Р  Е Ш Е Н И Е                                         №   50                            София, 12.02.2010 год.                       В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и десета година, в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА                                            ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА                                                                  КАМЕЛИЯ МАРИНОВА   при секретаря Тодорка Кьосева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 430 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. В. А. и М. Г. А., чрез пълномощника им а. Е, против решение № 266 от 8.12.2008 г., постановено по гр.д. № 487 по описа за 2008 г. на Окръжен съд В. , с което е отменено № 72 от 31.12.2008 г. по гр.д. № 424 от 2008 г. на Районен съд В. в частта относно правата в съсобствеността и е постановено друго, с което правата в съсобствеността на допуснатите до делба земеделски имоти са определени, както следва: по 1/3 ид.ч. за Д. Д. М. и Й. Д. Д. и по 1/6 ид.ч. за Н. В. А. и М. Г. А.. К. са изложила твърдения, които по същество се свеждат до довод за необоснованост на изводите за наследствения характер на процесните имоти и за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради несъобразяване със силата на пресъдено нещо на решението по гр.д. № 1175/1995 г. Искат отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което да се определят равни права в съсобствеността. Ответниците по касационната жалба Д. Д. М. и Й. Д. Д. оспорват същата, като претендират направените разноски. Съдът е сезиран с предявен от Д. Д. М. и Й. Д. Д., наследници на Д. К. Г. против Н. В. А. и М. Г. А., наследници на Л. К. Т. иск за делба на земеделски имоти, възстановени с решение № 0* от 23.08.2004 г. на ОСЗГ-с. Ново село на името на Д. К. Г. и Л. К. Т. , с твърдение, че имотите са били наследени от бащата на наследодателите им К. В. Г. , починал 1972 г., който оставил завещание за разполагаемата си 1/3 част в полза на сина си Д. К. Г. Тезата на ответниците по иска е била, че правата в съсобствеността са установени с влязло в сила решение от 20.09.1996 г. по гр.д. № 1* от 1995 г. на Районен съд В. , с което е признато за установено по отношение на Д. К. Г. , че Л. К. Т. има право да й бъде възстановена собствеността върху ½ ид.ч. от процесните имоти. Видинският окръжен съд е приел, че имотите са били собственост на общия наследодател К, който се е разпоредил с разполагаемата си 1/3 част от имуществото си с действително завещателно разпореждане в полза на наследодателя на ищците Д. Счетено е, че с влязлото в сила решение по гр.д. № 1* от 1995 г. на В. районен съд е разгледан спор за материално право и решението има сила на пресъдено нещо само относно обстоятелството, на кои лица следва да се проведе административното производство по възстановяване на собствеността, като с него е следвало да се установи правото на възстановяване в полза на наследниците на К. В. Г. , без да се посочват те или техните дялове, поради което липсва сила на пресъдено нещо по отношение дяловете на правоимащите. Изложени са съображения, че липсва пречка да се разреши в делбеното производство спора дали имотите са били на общия наследодател или на наследодателите по коляно, тъй като съдът е орган с универсална компетентност и в мотивите си може да обсъжда всички въпроси относими към предмета на делото. С определение № 626 от 27.07.2009 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с т.18 на Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г., ОСГК на ВКС относно преценка силата на пресъдено нещо на съдебното решение, обективирано в диспозитива на същото и на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК /неправилно посочена като т.1/ поради противоречие с разрешенията в решение № 534 от 24.09.2001 г. по гр.д. № 717 от 2000 г. на ВКС, І г.о. и решение № 205 от 24.07.2001 г. по гр.д. № 798/2000 г. на ВКС, І г.о. относно допустимостта в делбата да се разглежда спор дали правото на собственост на възстановени земеделски имоти е принадлежало на лицата, на които е възстановено или на техен общ наследодател. Съгласно т.18 на Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г., ОСГК на ВКС мотивите към съдебното решение не подлежат на самостоятелно обжалване, тъй като диспозитивът на решението, който чл. 189, б. "г" ГПК /отм./ визира като констатация относно спорното право, представлява източника на силата на пресъдено нещо, а по отношение на съдържащите се в мотивите констатации относно юридическите и доказателствените факти, както и по преюдициалните правоотношения не се формира сила на пресъдено нещо. Следователно обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо се преценява въз основа на обективираната в диспозитива на съдебното решение воля на съда. В настоящия случай към доказателствения материал по делото е приобщено влязло в сила на 17.11.1997 г. съдебно решение от 20.09.1996 г. по гр.д. № 1175/1995 г. на Районен съд В. , с което е установено по отношение на Д. К. Г. , че Л. К. Т. има право на възстановяване на собствеността върху ½ ид.ч. от процесните имоти. Съгласно чл.220, ал.1 ГПК /отм./ влязлото в сила решение е задължително както за страните /чиито наследници са съделителите в настоящото производство/, така и за съдилищата и съответно преклудира всички доводи и възражения, касаещи разрешения правен спор независимо дали са били заявени в съдебното производство. В нарушение на процесуалните правила въззивният съд не се е съобразил със силата на пресъдено нещо на посоченото решение, признаващо право на възстановяване на собствеността върху процесните имоти на Л. К. Т. в размер на ½ ид.ч. След като това решение е влязло в сила без правно значение е дали същото е законосъобразно или не /в какъвто смисъл са доводите във възражението на Д. Д. М. и Й. Д. Д., че съдът е следвало да установи, че земите са собственост на общия наследодател К следва да се възстановят на наследниците му и че съдът е надхвърлил правомощията си и в нарушение на закона е определил и с какви по размер дялове тези двама наследници получават земите/. Самото възстановяване на собствеността е извършено с план за земеразделяне с решение № 0* от 23.08.2004 г. на името на Д. К. Г. и на Л. К. Т. , което съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 1 по гр.д. № 11/1997 г., ОСГК на ВКС индивидуализира обекта на собственост и има конститутивно действие, а следователно от този момент може да се легитимира собствеността върху имотите и същите могат да бъдат предмет на съдебна делба. В делбеното производство съдът е длъжен да се съобрази както с индивидуализацията на делбените имоти съобразно решението на органа по поземлена собственост, така и с лицата, легитимиращи се като собственици с това решение. Изложеното следва от факта, че спорът в чие лице следва да се осъществи възстановяването на собствеността, с оглед на обстоятелството на кого е принадлежало правото на собственост към момента на обобществяване, одържавяване или отнемане на земеделските земи, съставлява спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, в резултат на изхода от който следва да се постанови конститутивния по своя характер стабилен индивидуален административен акт на органа на поземлената собственост, с който става реалното възстановяване на правата на собствениците на земеделски земи. Съгласно т.3 на ППВС 7/74 г. съдебна делба може да се иска само на вещ, която при предявяване на иска е съсобствена, поради което искът за делба не може да бъде съединен с иска за създаването на съсобственост или за създаване на различни от законните дялове, а следователно правилна е практиката по решение № 534 от 24.09.2001 г. по гр.д. № 717 от 2000 г. на ВКС, І г.о. и решение № 205 от 24.07.2001 г. по гр.д. № 798/2000 г. на ВКС, І г.о., че е недопустимо в делбеното производство да се разглеждат спорове за материално право, т.е. в чие лице следва да се възстанови собствеността върху имоти, попадащи в приложното поле на ЗСПЗЗ. В настоящия случай собствеността е възстановена в лицето на Д. К. Г. и Л. К. Т. , като равните им права в съсобствеността са установени със сила на пресъдено нещо с решението по гр.д. № 1175/1995 г. на Районен съд В. , което преклудира доводите на Д. Д. М. и Й. Д. Д. за наследствения характер на имотите от К. Г. и позоваването на завещателно разпореждане от същия в полза на Д. К. Г. и с решението на ОСЗГ-с. Ново село о..08.2004 г. Ищците са наследници на Д. К. Г. , поч.26.10.2002 г., а ответниците – на Л. К. Т. , поч.27.03.2002 г., като наследяват при равни права или всеки от съделителите притежава по ¼ ид.ч. от процесните имоти. В обобщение въззивното решение е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което правата на страните в съсобствеността на допуснатите до делба недвижими имоти се определят на по ¼ ид.ч. за всеки. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 266 от 8.12.2008 г., постановено по гр.д. № 487 по описа за 2008 г. на Окръжен съд В. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОПРЕДЕЛЯ правата в съсобствеността на недвижимите имоти, допуснати до делба с влязлото в сила решение № 72, том ІІ, стр.223 от 31.07.2008 г. по гр.д. № 424/2008 г. на Районен съд- В. , както следва: 1/4 /една четвърт/ идеална част за Д. Д. М., 1/4 /една четвърт/ идеална част за Й. Д. Д., 1/4 /една четвърт/ идеална част за Н. В. А. и 1/4 /една четвърт/ идеална част за М. Г. А.. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: