Р Е Ш Е Н И Е   № 396   гр.София, 06 ноември  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Първо наказателно отделение в съдебно заседание на пети октомври  две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН ТОМОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ:    ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                         КАПКА КОСТОВА                                                                                                                                              със секретар   Аврора Караджова при участието на прокурора    ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)    ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно  дело под № 409/2009 година   Главният прокурор е отправил на 26 юни 2009 год. искане по реда за възобновяване на наказателните дела (гл.тридесет и трета НПК) за отмяна на второинстанционното (въззивно) определение на Военно-апелативния съд, с което е било отменено (на практика-защото такъв диспозитив липсва в него) определението на първоинстанционния Софийски военен съд, определящо общо наказание на осъдения по няколко дела Е. С. С., и определено ново такова. С първоинстанционното определение - № 278 от 9 октомври 2008 год. по чнд № 278/2008 год., на С. е било определено за съвкупност от престъпления общо наказание 9 години лишаване от свобода, което е увеличено на 12 години(с 3 г.), и постановено освен това да изтърпи отделно още 1 година лишаване от свобода. Общото наказание е резултат от групирането на санкциите по шест самостоятелни дела, водени срещу осъдения: по 455/1997 год., 90/1998 год. и 112/1998 год. – на Пловдивския военен съд, и по 72/1998 год., 400/1999 год. и 28/2008 год. на СВоС; наказанието за отделно изтърпяване е наложеното по нохд № 378/1997 год. на ПВоС. С второинстанционното определение - № 20 от 18 ноември 2008 год. по вчнд № 72/2008 год., общото наказание на осъдения С. е сведено по негова жалба до 4 години лишаване от свобода, но то се получило като резултат от групирането само на четири от делата: 455/1997 год. 112/1998 год., 72/1998 год.(което участва само с едно от трите наказания, наложени по него) и 28/2008 год. За отделно изтърпяване останало наказанието 1 година лишаване от свобода по нохд № 378/1997 год., но от мотивите на съдебния акт става ясно,че С. трябва да изтърпи освен него и 15 години лишаване от свобода – сбор от наказанията, сведен до този размер от действителния (25 год. и 6 м.) по силата на § 90 от преходните разпоредби на ЗИДНК(ДВ, бр.92/2002 год.), сбор, получен от наказанията по нохд №№ 90/1998 год., 400/1999 год. и от другата част от наказанията по нохд № 72/1998 год., и определен още през 2005 год. – с определение № 12 от 23 юни по чнд № 19/2005 год. на същия, ВоАС. Определението, предмет на искането на главния прокурор, не е проверявано във ВКС. Главният прокурор оспорва определение № 20 от 18 ноември 2008 год., като посочва два главни негови недостатъка: позоваването на силата на пресъдено нещо на предишното определение № 12/2005 год. и групирането не по най-благоприятния за С. начин на наложените му наказания; иска ново разглеждане на делото във ВоАС, което ще доведе до изтърпяване на по-кратко с 10 месеца наказание лишаване от свобода. Върховният касационен съд намери, че искането е основателно отчасти. І. Оспореното определение, което е всъщност решение (арг. от чл.32, ал.1, т.2 и 3 НПК; вж. и т.р. 2/05-ОСНК) наистина е засегнато от посочените в искането на главния прокурор недостатъци. Силата на предишното- от 2005 год., определение на ВоАС неправилно е сметнато за пречка при цялостното (пълно) групиране на всички наказания на осъдения, след като към онзи момент нохд № 28/2008 год. все още не е съществувало (в този смисъл е трайната практика на ВКС); именно това неправилно разбиране е попречило наказанието от 4 години лишаване от свобода по дело № 28/2008 год., наложено за престъпление при опасен рецидив по чл.199 НК, извършено на 29 септември 1997 год., също да бъде обхванато от приложението на § 90 ЗДИНК и така фактически също да бъде погълнато от сбора от наказания, сведен до 15 години лишаване от свобода, вж. и т.р. 1/06-ОСНК. Изключването на наказанието по нохд № 28/2008 год. от приложението на § 90, от друга страна, е позволило то да се окаже най-тежкото между наказанията по останалите дела за престъпленията в съвкупност (455/1997 год., 112/1998 год., 72/1998 год. – само наказанието 5 месеца лишаване от свобода по чл.274 НК) – иначе най-тежкото между тях е 3 години и 2 месеца лишаване от свобода по нохд № 112/1998 год. По такъв начин вместо да изтърпи в резултат от групирането на наказанията си общо 4 години и 2 месеца лишаване от свобода (извън приложението на § 90 ЗДИНК), осъденият С. трябвало да изтърпи 5 години лишаване от свобода (с 10 м. повече). ІІ. Неоснователна е онази част от петитума на искането, която свързва изхода на делото с ново разглеждане на делото във ВоАПС-чл.425, ал.1, т.3 НПК изрично позволява в случаи като сегашния, „когато основанията… за възобновяване… са в полза на осъдения”, ВКС сам „да измени… въззивното решение”. Ето защо и с оглед останалите приложими разпоредби от гл. тридесет и трета от НПК, съставът на І наказателно отделение Р Е Ш И:   ИЗМЕНЯ определение (а всъщност-решение) № 20 от 18 ноември 2008 год. на Военно-апелативния съд по чнд № 72/2008 год., като: - изключва от участие във формираната на основание чл.25 във връзка с чл.23 НК съвкупност присъдата по нохд № 28/2008 год. на Софийския военен съд; - намалява на три години и два месеца общото най-тежко наказание лишаване от свобода.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: