Р Е Ш Е Н И Е № 443/2015 г. гр. София 24.03.2016 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 16 ноември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр. дело № 2569 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата М. Н. Г., чрез адв. Д. И. против решение № 106/11.03.2015 г. по в.гр.дело № 86/2015 г. на Хасковския окръжен съд, с което е отменено решение № 402/03.11.2014 г. по гр.дело № 1080/2014 г. на Районен съд [населено място] и вместо отменената част са отхвърлени предявените от жалбоподателката против Областна дирекция на МВР-Х. обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ – за отмяна на извършеното със заповед № 2222/29.08.2014 г. на Директора на ОД на МВР Х. уволнение от длъжността „оператор, стая с контролни съоръжения” в сектор „Сигнално-охранителна дейност” на отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР Х., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл.225,ал.1 КТ в размер на 4046.88 лв. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилно според жалбоподателката въззивният съд е възприел двете основания, които е посочила за незаконосъобразност на заповедта за уволнение поради нарушаване на изискването за получаване на предварително разрешение от инспекцията по труда за уволнение на трудоустроен служител – чл.333,ал.1,т.2 КТ и становище от ТЕЛК и липса на съгласие на синдикален орган за уволнение на служител, член на синдикалната организация – чл.333,ал.4 КТ, а не както е възприел съдът – член на синдикалното ръководство – чл.333,ал.3 КТ. Сочи, че не е твърдяла, че е член на синдикалното ръководство, а член на синдикалната организация, че като такава е защитена от КТД от 31.03.2914 г. – чл.29 действащ към момента на уволнението, че преди уволнението работодателят е следвало да иска съгласието на Синдикатите – такова искане не е направено, което прави заповедта за уволнение незаконосъобразна. Поддържа, че тези твърдения не са били оспорени в отговора на ответника и в съдебно заседание е направено признание. Поради липсата на оспорване и направеното признание от ответника неправилно съдът е приел, че не е доказано, че ищцата е член на синдикатите, неправилно е възприел, че претендира защита по чл.333,ал.3 КТ, че претенцията е защита по чл.333,ал.4 КТ. Според жалбоподателката същата е трудоустроена, за което е приложено ЕР № 2043/07.10.2013 г., че оценката на работоспособността е 50% ТНР, като в същото е посочено чл.14 от ЕР противопоказни условия на труд-тежък физически труд. Счита, че това е предписанието на административния орган за вида труд, който може да упражнява ищцата, че при нея не се налага да променя работното си място, защото длъжността й не е свързана с тежък физически труд-същата работи като телефонистка. Поддържа, че в този случай ищцата се ползва със защита на закона – чл.33,ал.1,т.2 като трудоустроен работник, че работодателят не е взел мнение от ТЕЛК, нито разрешение от Инспекцията по труда във връзка със защитата, която има. Сочи, че е направено запитване във връзка със заболяването на ищцата, че е искано разрешение от Инспекцията по труда да се уволни лице защитено по чл.333,ал.1,т.3 КТ работник или служител боледуващ от болест, определена в наредбата на МЗ, че това запитване не може да замести ненаправеното, тъй като защита трябва да бъде осъществена за всяко отделно основание, налично към момента на уволнението. Неправилно според жалбоподателката съдът е приел, че същата не е трудоустроено лице, че не се ползва от закрилата на чл.333,ал.1,т.2 КТ, поради което е направил извода, че заповедта за уволнение е законосъобразна, че в тази част решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Сочи, че наличието на заболяване налагащо трудоустроюване е установено по законов ред, съгласно чл.1 от Наредбата за трудоустрояване и чл.61 от Наредбата за медицинска експертиза. При установяване на ТНР на 50% и повече медицинският орган –ТЕЛК в самото решение прави предписание за противопоказния на условията на труд, както е в настоящия случай. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените искове се уважат. Ответникът по жалбата ОД на МВР Х., чрез юрисконсулт Н. М. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на касационната жалба по същество. Счита, че въззивният съд правилно е приел, че ищцата не ползва предварителната защита по чл.333,ал.1,т.2 КТ, че за да ползва тази защита работникът трябва да има предписание за трудоустрояване и същият да е уведомил работодателя за това предписание, във връзка с което да е осъществена и съответната процедура по трудоустрояване. Поддържа, че в случая ищцата няма такова предписание, а само вписано противопоказание „тежък физически труд”, че решението на ТЕЛК е издадено на 07.10.2014 г. и не е било представено на работодателя до започването на подборната процедура, когато ищцата е била поканена да декларира дали ползва защита по чл.333 КТ. Поради това счита, че не са осъществени условията, предвидени в чл.317, ал.1 КТ, а именно да има предписание на ТЕЛК за трудоустрояване на ищцата и за работодателя да е възникнало такова задължение, както и съответно задължение да иска разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение от Инспекцията по труда по чл.333,ал.1,т.2 КТ. Искането е за постановяване на решение, с което да се потвърди въззивното решение на Хасковския окръжен съд. С определение № 1033/10.09.2015 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по правния въпрос – трудоустроено ли е лице, след като на същото има издадено ЕР на ТЕЛК, с което са определени 50% намалена трудоспособност, а и в самия акт – чл.14 медицинският орган е посочил противопоказания – упражняването на тежък физически труд и дали същото лице се ползва от защитата по чл.333,ал.1,т.2 КТ. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1, т. 2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на М. Н. Г. със заповед № 2222/29.08.2014 г., с която е прекратен трудовия й договор на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване на щата и за отмяна на посочената заповед, за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение. От фактическа страна е прието, че ищцата М. Г. е работила по трудово правоотношение с ОД на МВР - Х. на длъжността „оператор, стая с контролни съоръжения” в сектор Сигнално-охранителна дейност” на отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР – Х.. Със Заповед № 2222/ 29.08.2014 г. на директора на ОД на МВР - Х. е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата. Прието е, че със Заповед № К - 4307/ 30.12.2013 г. на Министъра на вътрешните работи е изменена т. 1 от Заповед рег. № К - 14931/ 30.12.2010 г. относно утвърждаване на допълнителен щат към щата на ОДМВР-Х. и се съкращават от допълнителния щат към щата на ОДМВР Х. 39 бр. щатни бройки, от които 26 бр. оператор, стая с контролни съоръжения/С., средно образование, ЛРТП, в сила от 01.01.2014 г. Съдът е посочил, че е представено искане от работодателя до ищцата за представяне на информация относно закрила по чл. 333 от КТ с рег. № 741/ 10.01.2014 г. В изпълнение на същото ищцата е представила ЕР № 134/ 07.10.2013 г., според което работоспособността й е определена на 50% ТНР поради общо заболяване с водеща диагноза артрози. В ЕР са посочени противопоказни условия на труд - тежък физически труд. Прието е, че е Писмо изх. № 0072 - 4190/ 22.8.2014 г. на основание чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ дирекция „Инспекция по труда” - Х. е дала предварително разрешение да бъде прекратено трудовото правоотношение на ищцата М. Г. на основание чл.328 ал.1 т. 3 от КТ. От правна страна съдът е приел, че предметът на делото се определя от ищеца чрез посочване на обстоятелствата, въз основа на които претендира спорното материално право, и вида на търсената защита, че при спор за отмяна на уволнение предметът на делото се очертава от приложеното от работодателя фактическо основание за уволнение и въведените от ищеца оплаквания за неговата незаконосъобразност. Според въззивния съд ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно по чл. 344 КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Прието е, че съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. Въззивният съд е приел, че ищцата е оспорвала извършеното на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ уволнение на две основания – поради нарушаване на изискването за получаване на предварително разрешение от инспекцията по труда за уволнение на трудоустроен служител -чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ и липса на предварително съгласие на синдикалния орган за уволнение на служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието -чл. 333, ал. 3 КТ. Посочил, е че в исковата молба не са изложени доводи относно основанието за уволнение на ищцата – съкращаване на щата – или подбора. С оглед на това е прието, че първоинстанционния съд не е имал право да разгледа основателността на иска на посочените основания. Посочил е, че проверката на въззивния съд на законосъобразността на първоинстанционното решение следва да се ограничи единствено до въведените с исковата молба пороци на уволнението – нарушаване на изискванията по чл. 333, ал. 1, т. 2 и чл. 333, ал. 3 КТ. Съдът е взел предвид разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, според която при уволнение на трудоустроен работник или служител на основание чл. 328, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата – работодателят следва да изиска предварително разрешение от инспекцията по труда. Прието е, че освен от основанието за уволнение предварителната закрила е обусловена и от статута на работника или служителя, който трябва да бъде трудоустроен. Според въззивния съд съгласно чл. 317, ал. 1 КТ, за да бъде трудоустроен един работник или служител, е необходимо да е налице предписание за трудоустрояване от здравните органи, което задължава работодателят да го премести на подходяща работа. Посочил е, че в случая в представеното по делото ЕР № 2043/ 07.10.2013 г. не се съдържат констатации на ТЕЛК за необходимостта от трудоустрояване на ищцата, с оглед на което е направил извода, че тя не е придобила статута на трудоустроен работник или служител и поради това не може да се ползва от предварителната закрила по чл. 333, ал. 1 КТ. Прието е, че само обстоятелството, че й е определена 50 % намалена трудоспособност не е достатъчно да се приеме, че е трудоустроена, след като няма изрично предписание на здравните органи. Съдът е приел за неустановено по делото и второто заявено основание за незаконосъобразност на уволнението – липса на предварително съгласие на синдикалния орган за работник или служител, член на синдикалното ръководство. Посочил е, че по делото не се събрани доказателства ищцата да е член на синдикалното ръководство в предприятието на ответника и поради това е преценил посоченото основание за незаконосъобразност на уволнението за неоснователно. При тези съображения съдът е направил извода за неоснователност на исковите претенции. Отменил е първоинстанционното решение, с което предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 са уважени и вместо отменената част е отхвърлил тези искове. По правния въпрос: С решение № 1627/13.10.2005 г. по гр.дело № 562/2003 г. на ВКС, III г.о. е прието, че закрилата по чл.333,ал.1,т.2 КТ обхваща всички случаи на трайно намалена работоспособност, независимо дали здравословното състояние на работника е наложило устройването му на нова подходяща работа или изпълняваната е без противопоказания за здравето му, както е констатирано в експертно решение на ЦТЕЛК. Съдът възприема за правилно разрешението на правния въпрос в цитирано решение на състава на ВКС по следните съображения: Закрилата по чл. 333 КТ се прилага при уволнение поради съкращаване на щата по отношение на изчерпателно изброените категории работници или служител. Една от тях е на трудоустроените работници или служители – чл.333,ал.1,т.2 КТ. Тази закрила е предварителна, тъй като предхожда извършването на уволнението. В хипотезата на чл.333,ал.1,т.2 КТ уволнението е поставено в зависимост от получаване на предварително разрешение от определен държавен орган. Тя е относителна, тъй като може да бъде преодоляна чрез получаване съгласие на съответния орган. Съгласно чл.333,ал.7 КТ моментът, към който предварителната закрила се осъществява е този на връчване на заповедта за уволнение. Закрилата по чл.333,ал.1,т.2 КТ се прилага за работник или служител, който е трудоустроен. Когато с решението на ТЕЛК е определен процент на намалена работоспособност и са посочени противопоказни условия на труд работникът е трудоустроен по смисъла на чл.333,ал.1,т.2 КТ – наличието на заболяване, налагащо трудоустрояване е установено по законния ред и от орган по чл.1,ал.1 от Наредбата за трудоустрояване. Без правно значение за обхвата на предварителната закрила по чл.333,ал.1,т.2 КТ е дали работникът или служителят заема длъжност, определена за трудоустроени. Трудоустрояването на работника се изразява в съобразяване на изпълняваната работа с противопоказанията за заболяването му, респ.преместването му на подходяща работа, поради което, когато изпълняваната работа е подходяща за здравословното състояние на служителя трудоустрояването му е фактически изпълнено. Задължението за вземане на предварително становище на ТЕЛК и разрешение от инспекцията по труда за предстоящото уволнение е с оглед преценката за евентуалното отражение на смяната на работата върху здравословното състояние на трудоустроения работник и възможностите му за адаптация на ново работно място. С оглед на това предварителната закрила по чл.333,ал.1,т.2 КТ за трудоустроени работници и служители обхваща всички случаи, когато лицето страда от заболяване, налагащо облекчени условия на труд, независимо дали заема длъжност, определена от работодателя за трудоустроени. В отговор на поставения въпрос настоящият съдебен състав приема, че работникът на който е издадено експертно решение на ТЕЛК, с което е определена 50% намалена работоспособност и са посочени противопоказни условия на труд е трудоустроен по смисъла на чл.333,ал.1,т.2 КТ и се ползва от закрилата, предвидена в този текст на Кодекса на труда. Без правно значение за обхвата на предварителната закрила по чл.333,ал.1,т.2 КТ е дали работникът заема длъжност, определена за трудоустроени. Както вече се отбеляза трудоустрояването се изразява в съобразяване на изпълняваната работа с противопоказанията за заболяването му, съответно преместването му на подходяща работа. Поради това когато изпълняваната работа е подходяща за здравословното състояние на работника трудоустрояването е фактически изпълнено. По основателността на касационната жалба. Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът намира, че обжалваното решение е валидно. Същото е недопустимо в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по предявения иск от М. Н. Г. с правно основание чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение над сумата 1143.60 лв. и за периода от време от 23.10.2014 г. до 01.03.2015 г. С първоинстанционното решение предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ е уважен за сумата 1143.60 лв. обезщетение за времето, през което ищцата М. Г. е останала без работа, поради незаконното уволнение за периода от време от 01.09.2014 г. до 22.10.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 10.09.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение съдът е отхвърлил този иск до пълния предявен размер от 4046.88 лв. и за периода от време от 23.10.2014 г. до 01.03. 2015 г. В отхвърлената част на иска решението не е обжалвано от ищцата и е влязло в сила. Първоинстанционното решение в уважената част на предявения иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за сумата 1143.60 лв. за периода от време от 01.09.2014 г. до 22.10.2014 г. е обжалвано само от ответника. Въззивният съд се е произнесъл и по предявения иск с правно основание чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ и в отхвърлената част над сумата 1143.60 лв. до пълния предявен размер и за периода от време от 23.10.2014 г. до 01.03.2015 г., като е отменил първоинстанционното решение и в тази част, и е отхвърлил иска над сумата 1143.60 лв. С оглед на посоченото съдът преценява, че въззивното решение в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ над сумата 1143.60 лв. до пълния предявен размер и за периода от време от 23.10.2014 г. до 01.03.2015 г. е недопустимо. Поради това същото в тази част следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. В останалата част въззивното решение е допустимо и неправилно - постановено е при неправилно приложение разпоредбите на чл.333,ал.1,т.2 КТ. Въззивният съд неправилно е приел, че уволнението на ищцата М. Г. на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване на щата е законно, тъй като към момента на уволнението същата не се е ползвала от закрилата по чл.333,ал.1,т.2 КТ, поради това, че не е имала статут на трудоустроен работник. Видно от приложеното по делото експертно решение № 2043 на ТЕЛК от 07.10.2013 г. на ищцата е призната намалена работоспособност 50% за общо заболяване с водеща диагноза артрози. Срока на намалената трудоспособност е една година, считано от 01.10.2014 г. В същото експертно решение е отразено - т.14 противопоказни условия на труд – тежък физически труд. След като с решението на ТЕЛК е определен процент на намалена работоспособност и са посочени изрично противопоказни условия на труд ищцата е трудоустроена по смисъла на чл.333,ал.1,т.2 КТ. Без правно значение за обхвата на закрилата по чл.333,ал.1,т.2 КТ е дали заема длъжност, определена за трудоустроени. В настоящият случай съдът намира, че ищцата М. Г. се ползва от закрилата по чл.333,ал.1,т.2 КТ. Тази закрила не е преодоляна, тъй като от ответника не е представено по делото поискано от работодателя разрешение от Инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК по чл.333,ал.1,т.2 КТ за извършване на уволнението на ищцата като трудоустроена. От събраните по делото доказателства е установено, че работодателят е поискал предварително разрешение на инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК за уволнението на ищцата по чл.333,ал.1,т.3 КТ, като боледуваща от болест по Наредба № 5/20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила по чл.333,ал.1 КТ. Съгласно трайно установената практика на ВКС, когато един работник се ползва от закрила на повече от едно основание, за всяко от тях трябва да бъде преодоляна поотделно. В случая ищцата се ползва от закрилата по чл.333,ал.1,т.2 КТ, като трудоустроен работник и закрилата на това основание не е преодоляна. Както се отбеляза работодателят не е поискал предварително разрешение от инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК за уволнението на ищцата като трудоустроен работник – по чл.333,ал.1,т.2 КТ, а е поискал такова разрешение на основание чл.333,ал.1,т.3 КТ. Липсата на разрешение от Инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК за прекратяване трудовия договор на ищцата, като трудоустроен работник налага извода за незаконосъобразност на издадената заповед № 2222/29.08.2014 г. и за основателност на предявения иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ, съответно и за основателност на обусловения от него иск с правно основание чл.344,ал.1,т.2 КТ. Неоснователни са доводите на ищцата за незаконосъобразност на заповедта на уволнение, тъй като същата се ползва от закрилата по чл.333,ал.4 КТ като член на синдикална организация при ОД на МВР [населено място], че в сключен КТД от 31.03.2014 г. в чл.29 е предвидено при съкращаване на щата да се поиска съгласието на синдикалния орган при ответника, каквото в случая не е поискано. Ищцата М. Г. не е представила доказателства към момента на прекратяване на трудовия й договор да е била член на синдикална организация при работодателя, нито е представен К., в който да е предвидено изискването при прекратяване на трудов договор по чл.328,ал.1,т.2 КТ да се изиска предварително съгласие на съответния синдикален орган при ответника. Основателен е и предявения иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3,вр.чл.225,ал.1 КТ за периода от време от 01.09.2014 г. до 22.10.2014 г. - датата на даване ход на устните състезания пред първоинстанционния съд в размер на сумата 1143.60 лв. От събраните по делото доказателства е установено, че през този период от време ищцата не работила по трудово правоотношение – в трудовата й книжка не са отразени последващи вписвания след прекратяване на трудовия й договор. Искът е основателен за сумата 1143.60 лв. и в този размер следва да се уважи заедно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба – 10.09.2014 г. до окончателното изплащане. В отхвърлената част на иска с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ над сумата 1143.60 лв. до пълния предявен размер от 4046.88 лв. и за периода от време от 23.10.2014 г. до 01.03.2015 г. първоинстанционното решение не е обжалвано от ищцата и е влязло в сила. Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да се отмени в отхвърлената част на предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ до размер на сумата 1143.60 лв. Вместо отменената част предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за сумата 1143.60 лв. следва да се уважат. С оглед изхода на спора на основание чл.78,ал.1 в полза на ищцата следва да се присъди сумата 1908.76 лв. разноски по делото за всички инстанции за адвокатско възнаграждение, съобразени с уважената част на предявените искове. В полза на районен съд [населено място] ответникът следва да заплати сумата 120 лв. за възнаграждение за вещо лице. В полза на ВКС ответникът следва да заплати сумата 130 лв. държавна такса. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : Обезсилва решение № 106/11.03.2015 г. по в.гр.дело № 86/2015 г. на Хасковския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 402/03.11.2014 г. по гр.дело № 1080/2014 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от М. Н. Г. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.Д, ап.15 против Областна дирекция на МВР Х., [населено място] с правно основание чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа над сумата 1143.60 лв. до пълният предявен размер от 4046.88 лв. и вместо отменената част е отхвърлен предявения иск от М. Н. Г. против ОД на МВР Х. за присъждане на обезщетение по чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр. чл.225,ал.1 КТ над сумата 1143.60 лв. до сумата 4046.88 лв. като неоснователен и прекратява производството по делото в тази част. Отменя решение № 106/11.03.2015 г. по в.гр.дело № 86/2015 г. на Хасковския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 402/03.11.2014 г. по гр.дело № 1080/2014 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която са уважени предявените искове от М. Н. Г. ЕГН [ЕГН] срещу ОД на МВР Х., [населено място] с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за сумата 1143.60 лв. за периода от време от 01.09.2014 г. до 22.10.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.09.2014 г. до окончателното изплащане, както и в частта на присъдените разноски и държавна такса и вместо отменената част са отхвърлени предявените искове от М. Н. Г. ЕГН [ЕГН] срещу ОД на МВР Х., [населено място] с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за сумата 1143.60 лв. за периода от време от 01.09.2014 г. до 22.10.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.09.2014 г. до окончателното изплащане и е осъдена М. Н. Г. да заплати на ОД на МВР [населено място] разноски за юрисконсулт в размер на 150 лв. и вместо отменената част постановява Признава уволнението на М. Н. Г. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.Д, ап.15, извършено със заповед № 2222/29.08.2014 г., издадена от Директор на ОД на МВР Х. [населено място] на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване на щата за незаконно. Отменя заповед № 2222/29.08.2014 г., издадена от Директор на ОД на МВР Х., [населено място], [улица], с която на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване на щата е прекратено трудовото правоотношение на М. Н. Г. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.Д, ап.15 на длъжност „оператор, стая с контролни съоръжения/С./ в Сектор „Сигнално-охранителна дейност” по допълнителен щат към щата на отдел „Охранителна полиция” при Областна дирекция на МВР Х., код по НКПД 35223016. Възстановява М. Н. Г. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.Д, ап.15 на длъжността, заемана до уволнението - „оператор, стая с контролни съоръжения/С./” в Сектор „Сигнално-охранителна дейност” по допълнителен щат към щата на отдел „Охранителна полиция” при Областна дирекция на МВР Х., код по НКПД 35223016. Осъжда Областна дирекция на МВР Х., [населено място], [улица] да заплати на М. Н. Г. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.Д, ап.15 сумата 1143.60 лв. обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение от 01.09.2014 г. до 22.10.2014 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 10.09.2014 г. до окончателното изплащане, както и да й заплати сумата 1908.76 лв. разноски по делото за всички инстанции. Осъжда Областна дирекция на МВР Х., [населено място], [улица] да заплати по сметка на Димитровградския районен съд сумата 120 лв. разноски за възнаграждение на вещо лице, а в полза на ВКС на РБългария да заплати сумата 130 лв. държавна такса. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: