4 Р Е Ш Е Н И Е № 459 София, 23 февруари 2015година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на дванадесети ноември две хиляди четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА при участието на секретаря :Мира Недева и в присъствието на прокурора :Петър Долапчиев изслуша докладваното от Съдия Пламен Томов касационно нох.дело №1380 по описа за 2014 година Производството е за възобновяване на нохд.№263/2013 г. на Районен съд гр. Луковит и внохд.№23/2014 г. на Окръжен съд гр. Ловеч, образувано по искане на осъдения Б. М. С.. В съдебно заседание искането ,с доводи за съществени процесуални нарушения,нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието, се поддържа от защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове , при спазване на процесуалните правила и закона, а наказанието справедливо.Приема ,че по делото е допуснато съществено процесуално нарушение ,но то е неотстранимо и съобразно чл.348 ал.4 НПК, не води до отмяна на присъдата. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 24.02.2014 г. постановено по внохд.№23/2014 г. на Окръжен съд гр. Ловеч е потвърдена присъда по нохд.№263/2013 г. на Районен съд гр. Луковит ,с която подсъдимият тогава Б. М. С. е признат за виновен в това ,че на 2.09.2012 г. на разклона за [населено място], като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си управлявал лек автомобил с дк [рег.номер на МПС] , собственост на св.Д. ,след употреба на алкохол, с концентрация в кръвта от 1,29%о ,поради което и на основание чл.343 б ал.1 НК вр. с чл.63 ал.1 т.4 е осъден на лишаване от свобода за срок от четири месеца ,изтърпяването на което наказание на основание чл.69 ал.1 НК е отложено за срок от две години. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения С. : Оплакванията са за съществени процесуални нарушения, допуснати от инстанционните съдилища като първо :- не установено ( не е назначена съдебно психиатрична и психологична експертиза ) дали осъдения ,като непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си .Второ – липсвали мотиви , и в двата съдебни акта , защо инстанционните съдилища са приели ,че този признак (могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си ) ангажиращ наказателната отговорност на осъдения е налице .Трето – нарушени чл.387НПК ,чл.389 НПК ,чл.229 ал.2 и 3 вр. с чл.107 НПК – не отговорено на искания,бележки и възражения ,в протокола за предявяване на разследването и непризовани родителите за това следствено действие.Възразява се и по обстоятелството ,че не са събрани каквито и да е данни на досъдебното и в съдебното следствие ,които да установят дали престъплението не е извършено поради лекомислие и увлечение . Доводите са неоснователни. По делото няма основания ,които да предизвикат съмнения у инстанционните съдилища ,че осъдения С. (ученик в 11 клас в спортно училище, с добри оценки и поведение ,с добри физически и интелектуални данни на възраст -17 години и пет месеца ) по време извършване на престъплението, не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си ,което да наложи назначаване на съдебно психиатрична и психологична експертиза.Разпоредбата на чл.144 ал.2 т.4 НПК задължава съда и органите по разследването да назначат задължително експертиза ,когато съществува съмнение относно –„способността на обвиняемия,с оглед неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите ,които имат значение по делото”.Такива съмнения очевидно няма и защитата на осъдения ,която за пръв път по реда на възобновяването сочи довод за това „съществено процесуално нарушение”. Вярно е ,че мотивите за този признак (ангажиращ наказателната отговорност на осъдения непълнолетен , към момента на извършване на деянието) са пестеливи ,но това се дължи на липсата на спор по въпроса. От друга страна ,дори и да се приеме ,че е налице съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.1 т.2 НПК, то е неотстранимо и не е основание за отмяна на присъдата(виж чл.348 ал.4 НПК) –С. е навършил пълнолетие , преди даване ход на делото пред първоинстанционния съд и делото е разгледано по общия ред –чл.394 ал.1 НПК. Не са налични и претендираните нарушения на чл.387 и чл.389 НПК.На ДП са събрани данни за образованието на осъдения –разговор с класния му ръководител- С., за липсата на противообществени прояви - с инспектор Д. –М..Има данни по делото ,че майката на С. е присъствала на привличане осъдения като обвиняем (подписала е мярка за неотклонение „надзор на родител”) на същата дата 9.04.2013 г. тя и баща му са уведомени, с лично връчени призовки, за датата на предявяване на разследването(л.58 и л.59 ДП) . При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно.На инкриминираната дата и място, С. е управлявал откраднат от приятел лек автомобил ,след употреба на алкохол ,с концентрация на последния в кръвта от 1,29%о и по този закон е осъден,т.е. приложен е закона ,който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При обсъждане на вида и размера на наказанието ,което следва да бъде наложено на осъдения С. са взети предвид всички обстоятелства от значение ,прието е че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства ,към предвидения в закона минимум ,с приложението на чл.69 ал.1 вр. с чл.66 ал.1 НК и така определеното наказание е достатъчно и справедливо. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила ,наказанието на осъдения справедливо ,а искането му за възобновяване изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл.426 НПК вр. с чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. М. С. за възобновяване на нохд.№263/2013 г. на Районен съд гр. Луковит и внохд.№23/2014 г. на Окръжен съд гр. Ловеч. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :