Р Е Ш Е Н И Е №. 60155 Гр. София, 04 ноември 2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП К. ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 605/21 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Г. Я. Г. чрез упълномощения му защитник, адв. М. Р. срещу въззивно решение на № 260054/10.05.2021 г. на Апелативен съд-гр. Варна, Наказателно отделение, по в.н.о.х.д. № 356/2020 г., в която са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и се правят алтернативни искания за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия; за връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав или за намаляване на наказанието и приложение на чл.66, ал.1 от НК. В писмено допълнение към касационната жалба, депозирано на осн. чл.351, ал.4 от НПК се излагат конкретни съображения в подкрепа на наведените оплаквания – подсъдимият се е защитавал по непредявено обвинение, в което не са включени съществени факти от значение за съставомерността на деянието, на базата на които е постановено въззивното решение. Контролираният въззивен съд не е изпълнил задължението си за цялостна проверка на първоинстанционната присъда, не е анализирал обективно и в пълнота наличната доказателствена съвкупност и не е дал отговор на възраженията на защитата, свързани с експертизите по делото, които са противоречиви по въпроса за причината и механизма на пътно-транспортното произшествие. Навеждат се доводи за липса на мотиви към атакувания въззивен съдебен акт, както и се твърди, че е основан на предположения по съществени за обвинението въпроси. Нарушенията на пътното законодателство, с които е запълнена бланкетната норма на чл.343 от НК се определят като взаимно изключващи се, което е довело до изводи по правото, в нарушение на материалния закон. Явната несправедливост на наказанието се мотивира с нарушение на принципите за неговата индивидуализация. В допълнително писмено изложение, депозирано в срока по чл.351, ал.4 от НПК се излагат детайлни съображения, подкрепящи наведените касационни основания. Като нов аргумент се изтъква съществено несъответствие между решението на ВАС и направеното изменение на обвинението по реда на чл.287 от НПК, което според защитата не съдържа нови обвинителни факти по въпросите за причината за настъпване на произшествието и смъртта на пострадалия пешеходец, в противовес на възприетото във въззивното решение. В конкретика се сочи, че първоначално предявеното обвинение е за техническа неизправност на автомобила на подсъдимия, която е основната причина за пътния инцидент, а подсъдимият е признат за виновен в това, че с активни действия при управление на автомобила с превишена скорост/ завиване на волана в ляво и изтегляне на ръчната спирачка/ е загубил контрол върху превозното средство, което не е отразено в обстоятелствената част на новото обвинение. Излагат се и доводи за вътрешни противоречия в атакуваното решение при оценката на изготвените по делото експертизи и възприетите в тях констатации. Оспорва се извода на съда за причинна връзка между нарушението по чл.21 от ЗДП и смъртта на пешеходеца. Оплакването за явна несправедливост на наказанието се мотивира с подценяване тежестта на смекчаващите обстоятелства и с допуснато нарушение по чл.348, ал.5, т.2 от НПК. Отделно се сочи, че при отмерването на основното наказание не е отчетено желанието на подсъдимия за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.372, т.2 от НПК. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият Г. се представлява от упълномощения защитник адв. Р., който поддържа касационната жалба с изложените касационни основания и алтернативни искания. Застъпва тезата, че въззивното решение подлежи на отмяна, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с формулировката на обвинението / след изменението му по реда на чл.287 от НПК / и оценката на доказателствата, които съдът е приел, че го подкрепят. Поддържа доводите от касационната жалба и аргументите за неправилен анализ на експертните изводи от отделните заключения, както и спрямо обективността на повторната авто-техническа експертиза, на която са основани изводите на въззивния съд по фактите на обвинението. Нарушението на материалния закон извежда от противоречието между нормите от ЗДП, запълващи бланкетната диспозиция на чл.343 от НК. Поддържа искането за оправдаване на подсъдимия, както и алтернативното искане за намаляване на наложената санкция и за приложението на чл.66, ал.1 от НК. Подсъдимият Г. пред ВКС, в лична защита изразява съжаление за извършеното деяние и изказва съболезнования към близките на пострадалия. В последната си дума моли за условно осъждане. Частните обвинители М. С. и А. С., редовно уведомени не се явяват пред ВКС. Представляват се от упълномощения повереник, адв. Ю. Г., представител и на частния обвинител, Д. С., който се явява лично. Адв. Г. застъпва становище пред ВКС, че въззивното решение е правилно и законосъобразно; определената санкция е справедлива и съответна на тежестта на деянието, която е завишена, предвид района на произшествието, многопрофилна болница за лечение на лица от всички възрасти. Повереникът на частните обвинители прави искане в съдебно заседание за присъждане на разноски пред ВКС. Частният обвинител Д. С. моли да се потвърди въззивното решение. Прокурорът от ВКП пред настоящата инстанция изразява становище, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и следва да се остави без уважение. Счита, че в решението на въззивния съд механизма на произшествието и причината за настъпването му са правилно установени и подсъдимият е признал това с искането си за съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. Счита, че правилно въззивният съд е отменил приложението на чл.66, ал.1 от НК при отчитане тежестта на пътната обстановка в района на произшествието и поведението на подсъдимия при управлението на автомобила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба основания и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 260005/01.09.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 43/2020 г., по описа на Окръжен съд – гр.Варна, Наказателно отделение, подсъдимият Г. Я. Г. е признат за виновен в това, че в [населено място], на [улица]пред входа на УМБАЛ „Св. М.“ около 07.38 часа, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Рено К.” с рег. [рег.номер на МПС] , в посока от [улица]към УМБАЛ „Св. М.“ в нарушение на правилата за движение по пътищата, чл.20, ал.1 и чл.21 от ЗДП по непредпазливост причинил смъртта на Л. А. С., поради което и на осн. чл.343, ал.1 б.”в”,вр. чл.342, ал.1, от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, изтърпяването на което е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила, като е оправдан по обвинението за допуснато нарушение на правилата за движение по чл.5, ал.1, т.1 и чл.116 от ЗДП. На осн. чл.343г от НК подсъдимият Г. е лишен от право да управлява МПС за срок от четири години. С присъдата на окръжния съд в тежест на подсъдимия Г. са възложени направените по делото разноски от държавното и частно обвинение, в тяхна полза. С решение № 260054/10.05.2021 г. на Апелативен съд-гр. Варна, Наказателно отделение, по в.н.о.х.д. № 356/2020 г., присъдата на окръжния съд № 260005/01.09.2020 г., по н.о.х.д. № 43/2020 г. е изменена в частта относно изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, като е отменено приложението на чл.66, ал.1 от НК и е определен първоначален общ режим на изтърпяване на това наказание, както и в частта относно размера на наказанието лишаване от права, което е увеличено от четири на пет години. В останалата част присъдата е била потвърдена. Касационната жалба на подсъдимия е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което е допустима, като разгледана по същество се намери за частично основателна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: Основният довод от касационната жалба на подсъдимия е за осъждането му по непредявено обвинение, основано на нови обвинителни факти относно механизма на настъпване на пътното произшествие, които не са посочени от прокурора при направеното изменение на обвинението по чл.287 от НПК. Възражението е неоснователно. В хода на съдебното следствие пред окръжния съд е назначена повторна авто-техническа експертиза, с цел установяване причината за произшествието и механизма на удара между автомобила и пешеходеца, поради противоречия между изготвените на досъдебното производство заключения и необоснованост на част от експертните изводи. След изслушване на повторната експертиза, на базата на съдържащите се в същата експертни отговори за изправно състояние на автомобила на подсъдимия преди произшествието и за това, че повредите в колелата / предни и задни/ са резултат от удари в бордюра на тротоара, както и че причината за пътния инцидент е високата му скорост на движение, довела до загуба на контрол и излизане извън платното с навлизане в пешеходната зона и удар в пострадалия пешеходец, прокурорът от окръжна прокуратура е направил искане за изменение на обстоятелствената част на обвинението по реда на чл.287 от НПК. Мотивирал се е с отговорите на поставените експертни задачи по въпросите за скоростта на автомобила преди произшествието, механизма на получаване на повредите по колелата и причината за настъпване на удара с пешеходеца. Окръжният съд е приел направеното изменение на обвинението от прокурора и е постановил, че новото обвинение е за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК, чрез допуснато нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.1 и чл.21 от ЗДП, за това, че подсъдимият при движение със скорост от 113 км/ч, която е над разрешената от 50 км/ч за съответния пътен участък, е загубил контрол върху превозното средство, от което е последвал удар в бордюра на тротоара, довел до повреди в колелата и промяна траекторията му на движение чрез навлизане в пешеходната зона и удар с пострадалия, който се намирал пред болничното заведение. Новото обвинение не съдържа факти за техническа повреда на лекия автомобил преди произшествието и се базира на нарушението на подсъдимия за движение с превишена скорост, довело до загуба на контрол върху неговото управление. Институтът на чл.287 от НПК в актуалната му редакция е възможност за прокурора да измени обвинението, предявено с обвинителния акт, след като в хода на съдебното следствие се установят нови факти, които променят съществено обстоятелствената му част или сочат на по-тежко наказуемо престъпление. Първата хипотеза от визираните в чл.287 от НПК е установена по настоящото дело, след като в заключението на повторната експертиза е прието, че всички повреди в ходовата част на автомобила са от удара му в бордюра на тротоара, а не са резултат от техническа неизправност, настъпила преди произшествието. Както и че скоростта на движение на колата е била значително по - висока от инкриминираната с обвинителния акт, и е в причинна връзка със загубата на контрол от водача, довела до промяна посоката му на движение и удара с пешеходеца. Подсъдимият и неговият защитник са участвали в съдебното заседание, в което е изслушана повторната експертиза, след което са се запознали с предложението на прокурора за изменение на обвинението и са заявили, че разбират новото обвинение и нямат възражения делото да продължи по него. Впоследствие, с присъдата на окръжния съд, подсъдимият е признат за виновен в съответствие с измененото обвинение по реда на чл.287 от НПК. При тези фактически данни, решаващите съдилища не са допуснали съществено процесуално нарушение при постановяване на съдебните си актове и не са признали подсъдимия за виновен по не предявено обвинение, тъй като след изменението на обвинението по чл.287 от НПК, съдът се произнася само в рамките на измененото обвинение, като предявеното с обвинителния акт престава да е релевантно за делото. Обстоятелствата, довели до промяната на обвинението, в хипотезата на чл.287 от НПК са установени в съдебно заседание, проведено с участието на дееца, като в пълнота е обезпечено правото му да се защитава адекватно, с предоставянето на възможност да се подготви по новото обвинение, чрез отлагане на съдебното заседание, която той е отказал, поради което правото му на защита не е било нарушено. Подсъдимият е бил защитаван от защитник по негов избор в хода на цялостното наказателно производство, който не е направил възражения по измененото обвинение и неговата формулировка, поради което твърдението за неяснота в инкриминираните нови обвинителни факти е несъстоятелно. От друга страна е необходимо да се направи уточнението, че обстоятелствата, съдържащи се в първоначално внесения обвинителен акт, за възникнала преди произшествието повреда в автомобила / счупване на заден спирачен диск / не са били посочени като причина за настъпване на произшествието, или във връзка с настъпилия от същото вредоносен резултат.Прокурорът изрично е застъпил становището, че тази повреда няма отношение към смъртта на пострадалия пешеходец, предвид допуснатото от подсъдимия нарушение на режима на скоростта и движението му в лента, която е била предназначена за ляв завой, а не за движение направо, каквато е била посоката на автомобила. При тези данни фактите от обвинителния акт за начина на настъпване на повредите по задната част на автомобила, не са били оценени в причинна връзка с произшествието и не са били включени в обстоятелствената част на обвинението, независимо, че се съдържат в обвинителния акт. Изменение на обвинението по реда на чл.287 от НПК се допуска само в случаите когато съществено се изменя обстоятелствената част на обвинението, а не и всички фактически обстоятелства, които се съдържат в обвинителния акт, които не са част от конкретното съставомерно обвинение. Тази правна постановка е застъпена в задължителната съдебна практика на ВКС, включително и актуално по повод престъпленията по транспорта, в ТР №2/2016 г. по н.д. 2/2106г. на ОСНК на ВКС,в мотивите на което изрично е посочено, че : „следва да бъде отбелязана липсата на идентичност между обстоятелствената част на обвинителния акт и обстоятелствената част на обвинението. Първото от двете понятия е по-широко. В обстоятелствената част на обвинителния акт освен релевантните обстоятелства, свързани с извършеното престъпление, намират място и други обстоятелства, които са от значение за отговорността на подсъдимия. Като такива могат да бъдат охарактеризирани допуснати от него нарушения на правилата за движение, различни от съставомерните по конкретно възведеното обвинение.“ Новото обвинение, изменено по реда на чл.287 от НПК, съдържа всички факти, необходими за правилната му формулировка относно време, място и начин на извършване на деянието, както и изчерпателно посочване на правилата по ЗДП, които са нарушени и които се намират в причинна връзка с настъпилия резултат. С присъдата на първия съд подсъдимият е признат за виновен в това, че е причинил смъртта на пострадалия, поради допуснати нарушения по чл.21 и чл.20, ал.1 от ЗДП. Като причина за настъпване на произшествието е отчетена скоростта на автомобила, която е била многократно по-висока от разрешената за съответния пътен участък и е довела до загуба на контрол върху превозното средство. Конкретните действия по управлението на автомобила, които подсъдимият е извършил преди произшествието, завиване волана наляво и издърпване на ръчната спирачка, установени от решаващите съдилища, не са елемент от обстоятелствената част на обвинението, /`което е за движение с конкретна превишена скорост/ респективно не се налага изчерпателното им посочване от прокурора при направено искане по чл.287 от НПК. Съществени за обвинението са обстоятелствата, от които се определя съставомерността на деянието и подсъдимият е бил информиран за тях в пълнота. С оглед изложеното, подсъдимият е разполагал с всички правни средства за защита по обвинението, след изменението му от прокурора, по което съдът е приел да продължи съдебното производство по делото, поради което доводите за нарушено право на защита са напълно неоснователни и съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение като го е признал за виновен по това съответно обвинение. Неоснователни са и доводите за неправилна оценка на експертните заключения. Окръжният съд е назначил повторна авто-техническа експертиза, след изслушване в съдебно заседание на изготвените на досъдебното производство, мотивиран от противоречията между тях и липсата на еднозначен отговор по съществени за обвинението въпроси. С назначаването на повторна експертиза съдът обективира становището си за необоснованост на първоначалните заключения, поради което не е необходимо повторно да излага съображения защо не кредитира първоначалните заключения и основава изводите си на повторната експертиза. На новоназначената експертиза са били поставени всички въпроси от значение за обвинението, включително и зададените от защитата при предявяване на разследването. Повторната експертиза обхваща всички поставени задачи на предходните автотехнически експертизи, на които дава пълни и аргументирани отговори, защитени убедително от експертите в съдебно заседание. Съдилищата по фактите са кредитирали повторното заключение по въпросите за скоростта на движение на автомобила преди произшествието и механизма на настъпването му, поради отчетена кореспонденция с обективните находки от района на произшествието и повредите по автомобила, включително и по ходовата му част. В устните разяснения пред първия съд вещите лица са мотивирали изводите си, че повредите по задната част на колата са резултат от удара й с бордюра, поради кореспонденцията им с оставените следи от гуми и мястото на установяването на колата след произшествието, обективирани в протокола за оглед по делото. Отделно, задействането на ръчната спирачка на процесния автомобил е установено от положението й при огледа, както и от обективно установения ъгъл на завъртане на автомобила след удара. Съдът правилно е изключил другите варианти, които не са били подкрепени от наличните доказателства и е приел за установени факти, които се подкрепят от комплексната оценка на кореспондиращи си доказателства и експертни отговори, което определя неоснователността на твърдението за предположения при установяването на релевантните за обвинението факти от контролираните съдебни инстанции. Следователно, не е допуснато нарушение при оценката на доказателствата и на експертните заключения, които са оценени съобразно действителното им съдържание и процесуална стойност. По доводите за нарушения на материалния закон: Възражението е частично основателно. С измененото обвинение подсъдимия е предаден на съд за допуснати нарушения по чл.20, ал.1 и чл.21 от ЗДП. Съгласно фактите по делото, водачът е управлявал автомобила със скорост от 113 км/ч , която е довела до загуба на контрол върху негово управление, последвана от напускане пътното платно, навлизане върху тротоара и удар с пешеходеца. Действията на водача по навиване на волана в ляво и издърпването на ръчната спирачка, причинили загубата на контрол са пряко свързани с избраната превишена скорост на движение, която е препятствала възможността за контрол върху управлението на автомобила, както и за спирането му в рамките на пътното платно. При тези фактически данни съдилищата по фактите неправилно са приели, че пътното произшествие е резултат на допуснати от водача нарушения по чл.21 и чл.20, ал.1 от ЗДП. В принципен план нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДП / за не упражняване на постоянен контрол върху автомобила / е самостоятелен вид нарушение и е приложимо само в случаите когато не е допуснато нарушение на режима на скоростта. Съдебната практика е изяснила, че цитираното нарушение се допуска при заспиване на водача, отклоняване на вниманието му, разсейване и др.,/ Р № 353 / 04.12.1991 г. по н. д. № 366/1991 г. на ВС и др./ в които случаи загубата на контрол върху автомобила не е по причини на нарушение на режима на скоростта, а се изразява в бездействие от страна на водача на определени външни или вътрешни фактори . Задължението за водачите на пътни превозни средства да ги контролират непрекъснато при тяхното управление, инкорпорирано в цитираната норма, възниква когато не е допуснато нарушение, свързано с режима на скоростта, тъй като се касае до съотношение между общ и специален текст, при които приложение намира специалната норма, по арг. от ТР № 28/84 г. на ОСНК на ВС. В настоящия случай подсъдимият е допуснал нарушение на този режим, като е управлявал автомобила с превишена скорост, поради което нарушението по ЗДП, което е в причинна връзка с произшествието е само това по чл.21, ал.1 от ЗДП. Загубата на контрол върху управлението на автомобила е фактическа последица от движението с превишена скорост, което е било причината той да напусне лентата, в която се е движел и да навлезе в пешеходния участък, където се е намирал пострадалият пешеходец. Фактически резултат от избраната превишена скорост на движение представляват и действията на водача по активиране на ръчната спирачка и навиване на волана вляво, довели до загуба на контрол върху превозното средство, тъй като този резултат е пряко обусловен от скоростта на автомобила. Нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДП в случая не може да запълни инкриминираната бланкетна норма и е неприложимо. Последното не променя факта, че вредоносният резултат е настъпил поради допуснато от подсъдимия нарушение по чл.21 от ЗДП, което е в причинна връзка с настъпването на пътния инцидент, довел до смъртта на пострадалия пешеходец. Констатираното нарушение на материалния закон не налага изменение на въззивния акт, тъй като става въпрос за прилагане на закон за същото престъпление, в които случаи НПК не предвижда съответно правомощие за ВКС, поради което липсва възможност за касационна намеса в актовете на контролираните инстанции. По оплакването за явна несправедливост на наказанието: Същото е частично основателно. Основното наказание лишаване от свобода е отмерено с една година над специалния санкционен минимум, предвиден в разпоредбата на чл.343, ал.1, б.“в“ от НК, при отчетен превес на смекчаващите обстоятелства. Въззивният съд е приел, че броят на обстоятелствата в полза на дееца налага наказанието да се определи под средния законов размер, но над минимума, с което не е нарушил законовите изисквания за индивидуализация на наказанието. Всички обстоятелства в полза на дееца са правилно и изчерпателно установени от апелативната инстанция, като наложената санкция е съответна на тежестта на деянието, която е завишена и личната обществена опасност на подсъдимия, която е сравнително ниска. Правилно, като отегчаващ отговорността факт е оценена величината на скоростта, която е била двойно над разрешената за съответния пътен участък, съвместно с цялостната усложнена пътна обстановка, характеризираща се с натоварено движение и близост до многопрофилно болнично заведение, предназначено за лечение на пациенти от всички възрасти, както и натоварения час от деня, в който е реализирано / обичаен час за придвижване до работното място на голям брой лица/. Посочената от защитата съдебна практика не подкрепя защитната теза, доколкото в цитираното в касационната жалба решение на ВКС изрично е прието, „че в много случаи, посочените в състава признаци могат да бъдат дадени във варианти, чиито характерни особености оказват влияние върху конкретната степен на обществена опасност на престъпленията от даден вид, поради което и те следва да се вземат предвид при прилагане на разпоредбата на чл. 54 от НК.“ С оглед горното, от страна на въззивния съд не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.56 от НК и наложената на подсъдимия санкция е правилно и законосъобразно индивидуализирана при отчитане на конкретната обществена опасност на деянието, която е завишена, с оглед цялостната характеристика на механизма на пътното произшествие и поведението на подсъдимия по осъществяване на конкретното нарушение на инкриминираната пътна норма. Изразеното от подсъдимия желание за провеждане на съдебното производство под формата на диференцирана процедура по чл.371, т.2 от НПК, правилно е оценено като ирелевантно за наказателната му отговорност. Същото би следвало да се вземе предвид от въззивния съд само в случаите, в които първоинстанционният съд неправилно е отказал да разгледа делото по този ред, при наличието на всички изискуеми законови предпоставки за това – т.9 от ТР №1 /2009 г. на ОСНК на ВКС. По делото тази хипотеза не е установена, в хода на съдебното следствие са установени други обвинителни факти, които са довели до изменение на обвинението по реда на чл.287 от НПК, което препятства възможността на подсъдимия да се ползва от направеното искане за съкратено съдебно следствие като основание за редуциране на наложеното наказание. В тази връзка неоснователни се явяват и доводите за неотчитане като изключително смекчаващо обстоятелство възникналата техническа повреда в задното дясно колело на автомобила преди произшествието, каквито факти не се съдържат в обвинението след изменението му по реда на чл.287 от НПК, респективно не пораждат правни последици за размера на санкцията, която е съответна на измененото обвинение, доколкото първоначално повдигнатото е престанало да съществува с допускането на новото обвинение от страна на съда. Не се намери за основателно и оплакването за неправилна отмяна с решението на въззивния съд на условното осъждане на дееца и определянето на ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Касационната инстанция възприема до голяма степен аргументите на контролирания съд относно необходимостта от ефективна санкция за постигане на целите на наказанието по чл.36 от НК спрямо подсъдимия Г.. Съдът е отчел нарушението по движение в лента, предназначена за ляв завой, което не е в причинна връзка с настъпилата смърт на пешеходеца, което съвместно с високата обществена опасност на деянието, изведена от изключително високата скорост, с която е управлявал автомобила преди произшествието, близка до скоростта за движение по магистрала, движението пред входа на голяма многопрофилна болница, и в непосредствена близост до пешеходна пътека, предназначена за навлизане в района на същата болница и неадекватните действия по задействане на ръчната спирачка на автомобила, което при тази величина на скоростта неминуемо води до загуба на контрол върху превозното средство и правилно е намерил, че условното осъждане няма да способства ефективно за поправянето и превъзпитанието на дееца, и за постигане на целите на наказанието се изисква по – интензивна форма на неговото реализиране . В конкретния случай съществен фактор при оценката на тежестта на деянието са и фактите, че произшествието е настъпило на тротоара, в пешеходната зона, при което са били застрашени живота и здравето на други пешеходци, които са се намирали в близост до пострадалия. Неразумната продължителност на наказателното производство при всички случаи е смекчаващ отговорността факт, който е отчетен на общо основание от решаващите съдилища, но срокът от шест години, съотнесен към фактическата и правна сложност на делото не дава основание да бъде оценен като изключително смекчаващо обстоятелство, което да се отрази в по-значителна степен върху редукцията на санкцията или да обуслови необходимостта от условно осъждане. Не без значение е и факта, че подсъдимият е бил млад и сравнително неопитен водач, притежавал е правоспособност да управлява МПС от сравнително кратко време, в рамките на две години, което е изисквало допълнително внимание при управлението на автомобила, което да компенсира липсата му на достатъчно практически опит. Основателни са възраженията от жалбата на подсъдимия срещу увеличаването на наказанието лишаване от права, по повод направеното с въззивната жалба на частните обвинители конкретно искане за увеличаване на допълнителното наказание. Въззивният съд е увеличил това наказание с една година, като го е фиксирал на пет години. Мотивирал е направеното увеличение с тежестта на деянието и вредоносния резултат, като вторият довод е ирелевантен, доколкото вредоносният резултат е съставомерна последица на деянието и е недопустимо да се отчита двукратно във вреда на дееца. Допълнителното наказание е било отмерено от първия съд с една година над размера на наложеното основно наказание, от който размер не може да бъде по-ниско. ВКС намира, че не са налице основания за увеличаване на допълнителното наказание, както и въззивният съд не е изложил конкретни аргументи в подкрепа на направеното увеличение. В решението е посочил, че наказанието следва да се редуцира, но го е увеличил по размер. Тази констатация, от една страна вероятно се дължи на техническа грешка, но от друга страна в решението не се съдържа ясна позиция на съда за необходимостта от направеното увеличение. Промяната в режима на изтърпяване на основното наказание е ирелевантно обстоятелство за размера на допълнителното наказание и между двете няма връзка. Апелативният съд е възприел становището на първата инстанция по въпроса за отмерването на основното наказание, като принципната му позиция следва да резултира и в отмерването на наказанието лишаване от права, като в противен случай е необходимо да се изложат съответни аргументи, каквито липсват. ВКС не намира основания за увеличение на допълнителното наказание, което е съответно на личната обществена опасност на дееца, поради което въззивното решение в тази му част следва да се измени, като се намали срока на наказанието лишаване от право за управление на МПС от пет на четири години. Така определеният размер на допълнителното наказание е съответен на обществената опасност на деянието и на личната опасност на подсъдимия като деец, поради което е адекватен на тежестта на престъплението. По изложените съображения въззивното решение следва да се измени в частта относно лишаването от права, като в останалата част следва да се остави в сила. С оглед депозираното изрично искане за разноски от частните обвинители, чрез повереника им адв. Ю. Г., съобразно представения договор за правна помощ, същото следва да се уважи и направените от частните обвинители разноски пред ВКС за упълномощаване на повереник и процесуално представителство в размер на по 800 лв. за всеки един от тях следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия Г.. Водим от горното и на основание чл.354, ал.2, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 260054/10.05.2021 г. на Апелативен съд-гр. Варна, Наказателно отделение, по в.н.о.х.д. № 356/2020 г. в частта относно размера на наказанието лишаване от право за управление на МПС, наложено на подсъдимия Г. Я. Г. за извършено от него престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК, като го НАМАЛЯВА от пет на ЧЕТИРИ ГОДИНИ. ОСТАВЯ в сила решението в останалата част. На осн. чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Г. Я. Г. да заплати в полза на частните обвинители М. С., А. С. и Д. С., сумата от по 800 / осемстотин / лв., за всеки един от тях, представляваща разноски пред ВКС. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: