Р Е Ш Е Н И Е № 319 гр. София, 21 септември 2023 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Антоанета Близнакова, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 170 по описа за 2023г. Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от подсъдимия Н. Ч. Н. чрез защитата му срещу въззивно решение № 2/10.01.2023г по ВНОХД № 335/2022г. на Апелативен съд – Пловдив. С атакуваното решение е потвърдена първоинстанционната присъда № 32/11.05.2022г. по НОХД № 2503/2021г. на Пловдивски и окръжен съд, с която на подсъдимия за деяние по чл.116, ал.1, т. 6а вр. чл. 115 от НК му е наложено наказание от17 години и 4 месеца лишаване от свобода, което да се изтърпява при първоначален строг режим. С присъдата е съдът се е произнесъл по предварителното задържане, като го е приспаднал, а също така се е произнесъл по веществените по веществените доказателства. Недоволен от така постановеното решение е останал касаторът. Подал е касационна жалба, в която на първо място превратен анализ на доказателствената съвкупност, по същество това обосновава претенция за процесуални нарушения. В жалбата се посочва, че неправилно деянието е квалифицирано като извършено при условията на домашно насилие, без да бъдат обсъдени възраженията на защитата срещу наличието на тази правна квалификация на деянието. Оспорва причините за белезите по тялото на пострадалата, като твърди, че липсвали документи за причината за появата им. Твърди, че тези следи по тялото са се появили вследствие на начина на живот и употребата на алкохол, водещо до заритания и падания. Предлага версия, съгласно която пострадалата се е стараела да прикрива алкохолната си зависимост и последиците от нея, чрез оправдания за мнимо насилие от подс. Н.. В тази връзка се позовава на опити за зачеване на пострадалата от дееца, както и че тя никога не била търсила помощ и защита от подобни действия. Оспорва логиката жена, която прави опити да забременее, да е била подлагана на домашно насилие от партньора си. Същественото оплакване, във връзка с приложението и на закона, е за явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се на недооценка на смекчаващите отговорността обстоятелства – първи подал сигнал, бил съкрушен при идването на полицейските служители, оказал пълно съдействие разследването, имайки и безупречно процесуално поведение. Защитата се позовава и на опитите за зачеване, които навеждали на изводи за стремеж за трайни и пълноценни семейни отношения По този начин аргументира наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и приложение на чл.66 от НК, като иска съответно редуциране на наказанието. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира за неоснователност на касационната жалба. Оспорва твърденията за нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Посочва, че основните въпроси за авторството и механизма на деянието са получили обоснован и верен отговор, защитен чрез съвкупен и прецизен доказателствен анализ. Твърди че формирането на вътрешното убеждение на въззивната инстанция не страда от процесуални пороци, а оплакването относно квалификацията на деянието е неоснователно. Според прокурора определената санкция е в рамките на правилата, регламентиращи процеса по налагане на наказанието. Искането за намаляване на наказанието било в противоречие с целите на наказанието, както във връзка с личната, така и с генералната превенция. Прокурорът сочи, че правилно са отмерени отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и също така правилно не е приложен чл.55 от НК, като се обосновава с механизма на извършване на деянието, извършването му по отношение на лице, което предвид тежката степен на алкохолно опиване е било практически в безпомощно състояние. Моли да се остави в сила решението на въззивната инстанция. Подсъдимия, редовно призован, се явява лично, представлява се от двама защитници. Първият пледира за неправилност и незаконосъобразност на решението. Твърди превратно тълкуване на закона и незадълбочен анализ на събраните доказателства. Оспорва квалификацията домашно насилие и се оплаква от необсъждане на изтъкнатите от защитата доводи в тази връзка. Повтаря тезата за нелогичност от касационната жалба и причините, поради които пострадалата правела оплаквания от „мнимо“ насилие. Поддържа оплакването си за явна несправедливост на наложеното наказание и неправилна оценка на смекчаващите отговорността обстоятелства. Фокусира се на първо подаване на сигнал от подсъдимия на спешен телефон 112. Акцентира на заявленията на подсъдимия пред полицейския служител С., че живота му бил свършил. Изрежда твърденията от касационната жалба за добри характеристични данни и опити на пострадалата да зачене от подсъдимия. Извежда от стремеж за пълноценни и трайни семейни отношения липса на умисъл. Иска намаляване на наказанието. Вторият защитник поставя акцент върху поведението на пострадалата, което било провокирало ярост у подсъдимия до степен на афект. Посочва, че според експертите по делото поведението на дееца е осъзнато. Защитникът сочи че не подсъдимият не бил осъзнавал свойството и значението на постъпките си, тъй като непосредствено след тази ярост бил изпаднал в летаргия и е заспал. Иска преквалифициране на деянието и с оглед процесуалното поведение да бъде намалено наказанието. Подсъдимият Н. няма какво да добави по същество, посочва, че много съжалявал за това, което се е случило. При последната си дума повтаря съжалението си, като допълва, че много се обичали. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното: С първоинстанционна присъда № 32/11.05.2022г. по НОХД № 2503/2021г. на Пловдивски и окръжен съд подсъдимият Н. е признат за виновен и осъден да извършено от него деяние по чл.116, ал.1, т. 6а вр. чл. 115 от НК. Наложено му е наказание от17 години и 4 месеца лишаване от свобода, което да се изтърпява при първоначален строг режим. С присъдата е съдът се е произнесъл по предварителното задържане, като го е приспаднал, а също така се е произнесъл по веществените по веществените доказателства. С атакуваното в настоящето касационно производство въззивно решение № 2/10.01.2023г по ВНОХД № 335/2022г. на Апелативен съд – Пловдив и по подадена жалба от подсъдимия, първоинстанционната присъда е била изцяло потвърдена. Подадената касационна жалба е допустима, след като бе разгледана по същество, касационният състав прецени, че тя е неоснователна по отношение и на двете възведени касационни основания. Въззивната инстанция на първо място не е допуснала нарушение на закона. Квалификацията на деянието е правилно претендирана от държавното обвинение и с основание е възприета от двете инстанции по същество. На първо място следва да се отбележи липсата на съмнение относно авторството на деянието. Въпросът за вменяемостта на дееца е решен по категоричен начин чрез съответната съдебнопсихиатрична експертиза и оплакването в тази връзка на защитата е напълно лишено от основание, освен че е процесуално закъсняло твърдение. Въззивната инстанция правилно е отчела, че по същество подсъдимият в обясненията си не отрича нанасянето на удари на пострадалата. Детайлно е обсъден механизма на получаване на нараняванията и с основание са отхвърлени предположенията/твърденията на дееца, че някои от уврежданията са получени при падане на пострадалата. Множествеността на нараняванията от друга страна говори за едно напълно безчовечно и студено отношение към живия човек, независимо от заявлението за пълноценна семейна връзка и опити за зачеване. Разбирането на защитата за естеството на връзката е твърде своеобразно, но така или иначе защитната теза най-вече противоречи на обективно установените наранявания и механизма на причиняване, установен и по експертен път. Въззивната инстанция пространствено се е спряла на въпроса за авторството и на предположенията на подсъдимия, използвани и като възражения за механизма на уврежданията, довели до смъртта на пострадалата. Още по пространно се е спрял на тогавашните възражения за вменяемостта на дееца и напълно обосновано ги е отхвърлил. В крайна сметка обаче обосноваността на съдебния акт не е същинско касационно основание, възможно е при допуснато превратно тълкуване на доказателствената съвкупност да се затруднява пълноценното упражняване на правото на защита, какъвто обаче настоящия казус не е. Основното възражение е в оспорването на възприетата от обвинението и потвърдена от двете предходни съдебни инстанции правна квалификация на деянието – а именно, дали убийството е извършено при условията и на домашно насилие. Въззивната инстанция се е спряло отделно от това и на съответното разграничаване на между съставите по чл.115 и чл.116 от НК от една страна и деянието по чл.124 от НК, макар че в действителност такъв спор по делото и пред касационната инстанция липсва. Продължителността, интензивността и силата на нанасяне на уврежданията напълно изключват хипотезата на деяние по чл.124 от НК и не е необходимо тук да се обсъждат, още повече, че такова касационно възражение относно приложението на материалния закон не се въвежда. Касационният състав намери, че възражението за квалификация на деянието по чл.116, ал.1, т.6а от НК е неоснователно. Даденият от въззивната инстанция отговор на това възражение е напълно удовлетворителен, макар в общи линии да се е позовала и да е реципирала изводите на първоинстанционния съд. Последният от своя страна се е позовал на свидетелските показания, които не се опровергават от нито един друг доказателствен факт по делото. Предположението на защитата в тази връзка не може да послужи да възприемане на защитната теза, нито пък провеждането на медицинските процедури за забременяване могат да доведат до опровергаване на обвинителната теза. Подобно възражение далеч не е убедително, тъй като и употребата на алкохол не е способствало на успешното им провеждане, но въпреки това е било постоянна компонента от семейния живот. Свидетелските показания наистина по недвусмислен начин показват развитието на семейната връзка в годините, поради което касационното възражение напълно се отхвърля. Подсъдимият и при причиняване на смъртоносните увреждания е действал по описвания от свидетелите начин, т.е. е демонстрирал своеобразен „modus operandi“. По отношение на твърдяната явна несправедливост на наложеното наказание касационният състав намери, че тя не се открива при така определеното лишаване от свобода. Наказанието е определено достатъчно снизходително, за да може да се претендира по - нататъшното смекчаване. Отегчаващите отговорността обстоятелства имат твърде голяма относителна тежест и не могат да бъдат преодолени от изтъкнатите от защитата смекчаващи за намаляване дори до минимума, а какво остава до искането даже да се приложи чл.55 от НК. Добрите характеристични данни имат насреща си опровергаващи факти, поради което те не могат да се възприемат напълно безрезервно. Непрекъснатата употреба на алкохол и нанасянето на множество и непрекъснати побои извън минимално необходимите за осъществяване на правната квалификация не дават възможност да се определи деецът като такъв с безупречна характеристика. Последващото смъртта на пострадалата съжаление, а и изявления пред полицейския служител С. не могат да намалят отговорността на дееца, доколкото това не е нищо повече от осъзнаване на неизбежността на наказанието по принцип. При проявената не малка снизходителност от двете съдебни инстанции касационният състав не намери никакво основание за корективна намеса. Деецът се е отнесъл с брутална безсърдечност по отношение на жената, с която е споделял интимност, поради което не може да се приеме, че специалната превенция ще се реализира безпроблемно и в кратки срокове. По отношение на останалите членове на обществото само строгото наказване на такива прояви на домашно насилие с фатален край би било ефективно предупреждение и би имало възпиращо действие. В заключение касационният състав счете, че не е допуснато нарушение на закона, тъй като убийството е извършено при условията именно на домашно насилие. Не е допусната явна несправедливост на наложеното наказание, доколкото то е достатъчно снизходително определено. Предвид изложеното атакувания съдебен акт следва да бъде изцяло потвърден. С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 2/10.01.2023г по ВНОХД № 335/2022г. на Апелативен съд – Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.