1 Р Е Ш Е Н И Е № 110 София,28 февруари 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети февруари 2011 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при секретаря ............Ив. ИЛИЕВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........АТ. Гебрев................., като изслуша докладваното от съдия П. Панова наказателно дело № 41/2011 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на подсъдимите Н. А. Р., Д. А. Р., Н. Д. М. и Д. М. М. срещу въззивно решение № 258, постановено на 16.11.2010 г. от Великотърновски апелативен съд по ВНОХД № 258/2010 г. , с което е била изменена първоинстанционната присъда по делото. С първоинстанционна присъда № 81, постановена от Великотърновски окръжен съд на 23.07.2009 г. по НОХД № 31/2009 г., подс. Д. Р. е бил признат за виновен в извършване на следните престъпления : по чл. 321 ал.3 пр.2 т.1 вр. ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на десет години; по чл. 354а ал.2 изр.2 пр.1 и 2 вр. ал.1 от НК – десет години лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 лева; по чл. 354а ал.1 изр.1 пр.3,4 и 5 от НК – на 5 години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лева; по чл. 213а ал.3 т.3 пр.2 вр. ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл. 26 ал.3 вр. ал.1 – на десет години лишаване от свобода и глоба в размер на 7 000 лева; по чл. 214 ал.2 т.2 вр. чл. 213а ал.3 т.3 вр. чл. 214 ал.2 т.1 вр. чл. 213а ал.2 т.2 вр. чл. 26 ал.3 вр. ал.1 от НК – на десет години лишаване от свобода и глоба в размер на 7 000 лева. На основание чл. 23 от НК е било определено едно общо наказание от десет години лишаване от свобода, към което било присъединено наказанието глоба в размер на 30 000 лева. Определен бил първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. На осн. чл. 68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода в размер на осем месеца, наложено на подсъдимия с присъда №71/31.05.2006 г. по НОХД № 71/2005 г. на Плевенски ОС. С присъдата подс. Н. Р. е бил признат за виновен в извършване на следните престъпления : по чл. 321 ал.3 пр.2 т.2 вр. ал.2 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на три години; по чл. 354а ал.1 изр.1 пр.3,4 и 5 от НК – на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева; по чл. 213а ал.3 т.3 пр.2 вр. ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл. 26 ал.3 вр. ал.1 – на пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева; по чл. 214 ал.2 т.2 вр. чл. 213а ал.3 т.3 вр. чл. 26 ал.1 от НК – на пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева. На основание чл. 23 от НК е било определено едно общо наказание от пет години лишаване от свобода, към което било присъединено наказанието глоба в размер на 5 000 лева. Определен бил първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. С присъдата подс. Н. М. е бил признат за виновен в извършване на следните престъпления : по чл. 321 ал.3 пр.2 т.2 вр. ал.2 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на шест години и шест месеца; по чл. 354а ал.1 изр.1 пр.3,4 и 5 от НК – на пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 8 000 лева; по чл. 213а ал.3 т.3 пр.2 вр. ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл. 26 ал.3 вр. ал.1 – на десет години лишаване от свобода и глоба в размер на 7 000 лева; по чл. 214 ал.2 т.2 вр. чл. 213а ал.2 т.2 вр. чл. 26 ал.3 вр.ал.1 от НК – на десет години лишаване от свобода и глоба в размер на 7 000 лева, както и конфискация на ½ идеална част от МПС „рено19” с ДК № ОВ 4378АЗ. На основание чл. 23 от НК е било определено едно общо наказание от десет години лишаване от свобода, към което било присъединено наказанието глоба в размер на 8 000 лева и конфискация на ½ идеална част от МПС „рено19” с ДК № ОВ 4378АЗ.. Определен бил първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. На осн. чл. 68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, наложено на подсъдимия с присъда №35/23.03.2006 г. по НОХД № 825/2005 г. на Т. РС. С присъдата подс. Д. М. е бил признат за виновен в извършване на следните престъпления : по чл. 321 ал.3 пр.2 т.2 вр. ал.2 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на три години; по чл. 354а ал.1 изр.1 пр.3,4 и 5 от НК – на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева; по чл. 213а ал.3 т.3 пр.2 вр. ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл. 26 ал.3 вр. ал.1 – на пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева; по чл. 214 ал.2 т.2 вр. чл. 213а ал.3 т.3 вр. чл. 26 ал.3 вр. ал.1 от НК – на пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева, както и конфискация на ½ идеална част от МПС „Ситроен Ксантия” с ДК № ОВ 3954 АХ. На основание чл. 23 от НК е било определено едно общо наказание от пет години лишаване от свобода, към което било присъединено наказанието глоба в размер на 5 000 лева и конфискация на ½ идеална част от МПС Ситроен Ксантия” с ДК № ОВ 3954 АХ. Определен бил първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. С въззивно решение № 222 от 31.12.2009 г., постановено от Великотърновски АС по ВНОХД № 217/09г. присъдата била изменена, като на всички подсъдими били намалени наложените наказания за всяко от престъпленията и наложеното общо наказание по чл. 23 от НК; престъплението, осъществено от подс. Д. Р., по чл. 354а ал.2 изр.2 пр.1 и 2 вр. ал.1 било преквалифицирано по чл. 354а ал.3 пр.2 т.1 от НК; подс. Д. Р. и Н. М. били оправдани да са осъществили две от деянията по престъплението по чл. чл. 213а ал.3 т.3 пр.2 вр. ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл. 26 ал.3 вр. ал.1 / с пострадали свидетели 07 и Б. С./; подс. Н. Р. бил оправдан да е осъществил едно от деянията по престъплението по чл. чл. 213а ал.3 т.3 пр.2 вр. ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл. 26 ал.3 вр. ал.1 /с пострадал свидетел Б. С./; подс. Д. М. бил оправдан по обвинението за престъпление по чл. по чл. 214 ал.2 т.2 вр. чл. 213а ал.3 т.3 вр. чл. 26 ал.3 вр. ал.1 от НК. С решение № 269 от 02 август 2010 г., постановено по НОХД № 213/2010 г. ВКС – І н.о. е изменил въззивното решение, като е оправдал четиримата подсъдими по обвинението по чл. 354а ал.1 пр.3,4 и 5 от НК и е отменил решението в частите му, с които са били намалени наказанията на подсъдимите, по отношение на намалените общи наказания, определени по реда на чл. 23 от НК, както и в частите им по отношение първоначалния режим и типа затворническо общежитие за изтърпяване на наказанията, като е върнал делото за ново разглеждане само в тези му части от друг състав на въззивния съд. В останалата част въззивното решение е оставено в сила. Второто въззивно производство е приключило с обжалваното въззивно решение, с което е била изменена първоинстанционната присъда, като: престъплението, осъществено от подс. Д. Р., по чл. 354а ал.2 изр.2 пр.1 и 2 вр. ал.1 било преквалифицирано по чл. 354а ал.3 пр.2 т.1 от НК и са намалени наложените за него наказания лишаване от свобода от десет на три години и глоба – от 30 000 лв. на три хиляди лева, както и е намален размерът на присъединеното на осн. чл. 23 от НК наказание глоба от 30 000 лева на седем хиляди лева; намален е размерът на присъединеното на осн. чл. 23 от НК наказание глоба от 8 000 лева на седем хиляди лева по отношение на подс. Н. М.; отменена е присъдата по отношение на подс. Д. М. в частта й, с която на осн. чл. 23 ал.3 от НК към наложеното наказание лишаване от свобода е било присъединено и наказание конфискация на ½ идеална част от МПС „Ситроен Ксантия” с ДК № ОВ 3954 АХ; определен е първоначалният режим, при който да бъдат изтърпени наложените на подсъдимите наказания и типа затворническо общежитие, както следва: за подс. Д. Р. и подс. Н. М. – „строг” режим в затвор, а за подс. Н. Р. и Д. М. – „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип. Касационната жалба, подадена от името на подсъдимите Н. и Д. Р. чрез техен защитник, релевира всички касационни основания по чл. 348 ал.1 от НПК. С нея се иска отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимите или алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане, а при липса на основания за това – намаляване на наложените наказания, като за подс. Н. Р. бъде приложен и чл. 66 от НК. Саморъчно изготвени жалби от двамата подсъдими съдържат аргументи за наличие на съществени процесуални нарушения е за недоказаност на обвиненията /което не е касационно основание/. Искат да бъдат оправдани. Касационната жалба, подадена от защитника на подс. Н. М. съдържа твърдения за наличие на всички касационни основания. С нея се прави искане за оправдаване на подсъдимия, за връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наложените наказания. Саморъчно изготвената жалба на самия подсъдими е аналогична на тази, подадена от подсъдимите Р. и с нея се прави искане за оправдаването му. Жалбата на защитника на подс. Д. М. съдържа твърдение за наличие на всички касационни основания. С нея се иска оправдаване на подсъдимия, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанията с приложение на чл. 66 от НК. Собственоръчно изготвената жалба на подсъдимия съдържа аргументи за съществени процесуални нарушения и за недоказаност на обвиненията. С нея се иска подсъдимия да бъде оправдан. Пред касационната инстанция защитниците жалбоподателите поддържат жалбите си и изложените в тях искания. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите, тъй като счита, че с въззивното решение са изпълнени указанията, дадени от предходен състав на ВКС. При новото разглеждане на делото не са били допуснати нови процесуални нарушения. Намира наложените наказания за справедливи, поради което не са налице основания за намаляването им , респективно за приложението на чл. 66 от НК по отношение на подс. Н. Р. и Д. М.. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: На първо място следва да се определят пределите на касационния контрол в настоящето производство, което е второ по реда си. С решение № 269 от 02 август 2010 г., постановено по НОХД № 213/2010 г. ВКС – І н.о. е върнал делото за ново разглеждане само в частите относно определяне на наказанията, налагане на общо наказание на основание чл. 23 от НК, определяне на режима и вида затворническо общежитие за изтърпяването на наказанията по отношение на четиримата подсъдими. В останалата му част предходното въззивно решение / № 222 от 30.12.2009 г./ е оставено в сила. Това обстоятелство предопределя и възможностите на въззивния съд, който не би могъл да пререши въпроси, по които вече присъдата е влязла в сила предвид потвърждаването й от ВКС. С оглед на това новият въззивен състав не е следвало да се произнася по въпроса за преквалификацията на деянието, осъществено от подс. Д. Р. на 23.05.2008 г., което вече е сторено от въззивния съд в предходното производство и в тази му част решението е влязло в сила. Независимо от това обстоятелство, което очевидно е прието от съда, след като подробно е описал в решението си в кои части присъдата е влязла в сила, той е извършил нова цялостна служебна проверка на присъдата на осн. чл. 314 ал.1 от НПК. Това е довело до ново изложение на фактите и анализ на доказателствената съвкупност, както и произнасяне по наведените във въззивните жалби доводи в тяхната цялост. Процесуалният подход на въззивния съд е бил изцяло неправилен. Съгласно чл. 313 от НПК въззивната инстанция проверява правилността на невлязлата в сила присъда. Вярно е, че съгл.314 ал.1 от НПК въззивния съд проверява изцяло правилността на присъдата, но тази проверка може да се разпростре само върху присъда, отговаряща на критерия на чл. 313 от НПК – да не е влязла в сила. В случая присъдата не е влязла в сила само в частите, в които е било отменено въззивното решение на предходния съдебен състав и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Затова и контролът върху присъдата не би могъл да се разпростре в нейната цялост. В случая независимо от недопустимия цялостен контрол, който е извършил новия състав на въззивния съд, не е допуснато особено съществено нарушение на закона, тъй като постановеното решение в частта му относно извършената преквалификация на деянието на подс. Д. Р. не противоречи на вече извършената от първия съдебен състав на въззивния съд. Съдържанието на въззивното решение обаче е мотивирало подсъдимите и защитниците им да сезират ВКС с касационни жалби, в които отново посочват всички касационни основания, атакувайки по този начин въззивно решение и присъда в частите им, които са влезли в сила. В тези им части всички касационни жалби са недопустими, тъй като са подадени срещу влязъл в сила въззивен съдебен акт, за който е недопустим касационен контрол, поради което следва да останат без разглеждане. Единствената част, в която въззивното решение № 258/16.11.2010 г.може да бъде проверено от настоящия касационен състав, е тази, отнасяща се до размерите на наказанията за всяко от престъпленията, определеното общо наказание на осн. чл. 23 от НК, режима и вида затворническо общежитие за изтърпяване на тези наказания. Следователно предмет на настоящия касационен контрол е въззивното решение с оглед на тези му части, а това предопределя и допустимостта на проверката само по отношение на касационните основания по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК – относно спазване на правилата на материалния закон при определяне на наказанията, както и по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК – относно тяхната справедливост. При извършената проверка в рамките на тези предели касационната инстанция констатира, че жалбите и на четиримата подсъдими са неоснователни. Не се констатира въззивната инстанция да е допуснала неправилно приложение на материалния закон при определяне на вида и размера на наказанията на подсъдимите. Те са наложени в рамките на законовите предели, очертани в специалните норми на закона. Извършеният контрол от въззивния съд върху наказанията, определени от първоинстанционния съд, е довел като цяло до потвърждаване на наказанията, наложени с присъдата. Единствената промяна се дължи на обстоятелството, че е преквалифицирано престъплението на подс. Д. Р. от такова по чл. 354а ал.2 изр.2 пр.1 и 2 вр. ал.1 от НК в такова по чл. 354а ал.3 пр.2 т.1 от НК, което е наложило и налагането на съответно наказание за него. То е било индивидуализирано на три години лишаване от свобода и глоба в размер на три хиляди лева /вместо първоначално наложените лишаване от свобода в размер на десет години и глоба на размер на 30 000 лева/. Това е рефлектирало и върху размера на глобата, присъединена на осн. чл. 23 ал3 от НК към наказанието лишаване от свобода на този подсъдим, като тя е намалена от 30 000 лева на 7 хиляди лева /размер на това наказание, наложен за престъпленията по чл. 213а и чл. 214 от НК/. Правилно е подходил въззивният съд, като е изменил присъдата и по отношение на подс. Н. М. в частта й относно присъединената на осн. чл. 23 ал.3 от НК глоба, като е намалил нейния размер от 8 000 лв. на 7 000 лв. това се е наложило поради обстоятелството, че определената глоба от 8 000 лв. е била наложена като кумулативно наказание за престъплението по чл. 354а ал.1 пр.3,4 и 5 от НК, за което той е бил оправдан от предишния състав на ВКС. По този начин са били отменени и наложените за това престъпление наказание. Поради това и максималният размер на наказанието глоба, което се присъединява към наказанието лишаване на този подсъдим е в размер на 7 000 лв. Законосъобразен е въззивният съдебен акт и в частта му, с която е изменил присъдата по отн. На подс. Д. М., като я е отменил в частта относно присъединеното към наказанието лишаване от свобода наказание конфискация на ½ идеална част от МПС „Ситроен Ксантия” с ДК № ОВ 3954 АХ, доколкото това наказание е било наложено за престъпление по чл. 214 ал.2 т.2 вр. чл. 213а ал.3 т.3 вр. чл. 26 ал.3 вр. ал.1 от НК, за което той е бил оправдан от предишния въззивен съдебен състав и в тази част въззивното решение е оставено в сила с предходното решение на ВКС. По този начин новият съдебен състав е приложил правилно материалния закон и в частност разпоредбите на чл. 23 от НК, което е станало изцяло в полза на подсъдимите. Не е налице касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК и не се налага каквато и да е намеса на касационния съд в тази насока. Доводите за явна несправедливост на наложените наказания с оглед потвърдителния характер на въззивното решение в останалата му част са неоснователни. Обсъдени са от съдилищата по фактите всички относими обстоятелства към индивидуализацията на наложените наказания на всеки от подсъдимите и правилно с оглед целите на чл. 36 от НК е прието, че специалната и генерална превенция биха се постигнали със съответно наложените размери. Предходните инстанции са изложили подробни съображения, касаещи индивидуализацията на санкцията на всеки от подсъдимите за осъществените от него престъпни деяния, като видно от съдържанието на съдебните актове, в тях са взети предвид всички обстоятелства, които жалбоподателите претендират, че не са били отчетени, поради което са постановени несправедливи наказания. По същество касационните жалби повтарят аргументите, изложени във въззивните такива, които обаче са получили пълен отговор във въззивния съдебен акт. Още първоинстанционният съд е съобразил размера на всяко от наказанията с обстоятелствата, влияещи на наказателната отговорност на подсъдимите. Пред втория въззивен състав не са били представени нови доказателства, които да влияят върху наказателната отговорност на подсъдимите. Касационната инстанция не намира да са налице такива, които да не са били отчетени. Нормите на глава П. на НК са приложени правилно, а съдебните инстанции са изложили своите съображения за индивидуализацията на съответните наказания. В тази насока мотивите са съответни на приложените по делото писмени и гласни доказателства. Същите правилно са оценени като такива, които предопределят по отношение на подс. Д. Р. да бъдат наложени наказания за всяко от престъпленията към средния размер на предвиденото в закона за тях. Предходните му осъждания, фактът на извършване на престъпленията в изпитателния срок на последното осъждане, неговото лидерство в групата, въвлякло и брат му /подс. Н. Р./ в общата престъпна дейност, осъществяването на престъплението по чл. 213а от НК чрез три отделни деяния, а това по чл. 214 от НК – чрез две, както и обстоятелството, че преди започването на престъпната си дейност подсъдимият е бил служител на реда, са все обстоятелства, които отегчават неговата отговорност. На тях се противопоставя фактът, че е баща на малолетно дете и живее на съпружески начала с жена, страдаща от тежко хронично заболяване. Това предопределя очевиден превес на отегчаващите обстоятелства, но независимо от това съдът е приел баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, като е индивидуализирал наказанията към средния размер на предвидените наказания за всяко от престъпленията. По този начин наказанията се явяват справедливи и съответни на престъпленията и на личността на този подсъдим. Целите на чл. 36 от НК не биха могли да се постигнат с по-леки наказания,доколкото е налице очевидна ескалация в престъпната му дейност и явна демонстрация към установения правов ред в държавата. Напълно съответни на престъпленията и на личността на подсъдимия са и наказанията, наложени на подс. Н. Р.. За него е отчетен очевиден превес на смекчаващите обстоятелства – млада възраст, ниска степен на участие в престъпленията, чисто съдебно минало, продължаване на обучението, поради което са отмерени и наказания в минималните размери на предвиденото за съответните престъпления.тяхната явна несправедливост би могла да се претендира единствено в обсега на приложимостта на чл. 55 от НК. ВКС не намира да са налице предпоставките за неговото приложение. Не са налице нито многобройни, нито изключително смекчаващо обстоятелство за наказателната отговорност на този подсъдим. С оглед на конкретиката на престъпната му дейност и тежестта на престъпленията не е налице и другата предпоставка – най-ниското наказание за всяко от престъпленията да е несъразмерно тежко. Поради това индивидуализираните наказания са справеделиви и годни да постигнат целите на чл. 36 от НК. Отмерването на наказанието лишаване от свобода за две от престъпленията /по чл. 213а и по чл. 214 от НК / в размер на по пет години лишаване от свобода, което наказание е наложено и по реда на чл. 23 от НК, прави безпредметно обсъждането на приложимостта на чл. 66 от НК. Не се констатира явна несправедливост на наложените наказания и по отношение на подс. Н. М.. Отчетени са всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства за този подсъдим, а в касационната жалба на защитника му и неговата саморъчна такава не се изтъкват каквито и да е обстоятелства, които да са останали извън обсега на индивидуализиращите наказателната му отговорност. За него е бил налице превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства /осъждане, в изпитателния срок по което са извършени престъпленията, изключителна активност и лидерство в групата, интензитета на употребяваната принуда, броя на отделните деяния в продължаваната престъпна дейност при осъществяване на престъпленията по чл. 213а и чл. 214 от НК/. На тях се противопоставя само наличието на семейство и малолетно дете като смекчаващо обстоятелство, което обаче не му е подействало възпиращо в престъпната упоритост и дързост, която е демонстрирал. Както и при подс. Д. Р., за този подсъдим наказанията са индивидуализирани в средните им размери, предвидени в законовите норми, което не сочи на явно несъответствие между тях и личността на М. и реализираната от него престъпна дейност, за която е признат за виновен. Не са налице основанията по чл. 348 ал.5 от НПК, за да се приеме, че наложените спрямо подс. Д. М. наказания са явно несправедливи. Те са наложени в минималните размери, предвидени са съответните престъпления, за които е бил признат за виновен, като е взет предвид очевидния превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства. В жалбите, с които е сезиран ВКС, не се сочат каквито и да е неотчетени обстоятелства, които да водят до по-нататъшно намаляване на наказанията. Наличните такива, макар и достатъчно на брой, правилно не са отчетени като многобройни, а липсва и каквото и да е изключително обстоятелство, което да обосновава прилагането на чл. 55 от НК. С оглед на това отмерените наказания са съответни на личността на М. и на обществената опасност на престъпленията, за които е признат за виновен. При тези обстоятелства не се констатират нарушения, допуснати от въззивния съд, които да сочат на наличие на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК и да налагат намесата на касационната инстанция. С оглед на така отмерените и наложени наказания въззивният съд е приложил правилно нормите на чл. 59-61 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, поради което определените с въззивното решение тип затворническо общежитие и режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, се явяват напълно законосъобразни, с което са спазени указанията, дадени в отменителното решение на ВКС –І н.о. Предвид на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 258/16.11.2010 г. на Великотърновски апелативен съд, постановено по ВНОХД № 258/2010 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.