6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 754 С.,03.10.2011 година Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: К. Е. Б. Й. изслуша докладваното от съдия К. Е. ч. т. д. № 563/2011 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 6192 от 18.04.2011 г. по ч. гр. д. № 2700/2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б състав в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 51 състав разпореждане от 14.01.2011 г. по гр. д. № 61 591/2010 г. досежно отхвърлянето на подаденото от [фирма], [населено място] заявление за издаване на заповед за изпълнение, допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за сумата 10 435.07 лв., представляваща възнаградителна лихва върху сумата 230 000 лв. по запис на заповед от 20.11.2009 г. за периода от 20.11.2009 г. /датата на издаване на записа на заповед/ до 06.04.2010 г. /датата на предявяването му/. Частният касатор поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага подробни съображения срещу приетата от съда недължимост на възнаградителна лихва върху сумата по записа на заповед, като счита, че с посочването на годишния размер на тази лихва /12 %/ е изпълнено изискването на чл. 535, т. 2 ТЗ за редовност на записа на заповед и че аритметическото изчисляване на лихвата не е необходимо /нито е практически възможно към датата на издаване на записа на заповед/. С оглед на това, моли за отмяна на въззивното определение в атакуваната му част и за присъждане на направените във всички инстанции разноски, посочени конкретно в приложен списък по чл. 80 ГПК. Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното определение съдържа произнасяне по материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като такъв е посочен въпросът за редовността на записа на заповед, платим на предявяване, по отношение на поетото в него задължение за заплащане на възнаградителна лихва, когато същата е посочена в точно определен размер в процент, а не като конкретна сума. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е обосновано с противоречието на обжалваното определение с актове на други съдилища – определение от 23.03.2011 г. по ч. т. д. № 537/2011 г. на Варненски окръжен съд, решение № 276 от 31.05.2010 г. по в. гр. д. № 372/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд /без данни да е влязло в сила/ и решение от 17.10.2003 г. по гр. д. № 34/2002 г. на Софийски апелативен съд. Ответниците по частната касационна жалба – [фирма], [населено място], Н. Т. Л.-М. и М. Ц. М., двамата от [населено място] – не заявяват становище по същата. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - депозирана е от легитимирана страна, в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и срещу подлежащ на обжалване акт. Настоящият състав намира, че касационното обжалване на атакуваното въззивно определение следва да бъде допуснато. С оглед мотивите на обжалвания акт, поставеният от частния касатор въпрос се явява значим за делото, тъй като обуславя частично отхвърляне на заявлението. По отношение на този въпрос са осъществени и допълнителните изисквания, специфични за едно от поддържаните основания за допускане на касационно обжалване – това по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото същият е разрешен по различен начин в обжалваното определение и в представените към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК актове на Варненски окръжен съд и на Софийски апелативен съд /решението на Пазарджишки съд не следва да бъде взето предвид, тъй като не е влязло в сила и не представлява практика на съдилищата съгласно разясненията, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/. По основателността на частната касационна жалба: За да потвърди първоинстанционното разпореждане за отхвърляне на подаденото от [фирма], [населено място] заявление по чл. 417, т. 9 ГПК в частта за сумата 10 435.07 лв., представляваща възнаградителна лихва върху сумата 230 000 лв. по запис на заповед от 20.11.2009 г. за периода от 20.11.2009 г. /датата на издаване на записа на заповед/ до 06.04.2010 г. /датата на предявяването му/, въззивният съд е приел, че в случая записът на заповед не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане за възнаградителна лихва, тъй като в него е посочено, че тази лихва е в размер на 12% годишно, считано от датата на издаване на записа на заповед, но не е посочено ясно и точно каква сума пари следва да се плати, което е в противоречие с изискването на чл. 535, т. 2 ТЗ и със задължителната съдебна практика – т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС. Обжалваното определение е неправилно. Разпоредбата на чл. 459, ал. 1 ТЗ допуска в точно определени случаи /при менителница, платима на предявяване или на определен срок след предявяването/ издателят на менителницата да поеме задължение за лихва върху сумата по нея, като се поставя изискването размерът на лихвата да бъде посочен в самата менителница /чл. 459, ал. 3 ТЗ/. Под „размер на лихвата” следва да се разбира процентът, начисляван върху сумата, за която е издадена менителницата, а не общата сума, на която възлиза лихвата за съответния период. Този извод следва от буквалното тълкуване на чл. 459, ал. 2 ТЗ, от една страна, и от логическото тълкуване на чл. 459, ал. 1 и ал. 2 и чл. 535, т. 2 ТЗ, от друга страна. Изискването на чл. 535, т. 2 ТЗ записът на заповед да съдържа „безусловно обещание да се плати определена сума пари” се отнася за самата сума, предмет на записа на заповед, т. е. за главното задължение, но не може да бъде отнесено към акцесорното задължение за лихва. Размерът на задължението за лихва би могъл да бъде определен едва след настъпване на падежа на записа на заповед, който към датата на издаването му още не е известен, тъй като е обусловен от настъпването на бъдещ юридически факт – предявяването на ефекта. Следователно, за да е редовен от външна страна записът на заповед по отношение на поетото в него задължение за заплащане на възнаградителна лихва, лихвата трябва да е посочена като процент, начисляван върху сумата по главницата, а не като конкретна сума, формирана за съответния период. В този смисъл именно е и отговорът на значимия за делото материалноправен въпрос, при решаването на който настоящият състав приема за правилна практиката, обективирана в определение от 23.03.2011 г. по ч. т. д. № 537/2011 г. на Варненски окръжен съд и решение от 17.10.2003 г. по гр. д. № 34/2002 г. на Софийски апелативен съд. Застъпеното от въззивния съд становище в обратен смисъл обуславя неправилност на постановеното определение. В тази връзка следва да се отбележи, че решаващият състав напълно неоснователно се е позовал на т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС. Цитираната задължителна практика касае присъждането на мораторна лихва върху сумата по записа на заповед от датата на падежа до подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист, поради което е неприложима за хипотезата на присъждане на възнаградителна лихва по реда на чл. 459 ТЗ, какъвто е настоящият случай. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено, а подаденото от [фирма], [населено място] заявление – уважено изцяло като основателно. По отношение на претендираната сума 10 435.07 лв., представляваща възнаградителна лихва върху сумата 230 000 лв. по процесния запис на заповед от 20.11.2009 г. за периода от датата на издаването му до датата на предявяването му - 06.04.2010 г., са осъществени всички изискуеми в закона предпоставки: предмет на заявлението е вземане за възнаградителна лихва, чието уговаряне в записа на заповед е допустимо от закона, тъй като процесният запис на заповед е с падеж на предявяване /чл. 459, ал. 1 ТЗ/; в записа на заповед е посочен конкретно размерът на възнаградителната лихва /12 % годишно/ и началният момент, от който същата се начислява /от датата на издаване на записа на заповед/; записът на заповед е надлежно предявен на 06.04.2010 г. както на издателя [фирма], [населено място], така и на авалиралите го лица – Н. Т. Л.-М. и М. Ц. М., двамата от [населено място]; в заявлението е посочен конкретният период на вземането за лихва – от 20.11.2009 г. до 06.04.2010 г., както и размерът на същото. При посочения изход на делото, основателно е и искането на частния касатор за присъждане на направените по делото разноски за всички инстанции, включващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, изчислени съобразно уважената част от заявлението, предмет на настоящото производство, чието извършване е доказано от представените платежни документи. В случая разноските, които следва да бъдат присъдени, възлизат на общата сума 923.10 лв. и включват съответно: 208.70 лв. – държавна такса и 154.03 лв. – адвокатско възнаграждение за първата инстанция и 296.89 лв. – държавна такса и 263.48 лв. – адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Разноски за производството пред въззивния съд не следва да бъдат присъдени, предвид липсата на доказателства за извършването на такива. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 6192 от 18.04.2011 г. по ч. гр. д. № 2700/2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б състав в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 51 състав разпореждане от 14.01.2011 г. по гр. д. № 61 591/2010 г. досежно отхвърлянето на подаденото от [фирма], [населено място] заявление срещу [фирма], [населено място], Н. Т. Л.-М. и М. Ц. М., двамата от [населено място] за издаване на заповед за изпълнение, допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за сумата 10 435.07 лв., представляваща възнаградителна лихва върху сумата 230 000 лв. по запис на заповед от 20.11.2009 г. за периода от 20.11.2009 г. до 06.04.2010 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], [населено място], район „Л.”, [жилищен адрес] ЕИК[ЕИК], Н. Т. Л.-М. от [населено място], кв. В., ул. „359-та” № 2 и М. Ц. М. от [населено място], [улица], ет. 3, ап. 9, да заплатят солидарно на Ю. И Еф Д. България” АД, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], сумата 10 435.07 лв. /десет хиляди четиристотин тридесет и пет лева и седем стотинки/, представляваща възнаградителна лихва върху сумата 230 000 лв. по запис на заповед от 20.11.2009 г. за периода от 20.11.2009 г. до 06.04.2010 г., както и сумата 923.10 лв. /деветстотин двадесет и три лева и десет стотинки/ – разноски по делото. ПОСТАНОВЯВА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ и ИЗДАВАНЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ за посоченото вземане. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 51 състав за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: