Р Е Ш Е Н И Е № 340 гр. София, 04 юли 2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурор от ВКП – РУСКО КАРАГОГОВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №1042/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, вр. с чл. 348, ал. 1,т. 1 НПК и е образувано по искане на ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР на Р. България за възобновяване на НОХД №1652/2011 год. на Районен съд гр.Сливен като по реда на чл. 425, ал.1,т.3 НПК постановената по него присъда №116/13.02.2011 год. да бъде изменена само в частта на определения на осъдения К. П. Ч. първоначален „строг” режим на изтърпяване наказанието в затворническо общежитие от „затрит” тип - в „общ” режим на изтърпяване наказанието в затворническо общежитие от „открит” тип, както и да бъде отменена в частта, относно чл. 69, ал.2, вр чл.68, ал.1 НК ( в искането , посочен е само чл. 68, ал. 1 НК ), в която е постановено подсъдимият да изтърпи и наложеното му наказание лишаване от свобода в размер на три месеца за изпитателен срок от една година по нохд№212/2010 год. на РС гр.Троян. Доводите са за допуснати съществени нарушения на материалния закон. Съдът неправилно е приложил материалния закон – чл. 69, ал. 2 ,вр. с чл. 68, ал.1 НК , чл. 59, ал.1 и чл. 61,т. 3 от ЗИНЗС. Отсъстват материалноправни предпоставки за привеждането на присъдата по предходното осъждане на Ч. в изпълнение, както и за определянето на по-тежък режим на изтърпяване наказанието лишаване от свобода, наложен с процесната присъда. Представителят на ВКП поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият К. П. Ч. се явява лично и със служебно назначеният му защитник – адвокат М. П., който развива доводи за уважаването на искането за възобновяване. В последната си дума Ч. изразява волята си за уважаване на искането на Главния прокурор. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване, депозирано от главния прокурор, е процесуално допустимо. То се основава на разпоредбата на чл. 420, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и на чл. 348, ал. 1,т. 1 НПК. Направено е в интерес на осъдения и не е обвързано със законово определен срок. Искането е ОСНОВАТЕЛНО. С присъда №1116/13.02.2012 год. по нохд№1652/2011 год. на Районен съд гр.Сливен подсъдимият К. П. К. е признат за виновен за престъпление, извършено на 10.06.2011 год., по чл. 346, ал. 2,т. 1 и т. 3 НК и във вр. с чл. 373,ал. 4 НПК, и вр. чл. 58а НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален „строг” режим, в затворническо общежитие от „закрит” тип. На основание чл. 68, ал. 1 НК е постановено за престъпление по чл. 195, ал. 1,т. 3, вр. с чл. 20 , ал. 2 НК и вр. чл. 63, ал. 1,т. 3 НК и вр. с чл. 55, ал. 1,т. 1 НК, да изтърпи и наказание от три месеца лишаване от свобода, отложено за изпълнение по чл. 69, ал.1 НК за срок от една година, съгласно влязло в сила определение на 03.05.2010 год., за решаване на делото със споразумение по реда на чл.382 и сл. НПК. Доводите за допуснато нарушение на закона, поради неправилното му приложение, са основателни. Основателни са и доводите за нарушение на закона при определяне режима на наказанието „лишаване от свобода„ и на „типа” затворническо заведение за изтърпяването му, както и относно неправилността на приложението на чл. 69, ал. 2,вр. с чл. 68, ал. 1 НК. При постановяване на съдебния акт, първостепенният съд не е съобразил обстоятелството, че изпитателният срок, в който е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода на осъдения Ч. по нохд№212/2010 год. на РС гр.Троян, е изтекъл на 03.05.2011 год. Новото деяние на осъдения, очертало състава на престъплението по чл.346 НК по нохд№1652/2011 год. е извършено на 10.06.2011 година, следователно – осъществено е по време след изтичане на изпитателния срок на отложеното за изпълнение наказание, наложено на Ч. по първото му осъждане. Нещо повече, към датата на извършване на второто деяние за осъдения е настъпила реабилитация по право, съгласно чл. 86, ал. 1, т. 1 НК, с която реабилитация по закон са заличени последиците от осъждането му занапред. Несъмнено е, че ако съдът беше съобразил тези данни и ги бе отнесъл към правилата по чл. 69 ,ал.2, вр. с чл.68, ал.1 НК и с правилото по чл. 86, ал. 1 НК, нямаше да постанови изтърпяване и на отложеното за изпълнение наказание на осъдения по първата присъда (определение за одобряване на споразумение). Този недостатък на съдебния акт представлява особено съществено нарушение на материалния закон. Нарушението е довело и до още едно съществено нарушение на закона. При действието на последиците от реабилитацията по право правното положение на Ч. е било на осъден за първи път на лишаване от свобода, по смисъла на чл.59, ал.1 и по чл.61, т.3 от ЗИНЗС. Ето защо, не е следвало да му се определя по нохд№1652/10 г. на РС Сливен статут на осъждан, довел до неправилно определяне на „строг” режим на изтърпяване наказанието „лишаване от свобода” от осем месеца, вместо полагащият му се „общ” режим на изтърпяване наказанието в затворническо общежитие от „открит тип” Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че са налице сочените основания за възобновяване на наказателното дело - допуснато е съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като с атакуваното определение материалният закон е приложен неправилно. Поради това, искането за възобновяване следва да бъде уважено, а определението на Сл.РС - да бъде отменено само в частта, с която неправилно е приложен материалният закон . Следващото се изменение на атакувания по реда на възобновяването съдебен акт се явява единствено в полза на осъдения, поради което ВКС, след като възобнови производството, приложи сам по-благоприятния закон за осъдения . ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, в настоящият състав, на основание чл.425, ал.1,т.3 и вр. чл.422, ал.1,т.5 и вр. с чл.348, ал.1 т.1 НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА НОХД№1652/2011 год. на Районен съд гр.Сливен. ИЗМЕНЯВА постановената присъда №116/13.02.2011 год. по НОХД №1652/2011 год. на Районен съд гр.Сливен САМО В ЧАСТТА относно определения първоначален РЕЖИМ И ТИП на затворническо заведение за изтърпяване на наложеното на осъдения К. П. Ч. наказание от осем месеца лишаване от свобода - от първоначален „строг„ режим в затворническо общежитие от „затрит тип” - в първоначален „общ” режим, в затворническо общежитие от „открит” тип . ОТМЕНЯВА присъда №116/13.02.2011 год. по НОХД №1652/2011 год. на Районен съд гр. Сливен, САМО В ЧАСТТА по приложението на чл. 69, ал. 2, вр чл. 68, ал. 1 НК, в която част е постановено подсъдимият К. П. Ч. да изтърпи и наложеното му наказание лишаване от свобода в размер на три месеца по нохд№212/2010 год. на РС гр. Троян. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :