Р Е Ш Е Н И Е № 118 София 25.03.2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Четвърто гражданско отделение,в открито заседание на осемнадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при участието на секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора..................................изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 820/14 година,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по чл.303 ал.1 т.4 ГПК. Образувано е по молба на К. И. К. за отмяна на влязло в сила решение № 591 от 20.09.13г.,постановено по в.гр.дело № 718/13г.на Окръжен съд – Русе и потвърденото с него решение № 1086/14.06.13г.по гр.дело № 1124/13г.на Районен съд- Русе. Молителят се позовава на основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.4 ГПК,като твърди,че атакуваното решение се намира в противоречие с влязло в сила решение № 1227 от 29.06.12г.по гр.дело № 1951/12г.на Районен съд – Русе в частта,с което е уважена претенцията за изплащане на трудово възнаграждение за м.ноември 2011г. Ответникът по молбата [фирма] [населено място] я оспорва и моли да бъде оставена без уважение.Претендира за разноски. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,приема,че молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303 ал.1 т.4 ГПК е неоснователна. Съгласно чл.303 ал.1 т.4 от ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение,когато между същите страни,за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение,което му противоречи.Противоречието трябва да съществува между решенията,а не между техните мотиви.Нужно е да има пълно обективно и субективно тъждество между делата,по които са постановени.Само необжалваеми и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения подлежат на отмяна. В случая няма две влезли в сила съдебни решения,ползващи се със сила на пресъдено нещо,които си противоречат.Двете дела са с различен предмет,поради което отмяната е недопустима.С решението,чиято отмяна се иска, е отхвърлен предявения иск от К. И. К. против [фирма] [населено място] за сумата 1818.35 лв,представляваща неизплатена част от трудовите му възнаграждения за периода от м.февруари 2010г.до м.януари 2012г.,без да се претендира ТВ за м.ноември 2011г.,а с решение № 1227 от 29.06.12г. по гр.дело № 1951/12г.на РС - Русе в полза на ищеца е присъдена сумата 222.90 лв неплатено трудово възнаграждение за м.ноември 2011г.,ведно със законната лихва от 13.03.12г.Липсва идентитет между двете дела,поради което не е налице основанието на чл.303 ал.1 т.4 ГПК за отмяна на атакуваното решение. С оглед изхода на производството в полза на ответника по молбата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 300 лв. По изложените съображения,Върховният касационен съд,ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. И. К. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.4 от ГПК на влязлото в сила решение № 591 от 20.09.13г.по в.гр.дело № 718/13г.на Окръжен съд – Русе и потвърденото с него решение № 1086 от 14.06.13г.по гр.дело № 1124/13г.на Районен съд – Русе. ОСЪЖДА К. И. К. от [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] сумата 300 лв /триста/разноски за адвокатско възнаграждение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: