4 Р Е Ш Е Н И Е № 459/2010 София 01.02. 2011 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври, две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря Т.К. изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1292/2009 г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Т. Т. и П. Й. Т., двамата от[населено място], срещу въззивно решение №91 от 30.07.2009г. по гр.дело № 804/2008г. на С. градски съд. С определение от 30.07.2010г. на основание чл.280,ал.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за прилагане правните последици на решението по иска по чл.7 З. спрямо трето неучаствало в делото лице, което е придобило имота, с оглед и на постановеното ТР №1 от 02.06.2010г. по тълкувателно дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГК. Касаторите сочат неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Според касаторите след като договорът за покупко-продажба на имота, с който праводателите на ищеца са придобили имота, е обявен за нищожен в производството по чл.7 З., то поради действието на нищожността, не е налице и транслативен ефект на прехвърлянето му с дарение на ищеца. По тази причина ищецът А., който макар да не е участвал в производството по иска по чл.7 З., не е придобил права върху имота. Ответникът по касация Ц. Р. А., [населено място], оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след проверка на заявените в касационната жалба основания за отмяна на решението, приема следното: С обжалваното решение е отменено решение от 11.12.2007г. по гр.д.№ 21903/2006г. на С. районен съд. По реда на чл.208 ГПК /отм./ е признато за установено по отношение на В. Тендафилов Т. и П. Й. Т. , че Ц. Р. А. е собственик на апартамент, находящ се в[населено място],ул. «Ч.» №13 и касаторите са осъдени да предадт на ищеца владението върху имота. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с влязло в сила съдебно решение№960 от 10.07.2001 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№2105/2000г. е разрешен със СПН спор по чл.7 З. като е уважен искът на А. В. В. и Николай Ц. Ц., праводатели на касаторите, срещу Е. С. К. и Ц. Г. К., праводатели на ответника по касационната жалба. Последният е придобил имота чрез договор за дарение на 22.08.1997г. Към този момент праводателите му са били собственици на имота, поради което са му прехвърлили правото на собственост. Той не е обвързан от СПН по посочения по-горе спор по чл.7 З.. По тези причини след като ищецът е доказал, че е собственик на имота, то предявеният иск е неоснователен. По предявения иск с правно основание чл.108 ЗС ищецът Ц. Р. А. се легитимира като собственик на процесния имот на основание договор за дарение от 22.08.1997г., обективиран в нотариален акт № 97/1997г., сключен[населено място] и Ц. К.. Договорът е сключен след като с влязло ви сила решение от 12.07.1995г. по гр.д.№4799/1994г. на СГС е отхвърлен искът справно основание чл.7 З., предявен от наследниците на отчуждения през 1948г. по реда на ЗОЕГПНС собственик на имота - А. В. и Николай Ц. срещу праводателите на Ц. А.. С решение от 03.07.1998г. по реда на надзора е отменено влязлото в сила решение на СГС и с решение от 10.07.2001г., постановено отново по реда на надзора, по гр.д.№2105/2000г., ВКС, състав на ІV г.о. е отменил решение от 10.01.2000г. на СГС и е уважил иска с правно основание чл.7 З.. По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване по реда на чл.288 ГПК настоящият състав приема следното : Действително към момента на дарението, на което се позовава ищецът, е налице влязло в сила съдебно решение,с което е отречено правото на реституция по реда на чл.7 З. на наследниците на отчуждения собственик като е отхвърлен предявеният от тях иск срещу приобретателите на имота за обявяване нищожност на договора от 01.11.1968г., сключен с ИК на РНС-„В.Л.”. С последващото решение на ВКС, постановено по реда на надзора стабилитетът на решението, с което е отхвърлен искът, отпада и се прогласява нищожността на сделката от 1968г. поради наличие основанията на чл.7 З.. С ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2010г., ОСГК е прието, че решението по чл.7 от З. е противопоставимо на неучаствалото в делото трето лице, което е придобило имота преди предявяване на иска. В дадените в т.2 разяснения ОСГК приема становището, че при уважаване на иска с правно основание чл.7 З., който е установителен, атакуваната сделка се прогласява за нищожна, т.е. тя не поражда вещноправно действие. В случаите на нищожност на придобивното основание законодателят не е предвидил запазване правата на третите лица /т.н. фингирано правоприемство/ с изключение на симулативните сделки – чл.17,ал.2 ЗЗД.Специалната норма на чл.7 З. също не предвижда подобна защита на третите лица.Затова те не могат да придобият вещни права. Третите лица не са пасивно легитимирани по иска по чл.7 З.. Те обаче понасят последиците от липсата на вещноправен ефект на сделката, тъй като по начало нищожността има действие спрямо всички – erga omnes. В разглеждания случай предмет на установителния иск по чл.7 З. е прогласяване нищожността на договора от 1968г. С отхвърлянето на този иск с влязло в сила съдебно решение /преди отмяната на последното по реда на надзора/, правата на праводателите на ищеца се запазват доколкото материалният закон ги зачита. След като не съществува разпоредба в материалния закон, която подобно на чл.17,ал.2 ЗЗД да запазва правата на ищеца като трето добросъвестно лице, придобило правата преди вписване на исковата молба, то последният не може да противопостави правата си на действителния собственик на имота. Отмяната на отхвърлителното решение по реда на надзора и уважаването на иска по чл.7 З. обвързва приобретателя по договора за дарение, независимо, че не е участвал в производството. По основателността на касационната жалба. С оглед изложеното по-горе следва да се приеме, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, тъй като е постановено в противоречие на материалния закон. Изводите, че ищецът е установил материалноправната си легитимация по иска с правно основание чл.108 ЗС са незаконосъобразни. Договорът за дарение, на който се позовава ищецът, няма вещнопрехвърлителен ефект, поради правилото, че не могат да се прехвърлят права, които сам прехвърлителят не притежава, тъй като ги е придобил на нищожно правно основание.С оглед изложеното по-горе следва да се приеме, че решението, с което са уважени исковете по чл.7 З. и чл.108 ЗС срещу праводателите на ищеца, обвързва последния, поради което той не се легитимира като собственик на процесния имот и предявеният срещу ответниците иск с правно основание чл.108 ЗС е неоснователен. Обжалваното решение следва да бъде отменено, и вместо него на основание чл.293,ал.2 ГПК следва да се постанови друго, с което искът бъде отхвърлен. С оглед изхода на производството и направеното искане, на касаторите следва да се присъдят разноски за всички инстанции в размер на 5183 лева. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение №91 от 30.07.2009г. по гр.дело № 804/2008г. на С. градски съд вместо него ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Р. А.,[населено място], срещу В. Т. Т. и П. Й. Т. иск с правно основание чл.108 ЗС за осъждане на ответниците да му предадат владението върху недвижим имот – апартамент с площ 109,70 кв.м, находящ се в[населено място],ул. «Ч.» №13, на ъгъла с площад «П.В.», на трети жилищен етаж, състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, баня, клозет, антре, килер, два балкона от 12,64 кв.м. и мазе от 32,04 кв.м., находящо се под магазина на партерния етаж, както и 4/7 ид.ч. от общите части на сградата и ¾ ид.ч. от дворното място, представляващо парцел ІV-105, кв.733, м.Центъра. ОСЪЖДА Ц. Р. А.,[населено място], да заплати на В. Т. Т. и П. Й. Т. разноски за всички инстанции в размер на общо 5183 лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :