О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 25 гр. София, 31 януари 2012г. Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участие на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА НЧД № 118/ 2012г., и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК. Настоящото производство е инициирано с разпореждане № 2 от 4. 01. 2012г., на съдията- докладчик при Районен съд- гр.Перник, постановено по НАХД № 8/ 2012г., с което е прекратено съдебното производство пред същия съд, и е повдигнат спор за подсъдност пред ВКС на РБ. Изложени са пространни съображения, че делото неправилно му е било изпратено за разглеждане и решаване от Районен съд- [населено място], тъй като извършеното административно нарушение не нито в неговия съдебен район, нито в този на РС- гр.Разлог. Като местнокомпетентнен да се произнесе по жалбата, в производство на съдебен контрол по ЗАНН, се посочва РС- гр.Радомир. Представителят на Върховната касационна прокуратура е депозирал писмено становище, че делото неправилно е изпратено на ВКС, вместо на действително компетентният РС- гр.Дупница, тъй като по същество спор за подсъдност няма, и следователно липсва основание за решаването му от върховната съдебна инстанция. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди данните по делото, взе предвид становището на прокурора, намира следното: Съдебното производство първоначално е било образувано пред Районен съд- гр.Разлог, по НАХД № 882/ 2011г., по жалба на М. П. Е., от [населено място], срещу наказателно постановление № 1378/ 2. 08. 2010г., издадено от Директора на Дирекция „Пътни такси и разрешения за специално ползване на пътищата” при Агенция „Пътна инфраструктура”- [населено място]. След като е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание и е възстановил срока за обжалване на НП, с разпореждане № 7151 от 28. 12. 2011г., РС- Разлог, е прекратил съдебното производство и е изпратил делото по подсъдност на РС- гр.Перник. Мотивирал се е, че инкриминираното административно нарушение е извършено неговия съдебен район. В производството по обжалване на наказателните постановления, на основание чл. 59, ал. 1 ЗАНН, компетентен да се произнесе по жалбата е районният съд, в района на който е извършено или довършено нарушението. В конкретния случай актът за установяване на административно нарушение е съставен затова, че административнонаказаното лице е осъществило движение на тежко пътно превозно средство без разрешение на администрацията, управляваща пътя, с което е нарушена нормата на чл. 26, ал. 2, т. 1 (а) от Закона за пътищата. И в акта, и в наказателното постановление изрично е визирано местоизвършването на административното нарушение, а именно- международен път Е- 79, преди разклона за [населено място], в посока [населено място]. Ето защо, така индивидуализирано, инкриминираното административно нарушение се явява извършено в района на [населено място], Кюстендилска област, а това, съобразно действащата и приложима нормативна уредба, определя подсъдност пред РС- гр.Дупница, който следва да реализира съдебния контрол, като се произнесе по жалбата, депозирана от М. Е. срещу цитираното наказателно постановление, съгласно чл. 59, ал. 1 ЗАНН. Изложеното до тук обуславя извода, че в конкретния случай поначало липсва спор за подсъдност между две районни съдилища, който да подлежи на решаване от ВКС, доколкото съдът, който е сезирал настоящата инстанция, не е намерил, че изпращащият съд, в случая РС- гр.Разлог, е местнокомпетентният да се произнесе и неправилно му е изпратил делото за разглеждане. Напротив, в мотивите си той изрично е изтъкнал, че компетентен в случая е трети съд, различен от двете съдилища, обвързани от формирания спор за подсъдност. Последното е принципно вярно, но с тази разлика, че [населено място] попада не в съдебния район на РС- гр.Радомир, както е заключил съдията- докладчик при РС- гр.Перник, а в този на РС- гр.Дупница. При това положение, след като при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 2, т. 1 НПК, съдията- докладчик е намерил, че друг е компетентният съд в конкретния случай, той не е следвало да повдига спор за подсъдност пред ВКС, а да упражни правомощията си по чл. 42, ал. 2 НПК, като изпрати делото на съответния съд, което той не е сторил. При това положение, липсата на спор за подсъдност между две районни съдилища предпоставя извода на настоящия съдебен състав, че искането за произнасяне по спор за подсъдност между РС- гр.Разлог и РС- гр.Перник следва да бъде оставено без разглеждане, а делото- върнато на РС- гр.- Перник, за законосъобразно упражняване на правомощията му по чл. 42, ал. 2 НПК. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 44, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за решаване на спор за подсъдност между РС- гр.Разлог и РС- гр.Перник. ВРЪЩА НАХД № 8/ 2012г., по описа на Районен съд- гр.Перник, за законосъобразно упражняване на правомощията на съдията- докладчик по същото дело, по чл. 42, ал. 2 НПК. Препис от определението да се изпрати за сведение на Председателя на Районен съд- гр.Разлог. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: