Р Е Ш Е Н И Е № 254 гр. София, 17 юни 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 1422/ 2011 година Производството е образувано по повод протест на Апелативна прокуратура- София и жалби на подсъдимите Д. С. Ш. и Т. В. Д. против въззивно решение № 329 от 20.10.2010г., постановено по в.н.о.х.д.№ 399/2010г. на Софийския апелативен съд. В протеста, който касае единствено частта от въззивното решение, с което е потвърдена оправдателната присъда по отношение на подсъдимия Г. Г., се правят доводи за допуснато нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила- касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и се иска отмяна и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В жалбите на подсъдимите се правят доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието- чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК, които се поддържат и в съдебното заседание.Иска се отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста, по изложените в него съображения, а жалбите на подсъдимите намира за неоснователни. Защитникът на подсъдимия Г. намира протеста за неоснователен и иска въззивното решение да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 от НПК намери за установено следното: Софийският апелативен съд с решение № 329 от 20.12.2010г. по в.н.о.х.д. № 399/ 2010г. е потвърдил присъда № 82 от 04.04.2009г. постановена по н.о.х.д.№ 964/ 2006г. по описа на Благоевградския окръжен съд, в частта й, в която подсъдимият Г. Г. Г. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл.242, ал.1 б.”б” и „д” вр. чл.26, ал.1 от НК.Съдът наложил на подсъдимите Д. С. Ш. и Т. В. Д. наред с наказанието „лишаване от свобода” в размер на една година, с приложението на чл.66, ал.1 НК на основание чл.37, ал.1, т.6 от НК и наказание „лишаване от право да се заема държавна длъжност”, а именно „Началник гранична инспекция ветеринарен контрол” за Ш. и „граничен ветеринарен инспектор” за Д. за срок от по три години, считано от влизане на решението в сила. ПО ПРОТЕСТА НА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА Съображенията, изложени в подкрепа на довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са, че въззивният съд е потвърдил несъществуваща присъда на Окръжен съд- Благоевград;, че на няколко места в мотивите на решението се отбелязва като предмет на проверка наказателно дело на Софийски градски съд, както и че доказателствените материали не са преценявани последователно, в тяхната съвкупност, поради което и извода за недоказаност на обвинението по несъмнен начин е неправилен. Възраженията са неоснователни. Вярно е, че в диспозитива на въззивното решение е посочено, че се „потвърждава присъда на Благоевградския окръжен съд- наказателна колегия № 82 от 04.04.2009г., постановена по н.о.х.д.№ 964/ 2006г.”, както и че на три места в мотивите на решението се сочи присъда на Софийски градски съд, вместо проверяваната на БлОС.Несъмнено, че това са нарушения, но те по никакъв начин не могат да бъдат определени като съществени процесуални нарушения, които да имат за последица отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане.Дали едно нарушение е съществено или несъществено се преценява с оглед неговото място в цялостната дейност на съда ,проведена в хода на съдебното производство, от образуването на делото до постановяването и мотивирането на съдебния акт, както и при осигуряване възможност на всички страни в процеса да са наясно с изводите на съда , за да могат в пълен обем да реализират процесуалните си права.По делото няма никакво съмнение, че предмет на проверка от Софийския апелативен съд е присъда № 82 от 08.04.2009г. постановена по н.о.х.д.№ 964/ 2006г. на Благоевградския окръжен съд.Първоинстанционната присъда е само една, поради което и посочването на друга дата е очевидна техническа грешка, която не само не поражда съмнение относно волята на съда, но не би довела до никакви затруднения при изпълнението й, още повече, че ако възникнат такива би могло да се иска тълкуване от съда, постановил съдебния акт.Техническа грешка са и отбелязванията на стр.3, 4 и 5 от мотивите „СГС”, вместо „БлОС”, тъй като всички съображения в мотивите се отнасят за факти и обстоятелства, предмет на разглеждане по конкретното дело на Окръжен съд- Благоевград. Не са налице и съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на събраните по делото доказателства.Съображенията в протеста в тази му част представляват по същество възражения, относно необоснованост на съдебния акт, а последната не е самостоятелно касационно основание.Задължение на съда при формиране на вътрешното си убеждение относно фактите е да прецени всички събрани по делото доказателства и то в тяхната съвкупност и логическа връзка, както и да изложи съображения, въз основа на кои доказателствени материали приема за установени фактите по делото.По делото, както се признава и от обвинението, не са налице преки доказателства , а то се обосновава със събрани косвени такива.Вярно е, че осъдителна присъда може да се основава само на базата на косвени доказателства, но техния обем и характер трябва да налагат единствено възможен извод, че подсъдимият Г. Г. е осъществил обективните и субективни признаци на деянието по чл.242, ал.1 б”б” и „д” от НК.Такава убеденост, съответна на изискванията по чл.303, ал.2 от НПК при събраните по делото доказателства, не може да бъде постигната и въззивният съд е изложил достатъчно убедителни съображения, които изцяло се споделят от настоящия състав. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че протеста е неоснователен, тъй като не са налице сочените като съществени процесуални нарушения, позволяващи отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане. ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИТЕ Д. Ш. И Т. Д. Съображенията, изложени в касационните жалби се свеждат до липсата на мотиви, касаещи наложеното от въззивния съд наказание по чл.37, т.6 от НК, неправилно налагане на този вид наказание и на последно място явна несправедливост на същото, поради определянето му в завишен размер. Възраженията са неоснователни. Невярно е твърдението, че съдът не е изложил никакви мотиви, защо налага и този вид наказание.Второто въззивно производство по отношение на подсъдимите Ш. и Д. е проведено единствено относно преценката дали не следва да се наложи освен определеното наказание „лишаване от свобода” при условията на чл.66, ал.1 от НК и наказание по чл.37, ал.1, т.6 от НК.При решаването на този въпрос въззивният съд е преценил всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието и на стр.8 от решението е мотивирал защо намира за необходимо налагането и на този вид наказание, поради което не може да се твърди, че липсват мотиви по този решаващ въпрос. Определеното по размер наказание „лишаване от право” да се заемат посочените длъжности за срок от три години, не е явно несправедливо.Извършеното престъпление е със завишена степен на обществена опасност, поради което както личната, така и генерална превенция изисква то да бъде наказано достатъчно ефективно, за да постигне необходимия поправителен и превантивен ефект. Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения, имащи за последица отмяна на проверявания съдебен акт той следва да се остави в сила Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 329 от 20.12.2010г. постановено по в.н.о.х.д.№ 399/ 2010г. по описа на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: