7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 181
София, 07.10.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Геника Михайлова
при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4988 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], етаж 4 срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 25.03.2014г. по в.гр.д.№223/2014г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу М. П. М. иск за предаване владението на машина за производство на снакс „Мистър Поп“ и 8 чувала суров материал за производство на снакс, всеки с тегло 15 кг, както и иска за заплащане на сумата от 8000лв., претендирана като обезщетение за лишаване от ползването на тези движими вещи за периода от 29.03.2012г. до 15.03.2013г. на основание чл.59 ЗЗД.
С определение №201/31.03.2016г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса следва ли при доказана активна материално-правна легитимация на ищеца по предявен по реда на чл.108 ЗС иск съдът да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост, ако по делото е установено, че ответникът е упражнявал фактическата власт върху вещта към момента на предявяване на иска, но в хода на процеса са настъпили факти, които сочат, че към момента на приключване на устните състезания фактическата власт върху вещта не се упражнява от ответника; следва ли предявеният по реда на чл.108 ЗС иск да бъде уважен в подобна хипотеза, ако тези факти са последица от извършени от ответника действия, които обаче не сочат на предаване владението върху вещта на претендиращия я ищец /необходимо ли е вещта да се предаде на ищеца, за да се освободи ответникът от отговорност или е достатъчно да се установи, че към момента на приключване на устните състезания вещта не се намира в неговата фактическа власт и как следва да се разпредели доказателствената тежест.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон, в нарушение на процесуалния закон и в противоречие с установените по делото обстоятелства – въззивният съд неправилно е изтълкувал разпоредбата на чл.108 ЗС и е разместил доказателствената тежест като е приел, че ищецът следва да доказва, че ответникът продължава да упражнява владение върху процесните вещи, след като е установено, че е отнел владението от ищеца на 19.03.2012г. Поддържа, че е доказал в хода на производството наличието на активната си материалноправна легитимация, както и пасивната легитимация на ответника с оглед установяването на изискуемите от закона предпоставки. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявените искове бъдат уважени. Претендира присъждане на направените по делото разноски за трите съдебни инстанции.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба М. П. М. изразява становище, че същата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски по представен с отговора списък.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
[фирма] е предявило срещу М. П. М. иск за предаване владението на машина за производство на снакс „Мистър Поп“ и 8 броя чували суров материал за производство на снакс, както и иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на вещите за периода от 29.03.2012г. до 17.03.2013г.
Между страните не съществува спор, че процесните движими вещи са собственост на предявилото иска дружество. Ответникът е оспорил иска с твърдението, че машината не се намира в негово владение, тъй като на 20.03.2012г. я е предал на управителя на [фирма].
В обжалваното решение е прието, че преди 20.03.2012г. процесните вещи са се намирали във владение на ответника М. П. М., като от показанията на разпитаните свидетели не може да се направи категоричен извод, че на тази дата машината и суровините са предадени на дружеството, но може да се приеме за установено, че машината е била оставена пред офиса на дружеството. Прието е, че дружеството, чиято е доказателствената тежест, не е установило към момента на предявяване на иска вещите са били във владение на ответника, поради което не може да се приеме за установена втората предпоставка за уважаване на предявения по реда на чл.108 ЗС иск. Поради тези съображения, макар да е приел за безспорно, че процесните движими вещи са собственост на [фирма], въззивният съд е приел, че предявеният по реда на чл.108 ЗС иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен както в осъдителната, така и в установителната му част.
В противоречие със задължителната практика на ВКС въззивният съд е разрешил въпроса следва ли при доказана активна материално-правна легитимация на ищеца по предявен по реда на чл.108 ЗС иск съдът да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост – в т.2А на ТР №4/2014г. от 14.03.2016г. по тълк.д.№4/2014г. на ОСГК на ВКС е прието, че съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца.
В противоречие със задължителната практика на ВКС е разрешен и въпросът за разпределянето на доказателствената тежест между страните в производството по чл.108 ЗС, както и за значението на обстоятелството, че ответникът е престанал да владее спорното имущество – в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №152/13.09.2011г. на Второ ТО на ВКС по т.д.№950/2009г. е прието, че за да се уважи иск за ревандикация на определена вещ или имот, в производството по чл.108 ЗС е необходимо да се установи по безспорен начин, че ищецът е собственик на спорната вещ /имот/, че ответникът го владее, като ищецът следва да докаже правото си на собственост и факта на владение от страна на ответника, а последният следва да докаже основанието си да упражнява фактическата власт върху вещта, при което ищецът не е длъжен да доказва по какъв начин и защо ответникът е установил владението или държането на вещта. В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №9/24.06.2013г. по гр.д.№301/2012г. на Първо ГО на ВКС пък е прието, че доколкото процесуалният закон допуска принудително изпълнение на осъдителното решение по иск за за ревандикация не само срещу осъдения ответник, но и срещу трето лице, което е придобило владението върху имота след предявяване на иска по чл.108 ЗС /аргумент от чл.435, ал.5 ГПК и чл.523, ал.1 ГПК/, обстоятелството дали ответникът по този иск в хода на процеса е престанал да владее спорния имот, защото е предал владението или то му е било отнето от друго лице, не е основание за отхвърляне на предявения против него ревандикационен иск.
С оглед особеностите на настоящия правен спор и становищата, изразени в посочената по-горе задължителна практика на ВКС, по въпроса, разрешаването на който е обусловило наличието на основание за допускане на касационно обжалване, настоящият тричленен състав на Първо ГО на ВКС приема следното:
При доказана активна материално-правна легитимация на ищеца по предявен по реда на чл.108 ЗС иск, съдът следва да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост, ако по делото е установено, че ответникът е упражнявал фактическата власт върху вещта към момента на предявяване на иска, но в хода на производството са настъпили факти, които сочат, че към момента на приключване на устните състезания фактическата власт върху вещта не се упражнява от ответника /в този смисъл тълкуването, дадено в т.2А на ТР №4/2014г. от 14.03.2016г. по тълк.д.№4/2014г. на ОСГК на ВКС, както и становището, изразено в решение №9/24.06.2013г. по гр.д.№301/2012г. на Първо ГО на ВКС/. В подобна хипотеза, ако настъпилите в хода на процеса факти, довели до това, че към момента на приключването на устните състезания фактическата власт върху вещта вече не се упражнява от ответника, са последица от извършени от последния действия, искът следва да бъде уважен и в осъдителната му част, освен ако владението е било предадено на предявилото иска лице. За да се освободи от отговорност ответникът е необходимо да докаже, че е предал вещта на предявилото иска лице. Обстоятелството, че към момента на приключване на устните състезания вещта не се намира в негова фактическа власт, не освобождава ответника от отговорност, ако е установено, че е упражнявал фактическата власт към момента на предявяване на иска.
В тежест на ищеца е да установи, че е собственик на вещта, както и че ответникът упражнява фактическата власт върху тази вещ към момента на предявяване на иска. Ответникът носи доказателствената тежест да установи, че е налице противопоставимо на ищеца основание за осъществяване на фактическата власт върху вещта или че в хода на производството е предал владението на ищеца.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
По предявения иск за предаване владението на машина за снакс „Мистър Поп“:
След като между страните не съществува спор, че предявилото иска дружество е собственик на машина за производство на снакс „Мистър Поп“ и по делото е установено, че фактическата власт върху тази движима вещ към момента на предявяване на иска /15.03.2013г./ е била упражнявана от ответника М. П. М. /на 19.03.2012г. вещта му е била предадена от М. Й. С., при когото е оставена на съхранение/ неправилно въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за уважаване на предявения по реда на чл.108 ЗС иск. Както вече беше отбелязано, в подобна хипотеза ответникът може да се освободи от отговорност само ако докаже, че е предал вещта на предявилото иска лице преди или след предявяването на иска, каквито доказателства в настоящия случай по делото не са представени – представеният от ответника приемо-предавателен протокол от 20.03.2012г. не установява осъществяването на подобно предаване, тъй като не е подписан от представляващото [фирма] лице. Предаване на вещта не се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели /св.У. не е присъствал на твърдяното предаване на машината – заявил е, че е видял управителката на дружеството пред офиса, след което отишъл да измести колата, защото пречела на движението; св.Г. не дава точно описание на машината, нито на извършените действия /дали е оставена пред офиса или прибрана в офиса, или пъхната вътре от лицата, които са я донесли/. По реда на чл.293, ал.2 ГПК в частта по предявения по реда на чл.108 ЗС иск за предаване владението на машина за снакс „Мистър Поп“ обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо това предявеният иск бъде уважен.
По предявения иск за предаване владението на 8 броя чували суров материал за производство на снакс:
След като между страните не съществува спор, че [фирма] е собственик на процесните 8 броя чували суров материал за производство на снакс и по делото е установено, че фактическата власт върху тези движими вещи е упражнявана от ответника М. П. М. /в приемо-предавателен протокол от 19.03.2012г. е посочено, че вещите са предадени на М. П. М./ и при липса на доказателства за предаването им на предявилото иска дружество до приключване на устните състезания, неправилно съдът е приел, че не са налице предпоставките за уважаване на предявения по реда на чл.108 ЗС иск. По реда на чл.293, ал.2 ГПК в частта по предявения по реда на чл.108 ЗС иск за предаване владението на 8 броя чували суров материал за производство на снакс обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо това предявеният иск бъде уважен.
По предявения иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на машина за производство на снакс „Мистър Поп“ и 8 броя чували суров материал за производство на снакс:
След като по делото е установено, че в процесния период /29.03.2012г.-15.03.2013г./ фактическата власт върху машината за производство на снакс и 8 броя чували суров материал за производство на снакс/ собственост на предявилото иска дружество/ е упражнявана от ответника М. П. М. /за когото не е установено да е упражнявал тази фактическа власт на правно основание/, неправилно въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за уважаване на предявения по реда на чл.59 ЗЗД иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на движимите вещи. Машината е предназначена за производство на снакс, не се спори, че е закупена с цел използването й от дружеството в качеството му на търговец за получаване на печалба, като това обстоятелство се установява и от показанията на св. М. С.. От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че печалбата, която би могла да се реализира от употребата на процесната машина за исковия период се равнява на 6350лв., за която сума предявеният иск е основателен. По реда на чл.293, ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд в частта, с която предявеният по реда на чл.59 ЗЗД иск е отхвърлен за сумата 6350лв. и вместо това в тази част искът бъде уважен. В останалата част постановеното от въззивния съд решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора М. П. М. следва да заплати на [фирма] сумата 2379лв., представляваща направените по делото разноски съобразно с уважената част от исковете, а [фирма] следва да заплати на М. П. М. сумата 290лв. съобразно с отхвърлената част на предявения по реда на чл.59, ал.1 ЗЗД иск.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 25.03.2014г. по в.гр.д.№ 223/2014г. в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма] срещу М. П. М. искове с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на машина за производство на снакс „Мистър Поп“ и 8 чувала суров материал за производство на снакс, всеки с тегло 15кг., основан на твърдения за придобиване право на собственост въз основа на договор за покупко-продажба от 04.10.2011г., оформен във фактура №3458/04.10.2011г., както и в частта, с която предявеният от [фирма] срещу М. П. М. иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на тези движими вещи по реда на чл.59, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за сумата от 6350лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. П. М., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица][жилищен адрес] че [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.4 е собственик на машина за производство на снакс „Мистър Поп“, както и на 8 броя чували със суров материал за производство на снакс, всеки с тегло 15кг и ОСЪЖДА М. П. М. по реда на чл.108 ЗС да предаде на [фирма] владението върху тези движими вещи.
ОСЪЖДА М. П. М. на основание чл.59, ал.1 ЗЗД да заплати на [фирма] сумата 6350лв. /шест хиляди триста и петдесет лева/, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на машина за производство на снакс „Мистър Поп“ за периода 29.03.2012г.-15.03.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.03.2013г. до окончателното заплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Варненския окръжен съд, постановено на 25.03.2014г. по в.гр.д.№223/2014г. в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд, с което предявеният от [фирма] срещу М. П. М. по реда на чл.59, ал.1 ЗЗД иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на машина за снакс „Мистър Поп“ е отхвърлен за сумата 1650лв.
ОСЪЖДА М. П. М. на основание чл.78 , ал.1 ГПК да заплати на [фирма] сумата 2379лв. /две хиляди триста седемдесет и девет лева/, представляваща направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА [фирма] на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на М. П. М. сумата 290лв. /двеста и деветдесет лева/, представляваща направените по делото разноски съобразно отхвърлената част на предявения по реда на чл.59, ал.1 ЗЗД иск.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
|