5 Р Е Ш Е Н И Е № 442 гр. София, 19 януари 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при секретаря……..….Мира Недева…....……и в присъствието на прокурора……….……...Искра ЧОБАНОВА........…изслуша докладваното от съдия……Топузова…… касационно дело № 1375 по описа за 2015 г. Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия М. К. М. А., чрез защитника му адв. Р. А. и на частния обвинител и граждански ищец А. Хашем А., чрез повереника му адв. Б. К. срещу въззивно решение № 231 от 08.07.2015г., постановено по внохд № 536/15г. на Софийски апелативен съд, НО - 4 с-в. В жалбата на подсъдимия се сочи касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Излагат се съображения, че тъй като престъплението е останало недовършено, а подсъдимият е съдействал за разкриването му, то е следвало отговорността му да се реализира при условията на чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК. Настоява се за изменение на въззивния съдебен акт с намаляване на наложеното наказание. По отношение на гражданския иск се твърди, че същият е недоказан по размер и е следвало да бъде отхвърлен от въззивния съд. Въззивното решение се оспорва и в частта относно осъждането на подсъдимия за разноски за превод, което според жалбоподателя е в противоречие с Директива 2010/64/ЕС. Пред касационния съд жалбата се поддържа със същите аргументи. В жалбата на частния обвинител и граждански ищец се оспорва размера на присъденото обезщетение, като се настоява за уважаването на гражданската претенция изцяло. Като аргументи за това се сочат тежките физически и психически травми от престъплението, както и продължителният период на възстановяване. Същите съображения се развиват в писмена защита, постъпила в срока по чл.351, ал.3 от НПК. Пред касационната инстанция повереникът на частния обвинител и граждански ищец пледира за оставяне в сила на въззивното решение в наказателната част и изменение в гражданската част, с уважаване на гражданския иск в пълен размер. Представителят на ВКП счита, че решението на апелативния съд е законосъобразно, а подадените жалби са неоснователни. Подсъдимият А. изразява съжаление за стореното, като моли за намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 131 от 21.04.2015г., постановена по нохд № 686/15 г. по описа на Софийски градски съд, НО - 25 с-в, подсъдимият М. К. М. А. бил признат за виновен в това, че на 30.06.2014г. в [населено място], [улица], направил опит умишлено да умъртви А. Хашем А., като изпълнителното деяние, макар и да е довършено, не са настъпили предвидените от закона и искани от дееца обществено опасни последици, поради което и на основание чл.115 във вр. с чл.18, ал.2 във вр. с ал.1 и чл.58а от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от шест години и осем месеца при първоначален "строг" режим в затвор. Със същата присъда подсъдимият М. А. бил осъден да заплати в полза на А. Хашем А. обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането, като искът бил отхвърлен до пълния му предявен размер. На основание чл.59, ал.1 от НК било зачетено предварителното задържане на подсъдимия А.. В тежест на подсъдимия било възложено заплащането на разноските по делото. Така постановената присъда била обжалвана от подсъдимия и частния обвинител и граждански ищец пред Софийски апелативен съд. С решение № 231 от 08.07.2015г. въззивният съд изменил присъдата в гражданската част, като увеличил присъденото обезщетение в полза на гражданския ищец на 100 000 лв., а в останалата част потвърдил първоинстанционната присъда. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, намери следното : По жалбата на подсъдимия М. А. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание е неоснователно. Производството пред първоинстанционния съд е протекло при условията на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият признал изцяло фактите, описани в обвинителния акт. Това е обусловило определянето на наказанието му по реда на чл.58а от НК. Тезата в жалбата относно приложимостта на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК е принципно вярна, тъй като съгласно чл.58, б."а" от НК при недовършеност на престъплението, наказанието може да бъде определено под законовия минимум и без наличието на изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. В конкретния случай не е настъпил целеният от дееца резултат, но това е станало изцяло по независещи от волята му причини. Съобразно приетите за установени факти, подсъдимият е извършил множество действия, насочени към умъртвяването на А. А. - нанасяне на множество прободни и прорезни рани в областта на главата, шията и гръдния кош; душене с кабел в областта на шията и на последно място изхвърляне тялото на пострадалия от височина. След всичко сторено подсъдимият е имал убеждението, че е настъпила смъртта на пострадалия, поради което и заявил на събралите се пред магазина за хранителни стоки свидетели, че убил А. А.. Предотвратяването на смъртния резултат се дължи на действията на свидетелите, открили пострадалия и на своевременната медицинска намеса. В този смисъл се налага извод, че подсъдимият е довършил изпълнителното деяние, като предотвратяването на обществено опасните последици се дължи на причини, стоящи извън неговата воля. В тази насока касационният съд се солидаризира с изложените съображения на л.54 от мотивите на решението, че съобщението на подсъдимия за умъртвяването на пострадалия не би могло да бъде ценено като смекчаващо отговорността обстоятелство. Правилно въззивният съд е преценил, че не са налице основания за приложението на чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК. По отношение гражданската част на присъдата жалбата също е неоснователна. С оглед признаването на фактите, гражданската претенция за непозволено увреждане е доказана по основание. Размерът на обезщетението съгласно чл.52 от ЗЗД се определя от съда по справедливост. За да увеличи размера на присъденото обезщетение, въззивният съд се е ръководил от многобройните и тежки увреждания на А. А. /от които пет са с характеристиките на средна телесна повреда/, причинените му физически страдания и продължителен период на възстановяване, както и липсата на каквото и да е съпричиняване на резултата от негова страна. Така изложените от въззивния съд съображения сочат, че определеното обезщетение е справедливо, а доводите за недоказаност на иска по размер, не могат да бъдат споделени. Аргументите в жалбата относно неправилното осъждане на подсъдимия да заплати направените пред апелативния съд разноски за преводач са основателни. В директива 2010/64/ЕС относно устния и писмен превод в наказателното производство, са очертани минималните стандарти, които държавите-членки на ЕС следва да въведат в националното си законодателство, за да гарантират на заподозрените или обвиняемите лица, които не говорят или не разбират езика на производството, правото на устен и на писмен превод в наказателното производство, с оглед осигуряване правото им на справедлив съдебен процес. Съгласно чл.4 от директивата, държавите - членки поемат разходите за устния и писмения превод по чл.2 и чл.3, независимо от изхода на производството. Транспонирането на директивата в българското законодателство е извършено с измененията на НПК с ДВ, бр.21 от 08.03.2014г. Липсата на изменение в чл.189, ал.2 от НПК, тълкувано в контекста на предписанието, дадено с директивата, налага извод, че направените разноски за преводач в хода на съдебното производство остават за сметка на съда. В посочения смисъл касационният съд намери, че следва да отмени въззивното решение в частта, с която подсъдимият е осъден да заплати разноски за преводач във въззивното производство. По жалбата на частния обвинител и граждански ищец А. А. С жалбата на гражданския ищец въззивното решение се атакува само в гражданската част, като се настоява за уважаване на претенцията до пълния предявен размер от 200 000 лв. Касационният съд намери жалбата за неоснователна. При определяне на размера на обезщетението, апелативният съд е взел предвид многото на брой тежки увреждания и преживените от пострадалия физически страдания. Изложените в жалбата твърдения за продължаващо влошаване на физическото и психическо състояние на пострадалия не са подкрепени с доказателства, поради което не биха могли да послужат като основание за ревизиране на въззивния съдебен акт. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т.1 и т. 3 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 231 от 08.07.2015г., постановено по внохд № 536/15г. на Софийски апелативен съд, НО - 4 с-в, в частта, с която подсъдимият М. К. М. А. е осъден да заплати разноски за преводач в размер на 150 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.