Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 7 Р Е Ш Е Н И Е № 119 С., 26.05. 2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми април, през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора Стаменова като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 5770 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба от Д. К. Ц. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. Х. от АК-С. против въззивно решение № 2931 от 04.05.2015 г., постановено по в.гр.д. № 9194/2014 г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия, IV-a въззивен състав, с което като е потвърдено решението от 26.03.2014 г. на Софийския районен съд, 118 състав, постановено по гр.д. № 12557/2012 г., са отхвърлени предявените искове по чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 З.­/в редакцията до изменението в ДВ, бр. 98/2012 г./ срещу Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, по което е постановена оправдателна присъда. К. обжалва въззивното решение като моли същото да бъде отменено по съображения, подробно изложени в касационната жалба. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В съдебно заседание адв. Х. поддържа изложените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК, като моли въззивното решение да бъде отменено като неправилно и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на Република България, чрез прокурора при В. Стаменова, в съдебно заседание изразява становище за частична основателност на касационната жалба относно претенцията на ищцата за присъждане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение, за което тя е била оправдана, чийто размер следва да бъде определен съобразно чл. 52 ЗЗД на сумата от 2 000 лв., като в останалата й част касационната жалба се явява неоснователна. С определение № 12 от 04.01.2016 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос от значение за изхода на делото, а именно - кой е пасивно легитимиран по искови претенции с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 З.//в редакцията до изменението в ДВ, бр. 98/2012 г./ за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди и съответните им мораторни (компенсаторни) и законови лихви, причинени вследствие незаконно обвинение в престъпления по НК, по които е постановена оправдателна присъда по реда на възобновяване на наказателното производство. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: По правният въпрос - кой е пасивно легитимиран по искови претенции с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 З. за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди и съответните им мораторни (компенсаторни) и законови лихви, причинени вследствие незаконно обвинение в престъпления по НК, по които е постановена оправдателна присъда по реда на възобновяване на наказателното производство, е налице задължителна съдебна практика, установена по реда на чл. 292 ГПК с постановяване на Тълкувателно решение № 5/2013 от 15.06.2015 г. на ОСГК на ВКС по тълк.д. № 5/2013 г., с което е уеднаквена противоречивата съдебна практика. В него е прието, че Държавата не отговаря чрез съда по искове за обезщетение за вреди при наличие на влязла в сила присъда, с която лицето е било признато за виновно и осъдено на наказание по НК и по реда на възобновяване на наказателното дело е признато за невиновно и оправдано или административното наказание отменено. При обективната отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината. Когато е без значение дали увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска. При обвинение в извършване на престъпление рискът не е за съда, а за прокуратурата, на която е предоставена държавната функция по обвинение в наказателния процес. В разпоредбата на чл. 422 НПК са посочени основанията за възобновяване на наказателното дело и някои от тях не сочат на извънредност и извънинстанционност на възможността за отмяна на влязла в сила присъда, нито на незаконност на актове или действия на съда, като наличието или не на вина е без правно значение. Съответният съд като съдебна инстанция не е легитимиран да представлява държавата и при наличие на влязла в сила присъда, с която лицето е било признато за виновно и осъдено на наказание по НК и по реда на възобновяване на наказателните дела е признато за невиновно, защото това също е станало в съответствие с изискванията на процесуалния закон. В резултат от действията на съда като субект в наказателния процес и национален съд по правата на човека по смисъла на чл. 13 от Конвенцията се е стигнало до признаване на лицето за невиновно и оправдаването му. По този начин съдът в рамките на самия наказателен процес е взел мерки за отстраняване причините за допуснатото увреждане. В противен случай би могло да се стигне до хипотезата съдът, който е възобновил наказателното дело /ВКС/ като по този начин е поправена допусната грешка, да представлява държавата и за това, че по реда на инстанционния контрол преди това е потвърдил осъдителна присъда. Следователно, съдът не е процесуално легитимиран да представлява като процесуален субституент държавата по искове за обезщетение за вреди от неоснователно обвинение по чл. 2 З. и в случаите, когато постанови осъдителна присъда и в последствие обвиняемият е оправдан, както и при постановена влязла в сила осъдителна присъда, но по реда на възобновяване на наказателното производство, същата е била отменена и е постановена оправдателна присъда, като и в този случай процесуално легитимирана да представлява държавата като процесуален субституент е Прокуратурата на Република България, тъй като тя е поддържала неоснователно обвинение. При този отговор на правния въпрос от материално естество, настоящият състав на Трето гражданско отделение при Върховния касационен съд, намира за основателни касационните оплаквания, касаещи пасивната легитимация по искови претенции с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 З./в редакцията до изменението в ДВ, бр. 98/2012 г./ по следните съображения: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че с постановления от 30.06.2004 г. и от 15.08.2005 г. ищцата е привлечена като обвиняема за престъпления по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 202, ал. 1, т. 1 НК, вр. с чл. 201, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 311, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 и чл. 26, ал. 2 НК и по чл. 311, ал. 1 НК, за които е била осъдена с присъда № 236 от 26.04.2007 г., постановена по н.о.х.д. № 404/2005 г. на Луковитския районен съд, потвърдена с решение № 143 от 31.10.2007 г., постановено по н.о.х.д. № 208/2007 г. на Ловешкия окръжен съд, като впоследствие е била оправдана и призната за невиновна за посочените престъпления с решение № 154 от 08.05.2008 г. по н. д. № 80/2008 г. на ВКС, постановено по реда на възобновяването и с присъда № 83/11.07.2008 г., постановена по в.н.о.х.д. № 95/2008 г. по описа на Ловешкия окръжен съд. Съдът е приел, че повдигнатото и поддържано обвинение не може да се счита за незаконно, тъй като ищцата не е била оправдана по реда на инстанционния контрол – с отмяна от горестоящ съд на невлязла в сила осъдителна присъда, а осъдителната й присъда е влязла в сила с постановяване на окончателен съдебен акт на Окръжен съд – Ловеч по н.о.х.д. № 208/2007 г. Изложени са съображения, че в случая са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 4 З. – ищцата е приета за виновна и осъдена на наказание по НК, но по реда на извънредните способи за отмяна е призната за невиновна и оправдана и в тази хипотеза вредите на оправданото лице са от осъждане на наказание по НК, а не от незаконно обвинение в престъпление и отговорен за тях е наказателният съд, постановил отменената чрез извънредния способ присъда, а не прокуратурата. При тези изводи, въззивният съд е приел, че претендираните от ищцата имуществени и неимуществени вреди не са резултат от повдигнатото срещу нея обвинение, защото по него тя е осъдена с влязла в сила присъда, което го дисквалифицира като незаконно и отговорността на Прокуратурата на Република България не може да се ангажира, следователно предявените срещу нея искове са неоснователни при липса на причинно-следствена връзка между заявените за обезвреда щети и действията на ответника. В конкретния случай в обжалваното решение правилно въззивният съд е възприел и описал фактическата обстановка, че с постановления от 30.06.2004 г. и от 15.08.2005 г. ищцата е привлечена като обвиняема за престъпления по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 202, ал. 1, т. 1 НК, вр. с чл. 201, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 311, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 и чл. 26, ал. 2 НК и по чл. 311, ал. 1 НК, за които е била осъдена с присъда № 236 от 26.04.2007 г., постановена по н.о.х.д. № 404/2005 г. на Луковитския районен съд, потвърдена с решение № 143 от 31.10.2007 г., постановено по н.о.х.д. № 208/2007 г. на Ловешкия окръжен съд, като впоследствие е била оправдана и призната за невиновна за посочените престъпления с решение № 154 от 08.05.2008 г. по н. д. № 80/2008 г. на ВКС, постановено по реда на възобновяването и с присъда № 83/11.07.2008 г., постановена по в.н.о.х.д. № 95/2008 г. по описа на Ловешкия окръжен съд. Неправилен е обаче изводът му за неоснователност на предявените искове по чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 З.­/в редакцията до изменението в ДВ, бр. 98/2012 г./ за присъждане на обезщетения за причинени на ищцата имуществени и неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление срещу Прокуратурата на РБ, поради липса на пасивна легитимация, тъй като след като ищцата е приета за виновна и осъдена на наказание по НК, но по реда на извънредните способи за отмяна е призната за невиновна и оправдана, както и че в тази хипотеза вредите на оправданото лице са от осъждане на наказание по НК, а не от незаконно обвинение в престъпление, то за причиняването им отговорен за тях се явява наказателният съд, постановил отменената чрез извънредния способ присъда, а не прокуратурата. Този извод на въззивния съд е в противоречие с дадения по-горе отговор на посочения правен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно, че в случая Прокуратурата на РБ е пасивно легитимирана да отговаря по искови претенции с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 З.//в редакцията до изменението в ДВ, бр. 98/2012 г./ за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди и съответните им мораторни (компенсаторни) и законови лихви, причинени вследствие незаконно обвинение в престъпления по НК, по които е постановена оправдателна присъда по реда на възобновяване на наказателното производство. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение – постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК, което следва да бъде отменено. Като е приел, че в случая липсва пасивна материалноправна легитимация на Прокуратурата на РБ и на това основание е отхвърлил изцяло предявените искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 З./в редакцията до изменението в ДВ, бр. 98/2012 г./ за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди и съответните им мораторни (компенсаторни) и законови лихви, причинени вследствие незаконно обвинение в престъпления по НК, въззивният съд не е разгледал спора по същество, а именно - не е изложил мотиви относно предпоставките за ангажиране отговорността на Държавата по чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 З./в редакцията до изменението в ДВ, бр. 98/2012 г./ в лицето на Прокуратурата на РБ. С оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК настоящата инстанция следва, като отмени обжалваното решение, да го върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, тъй като се налага да бъдат извършени нови съдопроизводствени действия. При постановяване на обжалваното решение съдът като е приел, че Прокуратурата на РБ не е пасивно легитимирана да отговаря по чл. 2 З., не е извършил преценка на доказателствата за това налице ли са предпоставките за ангажиране отговорността на Държавата по чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 З./в редакцията до изменението в ДВ, бр. 98/2012 г./ в лицето на Прокуратурата на РБ в конкретния случай за причинените на ищцата и претендирани от нея имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение в извършване на престъпления, за които е била оправдана. При новото разглеждане на делото съдът, с оглед разпоредбата на чл. 272 ГПК, ще следва да мотивира своето решение като направи анализ на доказателствата, както и да отчете обстоятелствата, че обезщетението за неимуществени вреди се определя след преценка на всички установени обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия вреди, каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при което е извършено, причинените морални страдания и пр. фактори, имащи отношение към преценката за справедлив размер на обезщетението. При определяне на обезщетение за вреди от незаконно обвинение, съдът взема предвид и продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил незаконно обвинен. При определяне размера на обезщетението обаче се отчитат само вредите, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. вредите, настъпването на които е в пряка причинна връзка с непозволеното увреждане. В случаите, когато настъпилия от наказателното преследване вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия, при определяне крайния размер на обезщетението, което следва да бъде присъдено съдът намалява обезщетението на основание чл. 5, ал.2 З.. А по отношение на претендираните имуществени вреди следва да отчете, че според разпоредбата на чл. 4 З., държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. В чл. 82 ЗЗД имуществените вреди са два вида - претърпени загуби и пропуснати ползи. Пропуснатите ползи са неосъществено увеличение на имуществото, което се основава на предположението за състоянието, в което имуществото би се намирало, ако не бяха засегнати благата, т. е. ако вредоносното събитие не беше настъпило. Според т. 11 на ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи, от което е видно, че за да се присъди обезщетение за имуществени вреди по реда на чл. 2 З., следва да се установи причинна връзка между вредата и незаконното обвинение в извършване на престъпление. По изложените съображения, въззивното решение следва да бъде отменено при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който следва да реши спора по същество като се съобрази с дадените по-горе указания по прилагането и тълкуване на закона. По претенцията за разноски пред касационната инстанция, въззивният съд следва да се произнесе при условията на чл. 294, ал. 2 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 2931 от 04.05.2015 г., постановено по в.гр.д. № 9194/2014 г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия, IV-a въззивен състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :