Р Е Ш Е Н И Е № 517 гр. София, 15 ноември 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осми ноември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ :КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 2513/ 2011 година Производството е образувано по искане на осъдения А. К., за ревизия на присъда от 29.03.2011г., постановена по НОХД №14847/2010г. на Районен съд - София и потвърдена с въззивно решение на Софийски градски съд, по ВНОХД №1848/2011г.,по реда на възобновяването. В депозираното искане се релевират оплаквания, сочещи на явна несправедливост на наложеното наказание - ТРИ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, предпоставена от пренебрегване на фактическите данни за личността на извършителя на инкриминираното престъпление /младежка възраст и направени пред съда пълни самопризнания/. В съдебно заседание на 08.11.2011г., осъденото лице и неговият процесуален представител поддържат претенцията за намаляване на индивидуализираната наказателна санкция, по изложените съображения. Прокурор при Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на искането за възобновяване на делото. Върховният касационен съд, в пределите на осъществения извънреден контрол, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 29.03.2011г., постановена по НОХД№14847/2010г., след проведено по реда на чл.371, т.2 от НПК съкратено съдебно следствие, Софийски районен съд, е признал А. И. К., за виновен в това, че на 07.09.2010 година, в [населено място], чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и при условията на „повторност” отнел чужди движими вещи, на обща стойност 2 474,00 лева, от владението на Е. К. К., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което на основание чл.195, ал.1, т.т.3 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1 от НК, и при съблюдаване на правните предписания на чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на ТРИ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване в затвор. Присъдата е била предмет на въззивна проверка и влязла в сила, след обявяване на решение от 07.07.2011г. на Софийски градски съд, по ВНОХД №1848/2011г., с което е потвърдена, с произтичащите от това последици, сочещи на необжалваемост и юридически стабилитет на съдебния акт. Искането на осъдения К. е неоснователно. Правилно първостепенният съд и въззивният съдебен състав, базирайки се на възприетата фактология, съобразно степента на обществена опасност на престъпното посегателство и личността на неговия автор, и при съблюдаване на смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, са индивидуализирали санкционните последици за А. К., в обсега на установения в чл.58а, ал.1 от НК нормативен регламент. Наложеното на осъденото лице наказание за извършеното престъпление по чл.195, ал.1, т.т.3 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1 от НК - ТРИ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода не компрометира критериите за справедливост и е съответно на предявените от чл.36 на НК изисквания за постигане на целите на индивидуалната и генерална превенция. Правоприлагането на диференцираната процедура, очертана в Глава Двадесет и седма на НПК - съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция, в предвидената в чл.371, т.2 от НПК алтернатива, предпоставя лимитиране на наказателната отговорност на осъдения К., при условията на чл.58а от НК, в актуалната редакция/ДВ, бр.26/06.04.2010г./ Визираната материалноправна норма указва начина на определяне на наказателната санкция, при постановяване на осъдителна присъда, в случаите на чл.373, ал.2 от НПК, при признание на фактите, посочени в обвинителния акт от подсъдимото лице. Императивните предписания налагат индивидуализация на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, по общите правила, установени в чл.54 от НК, с последваща редукция с една трета (1/3). Според действащото законодателство приложението на чл.55 от НК е уредено като възможност, при наличието на кумулативна даденост на условията по чл.58а, ал.1-3 от НК и предпоставките за предвидената в чл.55 от НК изключително смекчена отговорност /многобройни смекчаващи обстоятелства или такива изключителни по своя характер/, на каквато процесуална ситуация не индицира конкретиката по настоящото дело. При диференциране на санкционните последици, съдебните инстанции професионално са интерпретирали очертаващите облика на престъплението обективни и субективни характеристики, и оценили насочеността на посегателството към обществените отношения, свързани със собствеността. С юридически усет са обсъдена фактите, сочещи на проявената дързост и аругантност при извършване на неправомерния акт /проникване в жилище през нощта, докато обитателите му се намирали там и спели/ и субсумиращи се от квалифициращи признаци, при условията на кумулиране /разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и повторен рецидив/. Внимателно е отчетена и регистрираната в официалната статистика честота на този вид престъпни деяния, обосноваваща болезнен социален отзвук и обществени очаквания за съответна наказателна политика при санкциониране Отдадено е необходимото значение и на данните за личността на дееца, съдържими се в приложените бюлетини за обремененото съдебно минало на А. К., сочещи на 18 предходни осъждания за престъпления против собствеността, и в писмения материал, очертаващ неговия социален статус, възраст, материално положение и процесуално поведение по време на наказателното разследване, които обективно и с юридически усет са преценени от първостепенния и въззивен съд. В контекста на тази аргументация не могат да бъдат споделени релевираните оплакванията за недостатъчна оценъчност на личната опасност на автора на престъплението, с поставен акцент на оказаното от него процесуално съдействие за разкриване на обективната истина. Направеното от К. признание на фактите в обвинителния акт, предпоставящо съблюдаване на особената процедура по Глава двадесет и седма от НПК /съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция/ и прилагане на предвидената в разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК редукция, при определяне размера на наказателната санкция - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, не мотивира безусловна и прекомерна снизходителност. Несъмнено при индивидуализация на отговорността в очертаните от предписанията на чл.373, ал.2, вр.чл.371, т.2 от НПК предели се преценяват процесуалните прояви на обвиняемия /подсъдим/ в хода на наказателното производство, в обхвата на които са депозираните самопризнания. Последните обаче следва да се преценяват стриктно с оглед характера и предвид съдържанието им на доказателствен източник и средство за защита. Ако са спомогнали действително и своевременно за разкриване на престъпното посегателство и на неговия извършител в хода на досъдебното производство, а не са логическо следствие от ефективната дейност на компетентните органи, те трябва да се третират като смекчаващо обстоятелство, включително в санкционните рамки по чл.58а от НК. Без да се пренебрегват степента на обществена опасност на деянието, социалният му резонанс и фактическите данни, свързани с личността на подсъдимия, признанието може да обоснове определяне на наказание с по-нисък размер на основание чл.58а, ал.1 от НК, или лимитиране на наказателната отговорност, при условията на чл.58а, ал.4, вр.чл.55 от НК. Заявените от А. К. самопризнания в конкретното дело, обективирани във формално волеизявление пред съда, по предвидения в чл.371, т.2 от НПК ред, не следва обаче да се коментират допълнително като смекчаващо обстоятелство при диференциране на наказателните санкционни последици,за което въззивната инстанция е предложила убедителен коментар. Бонусът от този вид признание е предопределен от самия закон /чл.373, ал.2 от НПК, вр.чл.58а от НК/ и то не трябва да се отъждествява с безнаказаност. Констатациите относно правнозначимите за наказателната отговорност фактически положения обосновават заключение за определяне на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, в рамките на нормата на чл.58а, ал.1 от НК, при баланс на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, с последваща редукция на лимитираната санкция, и не налагат претендираното изменение на аткувания и влязъл в сила акт, на основание чл.425, ал.1, т.3, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.3 и ал.5, т.1 от НПК. Съдебното минало на К., обективирано в предходните му осъждания обуславя категорични изводи за демонстрирана престъпна упоритост в осъществяването на посегателства против собствеността и за изградени трайни антисоциални навици, по отношение на които липсва ефективно упражнено предупредително и възпиращо въздействие, чрез постановените осъдителни присъди, като формира вътрешното убеждение на настоящия състав за необходимост от изолация на лицето през посочения период от ТРИ ГОДИНИ и ТРИ МЕСЕЦА, за реализиране на репресивната и поправително-възпитателна функции на наказанието. За пълнота на изложението ВКС счита, че следва да отбележи допуснатата от Софийски РС математическа грешка при приложението на чл.58а, ал.1 от НК и при лимитиране параметрите на редуцираното наказание, което прецизно изчислено е 40 месеца /три години и четири месеца лишаване от свобода/. Тя обаче е неотстранима и не налага корекция в съдебния акт, поради бездействието на представителя на обвинителната власт, без чиято съответна процесуална интервенция, по реда на инстанционния и извънреден контрол, е недопустимо влошаване положението на подсъдимия /осъден/. Мотивиран от предложените съображения, настоящият състав намира, че искането на А. К., за ревизия на атакуваната присъда, чрез намаляване на определената наказателна санкция - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. И. К., за изменение на присъда от 29.03.2011г., постановена по НОХД №14847/2010г. на Районен съд - София и потвърдена на 07.07.2011г. с въззивно решение на Софийски градски съд, по ВНОХД №1848/2011г., по реда на възобновяването. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.