Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * прекратяване на трудовото правоотношение * срочен трудов договор * мандат * кооперация * съществуване на трудово правоотношение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 268
гр.София 15.10.2013г.

в името на народа


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при участието на секретаря Стефка Тодорова,, като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1301 по описа за 2012 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. к. „Л.”, С. срещу въззивно решение от 04.06.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 5224/2012 г.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е недопустимо и неправилно, но се излагат единствено доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна В. С. Л. чрез адв. А.О. С. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че жалбата е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.
Касационно обжалване е допуснато по въпроса за вида на договора, сключен между П. к. нейния председател, когато е сключен на осн. чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ.
Съставът на Върховния касационен съд приема следното:
Видът на договора следва да се установи с оглед неговото съдържание, като не са определящи цитираните в него правни норми и даденото му от самите страни наименование. Принципно възможно е член кооператор да е и в трудово правоотношение с кооперацията, в който случай основанията за прекратяване на двете правоотношения се уреждат в различни нормативни актове. Допустимо е също така, отношенията между председателят и кооперацията да бъдат уредени като трудови. В случаите, когато председателят на кооперацията се избира от общото събрание е възможно отношенията му да бъдат уредени като трудови, възникнали от избор, но само ако това е предвидено в самия устав. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1 КТ, длъжностите по трудово правоотношение, които се заемат въз основа на избор, се установяват в закон, в акт на Министерски съвет или в устав. Изборът като основание за възникване на трудово правоотношение не може да се провежда спрямо всяка длъжност. Това е наложено от самата специфика на основанието, която не дава възможност за осъществяването му без изрична уредба. В Закона за кооперациите /ЗК/ липсва изричен текст, който да урежда възможност за възникване на трудово правоотношение между председателя и самата кооперация. Липсва уредба и в акт на МС. Следователно, такава възможност би съществувала само, ако в устава на кооперацията изрично е предвидено, че с председателя на кооперацията се сключва трудов договор. Съгласно § 2 от ДР на КТ правилата на кодекса се прилагат за член - кооператорите в производствени кооперации, доколкото в закон или устав не е предвидено друго. Препращането, обаче, не касае председателя, чието правоотношение не е трудово.
По касационните оплаквания:
В. С. Л. е предявила против П. к. „Л.” – в л. иск за установяване, че между нея в качеството й на председател на кооперацията и последната не съществува трудово правоотношение и да се обяви недействителност на заповед № 2/14.07.2010 г. на ликвидатора на ПК, с която е прекратено трудовото й правоотношение за длъжността председател на кооперацията. В евентуалност, при отхвърляне на този иск, са предявени обективно кумулативно претенции за отмяна на заповед № 2/14.07.2010 г. на ликвидатора, с която е прекратен трудовия договор на Л., за възстановяването й на заеманата преди това длъжност „председател” и за заплащане на обезщетение от 4740 лв. по чл. 225, ал. 1 КТ.
Първостепенният Софийски районен съд признал за установено, че „правоотношението между В. С. Л. и П. к. „Л.” – в л., не е трудово”.
Не се е произнасял по други претенции.
Въззивният съд потвърдил това решение.
По делото е установено, че В. С. Л. е член кооператор. Съгласно устава на кооперацията Общото събрание избира и освобождава председателя с явно гласуване; председателят на кооперацията е и председател на управителния съвет, мандатът му е четири години с право на до два последователни мандата. Пълномощията на председателя се прекратяват предсрочно при подаване на оставка; трайна обективна невъзможност да изпълнява задълженията си; когато системно не изпълнява или нарушава разпоредбите на закона и на устава; когато злоупотребява с доверието и уронва доброто име на кооперацията; при причинени вреди от неговите действия или бездействия. При напускане по негово желание, председателят е длъжен да отправи тримесечно предизвестие до УС, в който срок УС свиква общото събрание за избор на нов председател. Установено е още, че на 01.09.2009 г. П. к., представлявана от член на УС и председател на извънредното ОС от 23.03.2008 г., провело избора за председател, сключил договор по чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ с В. С. Л. за длъжността председател. В него са възпроизведени клаузите относно правата и задълженията на председателя според устава. Определено е месечно възнаграждение според решението на извънредното ОС. Договорът е регистриран по чл. 62 КТ в Н..
Определено е още работно време, почивки и отпуски.
При така установеното и с оглед дадения по реда на чл. 290 ГПК отговор на повдигнатия правен въпрос, законосъобразно е заключението на въззивния съд, че правоотношението между Л. за длъжността председател на кооперацията и П. к. „Л.” – в л. не е трудово. Съдържанието на сключения между нея и кооперацията договор от 01.09.2009 г. възпроизвежда разпоредбите от устава на кооперацията за избор на председател. В самия устав няма изрично предвидена възможност между избрания за председател и кооперацията да се сключва трудов договор, т.е., няма приложение чл. 83, ал. 1 КТ.
При служебно извършената проверка съставът на Върховния касационен съд намира, че въззивното решение е недопустимо.
Спорът между страните е относно вида на правоотношението, възникнало между страните за поста председател на кооперацията. Между Л. и насрещната страна е налице още и членствено правоотношение, което не е спорно. Диспозитивът на съдебното решение определя, че „правоотношението” не е трудово.
От друга страна, липсва правен интерес от иск единствено за установяване вида на правоотношението между страните във връзка с поста „председател” на кооперацията, след като целта, заявена в исковата молба от ищцата е тя да продължи да изпълнява функциите на председател на кооперацията чрез отмяна или обявяване недействителност на заповедта, с която е прекратено това правоотношение.
Възможни са, разбира се, други евентуални причини, които да обусловят правен интерес от нарочен установителен иск, но такива не са заявени в исковата молба.
Накрая, съдът се е произнесъл не по иска, с който е бил сезиран. Спорът за вида на правоотношението между Л. и кооперацията относно длъжността председател на същата е преюдициално. С оглед неговото разрешение, ищцата е предявила главен иск за обявяване недействителност на заповед на ликвидатора за прекратяване на правомощията й като председател на кооперацията, евентуално – за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата до тогава длъжност и заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
Решенията и действията на органите на кооперацията, включително решения по избор и/или освобождаване на Председателя на ПК, подлежат на обжалване по реда на чл. 58 - 61 от ЗК.
В заключение, като се е произнесъл не по предявения иск, съдът е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено и делото върнато на първата инстанция за разглеждане на спора, с който е сезирана.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:


ОБЕЗСИЛВА въззивно решение от 04.06.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 5224/2012 г. и решение от 07.11.2011 г. на Софийски районен съд, постановено по гр.д. № 40799/2010 г. и ВРЪЩА делото на първостепенния Софийски районен съд за произнасяне по иска, с който е сезиран, на осн. чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: