7 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 304 гр. София, 16.07.2018г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав: Председател: EМИЛ ТОМОВ Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА като разгледа докладваното от съдия Н. ч. гр. дело № 2224 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ срещу определение № 209 от 17. 04. 2018г., постановено по в.ч.гр.д. № 165/2018г. по описа на Варненски апелативен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено определение от 12. 03. 2018г., постановено по гр. дело № 506/2016г. по описа на Добрички окръжен съд, с което е прекратено като недопустимо производството по делото с предмет – искове с правно основание чл. 74 Закона за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество /ЗОПДНПИ/, обн. ДВ бр. 38 от 18. 05. 2012г. и отм. ДВ бр. 7 от 19. 01. 2018г.. Ответниците по частната касационна жалба А. М. А. и Е. Е. С. подават отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който поддържат становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение. Евентуално твърдят, че частната жалба е неоснователна, тъй като срокът по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./ е преклузивен. Частната касационна жалба е допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу определение на въззивен съд, с което е потвърдено преграждащо хода на делото първоинстанционно определение, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към частната касационна жалба касаторът навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос за характера на срока по чл. 27 ЗОПДНПИ /отм./ - преклузивен или инструктивен, разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 87 / 9.01.2010г. по гр. д. № 369/2009г. на Трето г.о.; решение № 144 / 20.07.2015г. по гр. д. № 2639/2014г. на Четвърто г.о.; решение № 368 / 21.11.2011г. по гр. д. № 1129/2010г. на Трето г.о.; решение № 106 / 14.05.2013г. по гр. д. № 1074/2012г. на Трето г.о.; определение № 1296 / 13.10.2011г. по гр. д. № 480/2011г. на Четвърто г.о.; определение № 419 / 25.07.2012г. по ч. гр. д. № 304/2012г. на Първо г.о.; определение № 349 по ч. гр. д. № 335/2010г. на Четвърто г.о.; определение № 578 / 31.10.2011г. по ч. гр. д. № 423/2011г. на Трето г.о.; определение № 126 / 31.01.2011г. по гр. д. № 1194/2010г. на Четвърто г.о.; определение № 474 / 16.04.2013г. по гр. д. № 1412/2012г. на Трето г.о. и определение № 409 / 28.10.2016г. по гр. д. № 4114/2016г. на Трето г.о.. По горепосочения правен въпрос поддържа също основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото цитираните по - горе актове на ВКС са постановени по Закона за отнемане в полза на Държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/ /отм./, а не по ЗОПДНПИ /отм./, и разрешаването му ще е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност при извеждане на решаващия мотив на въззивния съд за прекратяване като недопустимо на исковото производство поради приключване на проверката и вземане на решение от КПКОНПИ за образуване на исково производство по ЗОПДНПИ /отм./ след изтичане на преклузивния срок по чл. 27, ал. 1 и ал. 2, при която хипотеза правомощията на комисията и нейните органи са преклудирани, както е преклудирано и материалното право на Държавата за отнемане на незаконно придобито имущество. Настоящото исково производство е образувано по предявени от КПКОНПИ срещу А. М. А. и Е. Е. С. искове с правно основание чл. 74, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./ вр. пар. 5 ПЗР на ЗПКОНПИ за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество /МПС и парични суми/ на обща стойност 335 417 лв.. Въззивният съд е установил, че предварителната проверка на КОНПИ /сега КПКОНПИ/ за установяване на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице А. А. е започнала въз основа на решение от 01. 07. 2014г. по чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ на директора на ТД КОНПИ – [населено място], в хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 11 ЗОПДНПИ /отм./ - привличане на А. А. като обвиняем за извършено престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 3 и 4 вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК, и уведомление от РП – [населено място] до ТД КОНПИ – [населено място] от 26. 06. 2014г., като решението за образуване на съдебно производство е взето от КОНПИ на 08. 06. 2016г., на 13. 06. 2016г. е внесено в съда искане за обезпечаване на бъдещ иск и на 22. 09. 2016г. са предявени исковете по чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./. Приемайки едногодишният срок по чл. 27, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ за извършване на предварителната проверка от КОНПИ по чл. 21, ал. 2 за преклузивен, позовавайки се на решение № 323 / 18.01.2018г. по гр. д. № 5291/2016г. на ВКС, Четвърто г.о. по чл. 290 ГПК и съобразявайки, че дори да е продължен едногодишният срок еднократно с още 6 месеца съгласно чл. 27, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./, мнозинството от съдебния състав на Варненски апелативен съд е счел този срок за изтекъл към момента на вземане на решението на КОНПИ от 08. 06. 2016г. за съдебно производство, а образуваното исково производство по чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./ - за недопустимо. Заключил е, че когато в рамките на преклузивния срок по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./ комисията не е взела решение за образуване на производство по този закон, то не само проверката, но и производството като цяло приключват с изтичането на този срок и е недопустимо да се развие исково производство пред съда, тъй като правомощията на комисията и нейните органи спрямо проверяваното лице са вече преклудирани и е преклудирано материалното право на Държавата за отнемане на имущество от това лице и от останалите лица, които могат да бъдат ответници по иска по чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./. При горепосочения решаващ правен извод, въззивният съд е намерил за правилно първоинстанционното определение, с което исковото производство по чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./ е прекратено като недопустимо, и като такова го е потвърдил. Настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, приема, че формулираният от касатора процесуалноправен въпрос за характера на срока за извършване на предварителната проверка от КПКОНПИ по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./ е обуславящ за изхода на настоящия правен спор и е от значение за точното прилагане на закона, поради което по него следва да бъде допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По горепосочения процесуалноправен въпрос за характера на срока по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./, настоящият съдебен състав намира следното: За преклузивния срок като краен срок, в който задължително трябва да се упражни някое субективно право, няма обща правна регламентация. Специални правни норми /чл. 67, чл. 69 и чл. 73 СК, чл. 87, ал. 1 ЗЗД, чл. 33, ал. 2 ЗС, процесуалните срокове за обжалване на съдебни актове и др./ уреждат прекратителни срокове, квалифицирани от теорията и съдебната практика като преклузивни. Преклузивните срокове започват да текат от възникване на субективното право; освен в нормативен акт, могат да се уредят в правни сделки по взаимно съгласие на страните, в индивидуален административен акт или да се определят от съда; не могат да спират и да бъдат прекъсвани и се прилагат служебно от компетентните държавни органи. Съществената отлика на преклузивния срок от останалите срокове се състои в правното му действие, което настъпва ex lege /автоматично/, с изтичане на срока, и се състои в прекратяване /погасяване/ на субективното право и на съответстващото му задължение, така че изпълнението след изтичане на срока се явява без правно основание и подлежи на връщане. Производството за гражданска конфискация на имущество, както по ЗОПДИППД /отм./, така и по ЗОПДНПИ /отм./, е регламентирано като двуфазно производство, включващо досъдебна фаза – предварителна проверка на КОНПИ за установяване на незаконно придобито имущество и съдебна фаза – обезпечително и исково производства, развиващи се пред съд. Специална процесуална предпоставка за допустимост на исковете по чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./, освен общите предпоставки за допустимост на искове, е наличието на мотивирано решение по чл. 61, ал. 2, т. 2 ЗОПДНПИ /отм./ за предявяване на иск за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобитото имущество, предшествано от участието на проверяваното лице в производството по гражданска конфискация /чл. 60 – чл. 61 ЗОПДНПИ /отм./, последното следващо съдебното производство по обезпечение на исковете по чл. 74 и налагането на обезпечителните мерки. Горепосоченото мотивирано решение на КОНПИ по чл. 61, ал. 2, т. 2 ЗОПДНПИ /отм./ е последица от мотивирания доклад на директора на съответната териториална дирекция по чл. 61, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./, който се изготвя след приключване на процедурата с участие на проверяваното лице по чл. 60 - чл. 61 и след допуснатото обезпечение на бъдещите искове по чл. 74, като е и последица на мотивирания доклад на директора на съответната териториална дирекция по чл. 27, ал. 4, т. 3 ЗОПДНПИ /отм./ за образуване на производство за гражданска конфискация, последният подлежащ на изготвяне в едномесечен срок от приключване на предварителната проверка по чл. 21, ал. 2. В чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./ е регламентиран срок за извършване на проверката по чл. 21, ал. 2 – едногодишен с възможност да бъде продължаван еднократно от комисията с още 6 месеца. Този срок е препоръчителен /инструктивен/, уреден от законодателя като средство с дисциплинираща цел, неспазването на който не опорочава съответното действие, а е основание за дисциплинарна отговорност и /или за търсене на обезщетение за вреди по специалните норми на чл. 2а ЗОДОВ /от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по закона за гражданска конфискация, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им/ или на чл. 2б ЗОДОВ /от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, пар. 1 ЕКЗПЧОС/. Допуснатите вътрешнопроцесуални пороци в предварителното производство за установяване на незаконно придобито имущество, вкл. продължаване на проверката по чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./ след сроковете по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./, не се отразяват на допустимостта или на редовността на иска по чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./ /мотивираното решение на комисията по чл. 61, ал. 2, т. 2 ЗОПДНПИ /отм.//, тъй като те нямат самостоятелно значение в административното производство пред КОНПИ, щом крайният административен акт по чл. 61, ал. 2, т. 2, с който приключва това производство, е валиден. Срокът по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./ не притежава горепосочените характеристики на преклузивния срок. Той не започва да тече от възникване на субективното право на Държавата на гражданска конфискация, не подлежи на спиране или прекъсване и не погасява самото субективно материално право, нито спазването му е процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./ за неговата реализация. С извършване на предварителната проверка по чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./, административното производство пред комисията не приключва, а при наличие на мотивиран доклад по чл. 27, ал. 4, т. 3 за достатъчно данни за обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито, продължава, след допускане от съда на обезпечителните мерки, с участието на проверяваното лице и лицата по чл. 64, 65, 66, ал. 1 и 67, на които се предоставят всички материали от проверката, като те могат да направят възражения и да представят доказателства. Едва след процедурата по чл. 60 – чл. 61 ЗОПДНПИ /отм./, осигуряваща право на участие на проверяваните лица в несъдебната фаза на производството по отнемане на незаконно придобито имущество, КОНПИ разполага с правомощия, в случай че не прецени да прекрати производството, да вземе мотивираното решение по чл. 61, ал. 2, т. 2 ЗОПДНПИ /отм./. Този административен акт, неподлежащ на обжалване /чл. 11, ал. 5 ЗОПДНПИ /отм./ е обявен за противоконституционен с Р. № 2/2013г., обн. ДВ бр. 50/2013г./, с който приключва административното производство пред КОНПИ /първата фаза на производството по ЗОПДНПИ /отм.//, се приема в едномесечен срок от внасяне на доклада по чл. 61, ал. 1 с окончателното заключение за установяването на незаконно имущество, който доклад се изготвя след обсъждане на възраженията на проверяваното лице и след събиране на посочените от него доказателства. Следователно посочените в ЗОПДНПИ /отм./ срокове за извършване на предварителната проверка по чл. 21, ал. 2 и за изготвяне на актовете на съответните длъжности лица в досъдебната фаза на специалното производство за гражданска конфискация имат за цел ненакърняване на гражданските права на проверяваните лица извън необходимото и разумното, преди да бъде пристъпено към предявяване на исковете по чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./. Те са регламентирани и да дисциплинират държавния орган и длъжностните му лица, и да защитят в максимална степен правата и законните интереси на проверяваните правни субекти, като им осигурят право на участие и защита, вкл. чрез адвокат, и на събиране на доказателства, които биха могли да обосноват законен източник в придобиването на имуществото и по този начин да опровергаят съществуването на правото на Държавата на гражданска конфискация. Като срокове за изпълнение на правомощията на компетентните държавен орган /КОНПИ/ и неговите длъжностни лица в производството по отнемане на незаконно имущество, те не биха могли да имат за последица погасяване на самото материално право на Държавата на гражданска конфискация и преклудиране на възможността на процесуалния й субституент - КОНПИ да инициира производството по чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./. Касае се за инструктивни срокове като сроковете за изпълнение на правомощията на съда и административните органи, каквито са и държавните органи, при неспазването на които не се погасяват субективни права. В подкрепа на горепосоченото разбиране за характера на срока по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./ е и изричната норма на чл. 73 ЗОПДНПИ /отм./, регламентираща абсолютен давностен срок за погасяване на материалното право на гражданска конфискация – десетгодишен, започващ да тече от датата на придобиване на имуществото. Критериите за законоустановеност, необходимост от постигане на легитимна цел и пропорционалност, на които следва да отговаря всяко ограничаване на ползването или отнемане на незаконно имущество по пътя на гражданския иск на Държавата срещу неоснователно обогатилите се лица, съгласно практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6 и чл. 1 ДП № 1 към ЕКЗПЧОС, не са нарушени при извод са инструктивния характер на сроковете за извършване на предварителната проверка по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./. Това е така, тъй като регламентирането им от законодателя е и в защита на правата и интересите на проверяваните лица, търпящи неблагоприятното въздействие в своята правна сфера, но имащи правната възможност да участват в производството, вкл. чрез иницииране събирането на нови доказателства, установяващи законния произход на проверяваното имущество. Освен това горепосочените принципи на законоустановеност и пропорционалност са обезпечени с предвидената в чл. 2а и чл. 2б ЗОДОВ възможност за обезщетяване на причинените вреди от неспазените инструктивни срокове поради незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по закона за гражданска конфискация, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им и/или поради нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото, вкл. в административната му, несъдебна фаза, в разумен срок съгласно чл. 6, пар. 1 ЕКЗПЧОС. Посочената от касатора практика на ВКС по чл. 290 ГПК / решение № 87 / 09.01.2010г. по гр.д. № 369/2009г. на Трето г.о.; решение № 144 / 20.07.2015г. по гр. д. № 2639/2014г. на Четвърто г.о.; решение № 368 / 21.11.2011г. по гр. д. №1129/2010г. на Трето г.о.; решение № 106 / 14.05.2013г. по гр. д. № 1074/2012г. на Трето г.о. и определение № 349 по ч. гр. д. № 335/2010г. на Четвърто г.о./, според която срокът по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./ за извършване на досъдебната проверка от комисията не е преклузивен, а инструктивен, следва да намери приложение и по ЗОПДНПИ /отм./, доколкото между двата закона няма различия досежно регламентацията на сроковете, в които компетентният държавен орган по гражданска конфискация и длъжностните му лица следва да осъществяват своята дейност и да изготвят съответните актове в предварителното административно производство за гражданска конфискация. По съществото на частната касационна жалба: Съобразно дадения отговор на правния въпрос за характера на срока по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./, неспазването на този срок няма за последица недопустимост на исковете по чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./ и не погасява материалното право на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество, поради което съдебният акт, с който исковото производство е прекратено като недопустимо, е неправилен като постановен в нарушение на закона. Атакуваното въззивно определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато на Добрички окръжен съд за разглеждане и решаване на спора по същество. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 209 от 17. 04. 2018г. по в.ч.гр.д. № 165/2018г. на Варненски апелативен съд, гражданско отделение. ОТМЕНЯ определение № 209 от 17. 04. 2018г. по в.ч.гр.д. № 165/2018г. на Варненски апелативен съд, гражданско отделение и потвърденото с него определение от 12. 03. 2018г. по гр. дело № 506/2016г. на Добрички окръжен съд, с което е прекратено като недопустимо исковото производство. ВРЪЩА делото на Добрички окръжен съд за извършване на съдопроизводствени действия по разглеждане и решаване на спора. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.