Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 4 Р Е Ш Е Н И Е № 129 С., 19.06. 2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети май, през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 1119 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. М. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. Б. от АК-М., против въззивно решение от 16.07.2012 г., постановено по в.гр.д. № 162 по описа за 2012 г. на Монтанския окръжен съд, с което като е потвърдено решението от 06.04.2012 г. по гр.д. № 697/2011 г. на Монтанския районен съд, е уважен предявеният от Б. В. И. от [населено място] против И. М. И., иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, за изменение на постановените с решение по гр.д. № 1309/2002 г. по описа на Монтанския районен съд мерки за упражняване на родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете – Д. И. И. ЕГН [ЕГН], за осъществяване на лични контакти с детето и заплащането на издръжка, като родителските права са предоставени на майката, определен е режим на лични контакти с бащата – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9,00 ч. в събота до 18,00 ч. в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, по време, когато майката не е в платен годишен отпуск, определена е месечна издръжка в размер на 67,50 лв., считано от влизане на решението в сила. Жалбоподателят навежда доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за неговата отмяна. Подробни съображения са изложени в писмена защита. Ответницата по касационната жалба Б. В. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. З. А. - М. от АК-М. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба срещу въззивното решение като неоснователна. Дирекция „Социално подпомагане” – [населено място], не изразява становище по касационната жалба. С определение № 165 от 07.02.2013 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос относно процесуалното задължение на съда да изслуша и двамата родители, съгласно чл. 59, ал. 6 СК при иск на основание чл. 59, ал. 9 СК, поради противоречието му на приетото в ППВС № 1/1974 г. и решение № 269 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1420/2010 г., ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите, изложени в подадената касационна жалба във връзка с основанията за касиране по чл. 281, т. 3 ГПК и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира жалбата за основателна. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е настъпило изменение на обстоятелствата, при които е постановено решението по гр.д. № 1309/2002 г. по описа на Монтанския районен съд, тъй като са доказани твърденията в исковата молба за неполагане на необходимите грижи за детето от страна на бащата и за негово поведение, поставящо детето Д., 11 годишен, в състояние на риск по смисъла на З.. Прието е за установено по делото от социалния доклад и гласните доказателства по-добри родителски качества на майката, подходящи условия, при които детето да живее при нея и независимо, че то е изявило желание да живее с баща си, съдът е приел, че в негов интерес е родителските права да бъдат упражнявани от майката. По правния въпрос от процесуално естество, обусловил допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: При разгледания иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на обстоятелствата, при които са определени мерките относно упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете, въззивното решение по същество е обусловено от поставения процесуален въпрос за изслушването на родителите, както е прието в ППВС № 1/1974 г. и решение № 269 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1420/2010 г., ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Според тази тълкувателна и задължителна практика на Върховния касационен съд, изслушването на родителите в настоящия процес е задължително, а не факултативно. Това е така, тъй като съдът следва да прецени личните качества на участниците в спора и възможността им да упражняват родителските права в интерес на детето, при обстоятелствата, установени по делото. В случая въззивният съд не е констатирал процесуалното нарушение, допуснато от първоинстанционния съд да изслуша родителите на ненавършилото пълнолетие дете, така както изисква нормата на закона – чл. 59, ал. 6 СК, която е приложима и в хипотезата на ал. 9 на чл. 59 СК. Предвид на засилената служебна роля на съда в процеса по чл. 59, ал. 9 СК въззивният съд не е изслушал двамата родители в проведеното открито съдебно заседание на въззивната инстанция, на което и двамата родители са присъствали, като те са изразили становището си по основателността на предявения иск за промяна мерките за упражняване на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете Д., след като съдът е дал ход на устните състезания, което обаче по съществото си не представлява изслушване на родителите по см. на чл. 59, ал. 6 СК. В противоречие със задължителната съдебна практика е обжалваното процесуално разрешение, при което изводите в решението по основанието на иска са формирани без да се изслушат родителите. Освен това следва да се отбележи, че в производствата по спорна администрация преклузията е изключена, в случаите при които съдът е длъжен да следи служебно за интереса на ненавършилите пълнолетие деца, в т.ч. и относно упражняването на родителските права и личните отношения с другия родител, поради което няма пречка въззивният съд освен родителите, ако е уместно да допусне и изслуша и други лица, близки до страните и детето – чл. 59, ал. 6 СК. По изложените по-горе съображения, въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да изпълни указаното задължение като призове и двамата родители за изслушване в открито съдебно заседание. При този изход на делото се явява безпредметно обсъждането на останалите касационни оплаквания в жалбата за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, след като изводите на съда по същество са били изградени без да се изпълнят изрично предвидените в закона предпоставки, които са гаранция за правилността им. По претенцията за разноски пред касационната инстанция, въззивният съд следва да се произнесе при условията на чл. 294, ал. 2 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 16.07.2012 г., постановено по в.гр.д. № 162 по описа за 2012 г. на Монтанския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Монтанския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :