Р Е Ш Е Н И Е № 309 София, 5 август 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Теодора Стамболова при участието на секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора П.Маринова изслуша докладваното от съдията Eлена Авдева наказателно дело № 1084/ 2013 г. Делото се разглежда за втори път от Върховния касационен съд. Настоящето производството е образувано на основание чл.346, т.2 от НПК по протест на Т. К., прокурор в Софийската окръжна прокуратура, срещу присъда от 08.04.2013 г. по внохд № 321/2012 г. на Софийския окръжен съд. В протеста се сочи, че атакуваната оправдателна присъда е постановена в нарушение на закона, но се излагат и съображения за липса на обективен анализ на събраните по делото доказателства т.е. релевират се касационните основания на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Изтъква се, че доказателствата са превратно възприети и неправилно изтълкувани, поради което основният извод на съда за липса на доказаност на авторството на инкриминираните по делото неистински касови бележки, е опорочен. В заключение се отправя искане за отмяна на въззивния акт и ново разглеждане на делото. В съдебното заседание пред касационната инстанция прокурорът поддържа протеста по изложените в него съображения. Защитата на подсъдимия оспорва основателността на протеста и пледира оправдателната присъда по отношение на Г. А. Ч. да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347,ал.1 от НПК, установи следното : Районният съд в гр.Ихтиман с присъда № 25 от 22.03.2010 г. по нохд № 238/2007 г. признал подсъдимия Г. А. Ч. за невинен и го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 212, ал.2 вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК. Софийският окръжен съд с решение от 19.07. 2010 г. по внохд № 406/2010 г. отменил първоинстанционната присъда и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. При новото разглеждане на делото Районният съд в гр.Ихтиман с присъда № 119 от 08.07.2011 г. по нохд № 268/2010 г. признал подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл.212, ал.2 вр. с ал.1 и чл.26, ал.1 от НК и му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години при първоначален строг режим в затвор. Софийският окръжен съд с присъда от 30.01.2012 г. по вход № 546/2011 г. отменил първоинстанционната присъда и постановил нова, с която признал Г. А. Ч. за невинен и го оправдал по обвинението по чл.212, ал.2 вр. ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК. Върховният касационен съд с решение № 297 от 05.07.2012 г. отменил изцяло въззивната присъда и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския окръжен съд. Касационната проверка установила ,че предходният съдебен състав е допуснал процесуални нарушения, поради което се е лишил от възможността да направи убедителни изводи по установяване на правнорелевантните факти и да приложи правилно материалния закон. При новото разглеждане на делото с присъда от 08.04.2013 г.по внохд № 321/2012 г.Софийският окръжен съд за пореден път признал подсъдимия за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение по чл.212, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК. Протестът на прокурора против така постановения въззивен акт е принципно основателен, макар касационната проверка да стигна до различни от изложените в него изводи относно приложението на чл.212, ал.2 от НК. От фактическа страна възивният съд приел за установено,че на 24.08.2005 г. от имот на подсъдимия Г. Ч. били иззети компютър с аксесоари, дискети и скенер. Вещите били предоставени на компютърен специалист за извършване на експертиза със задача да установи наличие или липса на програми, с които е възможно изготвяне на неистински документи, както и на файлове на касови бележки и други документи. Вещото лице забелязало, че компютърът има два твърди диска, единият от които не бил захванат за корпуса, а се свързвал с дънната платка чрез лентов и захранващ кабел. Това позволявало дискът да бъде свален само за няколко секунди от компютъра. При проверка на неговото съдържание експертът открил програми за неистински документи, както и няколко папки с касови бележки от касиер на бензиностанция № 1 на [фирма] за получено от шофьори на фирмите [фирма] и [фирма] гориво. Вещото лице установило, че файловете са създадени през периода 15.02.2004 г. – 21.08.2005 г. На същия диск били намерени и файлове с лична информация относно подсъдимия Ч. и неговото семейство. Съдът, като се позовал на заключенията на изслушаните технически и счетоводни експертизи, заключил, че е „налице несъвпадение по номер, дата, стойност на зареденото гориво и регистрационен номер на автомобила” между процесните касови бележки, предадени в счетоводствата на двете фирми, и издадените такива от бензиностанциите на [фирма]. В мотивите съдът направил и още една констатация – касовите бележки били отпечатани на цветен мастилено струен принтер, какъвто е иззет от дома на подсъдимия. Към тези обстоятелства въззивната инстанция прибавила и данните от показанията на свидетелите В. и Х., според които подсъдимият / лице на име „Ж.”/ по друг повод съставил за тях документи за неизвършени разходи. В хода на съдебното следствие било изяснено, че свидетелите А. М., В. Г., Б. Д., В В., И. Д. и И. С. представили описаните в обвинителния акт касови бележки в счетоводствата на фирмите [фирма] и [фирма], но срещу тях не получили никакви парични суми. Документите послужили единствено за оправдаване на изразходването на средства, които им били авансово предоставени. Най –сетне съдът заявил, че не дава вяра /поради изолираност и конфронтиране с експертните заключения/ на обясненията на подсъдимия , че никога не е ползвал иззетия от дома му компютър, тъй като не можел да го включи и да го приведе в работен режим, и никога не е прилагал инсталираните на него програми. При тези данни съдът направил изненадващия извод, че по делото няма доказателства, свързващи подсъдимия с инкриминираните документи. Това заключение повтаря грешката на предишния въззивен състав, констатирана с отменителното решение от Върховния касационен съд по н.д. № 852 / 2012 г. на първо наказателно отделение. Въззивната инстанция отново се отклонила от правилата на формалната логика при анализа на доказателствата и без да намира за нужно да даде разумно обяснение на изброените по-горе факти, декларативно отрекла, че подсъдимият Ч. е автор на посочените в обвинителния акт касови бележки. Прочее, въвззивната инстанция правилно е осмислила този извод като „главен факт”, но е ограничила изследването му, макар да е изложила принципно верни общи съждения относно съставомерността му по повдигнатото обвинение. Настоящият съдебен състав също не споделя тезата на прокурора, че шофьорите са получили без правно основание различни суми след представяне на неистинските касови бележки във фирмите - работодатели. Вече бе отбелязан безспорният факт, че чуждото имущество е преминало във фактическа власт на свидетелите преди съставянето на документите, в рамките на установената практика за авансиране на разходи в изпълнение на трудовите им функции. При документната измама деецът няма фактическа власт върху предмета на посегателство, а я получава по измамлив начин чрез документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ. Твърдението в протеста, че шофьорите получили фактическа власт върху инкриминираните суми след съставянето на инкриминираните документи, а преди това били само „държатели на паричните средства, те не са ги владеели и ползвали като свои такива” е неправилно, тъй като държането по дефиниция/ чл.68, ал.2 от ЗС/ е осъществяване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Промененото основание за задържане на сумите и установяването на владение за себе си са елемент на престъпление, различно от документната измама Вж. освен цитираните във въззивното решение ППВС №8/78 г. актове също така и решение № 319 от 20.05.1974 г. по н.д.№ 282/74 г. , І н.о. на ВКС ,решение № 372 от 28.06.1985 г. по н.д.п№ 378/85 г. на ВКС решение № 178 от 27.04.1982 г. по н.д.№175/82 г., І н.о .на ВКС, решение № 173 от 29.03.1977 г. по н.д. № 149/77 г. І н.о. на ВКС и др.. На това основание генералният правен извод на въззивната инстанция, че подсъдимия Ч. не е извършил престъпление по чл. 212, ал.2 от НК е правилен. Това, което е убегнало от вниманието на въззивната инстанция, е изследването на установените факти в светлината на друг престъпен състав, нормативно включен в диспозицията на чл.212, ал.2 от НК – този на извършено документно престъпление. Ако съдът не бе се отклонил от принципните си задължения по чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК той би могъл да стигне до различни от направените изводи за вината и отговорността на подсъдимия / като държи сметка за ограниченията , произтичащи от чл.80 и чл.81 от НПК и чл.24, ал.2 от НПК/. Обобщено, настоящият съдебен състав намира, че са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК за отмяна на въззивната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на посочените нарушения на материалния и процесуалния закон. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.4 във вр. с ал.3, т.2 и т.3 и ал.5 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯВА присъда от 08.04.2013 г. по внохд № 321/2012 г. на Софийския окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.