3 гр. д. № 3561/2014 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 183 София, 18.11.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на шести октомври две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 3561/2014 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение от 29.09.2014 г., постановено на основание чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на решение № 165 от 03.12.2013 г. по гр. д. № 360/2013 г. на Ямболски окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено решение от 05.04.2013 г. по гр. д. № 3681/2011 г. на Ямболски районен съд, с което е допуснато да се извърши делба на два земеделски имота: пасище с храсти с площ от 55.555 дка в м. „Гробищата”, съставляващо имот № 004033 по плана на за земеразделяне на [населено място] и нива с площ от 10.001 дка, в м. „К.”, съставляваща имот 30025 по плана за земеразделяне на [населено място], [община] между наследниците на общия наследодател П. В. Ш., починал 1939 г., като определянето размера на квотите на съсобствениците е съобразен с чл. 21 от ЗН отм., действал към датата на откриване на наследството. Касационната проверка е допусната по въпроса от кой момент земеделската земя се считат обобществена – от приемането на Наредбата-закон за ТКЗС на 18.04.1945 г. или от фактическото внасяне или завземане на земя. К. П. П. П. поддържат, че обжалваното решение е необосновано и постановено при неправилно прилагане на закона. Ответниците по касация не са подали отговор по жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд на РБ, състав на І г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: По поставения въпрос настоящият състав приема следното: Земеделската земя се счита обобществена от внасянето й в кооперативното стопанство или от отнемането й от собственика за нуждите му. По същество на касационната жалба : К. е предявил иск за делба на два земеделски имота: пасище с храсти с площ от 55.555 дка в м. „Гробищата”, съставляващо имот № 004033 по плана на за земеразделяне на [населено място] и нива с площ от 10.001 дка, в м. „К.”, съставляваща имот 30025 по плана на за земеразделяне на [населено място], [община], възстановени на наследниците на общия наследодател П. В. Ш., починал 1939 г. По делото са представени четири договора за продажби на наследство. Три от тях са сключени на 31.12.1946 г., като с тях различни наследници на общия наследодател продават правата си от имотите, предмет на делба, в полза на други негови наследници. Четвъртият договор е сключен на 06.06.1949 г. и с него преживялата съпруга на общия наследодател П. П. В. е продала на сина си П. П. В. наследството останало от съпруга й. При определяне правата на наследниците в съсобствеността, съдът е зачел правните последици на извършените разпореждания с наследствените права от имотите, с изключение на тези на договора от 06.06.1946 г., с аргумент, че към момента на сключването му земеделската земя вече е била обобществена. По делото не е установено, кога имотите са били внесени в кооперативното стопанство. Липсата на доказателство за този релевантен факт съдът е преодолял, като е приел, че обобществяването на земеделските земи е започнало с приемането на Наредбата-закон за ТКЗС, приета с Указ № 82 от 18.04.1945 г. От това е формирал извод, че след като договорът е сключен значително след това и по аргумент от чл. 90а ЗН не е породил транслативно действие. При проверка на първоинстанционното решение въззивният съд, не е констатирал, че договорите за продажба на наследствени права са представени от ищците по иска с молба уточнение от 22.11.2011 г. С определение от 31.05.2012 г. районният съд се е произнесъл по реда на чл. 140 ГПК относно редовността на исковата молба, нейния предмет и допустимостта на доказателствата, но в доклада по чл. 146 ГПК не са дадени указания за установяване на релевантни факти и разпределяне на доказателствената тежест за това. Направил е формална констатация за това, че релевантния факт относно образуването на ТКЗС в [населено място] не е доказан от страните. Не е обсъдил представеното писмено доказателство, съдържащо сведение за това, че ТКЗС в [населено място] е учредено на 25.04.1950 г., по съображения, че не съставлява официален документ, тъй като няма данни да е издаден от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения. Въззивното решение е постановено при допуснати нарушения на съществени процесуални норми, задължаващи съда, ако първоинстанционният съд не е направил доклад по делото или той е непълен да даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства (чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК). В този смисъл е разрешението дадено с т. 2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Допуснатото процесуално нарушение е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за касиране на въззивното решение. Тъй като се налага да бъдат извършени процесуални действия свързани с доклада по делото, разпределяне доказателствената тежест и даване указания за ангажиране на доказателства във връзка с релевантни за спора факти, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото ще бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 165 от 03.12.2013 г. по гр. д. № 360/2013 г. на Ямболски окръжен съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Ямболски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: