Р Е Ш Е Н И Е № 558 [град София], 14.02. 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на трети декември през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря Кр. ПАВЛОВА в присъствието на прокурора ГЕБОВ изслуша докладваното от съдия Ж НАЧЕВА наказателно дело № 533 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на задочно осъдения Р. Г. Р. за възобновяване на н. о. х. д. № 2002/08 г. по описа на С. районен съд и отмяна на влязла в сила присъда № 333 от 21.04.2009 г. В искането са развити доводи в подкрепа на основанието по чл. 423, ал. 1 НПК. Осъденият твърди, че не е знаел за наказателното производство, а за влязлата в сила присъда той е узнал на 17.07.2010 г., когато е бил задържан и изпратен в Бургаския затвор. Макар да се е намирал в Република Г. той не е бил призован чрез неговите родственици, не е получил и обвинителен акт, поради което не е могъл да участва в делото лично, да ангажира доказателства, да упълномощи защитник. Успоредно привежда доводи за недостатъци в обвинителния акт и липсата на доказателства да е извършил престъплението, както и за неизяснени обстоятелства, свързани в правната квалификация на престъплението. Направено е искане за отмяна на присъдата по реда, предвиден за възобновяване и връщане на делото на досъдебното производство. В съдебно заседание осъденият чрез своя защитник (адв. Е.) поддържа направеното искане за възобновяване на наказателното дело, което да му позволи да участва в процеса лично. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно, тъй като по делото не са допуснати съществени нарушения. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 333 от 21.04.2009 г. по н. о. х. д. №2002/08 г. Сливенският районен съд е признал подсъдимия Р. Г. Р. за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2 НК му е наложил наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. След изтичане на срока за обжалване, присъдата е влязла в сила. Процесуално допустимото искане на задочно осъдения е ОСНОВАТЕЛНО. Разследването срещу осъдения Р. Г. Р. по дознание № 2272/98 г. изцяло е проведено в негово отсъствие, включително на 30.09.2008 г. по отношение на същия е повдигнато обвинение в присъствие единствено на служебно назначения защитник. Опитите на органите на досъдебното производство осъденият Р. да бъде намерен и призован, както и щателното му издирване (обявен за общонационално издирване с тел. № 10191/8.03.2007 г.) са останали безрезултатни. След внасяне на обвинителния акт съдията-докладчик от С. районен съд е насрочил н. о. х. д. № 2002/08 г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.01.2009 г. Изпратената призовка (на официално заявен постоянен адрес) за датата и мястото на съдебното заседание, ведно с препис от обвинителния акт и съобщение за възможността делото да бъде разгледано при условията на чл. 269 от НПК не са били връчени. Призовката била върната с отметка че лицето се намира в чужбина. Осъденият не се явил в открито съдебно заседание, което впоследствие е било неколкократно отлагано. Съдът е получил официална информация за регистрирани влизания на Р. Г. Р. през границата на страната. В съдебно заседание на 21.04.2009 г. Сливенският районен съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК за разглеждане на делото по реда на задочното производство, разгледал го е по същество в присъствието на служебния защитник и на същата дата е постановил осъдителната си присъда, която не е била атакувана от служебния защитник и след изтичане на срока за обжалване е влязла в сила. Посочените данни подкрепят доводите на задочно осъдения, че не е бил официално уведомен за наказателния процес и лишен от възможност да участва и да се защитава лично. Предвид на това влязлата в сила присъда следва да бъде отменена по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела, а н. о. х. д. № 2002/08 г. - върнато на досъдебното производство, съобразно предписаното в чл. 425, ал. 2 НПК, за да може осъденият Р. да упражни в пълен обем процесуалните си права на лично участие и защита, гарантирани от чл. 55 НПК. С оглед на този резултат да се разглеждат аргументите за съществени процесуални нарушения става излишно. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА н. о. х. д. № 2002/08 г. по описа на С. районен съд. ОТМЕНЯ присъда № 333 от 21.04.2009 г. на С. районен съд и ВРЪЩА делото на досъдебното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: