. Г., придобита също на основание наследствено правоприемство и ½ ид. ч. в режим на СИО за В. Г. и съпругата му Г. Г., придобита на основание договор за покупко-продажба срещу поето задължение за издръжка и гледане, сключен от майката А. Г. по време висящността на производството по делбата в полза на сина й В. по време на брака му с другата ответница Г. Г..
В производството по извършване на делбата Е. Г. е заявила претенция по сметките като е поискала съделителите В. и Г. Г. да бъдат осъдени да й заплатят ¼ от сумата 1180 000 лв., представляваща увеличената стойност на имота в резултат от извършени от нея организиране и проектиране на пристрояването и надстрояването й, както и финансиране изпълнението му. Претенцията е допусната за разглеждане с определение от 14.02.2005 г
Във въззивното производство претенцията за увеличената стойност на имота по чл. 30, ал. 3 ЗС е оттеглена частично за разликата над 170860 лв. до 295 000 лв. и в тази част производството е прекратено. Също в производството пред въззивния съд (гр. д. № 1020/2011 г. на Варненски ОС) в проведено на 22.10.2013 г. съдебно заседание, в пледоарита след даден ход по същество, повереникът на В. и Г. Г. е направил възражение за погасяването на претенцията по давност.
С въззивното решение, постановено по гр. д. № 1020/2011 г., Варненски окръжен съд е потвърдил първоинстанционното, в частта, с която касаторите са осъдени да заплатят на Е. Г. сумата 23 620 лв., представляващата следващата й се част от извършените от ищцата подобрения в имота със съгласието на останалите собственици. Съдът не се е произнесъл по възражението за погасяване на вземането по давност.
Непроизнасянето на съда по заявено възражение на страната за погасяване на претендирано вземане по давност е нарушение на съществени съдопроизводствени правила. Липсата на формирана воля на съда по това възражение препятства проверката за законосъобразност на въззивния акт и е основание за отмяна на решението в тази част и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да бъдат съобразени: датата на извършване на подобренията – 1995 г., предявяването на иска за делба на 20.06.1995 г. и предявяване на претенцията за заплащане стройността на подобренията на 14.02.2005 г. и възражението за погасяване на тази претенция по давност, заявено в съдебното заседание проведено на 22.10.2013 г. (л. 131 от гр. д. № 1020/2011 г. на В.).
Неоснователен е доводът, дали приобретателят на подобрен имот е надлежна страна по претенция за стойността на подобренията, когато те са извършени преди той да придобие правото на собственост. Заявената претенция е само за ¼ от стойността на подобренията и тя съответства на придобитата ¼ ид. ч. от имота от В. Г. на основание наследствено правоприемство. Съобразно това В. Г. е надлежен ответник по тази претенция. Съпругата на В. Г. не е легитимирана да отговаря по тази претенция, тъй като подобренията не са настъпили в нейната правна сфера. Вземането за подобрения в чужд имот е основано на забраната за неоснователно обогатяване. В случая обогатяването е настъпило в правната сфера на носителя на правото на собственост за ¼ ид. ч. от имота, придобито на основание наследствено правоприемство, поради което само той дължи да възмезди обеднелия.
Като е уважил тази претенция и по отношение на съпругата Г. Г. съдът е постановил незаконосъобразно решението, което е основание то да бъде отменено в тази част.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 2730 от 30.12.2013 г. по гр. д. № 1020/2011 г. на Варненски окръжен съд, в частта му с която Г. А. Г. и В. Д. Г. са осъдени да заплатят на Е. Д. Г. сумата 23620 лв., представляваща стойността на подобренията направени в ¼ ид. ч., индивидуална собственост на В. Г., от съсобствения им имот, представляващ вилна сграда, построена в УПИ ХІ-1182, в м. „Е.”, в землището на [населено място]
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. Г. срещу Г. А. Г. иск за заплащане на ¼ ид. ч. от стойността на извършените подобренията направени в ¼ ид. ч., индивидуална собственост на В. Г., от съсобствения им имот, представляващ вилна сграда, построена в УПИ ХІ-1182, в м. „Е.”, в землището на [населено място]
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния Варненски окръжен съд в частта по претенцията на Е. Д. Г. срещу В. Д. Г. за думата 23620 лв., представляваща стойността на направените подобрения в собствената му на основание наследствено правоприемство ¼ ид. ч. от описания имот.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: