Р Е Ш Е Н И Е № 25 София, 05.07 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети януари двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
при участието на секретар Северина Толева, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 814/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ищеца Българската държава, представлявана от министъра на финансите чрез областен управител на област с административен център М. против въззивно решение на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав № 336/28.02.2011 г., постановено по гр. д. № 2040/2008 г.
С обжалваното решение е оставено в сила решение на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 6 състав № 69/14.07.2008 г., постановено по гр. д. № 250/2008 г., с което е отхвърлен предявения от ищеца против ответницата Ю. С. Ц. иск за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване с равностойността на компенсаторни записи, получени на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД в размер на сумата14 051 400.00 лв. със законна лихва.
С определение № 1119/19.10.2011 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение с оглед евентуална недопустимост на решението по ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
За касатора се поддържа становище за недопустимост на обжалваното решение с искане за обезсилване и връщане на делото за уточняване искането на държавата. Поддържа се разбирането, че решението е постановено при непълнота на обстоятелствената част на исковата молба, както и несъответствие между обстоятелствената част и петитума на иска относно полученото от ответника и това, което държавата претендира да й бъде върнато. Счита се, че съдебните инстанции по същество на спора е следвало да оставят исковата молба без движение с указание до ищеца да уточни искането си по вид и предмет. Нередовността на исковата молба не е била отстранена, което е довело до постановяване на недопустимо решение, по нередовна искова молба с оглед изискването на чл. 98, ал. 1, б. „д” ГПК/отм./. Подробни съображения са изложени с писмена защита от министър на финансите, представител на държавата по чл. 31, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител младши юрисконсулт Р. К..
За ответницата по касация Ю. С. Ц. жалбата е оспорена като неоснователна. С писмен отговор от адвокат Д. А. и писмени бележки от адвокати Д. А. и Г. А. се поддържа разбирането, че не са налице посочените в определението по допускане касационно обжалване на решението пороци на исковата молба, обуславящи недопустимост на иска и на решението, както и че при така предявения иск е недопустимо съдът по реда на чл. 100 ГПК /отм./ да указва на ищеца как да измени иска си с оглед хипотезите на специалния закон /чл. 13б, ал. 1 и ал. 3 З./. Считат, че са несъстоятелни оплакванията в жалбата за неправилност на обжалваното решение. Позовават се на Р. № 591/19.01.2011 г. на ВКС, ІІІ гражданско отделение, постановено по гр. д. № 1759/2009 г. в производство по чл. 290 ГПК. Претендират присъждане разноски по делото.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по основателността на жалбата, приема следното:
За да отхвърли иска, квалифициран с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 13б З. /обн., ДВ, бр. 47/2002 г./ за връщане на парична равностойност на компенсаторни записи, получени на отпаднало основание, въззивният съд е приел за безспорно установено, че в изпълнение на решение на областния управител на Област М. Ю. С. Ц. е получила като обезщетение при предпоставките на чл. 2 вр. чл. 3 ЗОСОИ временни удостоверения за компенсаторни записи с обща номинална стойност 27 472 300 лв.; че решението на областния управител за признаване право на обезщетение чрез компенсаторни записи и оценката на обезщетението са отменени с влязло в сила решение, постановено по реда на чл. 32сл. З./отм./; че отпадането на основанието за издаване и получаване на компенсаторните записи обосновава извод за наличие на елементите от фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, пораждащ задължение на обезщетеното лице да върне на държавата полученото по силата на отмененото решение по чл. 2 вр. чл. 3 ЗОСОИ на областния управител на Област М., тъй като задържането на обезщетението е лишено от правно основание и би довело до неоснователно обогатяване за сметка на държавата като издател на записите; че правният спор по делото е сведен до съдържанието на дължимата от ответницата престация, предвид искането на ищеца за връщане на паричната равностойност на компенсаторните записи, отчуждени от обезщетеното лице в полза на трети лица и в тази връзка възражението на ответницата, че не може да бъде задължена да върне на държавата нещо различно от това, което е получила като обезщетение по ЗОСОИ; че по силата на чл. 13б, ал. 1 З. при отмяна на решение за обезщетяване чрез компенсаторни инструменти обезщетеното лице дължи връщане на онова, което е получило от държавата като обезщетение по силата на отмененото решение – компенсаторни инструменти в същото количество и със същата номинална стойност, които е получило в производството по обезщетяване; че в случая ответницата е получила компенсаторни записи с номинална стойност 27 472 300 лв. и при отпадане на основанието за обезщетяване тя дължи връщане на компенсаторни записи-чл. 13б, ал. 1 З.; че е безспорно по делото, че ответницата е отчуждила в полза на трети лица част от получените от държавата компенсаторни инструменти с номинална стойност 14 051 400 лв.; че чрез предявения по делото иск държавата претендира връщане на сумата 14 051 400 лв. парична равностойност на отчуждените от нея компенсаторни инструменти.
От правна страна искът е отхвърлен като неоснователен. Прието е, че разпоредбите на специалния закон - чл. 13б, ал. 1 и ал. 3 З. изключват правото на държавата да претендира парична равностойност на компенсаторните инструменти вместо връщането им в същото количество и номинална стойност. Прието е за правно ирелевантно за съдържанието на престацията, която подлежи на връщане по силата на чл. 13б, ал. 1 З. вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД евентуалното отчуждаване на компенсаторните инструменти от обезщетеното лице преди отмяната на решението за обезщетяване, освен в хипотезата на чл. 13б, ал. 3, изр. 2 З., когато не могат да бъдат върнати компенсаторни инструменти от същия вид и количество поради изчерпването им или поради спиране на търговията с тях на регулирания пазар за ценни книжа, в който случай по изключение обезщетеното лице е длъжно да върне парична сума, равностойна на пазарната цена на получените компенсаторни инструменти в последния ден, в който те са търгувани на регулирания пазар на ценни книжа, каквато хипотеза в случая не е налице.
Въззивното решение е постановено при нарушение на процесуалния закон.
Служебно задължение на съда е да квалифицира правно иска въз основа на изложените от ищеца обстоятелства и петитум на исковата молба /чл. 98, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./.
В случая съдът е квалифицирал неточно иска, с който е сезиран. Произнесъл се е по неуточнен предмет на делото при несъответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба по нередовна с оглед императива на чл. 98, ал. 1, б. „д” ГПК/отм./ искова молба.
При искова молба, сочеща на искове с правно основание чл. 13б, ал. 1 и ал. 3 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти до приключване на производството по делото пред въззивната инстанция не е било изяснено на коя от двете хипотези на неоснователно обогатяване по чл. 13б, ал. 1 З. ищецът се позовава.Това не е било сторено от първоинстанционния съд. Въззивният съд е констатирал нередовност отношение на заявения петитум на исковата молба и на жалбата, въззивната жалба е оставяна без движение с указания до ищеца, но несъответствието между обстоятелствата, изложени с исковата молба и заявения петитум не е било отстранено.
При така констатираното противоречие в обстоятелствената част и петитума на исковата молба относно полученото от ответника и това, което се иска да се върне обжалваното въззивно решение следва да бъде обезсилено и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав /т. 7 от ТР № 2/2004 г., ВКС, ОСГК/. В същия смисъл – Р. № 591/19.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1759/2009 г. ІІІ г. о.; Р. на ВКС по гр. д. № 766/2011 г., ІІІ г. о.; Р. на ВКС по гр. д. № 1238/2009 г., ІІІ г. о., постановени в производство по чл. 290 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Софийски апелативен съд, Гражданско колегия, 2 състав № 336/28.02.2011 г., постановено по гр. д. № 2040/2008 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |