Ключови фрази
Престъпление по чл. 255, ал. 2 НК * граждански иск в наказателното производство

Р Е Ш Е Н И Е

№ 214

гр. София, 07.12.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева
2. Бисер Троянов


при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Долапчиев изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 655 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на гражданския ищец - министъра на финансите, като представляващ държавата, против решение № 361 от 30.08.2016 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1202/2015 г.
В жалбата са изложени доводи, че въззивният съд не се е съобразил със задължителните указания, дадени с ТР № 4/2016 г. на ОСНК на ВКС, което е довело до неправилното приложение на материалния закон. Направено е искане за отмяна на решението, което е потвърдило присъдата на първоинстанционния съд в гражданската й част и уважаване на предявения граждански иск от държавата срещу подсъдимата С..
В съдебно заседание процесуалният представител (юрисконсулт Л.) поддържа жалбата с доводите, развити в нея.
Защитникът (адв. Д.) на подсъдимата счита жалбата за неоснователна.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата следва да бъде уважена, тъй като присъдата в гражданската й част е била незаконосъобразно потвърдена. Пледира за частична отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното:
С присъда № 276 от 28.10.2015 г. на Софийския градски съд по н. о. х. д. № 1619/2014 г. подсъдимата М. П. С. е призната за виновна в това, през периода 14.08.2009 г.–13.09.2009 г. в [населено място] в качеството си на управител на дружество [фирма], при условията на продължавано престъпление да е избегнала плащане на данъчно задължение на [фирма] в особено големи размери – сумата от 3 187 351, 80 лева, като потвърдила неистина в подадени декларации, използвала документи с невярно съдържание и приспаднала неследващ се данъчен кредит, поради което и на основание чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание в размер на три години лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и наказание конфискация. Отхвърлен е предявеният граждански иск от държавата, представлявана от министъра на финансите, за причинени имуществени вреди в размер на 3 187 351,80 лева. В тежест на подсъдимата са възложени разноски по делото.
С решение № 361 от 30.08.2016 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1202/2015 г. присъдата е изцяло потвърдена.
Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
За да отхвърли въззивната жалба срещу гражданската част на първоинстанционната присъда, Софийският апелативен съд е застъпил тезата, че при влязъл в сила данъчно ревизионен акт срещу подсъдимата С. за сумата, която била предмет на обвинението и размер на предявения граждански иск, държавата нямала правен интерес да се сдобие с втори изпълнителен титул, поради което гражданският иск бил недопустим. Посочил е също невъзможност да се претендира на едно и също основание второ произнасяне за същата сума. Така мотивиран, е потвърдил присъдата на Софийския градски съд, с която искът е бил отхвърлен.
При решаване на въпроса дали гражданският иск е бил правилно приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, въззивният съд е противопоставил съображения в очевидно противоречие с указанията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2015 г. от ОСНК на ВКС. При това се е ограничил единствено до наличието на данъчно ревизионен акт за сума в същия размер. В мотивите липсва дори констатация, че данъчно ревизионният акт се е отнасял до същия данъчен период и до същото по вид данъчно задължение, предмет на обвинението. Не се установяват и съображения, от които да личи Софийският апелативен съд да е подложил на обсъждане имало ли е образувано производство по събиране на данъчното задължение или не. На практика се е задоволил с фрагментарни и произволни мотиви да одобри и преповтори аргументацията на първоинстанционния съд без да е извършил ефективна проверка на правилността на присъдата и внимателно да е изследвал доводите на жалбоподателя срещу нейната гражданска част.
Успоредно на изложените съображения за недопустимост на гражданския иск заради липсата на правен интерес, Софийският апелативен съд е посочил в решението, че в съгласие с чл. 301, ал. 1, т. 10 НПК предявеният иск от държавата чрез министъра на финансите срещу подсъдимата С., който е бил и допуснат за съвместно разглеждане в наказателния процес (с. з. на 18.06.2014 г.) поради наличието на всички предпоставки за това, правилно бил отхвърлен с присъдата на първоинстанционния съд. Разпоредбата на чл. 301, ал. 1, т. 10 НПК обаче изисква съдът да се произнесе с присъдата по основателността и размера на гражданския иск (Постановление №1/55 г. на Пл.ВС), когато той е бил надлежно приет за съвместно разглеждане в рамките на наказателното производство. Разрешавайки въпроса по същество съдът може да го уважи (изцяло или отчасти) или да го отхвърли. Следователно, напълно неясна остава волята на Софийския апелативен съд дали счита гражданският иск за процесуално недопустим или го намира за неоснователен, щом е потвърдил и в тази част присъдата на Софийския градски съд.
Непълните, неясни и противоречиви мотиви относно присъдата, която се отнася до гражданската отговорност на подсъдимата С. представлява съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо отмяна на въззивното решение в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 361 от 30.08.2016 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1202/2015 г. в частта, с която е потвърдена присъда № 276 от 28.10.2015 г. на Софийския градски съд по н. о. х. д. № 1619/2014 г. в гражданската й част.
Връща делото за ново разглеждане в тази му част от друг съдебен състав на Софийския апелативен съд от съдебно заседание.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: