6 Р Е Ш Е Н И Е № 60059 гр. София, 19.07.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА при секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА, като изслуша докладваното от съдия Мадлена Желева т. д. № 528 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по подадена от „ДБМ-Трейд“ ЕООД, [населено място] молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 228 от 12. 04. 2019 г. по т. д. № 596/2018 г. на Върховен касационен съд, ТК, І т. о. Молителят-ищец в исковото производство твърди, че е налице новооткрито доказателство от съществено значение за спора. Поддържа, че след влизането на решението в сила, при проведена работна среща на 15. 07. 2019 г. с управителя на „Дикона“ ООД Ц. К. управителят на молителя узнал, че между „Дикона“ ООД и „Пи Ем Си“ ЕООД е бил сключен договор за текущ ремонт на процесния недвижим имот. С приемно-предавателен протокол от 1. 08. 2019 г. с рег. № 1421 на нотариус В. И. управителят на „Пи Ем Си“ ЕООД предал на молителя договор за текущ ремонт от 22. 10. 2009 г. Молителят твърди, че договорът от 22. 10. 2009 г. е от съществено значение за делото, тъй като представлява доказателство, отнасящо се до факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на предварителен договор за наем, сключен между „ДМБ – ТРЕЙД“ ЕООД и „Дикона“ ООД от 30. 09. 2009 г., за който в решението, чиято отмяна се иска, било прието, че не е проведено успешно доказване на достоверността на датата му. Ответникът Държавата, представлявана от министъра на финансите, е депозирала отговор на молбата за отмяна в срока по чл. 303, ал. 3 ГПК, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата. Оспорва твърдението на молителя, че договорът за текущ ремонт с посочена дата 22. 10. 2009 г. представлява новооткрито доказателство от съществено значение за делото. Прави възражения, че договорът от 22. 10. 2009 г. не се ползва с противопоставима на Държавата достоверна дата по смисъла на чл. 181 ГПК и е симулативен. Върховен касационен съд, ТК, състав на Първо отделение, след като прецени изложените в молбата доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК, намира следното: С влязлото в сила решение № 228 от 12. 04. 2019 г. по т. д. № 596/2018 г. на ВКС, ТК, Първо отделение след отмяна на решение № 2210 от 30. 10. 2017 г. по т. д. № 2995/2017 г. на Софийски апелативен съд в осъдителната му част по уважената претенция за пропуснати ползи с правно основание чл. 82, предл. 2 ЗЗД е отхвърлен искът на „ДБМ-ТРЕЙД“ ЕООД срещу Държавата, представлявана от министъра на финансите, за осъждането й да заплати на търговеца сумата от 82 468, 70 евро, претендирана като обезщетение за пропуснати от дружеството ползи за периода от 13. 03. 2012 г. до 10. 02. 2015 г. и ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото – 19. 03. 2015 г. до окончателното изплащане на обезщетението. С молбата по чл. 303 ГПК е представен заверен препис от договор за текущ ремонт от 22. 10. 2009 г., сключен между „Дикона“ ЕООД и „ПИ Ем Си“ ЕООД, като в изпълнение на задължението по чл. 183 ГПК молителят е представил и по делото е приет нотариално заверен препис на посочения договор. Видно от договора „Дикона“ ЕООД е възложило, а „Пи Ем Си“ ООД, в качеството на строител е приело да извърши ремонт, състоящ се в боядисване на всички стени и тавана, поставяне на гранитогрес на пода, поставяне на контакти и осветителни тела, в обект, находящ се в [населено място], ул. А. П. Ч., № 40, І блок срещу възнаграждение в размер на 3000 лв. с ДДС. От приемно-предавателен протокол с нотариална заверка на подписите с рег. № 1421 от 1. 08. 2019 г. на нотариус В. И. с рег. № 89 на НК се установява, че на цитираната дата се е състояла среща на С. Ж., в качеството на управител на „Пи Ем Си“ ООД в периода 2008-2015 г., и на М. М., в качеството на управител на дружеството-молител, при която на молителя е предадено копие на договора за текущ ремонт от 22. 10. 2009 г., сключен между „Дикона“ ЕООД и „ПИ Ем Си“ ЕООД . Видно от показанията на допуснатия в настоящото производство свидетел Н. Г. М. през лятото на 2019 г. същият е присъствал на среща в [населено място] между М. М., управител на „ДМБ – Трейд“ ЕООД и представило се за управител на „Дикона“ ООД лице. При проведената среща М. споменал, че е загубил водено срещу Държавата дело във връзка с отдаден под наем на „Дикона“ ООД магазин, като по повод на това управителят на „Дикона“ ООД му заявил, че има сключен договор за ремонт на магазина с „някаква“ строителна фирма. С оглед така установените факти настоящият състав намира, че молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу влязло в сила решение в преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, считано от деня в който молителят е могъл да се снабди с новото доказателство. Съобразно събраните в настоящото производство доказателства на управителя на търговското дружество-молител е станало известно за съществуването на доказателството, на което е основана молбата за отмяна, през лятото на 2019 г., като същото му е предадено на 1. 08. 2019 г. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 228 от 12. 04. 2019 г. по т. д. № 596/2018 г. на ВКС, ТК, І т. о. е неоснователна. Отмяната по чл. 303 ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, когато те са неправилни и неправилността се дължи на някое от изчерпателно изброените в цитираната разпоредба основания, които не могат да бъдат прилагани разширително. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК изисква наличие на новооткритите обстоятелства – юридически и доказателствени факти, които са съществували към деня на приключване на съдебното дирене или на нови писмени доказателства, установяващи такива факти. Те следва да са от съществено значение за делото и да е била налице обективна невъзможност за страната да узнае за съществуването им или да се снабди с установяващите ги писмени доказателства. Касае се до непълнота на фактическия и доказателствен материал, която се установява след влизане на решението в сила и която се дължи на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, а не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса. Ако страната е могла да се снабди и представи в хода на процеса съответното писмено доказателства, но не го е направила, тя не може да иска отмяна на посоченото основание. В случая представеният договор за текущ ремонт съставлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е съставен преди приключване на съдебното дирене, след което е постановено влязлото в сила решение. Същият частен диспозитивен документ обаче не е от съществено значение за изхода на делото, доколкото материализираните в него изявления не могат да обосноват различни изводи по релевантните за делото факти. За да отхвърли иска на „ДБМ-Трейд“ ЕООД срещу Държавата, представлявана от министъра на финансите, по чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 82 468, 70 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди-пропуснати ползи за периода от 13. 03. 2012 г. до 10. 02. 2015 г. от забавеното изпълнение /при забава, която е продължила 5 години и 5 месеца/ на задължението на ответника във връзка с проведен търг с явно наддаване за прехвърлянето на правото на собственост върху следния недвижим имот – магазин с площ 139, 02 кв. м., находящ се в [населено място], м. Изгрев-Изток, кв. 74, УПИ І, [улица], І блок, с решение № 228 от 12. 04. 2019 г. по т. д. № 596/2018 г., чиято отмяна се иска, Върховен касационен съд, при позоваване на приложимото по аналогия Тълкувателно решение № 3 от 12. 12. 2012 г. на ОСГТК на ВКС, е приел, че не е налице пропусната полза, доколкото липсва установена сигурност за увеличението на имуществото на ищеца. Изложил е съображения, че в случая не е опровергано възражението на държавата, че представеният от ищеца предварителен договор за наем, сключен на 30. 09. 2009 г. между ищеца и третото за процеса лице „Дикона“ ООД, с предмет задължението на страните да сключат договор за наем за срок от шест години за предоставяне временното ползване на процесния магазин срещу заплащането на наемна цена от 2 363 евро не е противопоставим на ответника, тъй като няма достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК. В решението е прието, че ответникът е трето лице по смисъла на посочената разпоредба, тъй като антидатирането на договора се явява годно да го увреди, особено ако се допусне издател на документа „да свидетелства“, че посочената в текста дата на съставяне на частния документ е реална, вкл. без позоваване на настъпването на какъвто и да било друг факт, „установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа“. Изтъкнато е, че свидетелските показания за установяване на достоверната дата на предварителния договор за наем са били на общо основание допустими с оглед направеното възражение в тази насока, но проведеното доказване с показанията на свидетелката – управител на наемателя, „Дикона“ ООД е неуспешно, тъй като същата е един от издателите на документа, което дискредитира показанията й. В решението е направен извод на база на тези гласни доказателства, че документът, означен като „предварителен договор за наем“, има естеството на нарочен, т. е. такъв, създаден за нуждите на доказването в процеса. Същевременно, касационният съд е споделил и втория решаващ правен извод на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска с правно основание чл. 82 ЗЗД: предвид установената липса на реална възможност, при конкретните пазарни условия, за отдаване на процесния търговски обект под наем. Подчертал е, че необходимата сигурност за реализиране на приходи, които да се претендират като пропуснати ползи, не произтича a priori от търговския характер на процесния обект като магазинно помещение в партерния етаж на жилищна сграда. Приложеният към молбата за отмяна договор за текущ ремонт от 22. 10. 2009 г. не установява факти, касаещи изводите на Върховния касационен съд във влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. С оглед удостоверените в договора изявления на подписалите го като представители на „Дикона“ ООД и „Пи Ем Си“ ООД лица, както и предвид липсата на позоваване на предварителния договор от 30. 09. 2009 г. или възпроизвеждане на съдържанието му в документа, новооткритото доказателство не е от съществено значение за преценката относно настъпването на факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на предварителния договор, съответно на достоверната дата му дата по смисъла на чл. 181 ГПК. Поради това представеното доказателство не би могло да се отрази на заключението относно непротивопоставимостта на предварителния договор от 30. 09. 2009 г. на ответника и установяването на твърдяното правоотношение между ищеца и третото лице – „Дикона“ ООД по повод сключване на окончателен договор за наем с предмет предоставянето на временното ползване на процесния магазин. Приложеното към молбата за отмяна писмено доказателство няма отношение и към реалната възможност, при конкретните пазарни условия в периода на забавата, за отдаване на процесния търговски обект под наем, чиято липса касационната инстанция е поставила в основата на втория си решаващ аргумент за отхвърляне на иска. В обобщение, писменото доказателство, на което се основава молбата за отмяна, не може да обоснове различни изводи във връзка с пропуснатата полза като елемент от фактическия състав, пораждащ спорното право на обезщетение на молителя-ищец в производството по иска по чл. 82 ЗЗД, поради което не е от съществено значение за делото. Поради липсата на предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК, на ответника по молбата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „ДБМ-Трейд“ ЕООД, [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 228 от 12. 04. 2019 г. по т. д. № 596/2018 г. на Върховен касационен съд, ТК, І т. о. ОСЪЖДА „ДМБ-Трейд“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 5, ап. 25 да заплати на Държавата, представлявана от министъра на финансите, сумата от 300 лв. /триста лева/ юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.