1 20 Р Е Ш Е Н И Е № 50086 гр. София, 03.02.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в съдебно заседание на шести юни две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА при секретаря СИЛВИАНА ШИШКОВА, като изслуша докладваното от съдия МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА т. д. № 490 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 86 от 25. 02. 2022 г. по т. д. № 490/2021 г. на ВКС е допуснато касационно обжалване на решение № 11788 от 5. 08. 2020 г. по в. т. д. № 716/2020 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав в обжалваната от И. П. К., действащ като ЕТ „М.-П-И. К.“, [населено място] част, с която е потвърдено решение № 5255 от 4. 12. 2019 г. по т. д. № 125/2017 г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от И. П. К., действащ като ЕТ „М.-П-И. К.“, срещу [община] искове, както следва: 1. по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 389 103, 36 лв., представляваща възнаграждение за извършени СМР по договор за инженеринг № 98-00-213/19. 09. 2014 г., и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 233 123, 64 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 9. 12. 2015 г. до 3. 10. 2017 г.; 2. по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 389 103, 36 лв., дължима за извършени СМР при първоначална липса на основание, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 233 123, 64 лв. лв., представляваща мораторна лихва за периода от 9. 12. 2015 г. до 3. 10. 2017 г.; 3. по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 389 103, 36 лв., дължима за извършени СМР на отпаднало основание, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 233 123, 64 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 9. 12. 2015 г. до 3. 10. 2017 г.; 4. по чл. 61 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 389 103, 36 лв., дължима за извършени СМР поради водене на чужда работа без пълномощие, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 233 123, 64 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 9. 12. 2015 г. до 3. 10. 2017 г.; 5. по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 389 103, 36 лв. за извършени СМР, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 233 123, 64 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 9. 12. 2015 г. до 3. 10. 2017 г. В касационната жалба на И. П. К., действащ като ЕТ „М.-П-И. К.“, се поддържа, че въззивното решение в частта за отхвърляне на предявените от него искове е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът оспорва извода на съда, че не може да има договорна отговорност за допълнително извършени СМР, тъй като измененията на договор, сключен по реда на ЗОП /отм./, са недопустими и общата стойност на СМР не може да надвишава стойността на договора. Сочи, че този извод противоречи на практиката на ВКС, съгласно която извършването на допълнителни работи по договор, сключен по реда на ЗОП /отм./, е допустимо винаги, когато тези дейности са били наложителни за изпълнението на възложената с договора работа. Излага доводи, че в случая е било установено, че процесните допълнителни СМР са осъществени в изпълнение на одобрения от ответника инвестиционен проект за изграждане на процесния спортен комплекс и са били необходими с оглед завършването на обекта в годен за експлоатацията му вид, поради което независимо от невключването им в първоначалната КСС по договора за инженеринг, сключен по реда на ЗОП /отм./, за тях се дължало възнаграждение на договорно основание. Касаторът твърди, че въззивният съд в противоречие с процесуалните правила игнорирал обстоятелствата, че част от СМР, за които се претендира заплащане на възнаграждение, били включени в КСС към договора, но не били предмет на съставените по време на строителството актове обр. 19 и останали неизплатени. В касационната жалба се изразява несъгласие и с изводите на въззивния съд за неоснователност на предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 61, ал. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД. Касаторът оспорва заключенията на решаващия състав, че исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД са приложими единствено при престации, които реално подлежат на възстановяване, както и че в случая с оглед възлагането на ищеца да изгради процесния обект не може да намери приложение правният институт на гестията. Накрая излага доводи за неправилност на извода на Софийски апелативен съд, че не е налице основанието по чл. 59 ЗЗД, тъй като всички разходи на ищеца за изграждане на целия обект, за всички СМР /договорени и допълнителни/, установяващи общия размер на неговото обедняване - 2 218 206, 38 лв., са в по-малък размер от изплатените му от ответника суми за извършените СМР по договора в общ размер на 2 852 019, 19 лв. Касаторът счита, че това становище е основано на недопустимо смесване на облигационното правоотношение по договора за инженеринг и на това с извъндоговорен характер. Прави искане обжалваното въззивно решение да бъде отменено и съдът да уважи предявените искове след разглеждането им по реда на тяхното предявяване. Ответникът по касационната жалба [община] я оспорва, като поддържа становище за правилност на въззивното решение в атакуваната от касатора И. П. К., действащ като ЕТ „М.-П-И. К.“, част. Излага съображения, че заплащането на допълнително извършените СМР по процесния договор не може да се претендира на договорно основание с оглед уговорката на страните относно общата стойност на проектирането и СМР, която не може да бъде надвишавана, и допустимостта на изменение на договора само при условията на чл. 43, ал. 2 ЗОП /отм./. Поддържа, че изводите на въззивния съд за неоснователност на евентуалните искове съответстват на закона. Счита, че по делото не е установено по безспорен начин изпълнението на процесния обект от страна на ищеца на СМР на обща стойност 4 551 407, 12 лв., приемането от [община] на всички СМР, за които ищецът твърди, че са изпълнени от него, както и че осъществените СМР, които не са били предвидени по първоначалната КСС към договора, са изпълнени по одобрения от възложителя инвестиционен проект и са необходими за въвеждането му в експлоатация. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба, прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: С влязлото в сила в тази част решение /чл. 296, т. 3 ГПК/ ответната [община] е осъдена да заплати на И. П. К., действащ като ЕТ „М.-П-И. К.“, сумата от 24 156 лв. за извършени СМР по договор за инженеринг № 98-00-213/19. 09. 2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 3. 10. 2017 г. до окончателното изплащане на задължението, и сумата от 4 464, 10 лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода от 9. 12. 2015 г. до 3. 10. 2017 г. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че между ищеца и „Акватек“ ЕООД е бил сключен договор за гражданско дружество с наименование „ПИСК - М“ ДЗЗД, с нотариална заверка на подписите от 15. 07. 2014 г. и 17. 07. 2014 г., в който дяловете на съдружниците били определени на 70 % за едноличния търговец и 30 % за дружеството. Установил е, че с анекс от 29. 05. 2017 г. е извършено ново разпределение на дяловете на съдружниците в гражданското дружество, съответно 99 % от дяловете за едноличния търговец и 1 % за едноличното дружество с ограничена отговорност. В обжалваното решение е прието, че между гражданското дружество и ответната община е сключен договор за инженеринг № 98-00-213/19. 09. 2014 г. за проектиране и изграждане на Спортен комплекс в ж. к. Еленово, [населено място], като общата стойност на договора била 2 876 259,12 лв. с ДДС, от които 47 700 лв. за изготвяне на идеен проект и 2 828 559,12 лв. за СМР, които ще се изпълняват в размер на предложената цена от изпълнителя. Съдът е констатирал, че на 9. 06. 2014 г. е била издадена виза за изработване на инвестиционния проект във фаза идеен проект, като последният бил предаден на общината на 31. 10. 2014 г. На 26. 01. 2015 г. бил издаден протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж и с този документ обектът бил предаден на изпълнителя. Апелативният съд е счел, че от акт за установяване годността за приемане на строежа от 17. 11. 2015 г., протокол за удостоверяване годността на строежа от 19. 11. 2015 г. и разрешение за ползване № СТ-05-2125/19. 11. 2015 г. се установява изпълнението на договора, приемането на строежа от [община] и годността му за ползване по предназначение. В решението е посочено, че е изготвен окончателен акт 19 за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР, подписан от представител на възложителя и лицето осъществяващо строителен надзор, от който се установява дължимостта на изпълнителя на сумата от 24 239, 90 лева. От приетите по делото основно и допълнителни заключения на комплексната съдебно-техническа експертиза съдът е установил, че: общата стойност на изпълнените на обекта СМР по част „Конструктивна“, които не са били включени в първоначалната КСС и не са отразени в актове обр. 19 е в размер на 277 349,71 лв.; стойността на изпълнените на обекта СМР по част „Архитектурна строителна“, които не са били включени в първоначалната КСС, не са отразени в актове обр. 19 и не са платени, за плувния басейн са в размер на 387 458, 06 лв. с ДДС, а за сградата и пространството около плувния басейн са в общ размер на 216 314, 61 лв. Съдът е възпроизвел експертното мнение, че изпълнението на обекта без извършването на тези допълнителни СМР е невъзможно, защото същият не можел да се въведе в експлоатация. Въз основа на експертизите решаващият състав е приел, че няма неизплатени суми за стойността на изпълнените на обекта СМР по част „ОВК“ и по част „Електрическа“, а неизплатените суми за стойността на изпълнените на обекта СМР по част „ВиК“ са на стойност 37 517, 96 лв. без ДДС. С оглед така установените по делото факти, въззивният съд е направил извод, че между ищеца в качеството му на съдружник в „ПИСК-М“ ДЗЗД и [община] е възникнало валидно правоотношение по сключен по реда на ЗОП /отм./ договор за инженеринг № 98-00-213/19. 09. 2014 г., с който ответникът е възложил на гражданското дружество да проектира и изгради спортен комплекс на обща стойност 2 876 259,12 лв. с ДДС, като на 17. 11. 2015 г. обектът е предаден от изпълнителя на възложителя, който го е приел без забележки, и възложителят е заплатил на изпълнителя сума в общ размер на 2 852 019,19 лв. с ДДС. Решаващият състав е счел, че е налице извънсъдебно признание на неизгоден факт от ответника, а именно за дължимост на сумата от 24 239,90 лв. по договора предвид изготвения и подписан от негов представител окончателен акт 19 за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР. Преценил е това признание съгласно чл. 175 ГПК с оглед на всички останали обстоятелства по делото – приемането на фактическото владение на изработеното без забележки, заключението на вещите лица по съдебно-техническата експертиза за извършването на СМР на обекта по договора на обща стойност 2 876 259,12 лева с ДДС. Като е съобразил общо заплатената от възложителя сума 2 852 019,19 лева с ДДС, съдът е направил заключение за неизплатена и дължима на изпълнителя сума в размер на 24 239, 93 лева с ДДС за осъществените СМР по договора, от която с оглед дяловете му в гражданското дружество /99 %/ на ищеца се дължи 24 156 лева с ДДС, до която сума главният иск е бил уважен с влязлото в сила решение на въззивния съд, постановено след частичната отмяна на първоинстанционния акт. Изводът на съда, че главният иск следва да бъде отхвърлен за разликата над 24 156 лева до предявения размер от 1 413 259, 36 лева, е мотивиран с предвиденото в процесния договор, че общата стойност на проектирането и СМР, включително допълнителните и непредвидени работи, не може да надвишава посочената в договора стойност на възложеното /2 876 259,12 лв. с ДДС/, като договорът може да бъде изменян само при условията на чл. 43, ал. 2 ЗОП /отм./. Решаващият състав е подчертал, че в предмета на договора за инженеринг са включени както разработване на идеен проект, така и извършване на всички СМР, като допълнително извършените строително-монтажни работи са извън предмета на изработката. Изтъкнал е, че към момента на сключване и изпълнение на договора действа нормата на чл. 43, ал. 1 от ЗОП/отм./, съгласно която е забранено изменението на договора, освен в предвидените в ал. 2 случаи. За да отхвърли евентуалните искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД и съединените с тях акцесорни искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД въззивният съд е счел, че се касае до неприложими искове за престации, които по естеството си не подлежат на реално връщане. В решението е извършена преценка за неоснователност и на евентуалния иск по чл. 61, ал. 1 ЗЗД, тъй като според разбирането на въззивния съд, когато страните са уговорили изграждането на целия обект е налице възлагане на работата, включително и на всички допълнителни СМР, необходими за неговото изграждане, без които обекта не може да бъде въведен в експлоатация. Следователно извършването на допълнителни СМР, не представлява предприемане на чужда работа без натоварване, поради което липсва първият кумулативен елемент от фактическия състав на воденето на чужда работа без пълномощие. При разглеждане на евентуалния иск по чл. 59 ЗЗД, решаващият състав е изразил становище, че отговорността на възложителя спрямо изпълнителя по договор за изработка, когато се твърди, че стойността на реално изработеното е по-голяма от стойността на първоначално договореното, следва да се ангажира по правилата на общия състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД. Посочил е, че в случаите, когато са извършени СМР, които не се обхващат от предмета на договора за строителство, ответникът дължи обезщетение само до размера на разходите на изпълнителя за материалите и труда, но не и за търговската печалба и начисления ДДС. Позовавайки се на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, апелативният съд е приел, че с оглед извършените счетоводни записвания при ищеца за извършените от него разходи за изграждането на процесния обект /за договорени и допълнителни СМР/ в размер на 2 218 206, 38 лева, обедняването му съответства на посочената сума. Същата обаче е по-малка от общия размер на изплатените от ответника суми за извършени СМР по договора, а именно 2 852 019,19 лева с ДДС, поради което предявеният иск по чл. 59 ЗЗД не може да бъде уважен. С определение № 86 от 25. 02. 2022 г. ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение в частта за отхвърляне на предявените осъдителни искове на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: „Дължи ли се възнаграждение на изпълнителя за допълнителни СМР, възложени и приети от възложителя, извън предмета на договор, сключен по реда на ЗОП /отм./, когато се касае за СМР, без изпълнението на които сградата не би могла да бъде въведена в експлоатация?“ На въпроса подлежат ли на заплащане допълнителни и необходими строително-монтажни работи, възникнали в хода на изпълнение на договор, сключен при действието на ЗОП /отм./, във формирана практика на ВКС е даден утвърдителен отговор. В решение № 241 от 09. 03. 2017 г. по т.д. № 2799/2015 г. на ВКС, І т.о., решение № 10 от 10. 02. 2017 г. по гр. д. № 53083/2015 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 82 от 19.02. 2011 г. по т. д. № 658/2010 г. на ВКС, І т.о., решение № 151 от 1. 02. 2021 г. по т. д. № 2227/2019 г., ІІ т. о. и решение № 114 от 2. 02. 2021 г. по т. д. № 1200/2019 г., II т. о. е прието, че изменението на сключения по реда на ЗОП договор не може да нарушава параметрите на обществената поръчка – условията, при които е открита, проведена и обявена за приключила с одобряването на кандидата за изпълнението, като изменението в съществени параметри на поръчката в хода на процедурата е недопустимо, а промяната им след сключването на договора може да бъде разглеждано като заобикаляне на този закон. Прието е, че ако в хода на изпълнението на договора се установи необходимостта от извършване на допълнителни видове работи с оглед качество, срокове и пр., в този случай не би се касаело за изменение на постигнатото съгласие, а за дейности с обслужващо предназначение. Изменението на инвестиционния проект, за чието изпълнение е сключен договорът, също съставлява изменение на параметрите на поръчката и когато е извършено по инициатива на страните, без да е наложено от обективни пречки за изпълнението на проекта, следва да се разглежда като недопустимо заобикаляне на ЗОП. Допустими са само корекции на проекта, необходими за правилното му изпълнение, но не и такива корекции, които биха съставлявали промени на съществените параметри на обществената поръчка. Съгласно чл. 43, ал. 1 ЗОП /отм./ изменението на договора за обществена поръчка е императивно забранено и се допуска само по изключение, хипотезите на което са изрично и изчерпателно уредени в чл. 43, ал. 2 ЗОП /отм./. Според действащата към момента на сключване и изпълнение на процесния договор редакция на разпоредбата – ДВ, бр. 40/2014 г. изменение на договор за обществена поръчка се извършва с допълнително споразумение към договора и се допуска по изключение: 1/ когато в резултат на непредвидени обстоятелства се налага: a) промяна в сроковете на договора, или б) частична замяна на дейности от предмета на поръчка за строителство или услуга, когато това е в интерес на възложителя и не води до увеличаване стойността на договора, или в) цялостна или частична замяна на стоки, включени в предмета на поръчка за доставка, включително на техни елементи, компоненти или части, когато това е в интерес на възложителя, не води до увеличаване на стойността на договора и заменящите стоки съответстват на изискванията на техническите спецификации, като имат технически предимства и/или по-добри функционални характеристики в сравнение със заменяните стоки, или г) намаляване общата стойност на договора в интерес на възложителя поради намаляване на договорените цени или договорени количества или отпадане на дейности, или 2/ при изменение на държавно регулирани цени, когато основен предмет на договора за обществена поръчка е дейност, чиято цена е обект на държавно регулиране и срокът му на изпълнение е над 12 месеца, или 3/ когато се налага увеличение в цената поради приемането на нормативен акт - до размера, произтичащ като пряка и непосредствена последица от него, или 4/ при удължаване срока на договор за доставка или услуга с периодично или продължително изпълнение, в случай че едновременно са изпълнени следните условия: а) не по-късно от 6 месеца преди изтичане на срока на договора възложителят е открил процедура със същия предмет за последващ период, която не е завършила с избор на изпълнител; б) срокът на договора се удължава до избора на изпълнител, но не повече от 6 месеца; в) прекъсване в доставката или услугата би довело до съществени затруднения за възложителя; 4/ в договори по чл. 3, ал. 2 на стойност над 50 млн. лв. при възникване на обстоятелства, които не са могли да бъдат предвидени към момента на сключването на договора и в резултат на които договорът засяга законните интереси на някоя от страните. Въззивното решение, в частта в която е допуснато до касационен контрол, е постановено в отклонение от формираната съдебна практика. По делото е установено, че с договор за инженеринг от 19. 09. 2014 г. [община] е възложила на изпълнителя „ПИСК – М“ – гражданско дружество с водещ съдружник ищеца проектирането и изграждане на Спортен комплекс в УПИ V, кв. 35 по плана на[жк]в [населено място], включващ закрит плувен басейн, 2 бр. футболни игрища, 2 бр. тенис кортове, открит паркинг, алеи и озеленяване, като общата стойност на договора била 2 876 259,12 лв. с ДДС, от които 47700 лв. за изготвяне на идеен проект и 2 828 559,12 лв. за СМР, които ще се изпълняват в размер на предложената цена от изпълнителя. Договорът е сключен след проведена открита процедура за възлагане на обществена поръчка и определяне на посоченото гражданско дружество за изпълнител на тази поръчка. Въз основа на писмените доказателства по делото и заключенията на комплексната съдебно-техническа експертиза е установено, че на 31. 10. 2014 г. на ответната община е предаден изготвения от изпълнителя идеен проект за процесния обект, а с решение № 7 по протокол № 54 от 19. 11. 2014 г. на Общинския експертен съвет по устройство на територията при [община] е одобрен инвестиционният проект за процесния обект и е постановено издаване на разрешение за строеж, което е сторено на 29. 12. 2014 г.; разрешението за строеж и одобреният проект са предадени от общината на изпълнителя, като на 26. 01. 2015 г. е издаден протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж. Съставени са Констативен акт, обр. 15 от 17. 11. 2015 г. за установяване годността за приемане на строежа, съдържащ констатация за съответствието му с одобрения инвестиционен проект, условията на договора и изискванията на закона и наличната строителна документация и Протокол обр. 16 за удостоверяване на годността за ползване на строежа от 19. 11. 2015 г., последвани от издаването на разрешението за ползване № СТ-05-2125/19. 11. 2015 г и удостоверение на ответната община за добро изпълнение с изх. № 69-00-897/12. 08. 2016, в което е посочено, че възложената задача била извършена качествено и в срок. При тези фактически констатации правилен се явява изводът на въззивния съд, че обектът е изпълнен в съответствие с договора, одобрения инвестиционен проект и строителните правила и норми, годен е за използване по предназначение и е приет от възложителя [община]. В решението на въззивния съд, въз основа на заключението на комплексната съдебно-техническата експертиза, е установено, че са налице изпълнени СМР на обекта, които не са били предвидени в първоначалната КСС към договора, не са отразени в подписаните от страните актове обр. 19 и не са заплатени, но без които въвеждането в експлоатация на обекта е било невъзможно, както следва: по част „Конструктивна“ на обща стойност от 277 349, 71 лв. с ДДС, по част „Архитектурна строителна“ – за плувния басейн на стойност 387 458,06 лв. с ДДС, а за сградата и пространството на стойност 216 314,61 лв. и по част „ВиК“ на стойност 37 517, 96 лв. без ДДС. При така установените от въззивния съд факти и отговора на значимия по делото материалноправен въпрос неправилен е изводът в обжалваното решение за неоснователност на претенциите за заплащане на допълнителни СМР, тъй като възлагането и извършването им не е съобразено с предвиденото в договора, че общата стойност на проектирането и СМР, включително допълнителни и непредвидени СМР, не може да надвишава 2 876 259, 12 лв., и със забраната по специалния закон договорът да бъде изменян, освен в предвидените в чл. 43, ал. 2 ЗОП /отм./ случаи. Вследствие неправилното тълкуване на материалния закон, съставът на въззивния съд не е съобразил в пълнота и събраните по делото доказателства относно видовете, количествата и стойността съобразно ценовото предложение на изпълнителя на извършените СМР, нефигуриращи в КСС към сключения договор за инженеринг, и причините за реализирането на тези работи. Съгласно основното заключение на комплексната съдебно-техническа експертиза, включващо специалисти по отделните части на строителството, а именно вещите лица инж. А., инж. Г., арх. Б., инж. С., инж. С. и инж. М., в частта „Геодезия“ на процесния строеж са изпълнени СМР на обща стойност 124 902, 94 лв., които не са били включени в първоначалната КСС към договора. Вещото лице инж. А. дава заключение, че тези СМР са предвидени по одобрения инвестиционен проект и са се наложили по време на строителството съобразно отразеното в заповедната книга. Експертът излага, че същите работи са обхванати от подписаните от страните актове обр. 19 и са заплатени от ответната община. Вещото лице инж. Г. посочва по видове и количества изпълнените СМР в част „Конструктивна“, които не са обхванати от първоначалната КСС и не са отразени в актове обр. 19, съответно заплатени от ответника, като определя, че същите са на обща стойност 209 683 лв. с ДДС. Изяснява, че първоначалната КСС към договора е изготвена по техническо задание и в сключения договор СМР са одобрени по уедрени показатели; впоследствие е одобрен технически проект, по който е изпълнен обектът, в който СМР по част „Конструктивна“ са конкретизирани, при което се явяват разлики в количествата, а оттам и в стойностите на СМР. Съгласно заключението в техническия проект са направени промени в конструкцията на сградата на плувния басейн, като металните колони от заданието са заменени със стоманобетонни поради трудното постигане на необходимата пожарозащита при вариант с метална конструкция. Допълнителни земни и бетонови работи са се наложили от разкритите при изпълнение на масовия изкоп за сградата на плувния басейн почви, неподходящи за фундиране поради ниски якостни показатели /констатации за същите са направени с актове за приемане на земната основа и действителните коти на извършените изкопни работи и констативни протоколи, съставени и подписани от представители на възложителя, строителния надзор, изпълнителя, проектант-конструктор и инженер-геолог/, като със заповеди на проектант-конструктора и геолога от 3. 02. 2015 г., 18. 02. 2015 г. и 24. 04. 2015 г. е разпоредено да се извършат допълнителни изкопни работи за достигане до здрав пласт в отделни участъци на закрития плувен басейн и разликата между проектната и действителната кота на фундиране да се изпълни с подложен бетон С 8/10. В допълнителните заключения на вещото лице Г. от 26. 02. 2019 г. и 16. 04. 2019 г., приети в първоинстанционното производство, са отразени и констатации за още изпълнени СМР на обекта в част „Конструктивна“, които не са били предмет на двустранно подписаните от страните актове обр. 19 и съответно на заплащане от възложителя, като тези от тях, необхванати от първоначалната КСС, касаят съответно изграждането на футболните игрища, тенис кортове, подпорни стени, врата на паркинг, ограда, бетонова настилка, шапки на стени на стойност 67 666, 71 лв. с ДДС и изпълнение на хидроизолация, доставка и монтаж на паник-брави и полагане на армирана бетонова настилка на стойност 28 136, 47 лв. с ДДС, всички изпълнени съобразно предвижданията на одобрения инвестиционен проект. Според основното заключение на комплексната съдебно-техническата експертиза изпълнените на обекта СМР по част „Архитектурно строителна“, подробно посочени по видове, количества и стойност от вещото лице в табличен вид, които не са били включени в КСС към договора възлизат на общата стойност от 387458, 06 лв. Експертното мнение е, че се касае до предвидени в одобрения инвестиционен проект работи, като с оглед специфичната функция на строежа определените с инвестиционния проект детайли са задължителни за осигуряване на необходимите хидроизолации и топлоизолации за доброто му функциониране. В основно заключение на експертизата се сочи, че изпълнените на процесния строеж СМР по част „Електрическа“, които не са обхванати от КСС към договора и са частично неизплатени, са на обща стойност от 174 017, 09 лв. с ДДС. Дава се заключение от вещото лице инж. С., че част от тях – на стойност 16 466, 17 лв. без ДДС са реализирани по предписание на електроразпределителното предприятие от 21. 05. 2015 г. за изместване на кабели и без осъществяването им обектът не би бил годен за изпълнение на предназначението му. Въз основа на заключението на техническата експертиза се установява, че действително изпълнените СМР по част „ВиК и технология“ на процесния строеж, които са извън КСС са на обща стойност от 46 648, 99 лв. Експертът инж. С. изяснява, че част от тях са осъществени с оглед предвижданията на одобрения инвестиционен проект, а друга част - водопроводно отклонение, водомерни шахта, възел и сградно отклонение до уличен водопровод са се наложили от уговореното с „ВиК“ ЕООД, [населено място] по предварителен договор за присъединяване на недвижимите имоти и потребителите към водопроводните и канализационни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Според заключението на експертизата, депозирано на 3. 07. 2019 г. от вещото лице инж. Г. и включващо изменения и допълнения, на обекта са изпълнени непредвидени в КСС към договора термопомпена инсталация, обезмъглителна инсталация, пожароизвестителна инсталация и газоснабдяване, като в тази част СМР възлизат на общата стойност от 369 103, 41 лв. Причината за осъществените на строежа допълнителни СМР в частта „ОВК“ /Отопление, Вентилация и Климатизация/, част „Газификация“ и част „Пожароизвестяване“, съобразно експертното мнение на последно посоченото вещо лице, е свързана с несъответствието на обема на СМР, заложени по първоначалната КСС по договора, на действително необходимите за реализирането на проекта. Това е наложило и детайлизирането на необходимите СМР при одобряване на инвестиционния проект за строежа с цел реализирането на проекта и постигане на зададените специфични параметри на микроклимата в посочените части. В допълнителното заключение на вещото лице Г., също от 3. 07. 2019 г., е изложено, че съгласно заповедната книга на обекта със Заповед № 6 от 15. 06. 2015 г. е извършена замяна на предвидените в проекта текстилни въздуховоди в зала басейн със спирални със съответните дължини и диаметри. В откритото съдебно заседание на 25. 09. 2019 г. инж. Г. е дала обяснения, че смяната на въздуховодите е наложена от противопожарни изисквания, така както са регламентирани в Наредба № Із-1971 от 29. 10. 2009 г. за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, като в първоначалния проект е била допусната техническа грешка при избора на въздуховоди. Участващите в изготвянето на основното и допълнителните заключения на комплексната съдебно-техническа експертиза вещи лица са направили изводите си в частта за остойностяване на СМР, извън първоначалната КСС към договора, съобразно ценовото предложение на ищеца. В заключенията на комплексната експертиза от вещите лица, специалисти по частите „Геодезия“, „Конструктивна“, „Архитектурно строителна“, „ВиК“, „ОВК“ от строителството, се изразява експертно становище, че изпълнението на одобрения от [община] инвестиционен проект и изграждането на обекта в годен за ползването му вид е невъзможно без извършването на допълнителните СМР, тъй като без тях същият не би могъл да бъде въведен в експлоатация. Изводите на въззивния съд, че ищецът не би могъл да претендира заплащането на извършените СМР, които не са били предмет на първоначалната КСС, на договорно основание, доколкото е налице недопустимо разширяване на предмета на обществената поръчка и изменение на сключения договор, противоречащо на забраната по чл. 43, ал. 1 ЗОП /отм./, са направени без съобразяване на спецификата на процесния договор и действителната воля на страните по него с оглед уговорения предмет, резултат на изпълнена процедура по възлагане на обществена поръчка за инженеринг – проектиране и изграждане на Спортен комплекс в имот с идентификатор 04279.626.30 по кадастралната карта на [населено място], както и на изяснените от вещите лица технически причини за допълнителните СМР. Договорът е сключен за осъществяване проектирането и строителството на посочения обект, като с оглед това документацията за участие в процедурата за възлагане на обществената поръчка като приложение към решението за откриване на процедурата не е включвала инвестиционен проект. В решението за откриване на процедурата е посочена стойност на спортния комплекс по уедрени показатели в размер на 2 400 000 лв. Ценовото предложение с подробна КСС на изпълнителя, което представлява волеизявлението на същия в процедурата по възлагане на обществената поръчка и е определящо за съдържанието на договора за обществена поръчка, е изготвено по техническо задание и включените СМР също са дадени по уедрени показатели. Съгласно договора за инженеринг ищецът като изпълнител е следвало да изготви идеен проект за спортния комплекс при съобразяване на техническото задание и в съответствие с Наредба № 4/2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, както и да изпълни СМР съгласно одобрения идеен проект. В чл. 4, ал. 1 на договора наред с дължимото възнаграждение за изпълнение на СМР съгласно одобрения проект за обекта в размер на 2 828 559, 12 лв. с ДДС, е предвидено, че цените на видовете СМР не могат да се променят за целия срок на договора и СМР по поръчката ще се изпълняват в размер на предложената цена. Според чл. 9 изпълнителят се е задължил да извърши инженеринга на обекта при спазване изискванията на проектантските, строителните, техническите и технологичните правила, нормативи и стандарти за съответните дейности, като спазва идейния проект, да изпълни договорените проектни и СМР качествено и в срок при спазване на техническото задание за проектиране, както и действащата нормативна уредба. В р. VІ Изпълнение и приемане на изпълнението на договора е предвидено, че изпълнението на СМР трябва да е съобразено изцяло с инвестиционния проект, изискванията на документацията за участие, клаузите на договора, техническите, технологичните правила и нормативи и действащото законодателство. Тези уговорки съответстват на предписанията на закона – чл. 169 ЗУТ, че когато се касае до строителни обекти осъществените от изпълнителя СМР следва да отговарят на одобрения инвестиционен проект и на съответните строителни правила и норми. С оглед изложеното следва да се приеме, че постигнатото от страните съгласие по договора за инженеринг в частта за строителството е било за осъществяване от изпълнителя и заплащане от възложителя след приемането на обекта на СМР, така както са предвидени в одобрения от компетентния орган на [община] инвестиционен проект за строителството на спортния комплекс и според предложените от ищеца цени. В този смисъл извършването на СМР, които не са били обхванати от техническото задание и ценовото предложение на ищеца към момента на сключване на договора за инженеринг, но са предвидени по одобрения инвестиционен проект и са били необходими за завършването на обекта в годен за експлоатацията му вид, не представлява изменение на съгласието по договора и на параметрите на обществената поръчка, а е в изпълнение на договора. За осъществени и приети от възложителя такива СМР той дължи заплащане на възнаграждение на изпълнителя, включително при надхвърляне на уговорената цена за изпълнение на строителството по договора - 2 828 559, 12 лв. с ДДС. За да достигне до тези изводи настоящият състав тълкува клаузата на чл. 4 от процесния договор при приложение на критериите на чл. 20 ЗЗД и при съобразяване на спецификата на договора с оглед особения предмет на възложената обществена поръчка – инженеринг, включващ проектиране и строителство на спортен комплекс и обстоятелството, че се касае до строителен обект, по отношение на изпълнението и приемането на който са налице предвидени от закона изисквания, включително по отношение надлежното им документиране. При преценката на въззивния съд досежно дължимото по договора възнаграждение за строителството не са отчетени и установените със заключението на комплексната експертиза факти и обстоятелства относно извършените на обекта СМР, необходимостта от които е възникнала в хода на изпълнение на договора с оглед качественото изпълнение на възложената работа в конструктивната част на строителството /земни и бетонови работи и промяна в конструкцията по нареждане на проектанта и геолога/, по предписания във връзка с присъединяването на обекта към електроразпределителната, водопроводната и канализационната мрежа и съоръженията на техническата инфраструктура и поради изменение на проекта по нареждания, вписани в заповедната книга, в частта досежно предвидените въздуховоди в зала басейн с оглед спазване на противопожарните изисквания. Касае се до допълнителни количества СМР и СМР, представляващи дейности с обслужващо предназначение, чието изпълнение е необходимо за правилното изпълнение и приемането на обекта. Основателни са и касационните доводи, че при формиране на изводите си досежно неизплатеното дължимо възнаграждение за извършени СМР по процесния договор, въззивният съд не е съобразил доводите на касатора И. К., действащ като ЕТ „М.-П-И. К.“, че част от тези работи нямат характера на допълнителни, тъй като са били предвидени още към момента на сключване на договора като обхванати от КСС, част от ценовото предложение на изпълнителя, и не е обсъдил събраните по делото доказателства в подкрепа тези доводи. В исковата молба и въззивната жалба срещу отхвърлителното решение на първоинстанционния съд касаторът е поддържал, че ответникът възложител по договора е погасил задълженията си за заплащане на възнаграждение за извършените и приети СМР по процесния договора частично, като е заплатил както предвидени към момента на сключване на договора работи, така и такива, чието извършване се е наложило в хода на изпълнение на договора за обществена поръчка. Във въззивната жалба е направено оплакване, че първоинстанционният съд напълно е игнорирал обстоятелствата, че са налице неразплатени СМР, които са предвидени в КСС към договора и нямат характера на допълнителни, установени със заключенията на комплексната експертиза досежно вида и стойността на тези СМР. По делото с приетите основно и допълнителни заключения на комплексната експертиза е установено осъществяването на СМР от посочената категория, посочени по видове, количества и стойност, и възлизащи на общата стойност от 118 883, 79 лв. по част „Конструктивна“ /допълнителните заключения на в. л. Г. от 26. 02. 2019 г. и 16. 04. 2019 г./, 216 314, 88 лв. по част „Архитектура и строителство“ /основното заключение от 1. 10. 2018 г./, 145 920 лв. по част „Електрическа“ /основното заключение от 1. 10. 2018 г./, 285 483, 05 по част „ВиК“ /допълнително заключение от 26. 02. 2019 г./, 197 562 лв. по част „ОВК“ /заключение на вещото лице инж. Г. от 17. 09. 2019 г./. Налага се заключение, че в противоречие с процесуалните правила на чл. 269 ГПК вр. чл. 235, ал. 2 и ал. 3 и чл. 236, ал. 2 ГПК въззивният съд не е обсъдил доводите на страните и събраните доказателства относно осъществените на обекта и незаплатени СМР, които са били предвидени още в КСС, представляваща част от ценовото предложение на изпълнителя по договора за инженеринг. По изложените съображения за наличието на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК въззивното решение в частта за отхвърляне на иска по 266, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отменено и тъй като не се налага извършването на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, на основание чл. 293, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция. Основателен е искът по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 413 259, 36 лв., представляваща дължимата на ищеца и неизплатена от ответника част от възнаграждението по договор за инженеринг от 19. 09. 2014 г. за извършени и приети СМР на обекта „Спортен комплекс в имот с идентификатор 04279.626.30 по кадастралната карта на [населено място]“, доколкото по делото се установява, че възложената работа е изпълнена от изпълнителя и същата е приета от възложителя. В случая при реализиране на строителството са извършени СМР, които са били предвидени още при сключване на договора в съответствие с техническото задание и КСС към ценовото предложение на изпълнителя, СМР, които са детайлизирани в изготвения след сключване на договора инвестиционен проект за строителството и допълнителни СМР, необходимостта от осъществяване на които е възникнала в хода на изпълнение на договора с оглед качественото изпълнение на работата и приемането на обекта. Досежно видовете, количествата и стойността на изпълнените работи следва да бъдат съобразени приетите основно и допълнителни заключения на комплексната съдебно-техническа експертиза по делото, част от експертните изводи на които вече бяха възпроизведени в изложението. Тези заключения са изготвени при отчитане на претенциите на ищеца / приложения № 1 и № 2 към исковата молба/ и са основани на извършен от вещите лица оглед на строежа и на представените по делото писмени доказателства, в частност на документацията по обществената поръчка, включваща ценовото предложение на изпълнителя и на актовете и протоколи за установяване обстоятелствата при подготовката, започването и изпълнението на строителството, установени в Наредба № 3 от 31. 07. 2003 г. Въз основа на същите следва да се приеме, че при осъществяване на строителството на спортния комплекс са изпълнени СМР, за които са въведени твърдения от ищеца, включващи предвидени по КСС към договора и допълнителни такива, наложили се съобразно одобрения инвестиционен проект и необходимостта от качественото му изпълнение, на обща стойност от 4 355 282, 74 лв. с ДДС. В посочената стойност се включват стойностите на СМР по част „Геодезия“ - 165 852, 96 лв. /основното заключение на комплексната експертиза/, СМР по част „Конструктивна“ - 2 020 860, 43 лв. /допълнителни заключения от 26. 02. 2019 г. и от 16. 04. 2019 г./, СМР по част „Архитектурно строителна“ – 678 622, 62 лв. /допълнително заключение от 25. 02. 2019 г./, СМР по част „Електрическа“ – 319 973, 03 лв. /допълнително заключение от 16. 04. 2019 г. и справки към същото/, СМР по част „ВиК“ – 353 866, 99 лв. /допълнително заключение от 26. 02. 2019 г./, СМР по част „ОВК“ – 566 665, 41 лв. /заключение с допълнения от 3. 07. 2019 г./ и СМР по част „Вертикална планировка“ – 249 437, 30 лв. /допълнително заключение от 28. 02. 2019 г., таблица 6б/. Последната посочена стойност на изпълнени СМР в част „Вертикална планировка“ се отнася до работи, обхванати от КСС към първоначалния договор. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, касаещи осъществено строителство в частта „Вертикална планировка“ и подлежащи на заплащане СМР над възприетата от настоящия състав стойност до твърдяната от ищеца такава от 430 815, 70 лв. В заключенията на вещото лице инж. М. от 11. 12. 2018 г. е отразено, че посочените в справка, приложение 6г СМР на стойност 63 303, 27 лв. не се установява въобще да са извършени с оглед липсата на изготвени актове обр. 12 за СМР, подлежащи на закриване, и извършените огледи и замервания на място от вещото лице. Експертът излага, че не са извършвани насип от баластра на паркинга и футболния терен, съответно подравняване и уплътняване с валяк на насипа, както и трошекаменна настилка на паркинга, каквито са били твърденията на ищеца. Освен това в цитираното заключение е отразено, че за част „Вертикална планировка“ няма изготвени инвестиционни проекти, съответно няма и одобрени екзекутиви с разрези на конструкцията. Поради изложеното изпълнените СМР в посочената част, които не са обхванати от КСС, приложение към сключения договор за инженеринг, и за които не се доказва, че са били с обслужващо предназначение, не подлежат на заплащане на договорно основание. Извършените СМР на стойност 4 355 282, 74 лв. с ДДС са приети от възложителя, съответно подлежат на заплащане на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, независимо от установеното по делото обстоятелство, че по отношение на част от тях възложителят е отказал да подпише съставените от изпълнителя протоколи обр. 19 за действително извършени и подлежащи на заплащане СМР. Изводът за приемането им от възложителя се основава на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, в това число Констативен акт обр. 15 от 17. 11. 2015 г. за установяване годността за приемане на строежа, съдържащ констатация за съответствието му с одобрения инвестиционен проект, условията на договора и изискванията на закона и наличната строителна документация, протокол обр. 16 за установяване годността за ползване на строежа и разрешение за ползване на същия от 19. 11. 2015 г. Съгласно основното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, прието по делото, по процесния договор за инженеринг са получени и изплатени от [община] фактури на обща стойност 2 852 019, 19 лв. с ДДС, което заедно с вече изложеното налага извод, че неизплатеното възнаграждение за извършените и приети от възложителя СМР по процесния договор за инженеринг възлиза на сумата от 1 503 263, 55 лв. с ДДС/4 355 282, 74 лв. - 2 852 019, 19 лв./. Ищецът като участник в гражданското дружество, изпълнител по процесния договор, с оглед дяловете му в дружеството по ЗЗД – 99 %, може да иска от възложителя заплащането на възнаграждение за изпълнените от СМР в размер на 1 488 230, 91 лв. Досежно дяловете на ищеца в гражданското дружество и съответното на тях право на същия да иска изпълнение от възложителя на съответната на тези дялове част от задължението за заплащане на възнаграждение следва да бъде съобразено приетото в този смисъл във влязлото в сила решение на въззивния съд, което се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при разглеждане на спора относно останалата част на вземането /решение № 50086 от 28. 11. 2022 г. по т. д. № 1252/2021 г. на ВКС, ІІ т. о., което напълно се споделя от настоящия състав/. Поради това, при зачитане диспозитивното начало на гражданския процес – предявеният размер на вземането е 1 413 259, 36 лв. и съобразяване на присъдената сума с влязлото в сила решение на въззивния съд - 24 156 лв., на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД на ищеца следва да бъде присъдено допълнително възнаграждение за осъществени и приети СМР в размер на 1 389 103, 36 лв. Съгласно клаузата на чл. 5, ал. 1 от договора окончателното плащане по договора за инженеринг е следвало да се извърши до 15 работни дни след подписването и представяне на констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, екзекутивна документация, протокол обр. 19 и удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта. Установява се, че констативният акт за установяване годността за приемане на стоежа е съставен и подписан на 17. 11. 2015 г., а на 19. 11. 2015 г. е подписан протокол обр. 16 и е издадено разрешение за ползване на обекта, поради което ответникът е изпаднал в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на горевизираната сума, считано от 9. 12. 2015 г., когато е изтекъл предвиденият в цитираната уговорка по договора срок. Следователно искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 9. 12. 2015 г. до 2. 10. 2017 г. е основателен. Размерът на дължимата лихва за посочения период възлиза на 256 300, 38 лв. Ищецът претендира заплащането на 237 587, 74 лв., поради което в съответствие с диспозитивното начало на процеса и при съобразяване на присъдената сума с влязлото в сила решение на въззивния съд – 4 464, 10 лв. акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 233 123, 64 лв. По изложените съображения въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 5255 от 4. 12. 2019 г. по т. д. № 125/2017 г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от И. П. К., действащ като ЕТ „М.-П-И. К.“, срещу [община] искове по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 389 103, 36 лв., представляваща възнаграждение за извършени СМР по договор за инженеринг № 98-00-213/19. 09. 2014 г., и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 233 123, 64 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 9. 12. 2015 г. до 3. 10. 2017 г., следва да бъде отменено, като ответната община бъде осъдена да заплати на ищеца посочените суми. В частите, с които са отхвърлени исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД, чл. 61 ЗЗД и по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 389 103, 36 лв. и съединените с тях акцесорни искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 233 123, 64 лв. , представляваща мораторна лихва за периода от 9. 12. 2015 г. до 3. 10. 2017 г., обжалваното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение трябва следва да се обезсилят на основание чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270, ал. 3 ГПК, тъй като предвид резултата по делото за ненастъпили следва да се счетат вътрешнопроцесуалните условия за разглеждане на тези съединени евентуални искове. При този изход на спора решението на въззивния съд в частта за присъждане на ответника на разноски за двете инстанции в размер на 7 455, 69 лв. по компенсация следва да бъде отменено. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски за трите инстанции в размер на 91 373, 77 лв. – за първоинстанционното производство, 57 170 лв. - за въззивното производство и 63 674, 54 лв. – за касационното производство, или общо 212 218, 31 лв. Неоснователни са направените от ответника възражения по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на разноските в частта за адвокатското възнаграждение за въззивното и касационното производство поради прекомерност съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, тъй като уговореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение за въззивното производство от 24 000 лв. с ДДС и за касационното производство от 31 200 лв. с ДДС е под установените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери съответно от 33 646, 16 лв. и 33 302, 40 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 11788 от 5. 08. 2020 г. по в. т. д. № 716/2020 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав в частта, с която е потвърдено решение № 5255 от 4. 12. 2019 г. по т. д. № 125/2017 г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от И. П. К., действащ като ЕТ „М.-П-И. К.“, срещу [община] искове по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 389 103, 36 лв., представляваща възнаграждение за извършени СМР по договор за инженеринг № 98-00-213/19. 09. 2014 г., и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 233 123, 64 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 9. 12. 2015 г. до 3. 10. 2017 г., както и в частта, с която И. П. К., действащ като ЕТ „М.-П- И. К.“, е осъден да заплати на [община] разноски за първоинстанционното и въззивното производство в размер на 7 455, 69 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [община] с адрес [населено място], пл. Г. И. – Македончето № 1 да заплати на И. П. К., действащ като ЕТ „М.-П-И. К.“, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх. Б, ет. 12 на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 389 103, 36 лв. /един милион триста осемдесет и девет хиляди сто и три лева и 36 ст./, представляваща възнаграждение за извършени СМР по договор за инженеринг № 98-00-213/19. 09. 2014 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 3. 10. 2017 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 233 123, 64 лв. /двеста тридесет и три хиляди сто двадесет и три лева и 64 ст./, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 9. 12. 2015 г. до 2. 10. 2017 г. ОБЕЗСИЛВА решение № 11788 от 5. 08. 2020 г. по в. т. д. № 716/2020 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав и потвърденото с него решение № 5255 от 4. 12. 2019 г. по т. д. № 125/2017 г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от И. П. К., действащ като ЕТ „М.-П-И. К.“, срещу [община] искове, както следва: 1. по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 389 103, 36 лв., дължима за извършени СМР при първоначална липса на основание, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 233 123, 64 лв. лв., представляваща мораторна лихва за периода от 9. 12. 2015 г. до 3. 10. 2017 г.; 2. по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 389 103, 36 лв., дължима за извършени СМР на отпаднало основание, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 233 123, 64 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 9. 12. 2015 г. до 3. 10. 2017 г.; 3. по чл. 61 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 389 103, 36 лв., дължима за извършени СМР поради водене на чужда работа без пълномощие, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 233 123, 64 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 9. 12. 2015 г. до 3. 10. 2017 г. и 4. по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 389 103, 36 лв. за извършени СМР, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 233 123, 64 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 9. 12. 2015 г. до 3. 10. 2017 г. ОСЪЖДА [община] да заплати на И. П. К., действащ като ЕТ „М.-П-И. К.“, разноски за трите инстанции в размер на 212 218, 31 лв. /двеста и дванадесет хиляди двеста и осемнадесет лева и 31 ст./. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.