Р Е Ш Е Н И Е № 222 гр.София , 06 август 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП ПЕТЯ МАРИНОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 560/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по искане от осъдения И. Г. Б., чрез изрично упълномощен за това производство защитник – адв. М., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 920/2013г. на Сливенския районен съд и внохд № 406/2013г. на Сливенския окръжен съд. В искането се съдържат съображения във връзка с основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Сочат се касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Излагат се доводи за нарушение на материалния закон – незаконосъобразно отнемане на лекия автомобил, с позоваване на ТР № 2/2013г. на ОСНК на ВКС. Сочи се и неправилно приложение на чл. 55, ал. 3 НК, като се твърди, че констатираните смекчаващи вината обстоятелства е следвало да обосноват неналагане на по-лекото наказание „глоба”. Навежда се оплакване за нарушение на процесуалните правила с конкретни доводи за това, че обвинителният акт не отговаря на изискванията за съдържание по чл. 246 НПК и наличие на противоречие в същия по отношение на предмета на деянието. В подкрепа на оплакването за явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание се посочва, че изменението на присъдата от въззивния съд е довело до налагане на наказание, което не съответства на обществената опасност на деянието, на дееца, както и на целите по чл. 36 НК. Прави се искане за възобновяване на наказателното дело, като бъде отменено решение № 122 от 14.10.2013г., постановено по внохд №406/2013г. по описа на ОС – Сливен, с което е изменена първоинстанционната присъда № 634 от 04.07.2013г. по описа на РС – Сливен, с което на осъдения Б. е наложено наказание глоба в размер на 18 750 лв. и е отнет в полза на държавата лекия автомобил, собственост на осъдения. Алтернативно се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на осъдения И. Б. - адв. М., поддържа искането за възобновяване на наказателното дело. Прокурорът от ВКП изразява мотивирано становище за допустимост на искането и за неговата основателност само в частта, в която въззивният съд е постановил отнемане на лекия автомобил. Осъденият И. Б. не взема лично участие в производството. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, при формулирани основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 2 НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 634 от 04.07.2013г. по нохд № 920/2013г. на Сливенския районен съд подс. И. Г. Б. е признат за виновен, в това че на 08.01.2013г. в [населено място], общ. Сливен, в л.а. „Мерцедес 290Е”, с рег. № РВ 8935, държал акцизни стоки без бандерол -2000 бр. кутии цигари марка „CORSAIR” и 500 бр. кутии цигари, марка „DIVA”, на обща стойност 18750 лв., когато такъв бандерол се изисква по закон – чл. 28, ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия и чл. 64, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове, и случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 234, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 58А, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 6 месеца, отложено на основание чл. 66 НК за изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 55, ал. 3 НК не е наложено по-лекото предвидено в разпоредбата на чл. 234, ал. 1 НК наказание глоба. На основание чл. 234, ал. 3 НК са отнети в полза на държавата 2000 бр. кутии цигари марка „CORSAIR” (запечатани с лепенки №№ А 3578; А 3608; А 3607) и 500 бр. кутии цигари, марка „DIVA” (запечатани с лепенка № А 3605) и е постановено тяхното унищожаване след влизане на присъдата в сила. Постановено е връщане на л.а. „Мерцедес 290Е” с рег. [рег.номер на МПС] и на мобилен телефон „Нокия” на собственика им - подс. Б.. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски. По протест на прокурор при РП – Сливен е образувано внохд № 406/2013г. по описа на Сливенски окръжен съд и с Решение № 122 от 14.10.2013г. присъда № 634/04.07.2013г. по нохд № 920/2013г. на Сливенският районен съд е изменена, като на основание чл. 234, ал. 1 НК на подсъдимия И. Г. Б. е наложено наказание „глоба“ в полза на държавата в размер на еднократния размер на пазарната цена на стоките – 18 750 лв. и на основание чл. 53, ал. 1, б. а НК е отнет полза на държавата лек автомобил „Мерцедес 290Е“ с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на подс. И. Г. Б., като вещ, която е послужила за извършване на умишленото престъпление по чл. 234, ал. 1 НК. В останалата част присъдата е била потвърдена. Преди всичко настоящата инстанция следва да разгледа оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с ограничаване правото на защита на подсъдимия, за да може, във функция на решаването на тези въпроси, да провери правилното приложение на материалния закон. Нарушения на процесуалните правила, от категорията на съществените, които да поставят под съмнение законосъобразността на постановения акт, не се констатират по настоящето дело. В развитата мотивировка в искането за възобновяване се аргументират оплаквания, свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, което е предвидено в закона като основание за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, като се твърди, че обвинителният акт страда от пороци поради несъответствието му с изискванията за съдържание по чл. 246 НПК. Тези оплаквания са лишени от основание. Обвинителният акт, внесен в Сливенския РС от съответната прокуратура, въз основа на който се е развило съдебното производство, отговаря на правните изисквания на чл. 246 НПК и е съобразен с основните положения, залегнали в ТР № 2/2002 г. на ВКС. Това е така, понеже посоченият процесуален документ съдържа необходимия обем от фактически обстоятелства - време, място, начин на осъществяване на изпълнително деяние, предмет на деянието, които са от значение за съставомерността на деянието и за субективните измерения на тези обстоятелства в съзнанието на дееца, съдържа и посочване на доказателствата, подкрепящи описаната фактическа обстановка. Претендираната от обвинението форма на изпълнителното деяние е описана чрез фактите в обвинителния акт за поведението на Б., като е посочено мястото и времето на осъществяване на държането на акцизни стоки без бандерол. Налице е формулиране на приложимия наказателен закон, чрез детерминиране на правната квалификация. Действително е налице несъответствие между посочената в обстоятелствената част на обвинителния акт бройка на намерени и иззети кашони и кутии цигари, и описаните бройки такива в диспозитива. Това несъответствие обаче сочи на допусната техническа грешка, защото както в обстоятелствената част, така и в диспозитива на акта, са съдържа точно количествено посочване на бройката на кутиите цигари от различните марки. Не е налице, следователно, противоречие относно предмета на деянието, което да сочи на неяснота на обвинението и да се отрази на правото на подсъдимия да научи в какво се обвинява. Обвинителният акт, поставил началото на съдебната фаза на производството, съобразно неговото съдържание, валидно е определил фактическите и правни рамки на обвинението. Изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти са били признати от осъдения Б. и производството е протекло по реда на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК, като не са налице пороци при нейното осъществяване. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователно оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Поради това и формулираното искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав е неоснователно. При установените и признати от осъдения факти съдебните инстанции са приложили и точният материален закон касателно правната квалификация на деянието. Основателно е оплакването в искането за неправилно приложение на материалния закон във връзка с постановеното във въззивното решение отнемане на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” НК на лек автомобил „Мерцедес 290Е“ с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на подс. И. Г. Б., като вещ, която е послужила за извършване на престъплението по чл. 234, ал. 1 НК. Не могат да бъдат споделени доводите на състава на Окръжния съд, обосновали постановяване на отнемането на лекия автомобил, тъй като неправилно съдебният състав е приел, че същият съставлява вещ, послужила за извършване на престъплението и следователно подлежи на отнемане. За да бъде постановено отнемане на определена вещ на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” НК, същата следва да е послужила за извършване на умишленото престъпление, да е средство за осъществяването му. В конкретния случай такава връзка на вещта - лекия автомобил, собственост на подсъдимия, с осъществяване на деянието, за което е осъден, не е налице и в тази насока първоинстанционният съд, който е постановил връщане на вещта на собственика, е изложил правилни и законосъобразни съображения. Възприетото от въззивната инстанция е в противоречие с възприетото в ТР № 2/2013г. на ОСНК на ВКС, в което обосновано, че превозното или преносно средство, в което е намерена акцизната стока без бандерол, следва да се разглежда единствено като място на упражнената фактическа власт върху нея, а не като средство за извършване на престъплението, доколкото не е пряко свързано с осъществяване на изпълнителното деяние „държане”. В настоящия случай подс. Б. е осъден за държане на акцизни стоки (инкриминираните количества цигари) без бандерол и оглед характеристиката на "държането" като форма на изпълнение, деянието по чл. 234, ал. 1 НК е съставомерно, независимо от мястото, на което деецът упражнява фактическата си власт, поради това лекият автомобил не може да бъде средство на престъплението. С оглед на дадените указания в т. 1 на цитираното Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСНК, че превозното или преносното средство, в което са открити акцизни стоки без бандерол, предмет на престъпление по чл. 234 НК, не подлежи на отнемане по реда на чл. 53, ал. 1 б. "а" НК, постановеното отнемане на лекия автомобил с въззивното решение, е в нарушение на материалния закон. Поради изложеното, искането за възобновяване на наказателното дело в тази част е основателно и е в полза на осъдения. Доводите на искателя за нарушение на материалния закон при прилагане от въззивната инстанция на разпоредбата на чл. 55, ал. 3 НК и свързаното с него оплакване за явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание, настоящият състав намира за основателни. Наказателната отговорност на Б. е реализирана в хипотезата на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, при аргументирано наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. В искането не се оспорва размера на наложеното на осъдения наказание „лишаване от свобода”, а се възразява срещу налагането от въззивната инстанция на кумулативно предвиденото по-леко наказание „глоба”. Разпоредбата на чл. 55, ал. 3 НК свързва налагането или неналагането на по-лекото предвидено в закона наказание наред с наказанието „лишаване от свобода” с преценка на решаващия съд. Тази преценка съдът следва да направи, съобразявайки всички обстоятелства, влияещи върху отговорността на подсъдимия, както и прогнозата за постигане на целите по чл. 36 НК. За да измени присъдата и да наложи кумулативно предвиденото наказание глоба, въззивният съд е приел, че налагането на наказанието глоба в минимален размер, би било справедливо и в унисон с целите по чл. 36 НК. Тази преценка не може да бъде споделена. В настоящия случай, законосъобразно е възприето наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства по отношение на осъдения Б. и това е обосновало налагане на основно наказание „лишаване от свобода” под специалния минимум. Данните за личността на осъдения – чисто съдебно минало, положителна характеристика, изразеното критично отношение към извършеното, както и преценката за сравнително невисока степен на засягане на правно защитения обект, не са от характер да обосноват необходимост от налагане на кумулативно предвиденото по-леко наказание. Тези обстоятелства, освен това подкрепят извод, че за постигане на целите както на генералната, така и на специалната превенция, не е необходимо налагане и на по-лекото наказание. Поради изложените съображения настоящият състав констатира основания за възобновяване и изменение на въззивния съдебен акт и досежно приложението на чл. 55, ал. 3 НК, като в тази част въззивното решение, с което е наложена глоба, следва да бъде отменено. Изложените съображения мотивират извода на касационната инстанция, че искането за възобновяване на наказателното дело по посочените в него съображения е основателно и въззивното решение подлежи на изменение в частта, в която е постановено отнемане на лекия автомобил, собственост на осъдения и в частта, с която е наложена на осъдения глоба в размер на 18 750лв. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд № 406/2013г. по описа на Сливенския окръжен съд. Отменя въззивно решение № 122 от 14.10.2013г. по внохд № 406/2013г. по описа на Сливенския окръжен съд в частта, в която е изменена присъда № 634 от 04.07.2013г. по нохд № 920/2013г. на Сливенския районен съд и на основание чл. 234, ал. 1 НК на подсъдимия И. Г. Б. е наложено наказание „глоба“ в полза на държавата в размер на еднократния размер на пазарната цена на стоките – 18 750 лв. и в частта, в която на основание чл. 53, ал. 1, б. а НК е отнет в полза на държавата лек автомобил „Мерцедес 290Е“ с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на подс. И. Г. Б.. Оставя без уважение искането на осъдения И. Г. Б. за възобновяване в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.