Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                      №  382                          гр. София, 08 юли 2010 година                             В   ИМЕТО   НА    НАРОДА                Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и десета година, в състав:                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова                                                   ЧЛЕНОВЕ:  Борислав Ангелов                                                                          Павлина Панова     при секретар  Лилия Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП -  Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Вероника Имова наказателно дело №  347/2010 г.   Производството е образувано по искане, подадено от осъдения З. Е. М., на основание чл.423, ал.1 НПК, за възобновяване на НОХД№ 6249/ 2009 година по описа на ВАРНЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, за отмяна на постановената по делото присъда №5 от 13.01.2010 година и връщане делото за ново разглеждане. В изготвеното лично от осъденият искане се излага общо недоволство от постановеният съдебен акт срещу него. Твърди, че не е бил призоваван за делото , не е получавал обвинителен акт и не е участвал в производството по което е постановена горепосочената присъда. Изтъква че са ограничени процесуалните му права на лично участие в наказателното производство и процесът срещу него е бил несправедлив. В съдебно заседание , лично и чрез служебно назначеният му защитник- адвокат Р, съгласно чл.94, а.1,т.6 НПК, осъденият М. поддържа искането за възобновяване . В лична защита осъденият М. твърди, че му е нарушено правото на лично участие в производството по делото, което е основание за безусловното му възобновяване. В последната си дума осъденият поддържа искането. Прокурорът от ВКП намира за неоснователно искането на осъдения, който е участвал в съдебното производство пред ВРС и не са накърнени правата му в процеса. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото, съобрази доводите на страните и в рамките на правомощията си, прие следното: ИСКАНЕТО ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ е процесуално допустимо. Присъдата по НОХД№ 6249/ 2009 година на ВАРНЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД , постановена на 13.01.2010 година, е влязла в сила на 29.01.10 год., като необжалвана в законния 15-дневен срок по въззивен ред. Искането за възобновяване на делото е подадено по реда и в срока предвиден в чл.423, ал.1 НПК. Депозирано е от осъдения пред първостепенния съд на 28.04.2010 год., под вх. №Ж-19, следователно преди да изтече шестмесечният срок, в който същият твърди, че е узнал за влязлата в сила присъда, която е акт, подлежащ на възобновяване, в кръга на посочените по чл.419 НПК. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. С присъда постановена на 13.01.2010 год. по НОХД№ 6249/ 2009 год. на ВАРНЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД подсъдимия З. Е. М. е признат за виновен в това, че на 11.12.2007г. в гр. В., при опасен рецидив и продължавано престъпление, посредством използване на техническо средство банкоматно устройство № 5* на Централна кооперативна банка, клон Варна, чрез два броя кредитни карти с № 6* и № 5* на „Райфайзенбанк България" -ЕАД, издадени на името на А. А. Х., е отнел чужди движими вещи – на обща стойност 799,25/седемстотин деветдесет и девет лв. и двадесет и пет ст./ от владението на А. А. Х., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което е осъден на основание чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК и вр. с чл.55, ал.1,т.1 НК на "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което да изтърпи на осн. чл.60 и 61 от ЗИНЗС в затвор при първоначален СТРОГ режим. Осъден е да заплати на гражданския ищец А. Х. , сумата от 799,25/седемстотин деветдесет и девет лв. и двадесет и пет ст./лв., представляваща обезщетение за претърпяни имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието, до окончателното изплащане на сумата. Присъдени са разноски и държавна такса. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила на 29.01.2010 година. Видно е от данните по делото, че наказателното производство срещу З. Е. М. във всичките му стадии е протекло при спазване стандартите на справедливия процес. Неоснователно се изтъква в искането, че е било ограничено правото му на лично участие в процеса. Вярно е точно обратното. Той е привлечен като обвиняем за чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК, с постановление на разследващият орган от 30.09.2009 год. по досъдебно производство №633/07 год. по описа на ІV РПУ-Варна, което му е предявено на същата дата в присъствието и с участието на защитник на обвиняемия . С протокол за предявяване на същото производство от 30.09.2009 год, на обвиняемия и защитата са предявени материалите по делото. В протокола е отразено писменото изявление на защитата на обв. М. , че нямат процесуални искания за действия по разследването, бележки и възражения по воденето на делото, че нямат и доказателствени искания. Съдебната фаза на процеса, образувана с внесен срещу М. обвинителен акт по цитираното обвинение, е протекла с личното участие на осъдения и защитата му в съдопроизводствените действия. Видно е от данните по делото, че с разпореждането по чл.254 НПК съдът е изпълнил задължението си за връчване на препис от обвинителния акт на подсъдимия, ведно с което го е информирал и за последиците от неявяването му в съдебното заседание. С това действие съдът е осигурил правото на лично участие на подсъдимия в процеса, в неговата съдебна фаза.становява се че той е призован лично на 10.12.09 год. ( спр. призовка до затвора гр. П. на л.40 от първоинстанционното производство) , ведно с препис от обвинителния акт, с указанията на съда относно правата му по чл.55 НПК.ведомен е за възможността за разглеждане на делото в негово отсъствие, по реда на чл.269 НПК , както и за правото му да поиска разглеждане на делото при съкратено съдебно следствие, по реда на глава ХХVІІ НПК. Данните сочат че подсъдимият и защитата му са се възползвали от възможността за провеждането на производството при съкратено съдебно следствие. Редовно призован, той е бил осигурен от затворническите власти за участие в съдебното заседание на 13.01.2010 година. По реда на чл.94, ал.1,т.9 НПК съдът е назначил на искателя служебен защитник - адвокат К, определен от Варненската АК. С личното участие на подсъдимия М защитата му- адвокат К, той е изразил съгласието си с фактите на обвинението, отразени в обвинителния акт, поради което, производството по делото е протекло и приключило по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 НПК. В последната си дума , след приключването на съдебните прения, М. е заявил , че” съжалява за постъпката си”. Съдът е произнесъл присъдата публично в присъствието на страните , т.е. и пред подсъдимия и защитата му. При тези фактически данни за развитието на наказателния процес срещу подсъдимия М, ВКС намира за напълно несъстоятелни оплакванията в искането и доводите за възобновяване на делото по реда на чл.423, ал.1 НПК изтъкнати в съдебно заседание. Липсват каквито и да било фактически данни, от които да се направят правни изводи за наличието на твърдяното в искането основание. Правното основание по чл.423, ал.1 НПК изисква от обективните данни по делото да е установено, че осъденото задочно лице не е знаело за воденото срещу него наказателно дело, като незнанието му да е резултат единствено от виновното неизпълнение на задълженията на органите на досъдебното производство и/или съда по осигуряване упражняването на правото на лично участие на осъдения в процеса , както и по осигуряването на другите гарантирани негови права на справедлив процес по чл.6 от ЕКЗПЧОС и в нормите на НПК. В случая са изпълнени всички стандарти на справедливия процес спрямо осъдения, визирани в чл.6 от ЕКЗПЧОС. Във всички стадии на наказателния процес на М. е осигурено от съответните процесуални органи правото му на лично участие в процеса, което право той и е упражнил лично и активно. Нещо повече, поискал е изрично(справка от протокола от 13.01.10 год. по нохд№6247/09 год. на Варненския РС, л.49-л.50) делото да се проведе без повторното събиране на доказателства в съдебното следствие като то е приключило с приобщаването на доказателствата , събрани от досъдебното производство, спрямо които осъденият и защитата не са оспорили достоверността им. Осъденият е признал всички фактически обстоятелства на обвинението, залегнали в атакуваната в това производство присъда, като е бил информиран от съда с протоколното определение от 13.01.10 год., че самопризнанието му, наред със събраните от досъдебното производство доказателства ще се използват при постановяването на присъдата. Противоречивото поведение на осъдения, след влизане в сила на присъдата, с което оспорва очевидното си участие във всички стадии на наказателното обвинение срещу него при това и с участие на адвокат ,като негов защитник в процеса, не е предмет на това производство. Нежеланието му да приеме последиците от влязлата в сила присъда, чрез избягване изпълнението на наложеното с присъдата наказание, не е процесуален въпрос. Съгласно чл.413 НПК влезлите в сила присъди имат формална и материална правна сила. Те са задължителни за всички учреждения , граждани, юридически и длъжностни лица и подлежат на изпълнение по реда на ЗИНЗП, под надзора на прокуратурата. Воден от тези мотиви ВКС намира , че не е налице основание за възобновяване на производството по нохд№6247/09 год. на Варненския РС по чл.423, ал.1 и сл. НПК, поради което и съгласно чл.426, вр.чл.354, ал.1,т.1 НПК Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на НОХД№ 6249/ 2009 год. по описа на ВАРНЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД и за отмяна на постановената по делото присъда №5 от 13.01.2010 година, подадено от осъдения З. Е. М., на основание чл.423, ал.1 НПК.   Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :