Р Е Ш Е Н И Е № 288 София, 02.10.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при участието на секретаря Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията Н. Зекова гражданско дело № 1037/2012 година. Производство по чл. 290 ГПК. С определение от 15. 04. 2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по гр. д. № 296/2012 г. на Хасковския окръжен съд на основание чл. 288, ал. 1, т. 1 ГПК – липса на мотиви по предмета на спора за плащане на сумата 7 540,59 лв. полезни разноски за продаден недвижим имот от продавачите на имота на купувачите, които са отстранени от имота по реда на чл. 189 ЗЗД. При касационната проверка се установи следното: Хасковският окръжен съд, с въззивно решение от 28. 06. 2012 г. е потвърдил решението на Районен съд Хасково по гр. д. № 1552/2011 г., с което са осъдени В. М., И. М. и М. М. да заплатят на П. П. и М. П. сумата 7540,59 лв., за извършените от тях разходи за външно електро и водопроводно захранване на недвижим имот. Районният съд е приел, че основание за това плащане е чл. 189, ал. 1, изр. 2 ЗЗД при доказания и безспорен факт, че П. и М. П. като купувачи на недвижим имот № в м. „.” , землището на [населено място], с площ 1460 кв.м., продаден им с нот. акт № г. от В. М. и М. М., починал и праводател на ответниците по делото, са били отстранени от имота след като с влязло в сила решение по гр. д. № 622/2008 г. на Хасковския районен съд, са осъдени да предадат владението на имота на трети лица, признати за действителни негови собственици. Районният съд е приел, че тези разходи представляват полезни разноски защото увеличават стойността на имота и отхвърлил възражението на ответниците по иска, сега жалбоподатели, по съображение, че макар и в минало време имотът да е бил нива, към настоящия момент той може да бъде застрояван. Доводът е във връзка с възражението, направено в отговора на ответника по иска М. М./л. 40 и 41 от досието на гр. д. № 1552/2011 г./, че сумата 7540,59 лв. не представлява полезни разноски за имота, а разходи за строителството на сграда. Това възражение е поддържано от ответниците в първоинстанционното и въззивното производство. В първоинстанционното производство е прието заключение на вещото лице инж. Т. М., че в имота има изградена жилищна сграда в незавършен вид. Въззивният съд не е изложил мотиви по възникналия спор между страните дали направеното електрозахранване и В. захранване обслужват процесния имот като терен или сградата, построена върху него и съответно дали представляват полезни разноски за земята, която ответниците по иска са продали на ищците. Така въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК като не е посочил това възражение и не е направил съответните фактически констатации и правни изводи. Следва да бъде отменено въззивното решение и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да постанови мотивирано решение по конкретния спор. В настоящото производство, касационният съд не може да извърши проверка на въззивното решение за спазване на материалния закон и изискването за обоснованост от решаващия съд, след като той не е изложил съображения. В този смисъл е налице задължителна практика на ВКС - решение по гр. д. № 191/2011 г., ІІ г. о. и решение по гр. д. № 1413/2009 г. , ІV г.о., двете постановени по реда на чл. 290 ГПК. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 28. 06. 2012 г. по гр. д. № 296/2012 г. на Хасковскшия окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: