Р Е Ш Е Н И Е № 247 С., 11.12. 2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в публичното заседание на трети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова с участието на секретаря Ангел Йорданов като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2337 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.48 във вр. с чл.47, ал.2 ЗМТА, образувано по предявен от В. Ц. К. иск за прогласяване нищожност на арбитражно решение № 3 от 14.02.2013г. по арбитражно дело № 3/2013г. на арбитър Б. Г. със седалище [населено място], бул.”Цар Борис ІІІ”№ 86-90, вх..А, с което К. е осъден в условията на солидарност да заплати на „Профи Кредит България”ЕООД сумата 4 439.93лв. неизплатено задължение по договор за револвиращ заем № [ЕГН] от 06.12.2010г. и разноски за арбитражното производство. В подадената на 14.08.2018г. искова молба се посочва, че В. К. е уведомен за образуваното арбитражно производство и постановеното решение на през м.юли 2018г., когато получил покана за доброволно изпълнение по изп.дело 20138411323/2013г. на ЧСИ рег.№ 841. Твърдението е, че не е бил уведомен за производството и за арбитражното решение, което е постановено по спор, сключен между него потребител и търговеца „Профи Кредит България” ЕООД, а съгласно чл.3,ал.4 З., всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд разрешаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове, е недействителна. Позовава се на въведеното в чл.19,ал.1 ГПК изключение за арбитрируемост на потребителски спор. Иска по реда на чл.47,ал.2 ЗМТА да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение. Ответникът „Профи Кредит България”ЕООД в писмен отговор счита, че не е надлежна страна в производството поради цедиране на процесното вземане на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД, [населено място]. По депозираното становище по делото от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД, [населено място] „в качеството му на пълномощник на цесионера Профи Кредит България Е.” настоящият състав се произнесе в откритото съдебно заседание. Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. приема, че молбата за отмяна е депозирана в преклузивния срок: Арбитражното дело не е приложено. Съгласно справка от арбитър Г., то е унищожено поради изтичане на петгодишния срок за съхранение и са представени единствено протокола от арбитражното заседание и арбитражното решение. Следователно, отсъстват материали, въз основа на които да се направи извод дали ищецът е бил редовно уведомен за образуваното производство и за постановеното решение. За дата на уведомяване на ищеца за арбитражното решение следва да се приеме отразената в приложената покана за доброволно изпълнение и неоспорена дата на изходящия номер на съобщението за образувано изпълнително дело - 05.07.2018г., спрямо която молбата е депозирана в срока по чл.48,ал.1 ЗМТА. Същевременно ответната страна не е възразила, съотв. не е представила доказателства, опровергаващи твърдението на ищцата за момента на уведомяването му за постановеното арбитражно решение. По тези съображения, следва да се приеме, че преклузивният срок е спазен и произнасянето по иска по чл.48,ал.1 ГПК е допустимо. Настоящият състав като съобрази, че предмет на молбата за отмяна е арбитражно решение, с което е разрешен потребителски спор по смисъла на пар.13,ал.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /спор за дължими от ищеца суми по договор за потребителски кредит/ счита, че постановеното арбитражно решение е нищожно: По силата на пар.6, ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр.8/24.01.2017г./ производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните по смисъла на пар.13,ал.1 ДР на З. е потребител, съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл.19,ал.1 ГПК, се прекратяват. Прекратяването се извършва служебно от сезирания арбитраж. Съгласно действащата разпоредба на чл.47,ал.2 ЗМТА /пар.8, т.5 ЗИД на ГПК ДВ 8/2017г./ арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. В производството по чл.48,ал.1 ЗМТА въпросът за валидността на арбитражното решение е процесуалноправен, следователно разрешаването му следва да е основано на действащата нормативна уредба, която посредством редакциите на чл.19,ал.1 ГПК и чл.47,ал.2 ЗМТА изрично регламентира забрана за разрешаване на потребителски спорове от арбитраж и прогласява нищожността на поставените по тях арбитражни решения. С влизане в сила на ЗИД на ГПК ДВ бр.8/2017г. и съгласно пар.6,ал.2 ПЗР, производствата по неарбитрируеми - потребителски спорове се прекратяват и по тях не може да бъде постановено арбитражно решение. Това правило следва да бъде приложено симетрично и по отношение на онези арбитражни решения по аналогични спорове, които са предмет на иск за отмяна /иск, който е бил предявен в преклузивния срок по чл.48,ал.1 ЗМТА съобразно датата на получаване - узнаване на решението от молителя, респ. в срока по изр.второ/, по което ВКС не се е произнесъл. По силата на даденото от Конституционния съд тълкуване в т.3 по конст.дело № 15/2002г. защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първият стадий на процеса, а защитата по реда на чл.47 ЗМТА е следващият стадий, който е факултативен. Съгласно действащата понастоящем нормативна уредба, завареното производство в първия стадий подлежи на прекратяване от арбитражния съд поради неарбитрируемост на спора /чл.19,ал.1 ГПК във вр. с пар.6,ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК -ДВ бр.8/2017г./. Следователно, ако защитата в рамките на арбитражния процес е преминала в своя втори стадий при постановено арбитражно решение, ще следва ВКС да констатира този порок на арбитражното решение, като постановено по спор, който ГПК изключва от подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява за нищожно. Във фазата на втория стадий на защитата в рамките на арбитражния процес следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение като постановено по неарбитрируем - потребителски спор, тъй като, след като констатира нищожността на такова решение, ВКС не би могъл нито да го отмени, нито респективно да остави молбата за отмяна без уважение. Арбитражната клауза, на която арбитър Б. Г. е основала компетентността си е недействителна - чл.3,ал.4 З.. Пореден аргумент за смисъла на дължимото от ВКС произнасяне може да бъде изведен от разпоредбата на новата ал.5 на чл.405 ГПК /приета ДВ бр.8/2017г./. По изложените съображения следва да бъде обявена нищожността в настоящата втора фаза от защитата в арбитражното производство, арбитражно решение № 3 от 14.02.2013г. по арбитражно дело № 3/2013г. на арбитър Б. Г. по предявения от ищеца В. К. срещу „Профи Кредит България”ЕООД иск. Настъпилите след приключване на арбитражното производство промени по отношение на страните по материалното правоотношение са ирелевантни за легитимацията на страните в производството по чл.47 ЗМТА. Ответникът следва да заплати поисканите и доказани разноски за производството - сумата 177.60лв. държавна такса. По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т.о. Р Е Ш И : Прогласява за нищожно по отношение на В. Ц. К. и „Профи Кредит България” ЕООД арбитражно решение № 3 от 14.02.2013г. по арбитражно дело № 3/2013. на арбитър Б. Г.. Осъжда „Профи Кредит България”ЕООД да заплати на В. Ц. К. сумата 177.60 лв. - разноски за настоящото производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: