Ключови фрази
Касационни частни дела по спорове за подсъдност * спор за подсъдност

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 548

София, 30 ноември 2023 г.


Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в закрито в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВАЛЯ РУШАНОВА
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
при секретар
при становището на прокурора Ивайло Симов
изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова
ч.н. дело № 1022/2023 година
Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК. Образувано е по повод разпореждане от 03.11.2023 г., постановено по НОХД № 2100/2023 г. от Окръжен съд – Пловдив, с което е прекратено съдебното производство и е повдигнат спор за подсъдност с Военен съд – Пловдив.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура застъпва тезата, че Военен съд – Пловдив не е съобразил разпоредбата на чл. 42, ал.2, пр. 2 от НПК и счита за правилно становището, изразено от Окръжен съд – Пловдив.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото, намира за установено следното :
По обвинителен акт на Военно-окръжна прокуратура – Пловдив, с който е повдигнато обвинение срещу Н. Е. А. (военнослужещ), Г. А. Х. (военнослужещ) и цивилното лице А. Й. Х. за извършено от тях престъпление по чл. 131, ал.1, т. 4, пр. 3 и т. 12 във вр. с чл. 129 във вр с чл. 130, ал.1 и чл. 20, ал. 2 от НК, във Военен съд - Пловдив е било образувано НОХД № 207/2023 г. С протоколно определение в проведеното на 02.10.2023 г. разпоредително заседание съдът е приел, че съобразно обвинителния акт делото е образувано срещу тримата подсъдими за деяние, което не е във връзка с изпълнение на служебните задължения на двама от тях в Българската армия, не е по повод възложените им задължения като военнослужещи или по повод военната дисциплина. Позовавайки се на решение № 2/14.02.2022 г., постановено по н.д. № 997/2021 г. на ВКС, ІІ н.о., е счетено, че след като извършеното деяние не е във връзка с посочените причини, касаещи участието на военнослужещи, то делото не може да се разгледа от военен съд. Изложени са аргументи, почерпени от решението на ЕСПЧ „Мустафа срещу България“, че за да бъде разгледано наказателното производство от военен съд за деяние, извършено в съучастие между военнослужещ и цивилно лице, то за съденето на последното от военен съд следва да са налице „наложителни причини“, каквито не са били посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт. При тези съображения е прието, че съдебното производство следва да се прекрати и на основание чл. 42, ал. 2 от НПК делото да се изпрати на друг, равен по степен съд, а именно на Окръжен съд – Пловдив.
В Окръжен съд – Пловдив е образувано НОХД № 2100/2023 г.. С разпореждане от 03.11.2023 г. определеният съдия-докладчик е мотивирал становище, че Окръжният съд - Пловдив не е компетентен да разгледа делото, тъй като не е „друг, равен по степен съд“ на военния съд. Аргументирал е застъпената теза с разпоредбата на чл. 42, ал.2, пр. 2 от НПК, която не поставя равенство между общите и военните съдилища, съответно и с чл. 288, ал. 1 и чл. 287, ал. 2 (при уговорката, че те се отнасят до съдебно следствие). Допълнително е посочено още и това, че съобразно правната квалификация на повдигнатото обвинение и нормата на чл. 35 от НПК Окръжен съд – Пловдив не е родово компетентният „цивилен“ съд да разгледа внесения обвинителен акт. По тези съображения и с позоваване на определение № 487/31.10.2023 г. по ЧНД № 912/2023 г. на ВКС, ІІІ н.о., постановено по идентичен случай, е прекратил съдебното производство и повдигнал спор за подсъдност.
При така взетите позиции от спорещите съдилища се налагат следните изводи:
Спорът за подсъдност е предизвикан неправилно от Военния съд – Пловдив. Настоящият състав не намира основание да се разграничи от възприетото разбиране в определение № 487/31.10.2023 г. на ВКС, ІІІ н.о., че особените (специалните) правила, по които правораздава военният съд и общите правила, по които правораздава окръжният съд, изключват тяхното „съответствие“ и последният не се явява „равен по степен“ по смисъла на чл. 42, ал. 2, пр. 1 от НПК, на военния съд, както и че дължимото „съответствие“ в процесуалните отношения е осигурено с изключената възможност за пряко изпращане на делото от съд, действащ по специалните правила, какъвто е военният, на общ съд.
При отсъствие на очертаната в чл. 42, ал.2, пр. 1 от НПК хипотеза за „равенство“ в степента на съдилищата разпореждането на закона е спорното дело да се изпрати на съответния прокурор. Ето защо при направената от Военния съд – Пловдив преценка, че не е компетентен да разгледа делото по посочените по- горе негови съображения е следвало да приложи чл. 42, ал. 2, пр. 2 от НПК и да изпрати делото на съответния прокурор, а именно на военно-окръжния прокурор, а не да го изпраща на Окръжен съд – Пловдив. Вярно е, че пренасянето на делото от военния съд към военно-окръжна прокуратура не е предвидено изрично в закона, но това процесуално развитие следва от необходимостта за съобразяване на правилата в процесуалните взаимоотношения. В мотивите на ТР № 5/16.01.2014 г. на ВКС, ОСНК, макар и постановено по друг повод, е изяснено, че специалните и общите правила на правораздаване „поначало не позволяват на прокурора или на съда да действат извън рамките на своята компетентност или да не я съобразяват в процесуалните си взаимоотношения. На тази логика е следвало да се подчинят и отношенията в случая между Военен съд – Пловдив и „съответния“ на него прокурор от Военно- окръжна прокуратура. Последният на свой ред има възможност по повод изпратеното му дело на основание чл. 42, ал.2, пр. 2 от НПК да постави отново пред Върховната касационна прокуратура спорния въпрос за компетентността между него и прокурора от Районна прокуратура – Пловдив, както е процедирано видно от приложените процесуални документи – виж, т. 5, л.57 - 69 от досието на досъдебното производство.
С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ВРЪЩА НОХД № 207/2023 г. по описа на Военен съд – Пловдив (прекратено), изпратено на Окръжен съд – Пловдив, образувано като НОХД № 2100/2023 г. (прекратено), на първия съд за упражняване на правомощията по чл. 42, ал. 2, пр. 2 от НПК.
Препис от определението да се изпрати на Окръжен съд – Пловдив.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.