4 Р Е Ш Е Н И Е № 457 София, 09 ноември 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Кети Маркова Цветинка Пашкунова при участието на секретаря Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора Ат.ГЕБРЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) Елияна Карагьозова дело № 496/2010 година Производството е образувано на основание касационен протест на Софийска градска прокуратура срещу въззивна присъда № 363 от 05.11.2009г. по внохд № 4071/2009г. по описа на Софийски градски съд,нак.отделение,шести въззивен състав. В протеста се излагат доводи за допуснати нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК.Прави се искане присъдата да се отмени и делото върне за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста,тъй като оплакванията в протеста не намират опора в доказателствата по делото. Подсъдимата А. Д. И. не се яви по делото.Съдът даде ход при условията на чл.353,ал.3 изр.последно НПК. Върховният касационен съд,за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 23.03.2009г. по нохд № 1818/2008г. Софийският районен съд,нак.отделение,5-ти състав е признал подсъдимата А. Д. И. за ВИНОВНА в това,че на 31.12.2006г. в гр.София противозаконно е присвоила чужди движими вещи-парична сума в размер на 329,40 лева собственост на „А. България” ООД,представляваща събрана и неотчетена сума под формата на застрахователни премии по сключени от нея застраховки „Гражданска отговорност”,които владеела в качеството си на застрахователен брокер към „А. България”ООД,поради което и на основание чл.206,ал.1 пр.1 вр.с чл.55,ал.1 т.2 б.”б” НК Я ОСЪДИЛ на ПРОБАЦИЯ,със следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес-гр.София,ж.к.”Люлин”,бл.340,ет.1,ап.1 за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА,считано от влизане на присъдата в сила. 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА,считано от влизане на присъдата в сила. С протестираната присъда,Софийският градски съд е ОТМЕНИЛ осъдителната присъда и е постановил НОВА,както следва: Признал е подсъдимата А. Д. И. за НЕВИНОВНА в това,да е извършила описаното престъпление,поради което Я ОПРАВДАЛ по обвинението по чл.206,ал.1 пр.1 НК. Касационният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН: За да постанови оправдателна присъда,въззивният съд е приел,че подсъдимата И. не е осъществила състава на престъпление по чл.206,ал.1 НК от обективна страна.Аргумент за това е обстоятелството,че подсъдимата не е придобила качеството на застрахователен агент,както и не застрахователен брокер по смисъла на глава 14 от Кодекса за застраховането/КЗ/,което изключва правомерното придобиване на инкриминираната сума пари,респ.владението на същата.Необходимото условия за това е сключване на писмен договор,какъвто в случая няма. На следващо място,съдът е приел,че по делото не е установено,че инкриминираната сума е собственост на застрахователния брокер „А. България” ООД,а съгласно чл.183 от КЗ сумите по договора за застраховка са собственост на застрахователя.На последно място,съдът е приел,че от дейността на подсъдимата не е настъпила вреда за дружеството”Амарант България” ООД, защото то е дължало на подсъдимата за извършената дейност възнаграждение в размер на 623.40 лева,поради което с прихванатата от нея сума в размер на 329.40 лева не е извършено неправомерно действие и не е настъпил обществено опасен резултат. Изводите на съда съответстват на доказателствата по делото. Подсъдимата била ангажирана от фирма”Амарант България” ООД през м.декември 2006г. да предлага застрахователни полици на застрахователните дружества”Армеец”,”Бул И.”,”ДЗИ” и „Л. И.” срещу заплащане в различен размер според продадената полица на съответната компания.Така при сключена застраховка „Гражданска отговорност” с полица на „Л. И.” следвало да получи комисионна от 20 %,при сключена такава застраховка с полица на „Л. И.” следвало да получи комисионна от 18 %,при сключена застраховка с полица на „ДЗИ” следвало да получи комисионна от 20 %. За полиците на „А.” ,уговорката била подсъдимата да отчита пълната сума на получените застрахователни премии,като фирмата се задължава да и заплаща по 10 лева на ден и процент за сключени застраховки на стойност 2000-3000 лева. Подсъдимата не е подписала граждански договор,а имала устна договорка с последното за работа за срок от един месец.В съответствие с това,тя получила предадени й от св.Мирчева с приемо-предавателен протокол застрахователни полици на посочените застрахователни дружества и започнала от 11.12.2006г.работа в магазин”Била” в ж.к.Люлин.Тя изпълнявала задълженията си ,като отчитала само сключените полици.Това ставало под формата на отчет,като се съставял и опис на получените от фирмата пари,като двата документа-отчета и описа се подписвали от приемащ и предаващ.Срещу извършената работа за времето от 11.12.2006г. до коледните празници-подсъдимата получила само сумата 80 лева от дружеството”Амарант България”. Установено е,че подсъдимата е работила до 31.12.2006г.,като след края на работния ден,тя не отчела получените пари от сключените от нея застраховки „Гражданска отговорност”,за което била потърсена от служители на дружеството.Междувременно тя изчислила,че за периода на работа следва да получи за положения труд сумата 367.00 лева,която включвала всичко за което се била уговорила със св.Модев. Поставила в плик парите и полиците с опис и ги изпратила с обратна разписка по пощата в офиса на фирмата.Изпратила сумата 310,00 лева,като си удържала сумата от 329,40 лева. Съдебно икономическата експертиза е установила,че за периода от 12.12.2006г. до 31.12.2006г. „А. България „ ООД дължало на подсъдимата съобразно отчетите за извършена дейност възнаграждение в размер на 623.13 лева ,поради което със задържаната от нея сума от 329.40 лева на дружеството не е причинена имотна вреда. При така изложените фактически обстоятелства,правилно въззивният съд е приел,че инкриминираното деяние не е съставомерно от обективна страна. Деянието не е осъществено и от субективна страна. Обясненията на подсъдимата-годно доказателствено средство,че е задържала сумата 329.40 лева,съставляваща дължимото й възнаграждение за положения труд,изключва умисъла за присвояване.Престъплението по чл.206,ал.1 НК се реализира само при пряк умисъл,което предпоставя задължително установяване на умисъла на деянието.Инкриминираната сума е задържана от подсъдимата не с цел да ощети дружеството,а тази сума съставлява размера на дължимото й от дружеството трудово възнаграждение.Подсъдимата е обяснила,че се страхувала да не й заплатят възнаграждение,тъй като нямала с дружеството сключен договор.Освен това знаела за инцидент с колежката й Христина,която била изведена с автомобил от магазин”Била” и откарана в офиса на дружеството,където е била освободена от работа без да й заплатят. Процесната сума съставлява дължимото й трудово възнаграждение,която е прихваната от подсъдимата.В същото време сумите по сключените застраховки,подсъдимата е предала на дружеството.В отчетните документи на дружеството,инкриминираната сума не фигурира като липса,респ. вреда.В съдебно заседание вещото лице Николов е пояснил,че като се приспадне задържаната от подсъдимата сума от 329.40 лева остава като дължима още сумата от 293.73 лева,които към 31.12.2006г. не са били изплатени на подсъдимата И.. В този смисъл липсва противозаконно разпореждане с паричните средства получени от продажбата на застрахователни полици. При посочените фактически обстоятелства установени по делото при спазване разпоредбите на чл.13,чл.14 и чл.107,ал.5 НПК,изводът на въззивния съд,че подсъдимата не е осъществила състава на чл.206,ал.1 НК,е законосъобразен. По изложените съображения,като е отменил осъдителната присъда и постановил нова,с която е признал подсъдимата за невиновна и я оправдал по повдигнатото й обвинение ,въззивният съд не е допуснал нарушение на закона.Присъдата е постановена в съответствие с разпоредбата на чл.304 НПК,поради което следва да се остави в сила. Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно присъда № 363 от 05.11.2009г. по внохд № 4071/2009г. по описа на Софийския градски съд,нак.отделение,шести въззивен състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: